Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129 01.02.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,първи състав,в публично
заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по
искова молба от Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес към момента на подаване на
исковата молба – ЗОЗТ „Дебелт“ при Затвора- гр.Бургас, против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието.
След окончателното
прецизиране на исковата претенция /протокол
от съдебно заседание 20.01.21г./ по настоящото дело е предявен иск да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в подлагане на нечовешко
отношение, незачитане на човешките права, понасяне чувство на малоценност,
беззащитност, системно недоспиване, породено от постоянно нахапване на тялото
на лишения от свобода ищец от дървеници. Сочи се, че ищецът бил подложен на
физически и психически тормоз от страна
на „странстващите буболечки“в спалното помещение, в което пребивавал и
„вишката“ на която спи, които лазели навсякъде, както и по самия ищец.
Причинявали безсъние, безпокойство, поставяне в опасност на здравето вследствие
на полазването на хлебарките и ухапванията от дървени. Обърнал режима за спане
“ден във нощ“, тъй като през деня насекомите се криели и „не можеш да видиш,
нито една, но вечер става ад“. В уточнението на исковата молба /л.19-20/,
ищецът, чрез служебно назначения си процесуален представител се позовава на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, според която за нарушение по ал.1 се счита и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в действия и бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност и
малоценност. Уточнено е, че периодът, в който се твърди причиняване на вредите
е от 01.03.2019г. до 02.11.2020г. Заявено е, че тези неимуществени вреди са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия
на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
изразяващо се в лоши битови условия в помещенията, а именно наличие на хлебарки
и дървеници. С последното уточнение на размера на иска се претендира сумата от
3000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска в Административен съд-гр.Бургас до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищецът лично и чрез служебно
назначения процесуален представител- адв.Е.Д. от БАК, поддържа исковата молба,
ангажира гласни доказателства.
Ответникът по исковата молба – ГД „Изпълнение на
наказанията“ при МП, редовно призован, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Милен Г., депозира писмен отговор, в който счита, че исковата молба
е допустима, но претенцията за присъждане на обезщетение е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура- гр.Бургас
изразява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на предявената
в искова молба претенция, като формулира искане за отхвърлянето й.
Бургаският административен съд,
след като се обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Ищецът Г.Г. ***
през 2018г., но процесният период, предмет
на настоящото дело обхваща времето от 01.03.2019г. до 02.11.2020г. Видно от
справката /л.38 от делото/ същият е настанен в ЗОЗТ „Дебелт“, считано от
07.03.2019г., където пребивава и до приключване устните състезания по делото.
От
представената по делото справка на началника на Затвора-Бургас изх.№ 601/18 от
13.01.2021г. /л.35-36 от делото/ се установява, че в Затвора- Бургас се
извършват ДДД обработки по сключен договор №1179 от 13.11.2018г. с изпълнител
„ДДД-1“ ООД гр.София, като за посочения период са извършени 11 обработки. Отбелязано
е, дейностите по договора се извършват в сградите на ГДИН, както и че съгласно
чл.1, ал.2 от договора, услугата дезинсекция се извършва 6 пъти годишно- веднъж
на всеки два месеца.
Конкретно
за обезпаразитяване ЗО „Дебелт“ в процесния период /от 01.03.2019г. / се сочи,
че такова е извършвано на датите 15.03.2019г. -химична- насекоми /дървеници/;
17.05.2019г. -химична-насекоми /дървеници/; 18.07.2019г. -химична-насекоми
/дървеници/; 30.08.2019г. -
/химична-насекоми/дървеници/;09.09.2019-химична-насекоми /дървеници/; 14.11.2019г.- химична-насекоми /дървеници/;
16.01.2020г. -химична- насекоми /дървеници и хлебарки/; 16.03.2020г. -химична-
насекоми /дървеници и хлебарки/; 16.05.2020г. -химична- насекоми /дървеници и
хлебарки/; 17.07.2020г. -химична- насекоми /дървеници/;
Представена е медицинска справка по
отношение на ищеца, изготвена от мед. служител по повод на настоящото дело
/л.37/, от която се установява, че ищецът Г. не е посещавал МЦ при ЗО „Дебелт“
с оплаквания от алергичен характер.
От показанията на
разпитания по делото свидетел К.Н. се установява, че през процесния период
търпи наказанието си в същото затворническо заведение. Заявява, че във времето
е бил в една група с ищеца, но към изслушването му в съдебно заседание са
разпределени в различни групи. Сочи, че не е бил в едно помещение с него, но
„прозорецът е отворен и имаме контакт“. Заявява, че въпреки извършеният ремонт
на общежитието, проблемът с хлебарките и дървениците не е решен. Според
свидетеля „не може да се спи, нахапват ни, защото се хранят с кръв“. Лишените
от свобода не можели да спят по цяла нощ, тъй като се събуждали от ухапвания.
Получавали се обриви и сърбежи. Изтъква,
че от ищеца знае за наличието на такива паразити и в неговата килия, като Г. му
се оплаквал, че „има много дървеници и хлебарки в неговата килия и по цяла
вечер не може да спи“. Имал много ухапвания от насекомите. Потвърждава и факта,
че е виждал следи от ухапвания по тялото и по ръцете на ищеца. Според
показанията на свидетеля, дезинсекция се извършвала на няколко месеца, като
последно си спомня за такава преди три месеца. Сочи, че заедно с останалите
лишени от свобода са били изкарани „на
карето“ за около час и половина. По думите на св.Н. „не знам кой и с какво
пръска, но няма ефект“.
Показанията на изслушания по
делото свидетел и неговите възприятия не противоречат на други събрани по
делото доказателства досежно нахапванията по тялото на ищеца. Това е така,
защото от приложената медицинска справка не се установява противното. Фактът,
че Г. нямал посещение в периода в съответния МЦ на общежитието „с оплаквания от алергичен характер“ не
означава, че са липсвали ухапвания, които както сочи ищеца в исковата си молба
предизвикват болки, сърбежи и дискомфорт. Всъщност, в исковата молба и нейното
уточнение не се и твърди ищецът да е алергичен, а обстоятелства свързани с
причинените физически и психически страдания, вследствие с ухапванията от
насекомите. В този смисъл, съдът не намира основание да не кредитира с доверие
показанията на изслушания свидетел. Още повече, че показанията принципно
кореспондират и на писмените доказателства досежно периода на извършваната
дезинсекция, осъществявана в процесното общежитие.
На следващо място, самият факт, че е
сключен договор № 1179, относно дезинсекция
и дератизация, на 13.11.2018г., поради което съответства на времето на исковата
претенция, по-конкретно исковия период е след датата на сключване на договора,
но този факт сам по себе си не опровергава наличието на причинения вредоносен
резултат на ищеца, вследствие ухапванията от насекоми по време на престоя му в
ЗО“Дебелт“. За прецизност следва да се отбележи и в част от случаите,
извършените действия са насочени само срещу „дървеници“, като само в три от
посочените в справката дати се удостоверява проведена процедура и срещу другите
посочени в исковата молба вредители- хлебарките.
Наред с това, в показанията се сочи, че
неприятните усещания и дискомфорт на лишените от свобода са причинени не само
от дървеници, но и от хлебарките, които също лазели по затворниците. В този
смисъл, дори да се приеме, че в изпълнение на задълженията си по поддържане на
нормални битови условия, органите на ответната страна са предприели някои
действия, следва да се отбележи, че има пропуски и дори формално по изпълнение
на дезинсекцията доколкото не се установява пръскане с химически вещества
против вредителите „хлебарки“ в седем от посочените дати в справката, поради
което по делото е доказано с категоричност наличието на бездействие от страна
на администрацията в тази насока.
Предвид така описаната фактическа
обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящия съдебен
състав намира исковата претенция за
основателна и доказана, а за да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав, съобрази от ПРАВНА СТРАНА следното:
Искът е насочен срещу надлежен ответник -
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл.10,
ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието
осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на
наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл.
12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна
норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика
в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател
съгласно Закона
за Министерството на вътрешните работи за
държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и
териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12
от ЗИНЗС.
Исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и е насочена срещу пасивно легитимирания ответник по чл. 205
от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на
чл.203
и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд
Бургас, съгласно чл.
285, ал.2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца
място на увреждане – поделение на Затвора Бургас- ЗО „Дебелт“.
Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а на акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС въвежда забраната, осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. В ал.2 на чл.3 е дадено и определение, съгласно
което, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Анализът на така цитираните норми
обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената отговорност на
държавата по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено твърдение за допуснати от
затворническата администрация нарушения от категорията на описаните такива в
чл. 3, ал. 2. В този смисъл, следва да се има предвид и текста на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
т. е. ответника носи доказателствената тежест за оборване на заявените в
исковата молба твърдения.
В исковата молба и по-конкретно в нейното
уточнение изрично се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се
отнесе като такава във връзка с нарушение на чл.3 от от страна на администрацията на Затвора Бургас през
процесния период.
Според чл.3 от
КЗПЧОС никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на
договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на
лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката
да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани.
Приобщените по делото доказателства, установяват, че
ответникът е допуснал ищецът Г.В.Г. да изтърпява наказанието си и в нарушение
на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
По делото се установи, че затворническата
администрация не е положила достатъчно усилия за наличие на хигиенни условия,
които да осигуряват нормална жизнена среда, като е допуснала наличието на
вредители –дървеници и хлебарки в помещенията, които се обитават от лишените от
свобода в ЗО „Дебелт“.
Тук следва да се отбележи, че исковата претенция на
ищеца за периода от 01.03.2019г. до 06.03.2019г. не кореспондира на
установените по делото факти, а писмените доказателства в тази връзка не са
оспорени. Това е така, предвид факта, че по делото остана неоспорен факта за
началната дата на пребиваването му в ЗО „Дебелт“ и това е датата 07.03.2019г.
Няма спор по делото, че той пребивава в Затвора- Бургас /корпус/ още от 2018г.,
но за времето от 01 до 06 март 2019г. не се установява въобще да е бил в
ЗО“Дебелт“, поради което обективно не би могло точно на това място да са му
причинени твърдените вреди. В исковата молба не се съдържа твърдение, че за
този период са му причинени вреди на друго място, т.е. в друго подразделение на
местата за лишаване от свобода, където той е пребивавал в този интервал, поради
което исковата молба в тази част е НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА и следва да се
отхвърли за съответния период на претенцията.
Колкото до извършените действия, съгласно договора
между ГДИН и описаното в него дружество за осъществяване на действия, свързани и с дезинсекция, респективно въпреки
извършените и удостоверени от писмените доказателства представени от ответната
страна, тяхното извършване очевидно е било без значителен резултат, поради
което ищецът е бил нахапван от насекомите, респективно по тялото му са лазели
такива насекоми, което несъмнено поражда физически и психически дискомфорт и
страдание.
Неоснователно е
твърдението в отговора на исковата молба, че не са налице реално претърпени
вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Липсата на
елементарни хигиенни битови условия, включващи наличието на посочените
вредители са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално
и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост,
присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Предвид горното съдът прие, че в полза на ищеца е
възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени
неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби, както и че е
налице причинна връзка между недостатъчно ефективните мерки за борба с
вредителите от страна на ГД“ИН“, в резултат на което хигиенните условия не са
на достатъчно ниво, налице са ухапвания по тялото на ищеца, което е
предизвикало емоционално и физическо страдание.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има
предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица
съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
При така направените фактически констатации, съдът взе
предвид и това, че затворническата администрация е сключила договор, с което
полага усилия за намаляване на вредителите в помещенията, но независимо от тези
действия резултат не е постигнат напълно, тъй като в помещенията е имало
наличие на насекоми- дървеници и хлебарки, като от дървениците ищеца периодично
е бил нахапван, а хлебарките са лазели по тялото му и също са му причинявали
страдание и дискомфорт.
Освен това, следва да се посочи, че при определяне на
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие
на описаните по-горе причини касае за исков период, който е около една година и
осем месеца.
Обективната оценка на случая изисква да бъде съобразено
и обстоятелството, че през този период ищецът не е посетил медицинския център с
оплаквания от алергия, респективно не е получавал съответни медикаменти, поради
което следва да се съобрази и интензитета на причиненото увреждане, което не се
установи да е причинило някакъв по-тежък вредоносен резултат, изискващ
съответно обезщетяване.
Предвид всичко, изложено по-горе, съдът намира, че
неимуществените вреди, които ответникът е причинил на ищеца с деянието си, са
значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен
и следва да се уважи до размер 600лв., а в останалата му част до 3 000лв. следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Като неоснователен следва да се
отхвърли и иска досежно периода от 01.03.2019г. до 06.03.2019г. включително, с
оглед контекста на изложеното.
Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху
присъдената сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и му е
предоставена правна помощ, поради което в негова полза разноски не следва да се
присъждат.
Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от ответника, следва да бъде оставено без уважение, тъй като производството по делото е водено по реда на чл. 284 от ЗИНЗС ред, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска /исковете му, обуславя извод, че такова не се дължи. В тази насока е и утвърдената практика на съда, например Решение № 924 от 24.07.2020г. по КАД № 92 от 2020г. по описа на АС-гр.Бургас- тричленен състав.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Бургас, в настоящия първоинстанционен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София да
заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, обезщетение в размер на 600 (шестстотин)
лв., за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица,
служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които изтърпял наложеното
наказание „лишаване от свобода“, за периода от 07.03.2019г. до 02.11.2020г. в ЗО
„Дебелт“ при Затвора- Бургас, ведно със законната лихва от предявяване на иска-
02.11.2020г. до окончателното плащане на сумата, като за периода от
01.03.2019г. до 06.03.2019г. включително, както и за разликата от 600 лева до
пълния предявен размер на иска за сумата от 3 000 лева ОТХВЪРЛЯ исковата
молба, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр.София, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред тричленен състав на Административен съд –гр.Бургас, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: