№ 1488
гр. Варна, 21.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20243100501572 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Въззивникът НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призована, представлява се от юрисконсулт М.Г., редовно упълномощена и приета от съда
от днес.
Въззиваемата страна А. Б. А., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ,
редовно призована, представлява се юрисконсулт Г. Д., редовно упълномощена и приета от
съда от преди
Контролиращата страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
редовно призована, представлява се от прокурора Златин Златев, приет от съда от днес.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6237/27.01.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Народно събрание на Република България чрез процесуалния му представител
Е. Ц. против Решение № 3930 от 02.12.2023 г., постановено по гр.д. № 16349/2022 г. по
описа на Районен съд - Варна В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено на основание чл. 2в, ал. 1, т.
2 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата А. Б. А. обезщетение за вредите
(имуществени и неимуществени), които последната е понесла в резултат на приетия при
достатъчно съществени нарушения на ПЕС § 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ,
бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за
Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на
изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла
на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са
подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“, включващо: неполучената от
ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18
388,76 лв., ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата, считано от
първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до датата на подаване на
исковата молба ( до12.12.2023 г. вкл. ) в общ размер от 5005,00 лв., както и лихвата от датата
на подаване на исковата молба - 13.12.2022 год. до датата на изплащане на главницата,
понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба, конкретизирани в
уточнителна молба: влошаване на здравето на ищцата, развиване на силно чувство за
безпокойство, напрежение по цялото тяло, проблеми със съня, често събуждане и получаване
на паник атаки, невъзможност за концентрация, както и развиване на чувство за
непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв., ведно с лихвата от датата на завеждане
на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на съдебното решение,
поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на Народно събрание на
Република България. Националното законодателство не предвижда възможност да бъде
ангажирана отговорност на НС във връзка с осъществяване на законодателна дейност.
Общите съдилища не са компетентни да се произнасят по отношение на
законосъобразността и противоконституционността на законите, поради което гражданският
съд не е компетентен да разгледа настоящия спор. ЗОДОВ изчерпателно изброява случаите
които попадат в приложното му поле, като законодателната дейност не е сред тях, поради
което народното събрание не е процесуален субституент на рада на ЗОДОВ. Орган на
законодателна власт не може да отговаря за вреди на частно правни субекти, поради липса
на пряка казуална връзка – приложението на законите винаги е опосредено от действието
или бездействието на орган на изпълнителната, местната или съдебната власт, за които
изрично е предвидена такава отговорност по ЗОДОВ.
Отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ възниква тогава, когато за нейното
реализиране няма друг ред, установен в специален закон съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДВ. В
2
процесния случай размера на дължимо обезщетение се определя от Закона за държания
служител/ ЗДСл/.
На следващо място в жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на
решението: Първоинстанционният съд не е изследвал материално правните предпоставки за
реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Не е коментирал сочената от ответника практика
СЕС, както и наведените доводи за неприложимост на чл. 45 от ДФЕС. Дори да се приеме,
че е налице нарушение на правна норма от законодателството на ЕС, то не е съществено.
Посочва се, че не е налице причинно - следствена връзка, като в случая те е
опосредена от акт, издаден от директора на агенция „ Митници“ – заповед за прекратяване
на служебно правоотношение. Именно директорът на Агенция „Митници“, по силата на
КРБ и осигурената от законодателя непосредствена приложимост на общностното право,
неговия „директен ефект“ и примата му над националния правен ред, е овластен да
преценява съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и да приложи
това право с приоритет пред националния закон.
Продължилата една година незаетост на ищцата не се дължи на нарушение на
правото на ЕС, а на нежеланието лицето да си намери работа, тоест дължи се на поведението
на самата ищца, поради което за процесния период не се дължи обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение на ищеца е определен изрично в чл. 104, ал. 1
ЗДСл - „за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца“
При наличието на нарочна регламентация - чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ищецът не може да разшири
обема на отговорността на органа по назначаването, още повече не може да търси
отговорност от законодателния орган.
Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на неимуществените вреди. Със
заповед № 3511 от 14.07.2020 г., след процесния период, на ищцата е определена основна
заплата от 1470 лв., няма логика възнаграждението на ищцата за процесните месеци да е
1577 лв. Крайният период който ищцата може да иска обезщетение е 01.07.2020 г. дата на
която е влязло в сила решението на ВАС, а не 13.07.2020 г. дата на която се е явила на
работа. Оспорва се ищцата да е търпяла неимуществени вреди.
Моли да се обезсили обжалваното решение като недопустимо, в условията на
евентуалност, моли да се отмени като неправилно в обжалваното му част и вместо него се
постави решение, с което се отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Б. А., с
който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Поддържам нашата въззивна жалба и оспорвам тази на
въззиваемата А. Б. А.. Нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Оспорвам въззивната жалба на Народното събрание и поддържам нашата.
3
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Поддържам нашето становище и частната ни жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата подадена от Народното събрание е допустима и
основателна. Относно становището на Министерството на финансите, предоставям на съда.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
АДВ. В.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на А. Б.. Моля за присъждане на разноски за двете инстанции.
АДВ. В.: Разноските са ни заплатени само по жалбата подадена от Народното
събрание. Разноските по насрещната въззивна жалба са ни само договорени, но не са
платени и затова не ги претендирам.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Правя възражение за адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на А. Б.. Моля за присъждане на разноски за двете инстанции.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда. Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ Г.: Моля да обезсилите първоинстанционното решение в
обжалваната от НС част, с която същото е осъдено да заплати в определен размер
имуществени и неимуществени вреди. В случай, че решите, че същото е допустимо, моля да
го отмените като неоснователно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Съображения подробно сме изложили в отговора на
исковата молба, писмените бележки пред първата инстанция и в настоящата въззивна жалба.
Не беше доказан фактическият състав на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ. Моля за
4
възможност да представя писмени бележки. Моля за присъждане на разноски за двете
инстанции.
АДВ. В.: По допустимостта на предявените искове и направените възражения съм
взела отношение в отговора на въззивната жалба, в писмена защита и в исковата молба. По
същия казус с друг ищец има произнасяне на ВКС, като беше допуснато делото до касация,
по един от въпросите поставени във въззивната жалба, а именно за обема на отговорността
за вреди от незаконно прекратяване на служебното правоотношение, изразяващи се в
неполучаване на месечен доход и обезщетен ли е служителят за същите, когато е получил
максималният размер на обезщетението, определен в специалния закон - ЗДС. ВКС се
произнесе като по това дело е уважен главният иск по ЗОДОВ. Предоставям решението –
същия иск е предявен като този в настоящото дело и е уважен от ВКС. Неоснователно и
неправилно претендираното с исковата молба обезщетение се приравнява на обезщетението
за принудителна безработица по специалните закони – ЗДСл, ЗМВР и др. Това не е същото
обезщетение, ние не претендираме обезщетение за принудителна безработица и не
оспорваме законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ще
установите, както от посочените закони, така и от съдебната практика по отношение
обезщетението за принудителна безработица, че правопораждащият юридически факт за
получаване на тези специални обезщетения по специалните закони е да бъде отменена
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Видно от представената искова
молба и представените доказателства правопораждащ юридически факт не е прекратяването
на служебното правоотношение, а приетото от НС законодателство, което по отношение на
първия главен иск е прието при съществени нарушения на правото на ЕС, а по отношение на
евентуалния при противоречие с Конституцията на РБ. Налице е обилна практика на ВКС,
при която в искове по ЗОДОВ срещу прокуратурата, произтичащи от незаконни обвинения,
в случаите, в които имуществената вреда обхваща неполучено трудово възнаграждение или
такова по служебно правоотношение се уважават в този размер. Ще изложа подробни
съображения в писмени бележки. Посочвам решение № 53/05.05.2020 г. на ВКС по гр.д.
2747/2019 г. Исковете са основателни, а решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и обосновано и моля да го потвърдите. В случай, че приемете уважаването
на главния иск за неправилно или необосновано, моля да уважите евентуалния иск като
считам, че доказателства са събрани и по отношение на него. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски. Претендираните са в рамките на минималното адвокатско
възнаграждение, поради което не следва да бъдат намалявани. Моля за възможност да
представя писмени бележки.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Поддържам изложените възраженията относно допустимостта
на предявените в условие на евентуалност искове срещу Държавата, представлявана от МФ,
както и относно неоснователността и недоказаността на предявените искове и поддържам
своевременно направеното възражение за погасяване на вземанията по давност. Моля да
уважите частната жалба на МФ и да отмените определението, с което е оставено без
уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правя искане за
5
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за настоящата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата на НС е допустима. Запознат съм с практиката на ВКС.
Предоставям на съда.
АДВ. В.: /реплика/ Подобно възражение за изтекла давност е изцяло неоснователно,
тъй като става въпрос за кратката давност, но ние не претендираме месечни възнаграждения,
а се претендира обезщетение, съставено от няколко части, като едната е за неполучено
възнаграждение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят писмени бележки в едноседмичен
срок от днес за въззивника и в 10-дневен срок от днес за въззиваемия А..
СЪДЪТ обяви на страните, че съдебният протокол ще бъде изготвен на 21.10.2024 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6