Присъда по дело №1020/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 05 март 2025 г. по НОХД №
1020/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

РП- гр. София е повдигнала обвинение срещу М. К. К. за това, че на 03.10.2020 г.,
около 23:00 часа, в гр. София, ж. к. „Сухата река“ бл. 57, вх. А, ет. 3, ап. 18, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – крещял по адрес на Л. И. Г., Х. Й. Т., К. Ю Б. и С. Е. Д. – служители на 05
РУ-СДВР: „Какви сте вие бе, смешници в униформи!“, „Хомосексуалисти в униформи, бял
ден няма да видите вие и децата ви!“, „Ще ви уволня всичките, боклуци скапани!“, като
деянието е извършено с изключителна дързост – нанасяйки удари в областта на лицето и
слабините на Л. И. Г. – служител на 05 РУ-СДВР – гореизложеното представляващо
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
СРП е повдигнала със същия обвинителен акт обвинение и срещу Г. В. И. за това, че
на 03.10.2020 г., в гр. София, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещяла по адрес на Л.
И. Г. и Х. Й. Т. – служители на 05 РУ-СДВР: „Бял ден няма да видите!“, „Утре ще ви уволня
всички смешници такива!“ – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК.
След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните
подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимите.
Съгласно изразеното желание на подс. К. в хода на разпоредителното заседание да
сключи споразумение, със съгласието на подс. Г. И. и при хипотезата на чл. 384а от НПК,
друг съдебен състав (СРС, НО, 8 състав) с определение от 25.04.2024 г. одобри споразумение
между адв. А., защитник на подс. М. К., и прокурор С. от СРП, с което подс. М. К. се
признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му е определено наказание „пробация“ с двете
задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 9 месеца.
Съдебното производство продължи пред настоящия съдебен състав само по
отношение на подс. Г. И. по общия ред.
Представителят на СРП поддържа изложеното в ОА по отношение на фактическата
обстановка по извършване на деянието, която счита за установена и доказана. При оценката
на събраните доказателствени материали, а именно показанията на разпитаните по делото
свидетели, без тези, изграждащи защитната версия на подсъдимата, не оставало съмнение
относно участието на подсъдимата в извършеното деяние. Правната квалификация
съответствала на извършеното престъпление, поради което се моли съдът да наложи на
подсъдимата И. наказание „пробация“, отчитайки нейното чисто съдебно минало. Това
наказание кореспондирало с генералната превенция на чл. 36 от НК. Моли се също
направените разноски да бъдат присъдени на подсъдимата.
Защитата на подс. И. пледира за недоказаност на обвинението. В самото обвинение
било описано, че то било извършено в град София, без да е конкретизирано нито времето,
нито мястото на деянието. От разпитите на свидетелите Т. и Л. Г. било явно, че деянието, в
което била обвинена подсъдимата, е било извършено в полицейския автомобил, движещ се в
посока от дома на задържаната към 05 РУ-СДВР, с който тя е била транспортирана в този
момент. За да бъдат извършени по смисъла на НК непристойни действия, нарушаващи
обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, на първо място, според
защитата, следвало деянието да е било извършено на обществено, публично място, каквото
полицейската патрулка не била - там отсъствал елемента на обществото, чийто устои
1

следвало да бъдат засегнати. За вменените на подсъдимата действия дори УБДХ не бил
уместен като приложим в конкретния случай, камо ли такова деяние да бъде квалифицирано
по НК. Обръща се внимание на предхождащите действия на полицейските служители, които,
видно от доказателствата по делото, били пребили подсъдимата в собственото й жилище, за
което свидетелствали М. К., А.Д. и Р.Б Уточнява се, че подсъдимата била удрЯ. в лицето,
влачена по коридора в локви кръв и след това по джапанки боса, посред зима, била влачена
до патрулката и отведена към районното. Дори подсъдимата да е била отправила такива
думи към полицейските служители, то очевидно е било следствие на афект от нанесения й
жесток побой, за което било приложено и съдебно медицинско удостоверение. Отделно
думите, които й приписвали двамата полицейски служители: „бял ден няма да видите“ и
„утре ще ви уволня всичките“ можело да се третират в смисъл, че тя би си търсила правата.
Думите „утре ще уволня всичките“ можело да се разбират и като завеждане на дело срещу
тях и последващо уволнение. В тези думи липсвало хулиганство. Изразява се мнение, че
прокуратурата, приемайки тези действия като такива по НК, по-скоро била подплатила
обвинението срещу другия подсъдим, а подсъдимата се явявала изкупителна жертва.
Възразява се на предложеното от прокуратурата наказание „пробация“, което не
кореспондирало със съдебната практика и Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ОС
на НК на ВКС, относно приложението на чл. 78а, ал. 7 от НК при престъпления по чл. 325,
ал. 1 от НК. Ако съдът приемел, че имало такова престъпление, то следвало да се приложи
чл. 78а от НК, макар да било недоказано, че подсъдимата била отправила такива думи.
Показанията на полицейските служители Т. и Г. не кореспондирали с останалите
доказателства по делото, а били измислица, която са използвали, за да имат основания
подсъдимата да бъде задържана и евентуално осъдена. Свидетелите твърдели, че
подсъдимата била отправила и в апартамента обидни думи, но не било повдигнато
обвинение в тази връзка, а се говорило включително за някакъв скъсан ръкав, което било
удобна защитна версия на полицейските служители. Прокуратурата не била включила в
обвинението си твърдения за някакви действия като скъсване на ръкав, извън тези, които
били описани във въпросния автомобил. Обобщава се, че дори да се приемело, че
подсъдимата била казала такива думи, те не били съставомерни, за да образуват състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Извършени били в състояние на тежък шок и ефект
след нанесен брутален побой, което налагало хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли се за
оправдателна присъда.
Подс. Г. И. в хода на съдебното следствие се възползва от правото си да не дава
обяснения. В своята последна дума същата моли да бъде оправдана.
Граждански иск на съдебното производство не е предявен.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхна съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимата:
Подс. Г. В. И., ЕГН **********, е родена на 23.06.1992 г. в гр. София, живуща в гр.
София, *******, българка, с българско гражданство, неосъждана, омъжена, с висше
образование.

Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 03.10.2020 г. около 23:00 часа, свидетелите Л. И. Г., Х. Й. Т., К. Ю Б. и С. Е. Д. –
служители на 05 РУ-СДВР били изпратени на адрес в гр. София, ж. к. „Сухата река“ бл. 57,
2

вх. А, ет. 3, ап. 18, където следвало да осъществят претърсване и изземване по неотложност
във връзка със сигнал за държане на наркотични вещества. Същите водили със себе си
задържано по случая лице – св. С. И., тъй като същият, заедно със сестра си, подс. Г. И. и
нейните три деца, обитавали горепосочения апартамент, общинска собственост, в който
живеел и баща им – св. В. И.. По същото време в апартамента се намирали подс. Г. И., нейн
познат, в лицето на подс. М. К., и друго неустановено по делото лице от мъжки пол,
посочено от подс. К. като „Д.“.
След като пристигнали на адреса и позвънили, входната врата била отворена от подс.
М. К., който в същото време бил употребил доста количество алкохол. Същият започнал да
се държи подигравателно, а след това агресивно спрямо полицейските служители, като казал
на свидетелите Л. И. Г., Х. Й. Т., К. Ю Б. и С. Е. Д.: „Какви сте вие бе, смешници в
униформи!“. Св. Г. разпоредил на подс. К. да запази спокойствие, при което последният му
нанесъл удар в областта на лицето. Последното принудило полицейските служители да му
поставят белезници и го сложили седнал в апартамента, но дори и в това положение подс.
К. нанесъл удар в областта на слабините на св. Г., като продължил да отправя обидни изрази
към полицаите: „Хомосексуалисти в униформи, бял ден няма да видите вие и децата ви!“,
„Ще ви уволня всичките, боклуци скапани!“. Заради действията на подс. К. полицейските
служители започнали да го налагат.
Конфликтът между полицейските служители и подс. К. бил възприет от подс. Г. И.,
която излязла от съседна стая и се намесила в негова защита с молба да не го бият, но била
съборена като й били поставени белезници. Разпитан като свидетел, след одобряване на
споразумение спрямо него, подс. К. разказва, че видял полицейски служител да блъска подс.
И. в стената и да й разбива устата. Св. А.Д от ап. 15, който бил централен на стълбищната
площадка, чула суматохата и излязла пред апартамента си, като възприела как полицейските
служители бият и влачат подс. И., а тя викала за помощ и молила съседката си да снима
какво се случва. Подсъдимата била окървавена, което било допълнително възприето и от св.
Р.Б доведен син на св. Д.. Той излезнал след св. Д. и възприел момента, в който полицаите
извлачвали подс. И., а брат й ги молил да не я бият. На площадката останала „локва кръв“.
Св. Д. веднага се обадила по телефона на св. В. И., по същото време осъществяващ дейност
като таксиметров шофьор, и му казала да се прибира по най-бързия начин, защото в дома му
имало кървища.
Впоследствие в апартамента, обитаван от подс. И., било извършено претърсване и
изземване, на което присъствали както поемни лица свидетелите Я. в. и Е. Р., както и
пристигналия св. В. И.. Последният възприел, че имало кръв в коридора и по стените, че
синът му и дъщеря му са с белезници, а по лицето и устата на подс. И. имало кръв. Св. В. И.
бил заплашен от един от полицаите да мълчи, за да не „заключат“ и него.
След приключване на претърсването подс. И. била вкарана боса в патрулната кола и
отведена в 05 РУ-СДВР. С друг служебен автомобил бил отведен подс. К.. В служебния
автомобил, според прочетените от ДП и потвърдени в съдебно заседание показания на
свидетелите Л. И. Г. и Х. Й. Т., подс. И. им казала: „Бял ден няма да видите!“, „Утре ще ви
уволня всички смешници такива!“
Подс. Г. И. била задържана за 24 часа със Заповед по ЗМВР и освободена от ареста на
05 РУ-СДВР на следващия ден, 04.10.2020 г. След прибирането си св. В. И., св. Д. и св. Р.
независимо възприели, че подс. И. била с подуто лице, както и с отоци и синини по него.
На 05.10.2020 г. в 10:30 часа подс. И. посетила съдебен лекар, като й било издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 688/20 г., видно от което при прегледа на подс. И.
били установени: кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, кръвонасядане на лявата
скула, охлузвания над горната устна, кръвонасядане и оток на горната устна в ляво,
кръвонасядания на десния лакът, охлузвания на левия лакът, кръвонасядания двустранно по
китките, кръвонасядане на седалището в дясно. Посочените травми причинили болка и
3

страдание, дължали се на действието на тъпи предмети и можело да се получат по време и
начин, както съобщила подсъдимата и било вписано в удостоверението –„съобщава, че на
03.10.20 г. около 23 ч. й били нанесени удари с ръце от мъже в полицейски униформи, като
впоследствие й били поставени метални белезници“.

По доказателствата
Така установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от непосредствено
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите
М. К. (разпитан като свидетел в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото спрямо
него преди разпита делото е приключило с одобрено споразумение с характер на влязла в
сила присъда), Е. Р., Я. в., В. И., А.Д, Р.Б К. Б., С. Д. (включително част от показанията му от
04.10.2020 г., дадени на ДП, намиращи се на л. 77 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК и потвърдени от последния), показанията на св. С. И., дадени на
24.06.2022 г., на ДП, намиращи се на л. 22 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 5 от НПК, както и от показанията на Х. Т. от 04.10.2020 г., дадени на ДП, намиращи се
на л. 75 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и потвърдени от
последния като вярно протоколирани и показанията на Л. Г. от 04.10.2020 г., дадени на ДП,
намиращи се на л. 74 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и
потвърдени от последния като вярно протоколирани.
При анализа на гласните доказателства Съдът следва да посочи, че показанията на
свидетелите М. К., Е. Р., Я. в., В. И., А.Д и Р.Бса в достатъчна степен последователни,
логични и кореспондиращи помежду си, поради което Съдът следва ги кредитира изцяло.
Независимо от роднинските връзки с подс. И., показанията на нейния баща В. И. не могат да
бъдат определени като заинтересовани, нито тенденциозни, доколкото изложеното от него
се препокрива с възприетото от останалите свидетели Р., в., Д. и Б., за които не може да бъде
посочен аргумент за предубеденост или заинтересованост. Няма пречка да се кредитират и
показанията на св. С. И. от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК.
За разлика от горните свидетели, по отношение на останалите четирима свидетели Л.
Г., Х. Т., К. Б. и С. Д., които са полицейските служители от 05 РУ-СДВР, явили се в дома на
подс. И. на инкриминираната дата, следва да се посочи, че нито един от тях не бе убедителен
или с ясен спомен от случилото се. От една страна това би било обяснимо с оглед
служебното положение на тези свидетели и наситеното им с подобни ситуации ежедневие.
От друга страна, случката не е толкова типична, за да не остави следи в спомените на
сравнително младите свидетели и най-вече в тези на свидетелите Г. (особено) и Т., за които
от прочита на ОА може да се изведе извод, че са търпели негативи не само от действия,
уронващи достойнството им, но и в резултат на пряко физическо посегателство над тях. С
изключение на свидетеля Б., при останалите свидетели се наложи прочитане на показанията
им от ДП на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (при Д. частично, а при Г. и Т.
изцяло прочитане на тези показания), но и четиримата изначално декларираха липса на ясни
спомени. Едва при прочитане на показанията им от ДП свидетелите Г. и Т. (съобразно текста
на ОА техните показания се явяват основни, особено спрямо обвинението, предявено на пдс.
И.) същите лаконично потвърдиха, че е вярно протоколирано, без обаче да се ангажират с
достатъчно ясно и убедително изявление, че поддържат безусловно прочетеното и си
спомнят, че обстоятелствата са се случили по начина, по който са протоколирани. В тази
връзка, доколкото тези свидетели потвърдиха вярното протоколиране на показанията им ДП,
съдът няма друг избор, освен да ги кредитира, но със задължителното уточнение, че извън
този процесуален способ, свидетелите не изложиха непосредствено пред съда конкретни
факти, свързани с описания в ОА случай и в съответствие с описаното там.
Фактическата обстановка се доказва и от събраните на досъдебното производство и
приобщени на съдебното следствие писмени доказателства: Заповед за задържане за 24 часа
4

на подс. М. К. от 03.10.2020 г. (л. 5 от ДП); Заповед за задържане за 24 часа на подс. Г. И. от
03.10.2020 г. (л. 8 от ДП); съдебно-медицинско удостоверение № 688/20 г. (л. 84 от ДП);
длъжностни характеристики за свидетелите Г. и Т. (л. 85-88 от ДП) и справка за съдимост на
подс. М. К. и подс. Г. И..
Писмените доказателства напълно кореспондират на гласните такива и в съвкупност с
тях допринасят за установяване на описаната фактическа обстановка. Не се събраха
доказателствата, които да оборват или поне да поставят под съмнение така установена
фактическа обстановка.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подс. М. К. с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
което обаче не следва да излага аргументи, свързани с правната страна на деянието и
наказанието, доколкото при хипотезата на чл. 384а от НПК друг съдебен състав (СРС, НО, 8
състав) с определение от 25.04.2024 г., в сила от същата дата, одобри споразумение между
адв. А., защитник на подс. М. К., и прокурор С. от СРП, с което подс. М. К. се призна за
виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при условията
на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му се определи наказание „пробация“ с двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 9 месеца.
Съдът ще изложи своите аргументи от правно естество единствено по второто
обвинение – спрямо подс. И..
По отношение обвинението спрямо подс. Г. И. Съдът намери, че от обективна и
субективна страна извършеното от последната не е съставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК,
поради което я призна за невиновна и оправда по посоченото обвинение.
Преди всичко следва да се посочи, че вменените на подс. Г. И. хулигански действия,
макар това да не е конкретизирано съвсем прецизно в диспозитива на ОА, са уточнени
изчерпателно в обстоятелствената част на ОА и съгласно нея са се осъществили в служебен
автомобил, докато подс. И. и свидетелите Л. Г. и Х. Т. са пътували към сградата на 05 РУ-
СДВР, където подс. И. впоследствие била задържана за 24 часа. Държавното обвинение
недвусмислено твърди в обстоятелствената част на ОА, че именно в този автомобил
подсъдимата е изрекла спрямо полицейските служители Г. и Т. инкриминираните изрази
„Бял ден няма да видите!“, „Утре ще ви уволня всички смешници такива!“, преценявайки ги
като „хулигански“ и съответно съставомерни по чл. 325, ал. 1 от НК. В тази връзка Съдът не
е длъжен въобще да изследва наличието на други, различни от посочените в ОА, действия
или реплики от страна на подс. И., които евентуално биха могли да се характеризират също
като „хулигански“ – обвинение за други действия, извън изречените изрази в полицейския
автомобил, не са предявени с ОА и не могат да бодат обект на каквото и да е обсъждане.
С оглед горното уточнение Съдът следва да посочи, че от обективна страна фактът на
изричане на инкриминираните изрази от подс. И. в полицейския автомобил спрямо
полицейските служители Г. и Т., се потвърждава единствено от показанията на тези двама
свидетели, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и от нито едно друго
гласно или писмено доказателство, включително от показанията на другите двама
полицейски служители Б. и Д.. Съгласно чл. 281, ал. 8 от НПК обаче осъдителната присъда
не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4. Това е и първият
самостоятелен аргумент за недоказаност на обвинението спрямо подс. И. – липсата на
доказателства, извън тези, събрани по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, в подкрепа на
обвинителната теза.
На второ място, дори хипотетично да се приеме, че подс. И. е изрекла
инкриминираните изрази в полицейския автомобил спрямо свидетелите Г. и Т., това нейно
5

действие не може по никакъв начин да се характеризира като „непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“. Това
обстоятелство е било лесно за съответната правна преценка на СРП, но неглежирано по
необясним начин и при игнориране на очевидни факти – инкриминираните изрази са
изречени в момент, в който подс. И. е задържана, с поставени белезници на ръцете, боса и
натоварена в полицейски автомобил, който се движи.
Нещо повече, инкриминираните изрази са изречени след като подс. И. преди това
определено е станала жертва на неоправдано и безпричинно полицейско насилие – била е
бита в собствения си дом, без да има данни да е провокирала полицаите по някакъв начин,
като са й нанесени множество травматични увреждания, удостоверени по достатъчно
несъмнен начин както с писмени доказателства (съдебно-медицинско удостоверение), така и
с гласни такива. В подобно състояние и с максимално ограничена възможност за
придвижване в пространството (с поставени белезници, боса, притисната от двамата
полицейски служители в движещия се автомобил) подс. И. не е имала друг избор, освен да
изрази вербално своето недоволство. Това обаче е крайно недостатъчно, за да обоснове извод
за хулигански действия по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Още по-малко при ограничената
възможност за движение на подсъдимата на задната седалка на полицейски автомобил –
това място е всичко друго, но не и публично, до което обществото да има дори и минимален
достъп, за да изрази някое свое възмущение.
На последно място, от обективна страна, самите изрази дори не могат да бъдат
окачествени като в достатъчна степен оскърбителни, макар и произнесени спрямо орган на
властта, съгласно дефиницията за „дребно хулиганство“ в УБДХ, за да се говори въобще за
престъпление от НК.
Липсата на съставомерност от обективна страна прави излишно обсъждането на
деянието от субективната му страна, но за прецизност Съдът следва да посочи, че
изреченото от подс. И. не покрива критерия за умисъл към хулигански действия. При
положение, че подс. И., както бе посочено по-горе, е изрекла горните изрази, след като е
станала жертва на неоправдано полицейско насилие в собствения си дом, след като е
понесла множество удари, причинили й болка и страдание, и след като е била допълнително
унижена като е била изведена боса пред жилищния си блок и натоварена с белезници в
полицейски автомобил, тези произнесени от нея изрази не могат да се характеризират като
съзнателно насочени към нарушаване на обществения ред със съпътстващата демонстрация
на неуважение и незачитане на обществените порядки, а като поведение на крайно
стресиран, объркан и унизен в своята безпомощност човек. И за този извод не е необходимо
ползването на някакви специални знания или експертизи, доколкото е елементарно изводим
от житейска гледна точка.

Относно разноските
По делото няма направени разноски, за които Съдът да дължи произнасяне.

Така мотивиран, Съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	5 март 2025 г.
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20241110201020
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 януари 2024 г.

Присъда по дело №1020/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите