Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шести
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ваня
Ружина, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5000 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 36442 от 10.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 37884/2019 г., Софийски районен съд, I ГО, 35-ти състав, е уважил предявения от З. „Б.И.“ АД срещу ЗД „У.“ АД
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), като е осъдил ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 191,64 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2019 г. –
до окончателното погасяване на задължението. С оглед изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 660 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗД „У.“
АД, в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно
поради това, че съдът погрешно е приел, че от наличния по делото доказателствен
материал се установява наличието на сключен между ищеца и собственикът на
увредения лек автомобил договор за застраховка „Автокаско“. Въззивният
жалбоподател счита, че доколкото представената от ищеца застрахователна полица
има за обект леки автомобили, описани в списък, към който полицата препраща,
без обаче същият да е представен по делото, то не се установява наличието на
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от З. „Б.И.“ АД, в който
се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемото
дружество намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото
се установяват всички елементи от фактическия състав на предявената регресна
претенция срещу ответния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
в това число и наличието на имуществена застраховка „Автокаско“ относно увредения
в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие лек автомобил. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че
при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба
оплаквания същото е правилно.
Предявен
е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) по регресна претенция на застраховател по
имуществена застраховка срещу застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за заплащането на застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в общ размер на сумата от 191,64 лв. във връзка със заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ №
Е1315000000990055695 за имуществени вреди по лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. №********, собственост на Областна дирекция „Полиция“ –
Пловдив, управляван от А.А., причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 19.04.2016 г. в района на гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ на
паркинг на магазин „Кауфланд“, поради виновното поведение на водача на другия участвал
в пътнотранспортното произшествие лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“, с
рег. № *******, собственост на Б.Р., управляван отГ.М..
Съгласно
чл. 213, ал. КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка същият встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски за неговото определяне, като в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За
да бъде успешно проведен предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
отм на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на първо място следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, налагащи извод за
ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното. При
установяване на предпоставките, обуславящи гражданската отговорност на прекия
причинител на вредата, за ангажиране отговорността на ответния застраховател по
отношение на застрахователното дружество на ищеца е необходимо последният да е
заплатил на увреденото лице следващото се застрахователно обезщетение по
сключен между тях договор за имуществена застраховка, както и ответникът да е
страна по действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „Гражданска отговорност“ по отношение на моторното превозно средство,
управлявано от отговорния за настъпването на подлежащите на обезщетяване вреди
водач.
В
хода на производството от събраните писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП, заключение на САТЕ, както и от показанията на свидетелите А.А.
иГ.М., са безспорно установени участниците в станалото пътнотранспортно
произшествие, както и обстоятелството, че във връзка с него на управлявания от А.А.
лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. №******** са причинени щети на
стойност 201,36 лв. с вкл. ДДС.
Не
е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно-автотехническата експертиза и свидетелските показания по делото се
установява, че на 19.04.2016 г. около 11:30 часа в района на гр. Пловдив, на
бул. „Пещерско шосе“ на паркинг на магазин „Кауфланд“ водачът на лек автомобил „Мазда“,
модел „626“, с рег. № *******, управляван отГ.М. предприема маневра за излизане
от паркомясто на заден ход, при което не съобразява останалите автомобили в
района на маневрата и допуска реализиране на леко пътнотранспортно произшествие
– удар в предната част на бронята на паркирания лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №********. При изследване
механизма на пътнотранспортното произшествие съдът намира, че
първоинстанционният съд е достигнал да правилен извод за проявена от страна на
водача на лек автомобил „Мазда“, модел „626“, с рег. № ******* изключителна
вина за настъпване на произшествието. Не е спорно, на следващо място, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. №******** са причинени щети, които заключението на
съдебно-автотехническата експертиза установява в размер на сумата от 201,36 лв.
с вкл. ДДС.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена след като вещото
лице е извършило проверка в счетоводството на ищеца, във връзка с
застрахователната полица Автокаско № Е1315000000990055695 от 29.12.2015 г на
МПС по списък и плащанията по същата, след като счетоводството е водено
редовно, както и с оглед на приложения
отговор на писмо от съда с изискана информация
от МВР Дирекция управление на собствеността и социалните дейности, в което
изрично е посочено, че л.а. Опел с ДК №*******, зачислен на ОДМВР Пловдив-МВР,
попада към обхвата на застрахованите МПС Каско и ГО при З.Б.И. АД се налага
извод, че процесният лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №********
попада в застрахованите леки автомобили
по застрахователна полица „Автокаско“ № Е1315000000990055695 от 29.12.2015г. От
изложеното следва, че към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие между З. „Б.И.“ АД и МВР-
Дирекция УССД е съществувало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка съгласно застрахователна полица „Автокаско“ №
Е1315000000990055695 от 29.12.2015 г. относно моторни превозни средства по
списък, представляващ неразделна част от полицата, в това число и процесният лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №********. В резултат на
настъпване на пътнотранспортното произшествие в тежест на З. „Б.И.“ АД е
възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение по образувана пред
него щета № **********/16, като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза установява, че ищецът е изпълнил до размера на сумата от 176,64 лв.
По
делото не е спорно, че към датата на пътно-транспортното произшествие по
отношение на лек автомобил „Мазда“, модел „626“, с рег. № *******, чийто водач
е бил виновен за настъпването му, между неговият собственик и ЗД „У.“ АД е
налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото по
делото е установено наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на участвалия в пътнотранспортното произшествие лек
автомобил „Мазда“, модел „626“, с рег. № ******* по отношение на увреденото лице,
то се обуславя и отговорността на ЗД „У.“ АД в качеството му на застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
При
установения по делото факт на заплащане на застрахователното обезщетение по
щета № № **********/16, З. „Б.И.“ АД се е суброгирало в правата на увреденото
лице, собственик на автомобила, по отношение на причинителя на вредата и на
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Обхватът на суброгационното право се
обуславя от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят по
имуществената застраховка е платил на застрахования, както и от обезщетението,
дължимо от причинителя на вредата съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Заключението на
автотехническата експертиза, установява, че щетите по увредения автомобил,
оценени по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие, възлизат на сумата от 201,36 лв. с включен ДДС. Застрахователното
обезщетение, платено от застрахователя по имуществената застраховка, възлиза в
по-нисък размер, а именно на сумата от 176,64 лв., с оглед на което съдът
приема, че същият се е суброгирал в правата на собственика на увредения
автомобил срещу ЗД „У.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, до този размер. Наред с
размера на заплатеното обезщетение по имуществената застраховка на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право и на разноските за
определяне на обезщетението, които заключението на съдебно-счетоводната
експертиза установява в размер на сумата от 15 лв., с което общият размер на
регресната претенция на застраховател по имуществена застраховка срещу
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ възлиза в размер на
сумата от 191,64 лв.
При
съвпадане на крайните изовди на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.
с чл. 45 ЗЗД, предявен от З. „Б.И.“ АД
срещу ЗД
„У.“ АД,
като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на въззивника не се следват разноски. Основателно е и следва да
се уважи искането за присъждане на разноски на въззиваемата страна. З. „Б.И.“
АД претендира
разноски за юрисконсулт, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на
100 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 36442 от 10.02.2020 г. на Софийски районен
съд, I ГО, 35-ти състав, постановено по гр. д. № 37884/2019 г.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД, ЕИК******** да заплати на „З. „Б.И.““ АД,
ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.