РЕШЕНИЕ
№ 438
Сливен, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ГАЛЯ ИВАНОВА |
При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20247220700557 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 02.12.2024 г., подадена от „Стеди” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Старозагорско шосе“, база „Оранжерии-Сливен“, представлявано от у. С. М. С., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с Изх. № 02-200-2600/2347#13 от 16.09.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с което на „Стеди” ЕООД са наложени санкции за бъдещ период в размер на 26584,36 лева по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ /МЗДП/.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Излага съображения, че: административният акт е издаден при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на специфичните административнопроизводствени правила; в производството по адм. дело № 150/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, било установено, че дружеството земеделски производител е възнамерявало да отглежда едногодишни сезонни растения – дини; през текущата стопанска година „Стеди“ ЕООД не е имало задоволителна реколта от едногодишни сезонни растения - дини, която да бъде продадена; установено било по горепосоченото адм. дело, че бенефициентът не е депозирал искане за плащане, не е поискал субсидия по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци и не е представил документи за реализиране на продукцията пред оторизиращия орган; не е налице основание за налагане на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. Моли актът да бъде отменен в оспорената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. Моли оспореният акт да бъде обявен за нищожен, а ако съдът намери, че е издаден от компетентен административен орган и е валиден, да бъде отменен в оспорената част. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за законосъобразност на оспорения акт, моли подадената жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият „Стеди” ЕООД е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2021 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: ***********, като част от заявените схеми за подпомагане са: Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП и Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци /СЗо/. По СЗ-МЗДП е заявил за подпомагане площи в общ размер 39,80 ха, от които: парцел № 67338-3809-1-1 с площ 19,95 ха и култура код 141070 – дини, и парцел № 67338-4006-12-2 с площ 19,85 ха и култура код 141070 – дини, находящи се в землището на гр. Сливен. По СЗо е заявил за подпомагане площи в общ размер 11,96 ха, находящи се в землището на гр. Сливен. Към заявлението са приложени Таблици на използваните парцели 2021 г. и Таблици на заявените площи по схеми и мерки 2021, съдържащи данни за идентификация на парцелите. В подаденото заявление кандидатът е декларирал, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства.
По подаденото от „Стеди” ЕООД заявление за подпомагане са извършени проверки и е издадено Уведомително писмо Изх. № 02-200-2600/2347 от 13.01.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, с което на „Стеди” ЕООД са оторизирани суми по част от заявените схеми и мерки, отказано е финансово подпомагане по СЗо и по СЗ-МЗДП, и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 26584,36 лева по СЗ-МЗДП. Уведомителното писмо е оспорено по съдебен ред. С Решение № 243 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 150/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, Уведомителното писмо, с което са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 26584,36 лева, е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление по СЗ-МЗДП и по СЗо. В мотивите на решението съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за форма относно наличието на фактически и правни основания за издаването му, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение № 5998 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело № 7198 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Пето отделение.
С оглед връщането на преписката за ново произнасяне, на 16.09.2024 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт –Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с Изх. № 02-200-2600/2347#13 от 16.09.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София. С процесния акт на оспорващия е отказано финансово подпомагане по СЗо и по СЗ-МЗДП; прието е, че на декларираните парцели по СЗ-МЗДП е установена недопустима за подпомагане култура; и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 26584,36 лева по СЗ /МЗДП/. В мотивите на акта е посочено, че: за кампания 2021 по СЗ-МЗДП дружеството е декларирало следните парцели с площ и култура: парцел № 67338-4006-12-2 /19,85 ха/ култура дини и парцел № 67338-3809-2-1 /9,70 ха/ култура дини; „Стеди“ ЕООД не е осъществило докрай фактическия състав на разписаната в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. процедура за получаване на финансово подпомагане по СЗ-МЗДП и СЗо, тъй като кандидатът не е представил в ОПСМП гр. Сливен декларация и опис по образец, утвърден от Изпълнителния директор на ДФЗ, за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация съгласно чл. 32 от Наредбата; в периода 10-11.11.2021 г. е извършена проверка на място от ДФЗ-РА на площите на „Стеди“ ЕООД, при която е установено, че заявените за подпомагане площи по СЗ-МЗДП са площи с угари, поради което се считат за наддекларирани площи; тъй като процентът на наддеклариране е по-голям от 50 %, се начислява санкция за бъдещ период, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. В оспорения акт е извършено позоваване на: чл. 30в, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 31, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба № 3/2015 г./, и чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията.
От оспорващия е заявено изрично, че оспорва Уведомителното писмо, с което на „Стеди” ЕООД са наложени санкции за бъдещ период в размер на 26584,36 лева по СЗ /МЗДП/.
В оспорения акт като негов и. е посочена З. и. д. на ДФЗ П. С..
Със Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, пр. 1 във връзка с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са д. п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Оспореният акт е подписан със запетая, без данни в акта за лицето, което го е подписало.
С Разпореждане на съда № 2240 от 04.12.2024 г., на административния орган е указано, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е негова доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорения акт. Със същото разпореждане, на административния орган е указано да представи по делото: писмено становище, в което да посочи имената и длъжността на лицето, което е издало и подписало оспореното Уведомително писмо; и документи, удостоверяващи компетентност на издателя на оспореното Уведомително писмо. От пълномощника на административния орган е представено писмено становище, входирано в деловодството на съда на 12.12.2024 г., в което е заявено, че оспореното Уведомително писмо е п. от Д. А. Г. - З. и. д. на ДФЗ, в к. му на з. на и. на а. - П. С., която към датата на издаване на писмото - 16.09.2024 г., е п. з. о., считано от 09.09.2024 г. до 16.09.2024 г. включително, и за с. з. е п. Д. Г.. В становището е посочено, че към него е приложен принтскрийн от електронната система на ДФЗ за подаване, обработка и одобрение на з. за п. на с. б. д. от п. се на в. с. з. о. Видно от приложения към становището принтскрийн, за П. Д. С. е изведена з. за о. от 09.09.2024 г. до 16.09.2024 г., а в графа з. е п. с. Д. А. Г..
С Разпореждане на съда № 2308 от 13.12.2024 г., след запознаване със становището от административния орган, входирано в деловодството на съда на 12.12.2024 г., и с приложените към становището документи, е констатирано, че от административния орган не са изпълнени указанията на съда, дадени с Разпореждане № 2240 от 04.12.2024 г., касаещи компетентност на издателя на оспореното уведомително писмо, поради което на административния орган е указано повторно, че е необходимо най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание да представи документи, удостоверяващи компетентност на издателя на оспореното Уведомително писмо, а именно: документ, удостоверяващ, че на титуляра на правомощието е р. о.; и документ, удостоверяващ, че на издателя на акта са д. п. С разпореждането административният орган е предупреден, че при неизпълнение в срок на дадените указания, съдът ще приключи разглеждането на делото при наличния доказателствен материал и при разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Разпореждането е съобщено на административния орган на 13.12.2024 г.
В писмена молба от 13.02.2025 г. от пълномощника на административния орган – юрисконсулт Б., е заявено „Няма да сочим доказателства, нямаме доказателствени искания“.
В оспорения акт е извършено позоваване на проверка на място от ДФЗ –РА в периода 10-11.11.2021 г. на площите на „Стеди” ЕООД. Със заповед от 08.11.2021 г. на Началник отдел на РТИ ***, е наредено на с. М. К. М.-К. и П. Я. В. да извършат проверка на място на кандидата „Стеди” ЕООД относно заявление с УИН: ************. В Доклад за проверка на площи е отразено, че е извършена проверка на място на кандидата „Стеди” ЕООД в периода 10.11.2021 г. - 11.11.2021 г., при която относно парцел № 67338-3809-2-1 и парцел № 67338-4006-12-2 е установена култура - площи с угари, и не е установена декларирана култура – дини. Проверката е и. от е. в РТИ ***: М. К. М.-К. и К. М. К..
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на оспорващия на 24.10.2024 г. Жалбата срещу него е подадена на 06.11.2024 г. и следователно е подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът счита, че оспореният акт е нищожен по следните съображения:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Едно от правомощията на Изпълнителния директор на фонда, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА. В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, и по подадени заявки и искания за плащане. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, съгласно която Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане.
В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. е д. на З. и. д. на ДФЗ П. Д. С. п. за и. и п. на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. Но оспореният акт не е издаден от З. и. д. на ДФЗ П. Д. С., а от друго лице - Д. А. Г., за когото се твърди, че е з. и. д. на ДФЗ и че е издал и подписал акта при у. на з. За да бъде издаден оспореният акт при у. на з., следва да е налице обективна невъзможност на титуляра на правомощието да изпълнява функциите си, както и доказателства за надлежно упълномощаване при у. на з. на длъжностното лице, подписало оспорения акт, а именно изрична писмена заповед за заместване. Въпреки дадените от съда конкретни указания на административния орган за необходимостта от представяне на документи, удостоверяващи компетентност на издателя на оспорения акт, такива не са представени по делото. Не е представен документ, удостоверяващ, че на титуляра на правомощието е р. о., както и не е представен документ за надлежно упълномощаване при у. на з. на длъжностното лице, подписало оспорения акт. Не може да се приеме, че представеният от пълномощника на административния орган принтскрийн представлява доказателство за обективна невъзможност на титуляра на правомощието да издаде акта, нито може да се приеме, че е доказателство за надлежно упълномощаване при у. на з. Именно поради тези съображения, на административния орган е указано повторно, че е необходимо да представи документи, удостоверяващи компетентност на издателя на оспорения акт, но въпреки повторните указания, такива документи не са представени.
От изложеното следва, че оспореният акт е издаден при липса на компетентност.
Доколкото в АПК не са посочени изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната теория и практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на възможните пороци на административните актове, в правната теория са изградени критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Липсата на компетентност е много сериозно и тежко нарушение на законността в дейността на административния орган, поради което винаги е основание за нищожност на акта.
По изложените съображения, оспореният акт е нищожен административен акт. Процесната жалба следва да бъде уважена, като се обяви нищожността на оспорения акт.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи и допълнителни съображения относно незаконосъобразност на оспорения акт.
С оглед очертания от оспорващия предмет на оспорване, предмет на настоящия съдебен контрол е административният акт в частта относно наложени санкции за бъдещ период в размер на 26584,36 лева по СЗ-МЗДП.
Съгласно чл. 38а, ал. 4 от ЗПЗП, Министърът на земеделието и храните определя с наредба специфичните условия за прилагане на схемите за директни плащания.
Условията и редът за прилагане на СЗ-МЗДП са регламентирани в Наредба № 3/2015 г. Право на подпомагане по СЗ-МЗДП имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: моркови, зеле, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици /чл. 30в, ал. 1/. Заявените площи от кандидатите по СЗ-МЗДП подлежат на подпомагане, когато: са заети с моркови, зеле, дини и пъпеши и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; и през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане моркови, зеле, дини и пъпеши съгласно приложение № 5 /чл. 30в, ал. 2/. Размерът на помощта по схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това /чл. 30в, ал. 3/. Кандидатите по СЗ-МЗДП удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация, в периода от 1 до 31 декември на годината на подаване на заявлението /чл. 32, ал. 1 и ал. 6/. Площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от моркови, зеле, дини и пъпеши, се считат за наддекларирани /чл. 30в, ал. 2, т. 1, изр. 2/.
Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, ако разликата между декларираната и установената площ превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ и на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и установената площ.
Следователно, съобразно горецитираните разпоредби, за да е налице основание за налагане на санкции за бъдещ период по СЗ-МЗДП, необходима предпоставка е установяване на различна култура от моркови, зеле, дини и пъпеши върху площите, заявени за подпомагане по схемата.
В разглеждания случай в административния акт неправилно – в противоречие с подаденото от кандидата заявление за подпомагане, е прието, че за кампания 2021 г. по СЗ-МЗДП дружеството е декларирало парцел № 67338-3809-2-1 с площ 9,70 ха и култура дини. За да се направи този извод, в административния акт е извършено позоваване на проверка място от ДФЗ –РА на площите на „Стеди” ЕООД в периода 10-11.11.2021 г., в която като п. с. е участвал е., на когото не е била възложена процесната проверка. Констатациите от проверката на място са обективирани в Доклад за проверка на площи, извършена от М. К. М.-К. и К. М. К. - е. в РТИ ***, а проверката е била възложена със заповед на с. М. К. М.-К. и П. Я. В.. Видно от подаденото от „Стеди” ЕООД Заявление за подпомагане с УИН: ************, посоченият в оспорения акт парцел № 67338-3809-2-1 с площ 9,70 ха не е заявен за подпомагане по СЗ-МЗДП. По СЗ-МЗДП са заявени за подпомагане парцел № 67338-3809-1-1 с площ 19,95 ха и култура код 141070 – дини, и парцел № 67338-4006-12-2 с площ 19,85 ха и култура код 141070 – дини. От изложеното следва, че в оспорения акт е извършено позоваване на констатации от проверка на място на парцел, който не е заявен за подпомагане по СЗ-МЗДП, и следователно в акта незаконосъобразно са определени декларирана площ и установена площ. Незаконосъобразното определяне на тези площи опорочава и изводите в оспорения акт за процент на наддеклариране и за налагане на санкции за бъдещ период.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 2850 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, и 2800 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно и преценява същото като съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на делото, и като пропорционално спрямо извършената правна защита.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с Изх. № 02-200-2600/2347#13 от 16.09.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с което на „Стеди” ЕООД с УРН: ******, по СЗ /МЗДП/, за кампания 2021 са наложени санкции за бъдещ период в размер на 26584,36 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София, да заплати на „Стеди” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Старозагорско шосе“, база „Оранжерии-Сливен“, представлявано от у. С. М. С., сумата от 2850 /две хиляди осемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |