РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Пловдив, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20245300600918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ХХІ от НПК.
Предмет на обжалване е определение от 27.03.2024г., с което е
прекратено производството по НЧХД № 25/2024 г. по описа на РС
Асеновград, 2 наказателен състав, на основание чл. 289 ал.1 вр. чл. 24 ал.5 т.1
от НК.
Жалбата е предявена в указания в закона срок, от легитимирано лице
и съдържа формулирано искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради
няколко съображения – на първо място т.к. първостепенното определение се
възприема за неправилно и необосновано, изготвено при частичен анализ на
доказателствата. Оспорва се с подробни мотиви заключението на районен съд
за липса на процесуална легитимация на тъжителя Б., прави се възражение за
прекомерност на присъдените в полза на подсъдимия разноски в размер на
3 000лв. адвокатско възнаграждение, както и се излагат доводи за
заинтересованост и предубеденост на съда, което се възприема като
самостоятелна причина за отмяна на атакуваното определение.
В съдебните прения пред ПОС, жалбоподателят Б. поддъжа
1
исканията си.
Защитникът на подсъдимото лице, както и подс. Х. В., редовно
призовани, не се явяват и не взимат отношение по депозираната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени данните по делото и
наведените от страните доводи, намира следното:
НЧХД № 25/2024 г. по описа на АРС, ІІ н.с., е било образувано след
подадената тъжба от В. Д. Б. ЕГН:********** против Х. И. В., с която е
повдигнато обвинение срещу Х. И. В. за две престъпления, които са
квалифицирани цифрово по чл. 216 ал.5 т.2 предл. 1, вр. с ал.1 от НК и по чл.
144 ал.1 от НК.
В закрито съдебно заседание първостепенният съд е преценил, че по
отношение на първото престъпление, касаещо унищожаване на 7 бр. овощни
дръвчета, определено от тъжителя като деяние, от което са причинени
значителни вреди, представлява престъпление от общ характер и не подлежи
на преследване по тъжба на пострадалия, респективно не може да бъде
предмет на наказателно дело от частен характер. За същото престъпление
обаче е станало ясно, че вече е имало образувано досъдебно производство,
което е приключило с извод, че деянието представлява маловажен случай по
чл. 216 ал.4 от НК. Съгласно чл. 218в т.1 от НК, това престъпление вече се
преследва по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е
частно имущество и може да бъде предмет на частното обвинение.
В тази насока са били дадени подробни указания от съда за корекция
на обвинението в частната тъжба, които не са били сторени, но Районен съд в
изпълнение на правомощията си по чл. 252 ал.4 от НПК е определил правната
квалификация на фактите, изложени в тъжбата, като е преценил, че в нея са
изложени достатъчно факти, които са се квалифицирали като престъпление по
чл. 216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
За второто престъпление, касаещо многократно отправяне на закани
за престъпление по отношение на частния тъжител, първоинстанционният съд
е заключил, че са изложени факти, които безусловно определят правната
квалификация на престъплението по чл. 144 ал.3, вр. с ал.1 от НК, което е
престъпление от общ характер и е недопустимо разглеждането му по линията
на частното обвинение. За това престъпление не е било проведено досъдебно
производство и липсва произнасяне на прокурора в постановлението за
2
спиране. Тъй като престъплението е от общ характер възможността за правна
защита е чрез сигнализиране на органите на полицията или прокуратурата,
като досежно това престъпление се е стигнало до извод, че не са налице
основания за даване ход и разглеждане на тъжбата в съдебно заседание и
образуваното наказателно производство по отношение на него е било
прекратено.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 252 ал.4 от НПК
първата инстанция е дала ход за разглеждане в открито съдебно заседание на
тъжбата на В. Д. Б. ЕГН:********** против Х. И. В. за престъпление по чл.
216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, и е прекратила частично наказателното
производство срещу подсъдимия Х. И. В. по отношение на повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 144 ал.3, вр. с ал.1 от НК, на основание чл.
250 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.5 т.2 от НПК. Определението в тази му част не
е обжалвано.
В следващото открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че
съгласно константната практика и доктрина, пострадал от това престъпление
може да бъде само собственикът на повредените или унищожени в случая
недвижими вещи. Посочено е, че видно от обстоятелствената част на тъжбата,
частният тъжител В. Б. не е собственик на увредените седем броя дървета,
които се претендира, че са унищожени, като в същото време е повдигнал
обвинението от свое име, като пострадал от престъплението.
Освен това се е взело под внимание, че съгласно представения от
тъжителя договор за аренда, също не може да се направи извод, че той е
ползувател на процесните 7 бр. дръвчета, защото от него става ясно, че
предмет на договора за аренда са недвижими имоти ниви, като насрещната
уговорена престация е определено количество зърно на декар. В същия
никъде не е упоменато, че се касае за овощна градина, в която се намират
засадени трайни насаждения овощни дървета от вида слива. Поради тази
причина Районен съд е стигнал до заключението, че арендаторът В. Б., дори и
да се удостовери качеството му на ползувател на посочените плододайни
дървета, не може да се счита за пострадало лице по смисъла на чл. 80 от НПК,
тъй като легитимиран да повдига обвинение за престъпление от частен
характер чрез подаване на тъжба до съда е само пострадалият от
престъплението в тесен смисъл, или собственикът на унищожените вещи, а
3
такова волеизявление липсва.
Въззивният съд е напълно съгласен с описаните изводи на първата
инстанция. Безспорно е, а и не се правят възражения в противната насока от
страна на тъжителя относно установените по-горе факти, като единствено се
прави опит за поддържане на различни правни становища. Обективно обаче
става ясно, че Б. е арендатор на ниви с насрещна престация зърно. Собственик
на земята е съвсем друго лице и е излишно да се обсъжда ноторно известния
факт кой е собственик на дървета, засяти на тази земя.
Съвсем коректно първата инстанция е констатирала и че от
собственика на земята, рспективно дърветата, липсва каквото и да е
изявление, че желае да води дело от частен характер, а и липсва частна тъжба
в този смисъл. Отделен е въпросът, че собственика на вещите към момента
на твърдяното унищожаване е починал, който би следвало да се обсъди при
съвсем друга ситуация. Ето защо и въззивният съд е напълно съгласен, че
липсва тъжба от пострадалия от престъплението, поради което е налице
абсолютно прекратително основание по чл. 24 ал. 5 т. 1 от НПК, липса на
тъжба.
Относно наведените възражения за предубеденост на състава –
настоящата инстанция прецени същите като неоснователни и не ги споделя.
Не става ясно въз основа на какви аргументи се приема, че присъствието в
съдебна зала, по време на открито съдебно заседание, на бивш съдия, който
няма участие по делото под каквато и да е форма, нито такова има съпругата
му магистрат, биха могли да се изтълкуват като основание за отвод на
съдията – докладчик. Възприемането на подобна теза би опорочило грубо
един от най-важните принципи на наказателния процес – той да се провежда
при открити врати с възможност всяко едно лице да присъства. Тълкуванията
на тъжителя за пристрастност, изложени пред настоящата инстанция са
произволни и напълно недоказани.
По отношение възражението за прекомерност на присъдените
разноски:
С оглед разпоредбата на чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат
за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на
частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се
произнесе с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила на
4
оправдателната присъда или определението, с което се прекратява
наказателното производство.
В настоящия случай е налице влязло в законна сила определение от
27.03.2024г., постановено по НЧХД № 25/2024 г. по описа на Районен съд гр.
Асеновград, с което е прекратено наказателното произодство по делото.
Същото е потвърдено с настоящото опредление на ПОС, което е окончателно.
Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съществува разнопосочна съдебна практика. Една част от
съдилищата споделят становището, което настоящата инстанция застъпва, а
именно, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение в
наказателнто производство. Като аргумент в тази насока следва да се посочи,
че въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е
уреден изрично в чл. 189 НПК и този текст на закона не предвижда
възможност при прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат
същото да бъде намалено при направено възражение от насрещната страна.
Единствената препращаща норма на процесуалния закон в този смисъл е чл.
88, ал. 1 НПК, който обаче касае неуредените въпроси по отношение
разглеждането на предявен граждански иск. С тези съображения настоящия
въззивен съд приема, че възражението за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния процес.
Предвид гореизложеното, Пловдивския окръжен съд прецени
обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което то
следва да бъде изцяло потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Воден от изложеното и на основание чл. 338 от НПК във вр. с чл. 341,
ал. 1, предл. първо от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.03.2024г., с което е прекратено
производството по НЧХД № 25/2024 г. по описа на РС Асеновград, 2
наказателен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6