Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /17.08.2020
г.
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в проведеното на тринадесети август две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
При секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА гр.д.№
1025/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
От БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, представлявано от Д Д –
заместник-управител срещу П.В.Б. ***, ЕГН: ********** са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД, за приемане за установено, че П.Б.
дължи на ищеца сума в размер на 6256,93
лв. - главница по договор за
потребителски кредит № CARU-13784685, сключен
на 09.09.2016 г., 1296,65 лв. - възнаградителна лихва по договора, 753,83
лв. - законна лихва за забава за периода
от 05.08.2018 до 11.10.2019, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 821/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
В исковата молба се
твърди, че на 09.09.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален
правоприемник е ищеца и ответника П.Б.
бил сключен договор за потребителски кредит № CARU-13784685, по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 8 500,00 лева и закупуването
на застраховка от 1912,20 лева, която същият се е задължил да върне на 60
месечни равни вноски. Уговорен бил годишен процент на разходите 14,33 % и
годишен лихвен процент – 12,56%. Твърди се, че е изпълнено единствено
задължението за заплащане на 21 месечни
вноски, като поради неплащане на следващите вноски кредита е станал предсрочно
изискуем на 05.08.2018 г. Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на
исковите претенции.
В срок ответникът е
подал отговор на исковата молба, обективиран в бланка-възражение за недължимост
на вземания по издадена заповед за изпълнение. Видно е от отговора, ответникът
счита исковата молба за неоснователна поради неспазени срокове и тъй като не
била подадена след срока на договора за кредит, което било незаконно. В този
смисъл съдът приема, че възражението на ответника касае предсрочната
изискуемост на кредита, като същият счита, че не дължи вноските, чиито падеж не
е настъпил.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК намира за установено следното:
Панагюриският
районен съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е процесуално
допустим, тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 422,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице - заявител в заповедното
производство.
От приложения по
делото договор за потребителски кредит № CARU-13784685, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.В.Б. се установява, че между страните е сключен договор по силата на
който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника
сума в размер на 8 500,00 лв.,
която ответника се е задължил да върне на 60 месечни вноски, последната с падеж
05.09.2021 г., всяка в размер на 223,10 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент
12,56 % и годишен лихвен процент на разходите 14,33 %. Уговорено е връщането на
сума в размер на 13 386,00 лв.- получена заемна сума,
възнаградителна лихва, такса ангажимент и застрахователна премия.
Към процесния
договор са приложени условия по договора и общи условия, подписани от
кредитополучателя.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
От доказателствата по
делото се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.В.Б. е сключен договор за потребителски кредит № CARU-13784685, по силата на който
търговското дружество е предоставило на ответника сума в размер на 8 500,00
лв., а същият се е задължил да я върне на 60 равни месечни вноски, в срок до
05.09.2021г. Между страните е
уговорен фиксиран лихвен процент и
годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между
ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали правоотношения по
чл. 9 и сл. ЗПК.
По делото е
допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се
установява, че от така предоставената сума на ответника е върната сума в общ
размер на 4 685,10 лв., с която
сума е погасена част от главницата, договорната лихва и застрахователната
премия, при което дължими са към датата на подаване на заявлението в съда 7 553,58
лв., включващи главница в размер на 6 193,19
лв., договорна лихва – 1296,65 лв., и застраховка 63,74 лв. Видно е от
заключението на вещото лице, че годишния
процент на разходите надвишава 1,43 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове, което означава че уговорен в този размер
процентът на разходите не противоречи на добрите нрави. Плащането на
задълженията по кредита е преустановено на 05.07.2018 г., като просрочие има
още за вноската с падеж 05.06.2018 г. , която е погасена частично.След
настъпването на просрочието по кредита са анулирани задълженията за непогасена
главница застраховка от 25 вноска, дължима на 05.10.2018 г. до последната 60-та
вноска по погасителния план.
Ценено съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи, поставени по делото.
Както бе посочено
по-горе от събраните по делото доказателства се установява, че процесното
вземане е възникнало на основание договор за кредит от 09.09.2016 г., който
попада в приложеното поле на ЗПК. От
представените по делото доказателства се установява, че действително
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника сума пари в размер
на 8 500,00 лв, който ответникът е
следвало да върне в срок до 05.09.2021г. Видно е от условията към договора (чл.
5 ) при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на
втората, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. От приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че последното редовно плащане
от длъжника по договора е извършено на 11.05.2018 г., като за следващите два
месеца- юни и юли 2018 г. не са извършвани плащания на падежните вноски, поради
което предвид уговореното между страните следва да се приеме, че вземането на
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е станало предсрочно изискуемо
на 05.08.2018 г.
Предвид изложеното ищецът е носител на парично вземане спрямо ответника
в размер на 6256,93 лв., представляваща
остатъкът главница по договор за потребителски кредит № CARU-13784685, сключен на 09.09.2016 г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.10.2019 г. (арг. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на
сумата, т.е. предявеният иск за главница се явява основателен и доказан в пълен
размер и следва да се уважи.
По отношение на иска в размер на 1296,65 лв.. – договорна лихва за
периода 05.07.2018г. до 05.09.2021 г. :
В т. 2 Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. ОСГТК, ВКС е
прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. В мотивите на решението се приема, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на
чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие,
ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост,
уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция
съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на
договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането
на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането
на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви.
Разграничение между предоставената сума по кредита и дължимите суми при
предсрочна изискуемост на вземането е направено и в нормите на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр.59/2016г./ и чл.46, ал.3 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./. С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79,
ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до
плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По
правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго. След получаване на волеизявлението за
изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
страните могат да предоговорят условията по договора. Законодателно е
предвидена възможност за договаряне между кредитора и потребителя, преди
пристъпване към принудително изпълнение в нормата на чл.46, ал.4 ЗКНИП чрез
предприемане на различни мерки, включително промяна на сроковете и условията на
договора за кредит. В Решение на Съда на Европейския съюз от 26.01.2017г. по
дело С-421/14 (т.3 от диспозитива) и Решение на СЕС от 14.03.2013г. по дело
С-415/11 (т.73 от мотивите) по тълкуването на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че клаузата за
предсрочна изискуемост следва да се преценява наред с другите посочени
критерии, и с оглед на предоставените от националното право възможности на потребителя
да преустанови действието на предсрочната изискуемост на кредита. Предвид така дадените задължителни за съдилищата
разяснения с цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че не се
дължи заплащането на претендираната договорна лихва, поради което този иск
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като видно и от заключението
ответника е изплатил изцяло уговорената договорна лихва до 22-ра вноска вкл,
която е с падеж 05.07.2018 г.
Предвид изложеното
горе дължима се явява претендираната мораторна лихва за периода от настъпване
на предсрочната изискуемост- 05.08.2018 г. до 11.10.2019 г. в размер на 753,83
лв., претендирана на основание чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане
на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно
предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв., като съобразно
уважената част от исковете (в размер на 7 010,76 лв. от предявени в размер общо
от 8 307, 41 лв.) в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 182, 41 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37
Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 100 лв., като съобразно уважената част от исковете (в размер на 7 010,76 лв. от предявени в размер общо
от 8 307, 41 лв.) в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 241,
35 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД по отношение на П. В.Б. ЕГН: **********, адрес: *** Б, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България ЕИК: ********* в качеството му на универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД със седалище и адрес на управление на
клона: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда: 14, е
носител на парично вземане в размер на сумата от 6 256,93 лв. (
шест хиляди двеста петдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) - непогасена главница по договор за потребителски кредит № CARU-13784685, сключен между страните на 09.09.2016 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата от 753,83
лв. ( седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки) - законна лихва за забава за периода от
05.08.2018 до 11.10.2019, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 821/2019 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България ЕИК: *********
в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД със седалище и адрес на управление на клона: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда:
14 срещу П. В.Б. ЕГН: **********, адрес: *** Б, за ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане спрямо
ответника в размер на сумата от: 1296,65 лв. – договорна лихва за периода
05.07.2018г. до 05.09.2021 г. дължима по договор за потребителски кредит № CARU-13784685, сключен между страните на 09.09.2016 г, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 821/2019 г. по описа
на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
78, ал. 8 ГПК, П. В.Б. ЕГН: **********, адрес: *** Б да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България ЕИК: ********* в качеството му на универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД със седалище и адрес на управление на
клона: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда: 14, направените разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 423,76 лв. ( четиристотин двадесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: