Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. Габрово 29.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 2734 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че на 26 септември 2014 г. между „Аксес Файнанс" ООД като
Кредитор и К.В.С. като
Кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта" с № 418691, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Впоследствие между същите страни са сключени и два Анекса към договора от
дати 19.05.2015г. и 20.05.2015г.
Подписвайки
договора за кредит Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения
договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на ответника
револвиращ кредит в максимален размер на 100 лв., под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор.
С Анекс от
20.05.2015г., кредитният лимит е увеличен на 200 лв. като К.В.С. е усвоил сума в общ размер на 200.00 лв. Дължимата
към настоящия момент главница е в размер на
199.49
лв.
С подписване на
договора за кредит, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/
iCardCardA/isa, които съдържат
и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/
iCardCard/Visa.
Твърди се че ответникът
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява
ежедневно. В случая начислената договорна лихва е в размер на 92.97 лв., за периода от 02.10.2014г. /датата на първата транзакция по кредитната
карта/ до 06.08.2016г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/.
В случай, че
Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на ответника
да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е
погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото
основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 119.50 лв.
Разпоредбите на
договора за кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, Ответникът дължи на Кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. В настоящия случай К.В.С. дължи разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 206.50 лв.
На 11.11.2016г. е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД между
„Аксес Файнанс" ООД, и
„Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, като по силата Приложение №
1 към Договора от 10.05.2017г., вземането на „Аксес
Файнанс" ООД спрямо
К.В.С. е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
За събиране на
вземането от страна на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД е депозирано в Габровски РС
заявление по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч. гр. д. №1696/2017г. по описа
на съда и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Поради това,
че длъжникът възразил, че не дължи изпълнение по Заповедта по чл. 410 от ГПК,
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД моли съда да признае за
установено, че съществува вземането на дружеството срещу К.В.С. за следните
суми : 199.49 лв. главница, 92.97 лв. договорна лихва за периода 02.10.2014г.
до 06.08.2016г., неустойка в размер на 119.50 лв., разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 206.50 лв., лихва
за забава /законната лихва/ върху непогасената главница, в размер на 19.47 лв.
за периода от 06.08.2016г. датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 12.07.2017г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника К.В.С., който заявява, че счита иска по чл. 422 от ГПК за неоснователен и недоказан. При извършването на цесия, длъжникът следва
да бъде своевременно уведомен за прехвърлянето на вземането от Цедента.
Договорът за цесия е сключен на 11.11.2016г, а на 29.12.16г „Аксес
Файнанс" ООД е упълномощил Цесионера - „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД да уведоми всички длъжници по вземанията, които са
цедирани. Това, безспорно не е спазено до предявяване на настоящия иск.
Не е установено
дали длъжникът не е извършил плащания в полза на кредитодателя цедент за
периода от 2016г. до 2017г., когато е депозирано заявлението по чл. 410 от ГПК.
Представеният по
делото Договор за кредит от 26.09.14г - макар заверен с печат „вярно с
оригинала" и подпис на неизвестно лице - не личи да съдържа подписи на
страните по него / както и Приложение № 1 към него/.
На 19.05.15г и 20.05.15г са сключени два
Анекса към Договора, - като едва от втория е видно, че на кредитополучателят се
предоставя револвиращ кредит в увеличен размер от 200лв. От първият се
установява, че - чл.1, ал. 2, че кредитодателят е предал преиздадена кредитна
карта - с по-висок лимит. Към този момент - липсват данни дали
кредитополучателят е усвоил /и /или погасил първите 100лв.
Освен това с
Договор на кредитополучателя са предоставени 100 лв. през 2014г, увеличени на
200лв - през 2015г - /без доказателства дали ги е издължил/ , а през 2017г се
претендират 637,93лв - с неустойки, такси за извънсъдебно събиране, което
според особения представител на ответника е
в противоречие с добрите нрави и прави договора нищожен на осн. чл.26,
ал.1 пр.2 ЗЗД.
По изложените
съображения се прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
По делото е приложено ч.гр.д. №1696/2017г. на ГРС, по което
е издадена в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ООД Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2939/01.08.2017г. против длъжника К.В.
Сиемонов за сумата 199.49 лева
главница, ведно със законната лихва считано от 24.07.2017г., сумата 92.97 лева
представляващи договорна лихва за периода 02.10.2014г. – 06.08.2016г.,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 19.50 лева, разходи и такси
за извънсъдебно събиране в размер на 206.50 лева и лихва за забава за периода
06.08.2016г. – 12.07.2017г. в размер на 19.47 лева, а също и 75.00 лева
разноски включващи държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
От страна на ищеца
са представени заверени по реда на Закона за адвокатурата копия на Договор за
кредит „Бяла карта" с № 418691, от 26
септември 2014 г. и два Анекса към него от дати 19.05.2015г. и 20.05.2015г., както и Приложение No 1 към него; Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Аксес Файнанс" ООД, и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД и Приложение към него; Уведомление за цесията;
От горните доказателства се
установява възникването на валидно облигационно отношение между ответника К.В.С. и „Аксес Файнанс" ООД във връзка с Договор за кредит
„Бяла карта" с № 418691/26.09.2014г., сключен при Общи условия / приложени
по делото/, който е изменен двукратно с Анекс от 19.05.2015г. и Анекс от
20.05.2015г.
С първия от двата анекса се преиздава кредитна карта № 418691, а с
последващия анекс се увеличава кредитния лимит по издадената кредитна карта на
200.00 лева.
Съгласно чл.1 от договора с
подписването му Кредитополучателят е удостоверил, че е получил от Кредитодателя
стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК. Въпросният формуляр не е
представен по делото, но в договора е определен годишния лихвен процент по
заема на 43.2% и дневен лихвен процент от 0.12% върху усвоения размер на кредита. Посочено е, че
ГПР е в размер на 45.9%. ГПР по договора е изчислен при вземане предвид на
следните допускания: Кредитополучателят ще изпълнява задълженията си в съответствие
с условията и сроковете по договора,
пълният размер на кредита е усвоен от Кредитополучателя незабавно,
лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези условия и
погасявания на главницата и лихвата и
съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.
По делото не е спорно, че при така
уговорените условия ответникът към
06.08.2016г. е усвоил главница в размер на 199.49 лева, върху която за периода 02.10.2014г. – 06.08.2016г. е
начислена договорна лихва в размер на 92.97 лева.
Не е спорно също така, че ответникът е изпаднал в просрочие като по делото ищецът не установи точния момент, в който това е станало, нито установи размера на просроченото задължение към момента на изпадане в забева.
Позовавайки се, обаче на това просрочие, на 06.08.2016г. кредитодателят е обявил вземането по кредита за предсрочно изискуемо, като няма доказателства това негово волеизявление да е достигнало до кредитополучателя.
Към тази дата на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на поръчителство в тридневен срок от падежа на просроченото текущото задължение, предвидена в чл. 20 от Договора. С цитирания текст, тази неустойка е уговорена в размер на „ 10% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец, като е дължима за всяко отделно неизпълнение на шесто число от месеца в който задължението не е погасено до 5-то число на следващия месец”. Претендираният размер на неустойката е 119.50 лева, без да е конкретизиран нито точният размер на усвоената и непогасена главница за всеки отделен месечен период / база за определяне на месечната неустойка/, нито броят на месеците, за които неустойката е начислена. По същия начин е претендирано вземането за неустойка и в заповедното производство.
С оглед на това остава напълно неясно как е изчислена претендираната сума от 119.50 лева.
Отново позовавайки се на неизпълнение, Кредитодателят е начислил на осн. чл. 21 ал. 5 от Договора разходи за действия по събиране на задълженията и такса по чл. 21 ал.6 за дейността на служител по извънсъдебно събиране на задълженията, след обявяването на предсрочна изискуемост. Сумата е претендирана в общ размер на 206.50 лева.
По делото не са представени доказателства кредитодателят да е направил разходи по събиране на задълженията на ответника, нито да е предприел действия за извънсъдебно събиране на задължението след настъпването на предсрочната изискуемост. Липсват дори данни на ответника да е отправена покана за доброволно погасяване на задължението, по който и да било от предвидените в чл.27 от Договора начини.
На 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД е сключен договор за цесия, с Приложение № 1 към който
вземанията на „Аксес Файнанс" ООД към К.В.С. по Договор за кредит „Бяла
карта" с № 418691, от 26 септември 2014 г.
са прехвърлени на„Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД.
Уведомлението до
длъжника за извършената цесия е приложено към исковата молба и е връчено на
особения му представител.
При така
установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан.
По делото не е
спорно, че на 11.11.2016г. е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99
от ЗЗД между „Аксес
Файнанс" ООД, и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, като с Приложение №
1 към Договора от 10.05.2017г., вземането на „Аксес
Файнанс" ООД спрямо
К.В.С. по договор за кредит „Бяла карта” от26.09.2014г. е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Независимо от
обстоятелството, че не е спорно, че ответникът К.В. Сишмеонов към 06.08.2016г. по сключения договор за кредит „Бяла карта” е усвоил
главница в размер на 199.49 лева, върху която за периода 02.10.2014г. – 06.08.2016г. е
начислена договорна лихва в размер на 92.97 лева, съдът приема, че ищецът / цесионер/ не установи
по безспорен начин в полза на цедента /кредитодател/ да е възникнало
вземане спрямо ответника за
претендираните в настоящото производство
суми.
На
първо място процесният договор
за кредит „Бяла карта” от 26.09.2014 г. е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
В конкретния случай, в
чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че
при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят
дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния кредитен лимит и
предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител. В случай на неизпълнение
на тези задължения, заемополучателят следва да
заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50
лева на ден/ чл.21, ал.5 и 6/ и неустойка за непредоставеното допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска / чл.20/. Съдът счита, че
отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и
неустойката по чл.20, по същество представляват
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането и за дейност на служител, респективно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. С въвеждането на посочените клаузи в договора се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от
допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
С оглед на това посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност на служител, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
На следващо място, правото да
бъде обявен кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в
полза на кредитора. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което
за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява нов юридически
факт. Във всички случаи обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Дадените с
тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата
на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. В този смисъл е постановеното по чл.290 от ГПК решение
№123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане, но дори и в
заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено,
доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването
на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че
в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск,
предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и
във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
В конкретния случай, в чл.21, ал.2 от договора е предвидено, че при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо. Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит.
По изложените съображения , предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан , като на ищеца не следва да се присъждат разноски, включително в заповедното производство..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил
Левски” № 114, мецанин, представлявано от
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев – управители, чрез
юрисконсулт Нина Ангелова Стоянова против К.В.С., ЕГН ********** с адрес ***, представляван по делото от
особения представител адвокат В.Н. ***,
с искане ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че
съществува на вземане в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД за : сумата 199.49
лева / сто деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ главница,
ведно със законната лихва считано от 24.07.2017г., сумата 92.97 лева /
деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ представляващи договорна
лихва за периода 02.10.2014г. – 06.08.2016г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 19.50 лева / деветнадесет лева и петдесет стотинки/,
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 206.50 лева / двеста и
шест лева и петдесет стотинки/ и лихва
за забава за периода 06.08.2016г. – 12.07.2017г. в размер на 19.47 лева
/деветнадесет леви а четиридесет и седем стотинки/, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2939/01.08.2017г. по ч.
гр. д. №1696/2017г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :