Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 507/01.12.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 448 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба подадена от Й.Й.А. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0996-000120 от 16.04.2021г.
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Монтана, с която
на основание чл.171,т.2а, буква „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „А***
“ модел „*“ с рег. №***
за срок от една година, за установено с АУАН №GA307300/15.04.2021г. административно
нарушение по чл.174, ал.3, пр. второ от ЗДвП. Отнети са СРМПС №*
и два броя рег. Табели с номера М 8171 ВТ.В жалбата и уточнението по нея се
оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, като се твърди, че е бил
малтретиран от полицейските органи за което прилага амбулаторен лист №210152 от
16.04.2021г. в който е описано наличието на повърхностна травма на окосмената
част на главата, както и издадено му съдебномедицинско удостоверение №37/2021г.
от Началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р С*** И*** “АД –
гр.Монтана.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява, като в писмена молба желае делото
да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява,
като в писмено становище при изпращане на административната преписка моли за
потвърждаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, като законосъобразна и
прави възражение за прекомерност при претендиране на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на
жалбоподателя на 04.10.2021г., а жалбата е депозирана чрез административния
орган на 07.10.2021г. и е заведена с УРИ 301-000-21884, видно от л.3 по делото,
от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие на административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 15.04.2021год. около 16,45 часа в гр.Монтана
по бул. „Г*** А*** “ с посока на движение от булевард „Т*** м***“
към булевард „Св. П*** Е*** “ жалбоподателя
при управление на собствения си лек автомобил марка „А*** “ модел „*“ с рег. №*** бил спрян за проверка
от служители на сектор ПП при ОД на МВР гр.Монтана. При проверката е след като
бил доведен в сградата на РУ - Монтана към 19,15часа отказва да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества и техните аналози с DRUGCHECK 3000.
Отказва да подпише и приеме и издаден му талон за изследване №090976.
При тези фактически данни на жалбоподателят е
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №GA307300/15.04.2021г. съставен от мл.
автоконтрольор М*** Д*** в присъствието на свидетел по установяване на
нарушението – В*** В*** , за извършено административно нарушение по чл.174,
ал.3 пр. второ от ЗДвП. Съставения АУАН е връчен при отказ на жалбоподателя да
го получи удостоверен от свидетеля П*** В*** , видно от л.7 по делото. По
делото липсват доказателства срещу АУАН в законноустановния срок да са
депозирани възражения.
От приложена справка за нарушител е видно, че
оспорващия Й.Й.А. притежава СУМПС с №********* издадено на 08.02.2018год. със
срок на валидност до 08.02.2028год. с придобити категории „В”, „М” „АМ”. Има
издадени и влезли в законна сила общо 7 бр. НП.
Въз основа на така съставения АУАН, на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3,
пр. второ от ЗДвП, Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана е издал оспорената в настоящото производство заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0996-000120 от 16.04.2021г. с която е прекратена
регистрацията на лек автомобил марка „А*** “ модел „*“ с рег. №*** за срок от една година
и са отнети
СРМПС №* и два броя рег. табели с номера ***.
По делото е приложен издадения талон за
изследване №090976 на 15.04.2021г. на л.8 по делото, който също е връчен на
жалбоподателя при отказ да го получи удостоверен с подписа на свидетел.
Приложена е и справка за регистрация на МПС –то на л.13 по делото, от която се
установява, че лек
автомобил марка „А*** “ модел „А3“ с рег. №М*** е собственост на жалбоподателя.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя,
като твърденията му свързани с нанесен побой не са относими към факта на
установяване и извършване на вмененото му административно нарушение, а оттук и
до наличието на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Монтана, който е издател на
оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР
- Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на
собственото си МПС при отказ на жалбоподателя за извършване на проверка за
установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози с DRUGCHECK
3000, в това число и по издаден му талон за изследване №090976, обосноваващи
наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Правилно отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство – DRUGCHECK 3000, както и отказ
да му бъде извършено медицинско изследване е бил квалифициран от началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Монтана като основание за
налагане на предвидената в чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП
принудителна административна мярка.
При тази законова регламентация необходимите
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление
на МПС от жалбоподателя и направен отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съставеният акт за нарушение се ползва с
материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се
подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателствени средства
които съдът кредитира изцяло като изясняващи в детайли релевантни по делото
факти и обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по управление
на МПС-то от страна на жалбоподателя, неговия отказ да му бъде извършена
проверка както с техническо средство, така и с медицинско изследване и
съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие на предпоставките за
налагане на ПАМ по ЗДвП.
След, като материалната доказателствена сила
по чл.179 от ГПК не бе оборена от жалбоподателя, правилно е наложена ПАМ на
лицето за това нарушение.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП
е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.174, ал.3, пр.
второ от ЗДвП. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по
неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от
административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
Както се посочи и по-горе неоснователни са
възраженията на жалбоподателя свързани с нанесен му побой от проверяващите го
полицейски органи, тъй като същите не са относими към факта на установяване и
извършване на вмененото му административно нарушение, а оттук и до наличието на
различни фактически и правни основания за издаване на оспорената ЗППАМ.
Неоснователно е и възражението, че по - късно от определеното време му е
издаден талон за изследване, тъй като този факт би имал значение единствено при
наличие на извършено изследване с техническото средство, а не при отказ,
каквато е настоящата хипотеза.
Извършеното нарушение е безспорно доказано,
същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността
на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на
жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения.
Наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК./в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на
ВАС/.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон,
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради
това развиваните в жалбата съображения по същество на вмененото административно
нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на
наказателното постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и
доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е
достатъчно съставянето на АУАН какъвто е и настоящия случай.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Й.А. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0996-000120 от 16.04.2021г.
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Монтана, с която
на основание чл.171,т.2а, буква „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „А***
“ модел „*“ с рег. № *** за срок от една година и са отнети СРМПС №* и
два броя рег. Табели с номера ***, за установено с АУАН №GA307300/15.04.2021г. административно
нарушение по чл.174, ал.3, пр. второ от ЗДвП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: