РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 266504/17.03.2021 г., подадена от К. Р. Д., чрез
пълномощниците адв. Н.К. и адв. П.И.Г., против решение № 260149/12.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 04544/2020 г. по описа на ПРС, с което упражняването на
родителските права спрямо детето Д.Д.С. е предоставено на Д. С. Н. определено е
местоживеенето на детето Д.Д.С. на адреса на бащата Д. С. Н., определен е режим на лични
отношения между К. Р. Д. и детето Д.Д.С., при който майката има право да взема детето при
себе си с преспиване и със задължението да го върне при бащата, както следва: а) всяка
първа седмица от месеца, а именно от 07:00 часа на първия понеделник от месеца до 19:00
часа в съотвения неделния ден; б) всяка трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа на
съботния ден до 20:00 часа на неделния ден; в) 30 дни през лятото, като това време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; г) първите три дни през училищната
пролетна ваканиця; д) Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и
Великденските празници на всяка нечетна година; е) на личните празници (рожден ден и
имен ден) на майката, както и на бабата и дядото по майчина линия; ж) на личните празници
(рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година, и е осъдена К. Р. Д., да заплаща на
1
сина си Д.Д.С., чрез неговия бащата и законен представител Д. С. Н., ежемесечна издръжка
в размер на по 180 лева, считано от 12.10.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие на изводите на
районния съд относно родителски дефицит на бащата, възпитателски качества и негативно
влияние върху детето и изграждане у него на отрицателен облик на майката, както и
внушение, че семейството на детето са неговият баща и новата му жена с двете и деца.
Жалбоподателката твърди, че от експертните мнения се установява, че бащата налага на
детето маниер да не се съобразява с другия родител, да го оставя без надзор, да му осигурява
опасни развлечения, както и че има разминаване в ценностите за отглеждане на детето, при
което бащата е разкрил такива в противоречие с подходящото възпитание на детето. Сочи,
че има необходимите качества, формиращи родителския капацитет за отглеждане и
възпитание на детето и полезна за него ценностна система. Обсъжда показанията на
свидетелката П., от които твърди, че се установяват груби и агресивни прояви на бащата
спрямо майката, включително поставяне в риск на живота на детето и майката. Поради
изложеното, жалбоподателката моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което упражняването на родителските права на детето Д.Д.С. бъде
предоставено на нея, да бъде определено местоживеене на детето на адреса на
жалбоподателката. Претендира разноските за настоящото производство.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, а именно: да бъде допуснат до
разпит един свидетел при режим на довеждане относно обстоятелствата на влошеното и
ограничително поведение на бащата спрямо отношенията на детето и майката,
ограниченията и затрудненията, които създава и налага на детето в комуникацията му с
майката, както и начина, по който се държи с майката в присъствието на детето; да се
изготви актуален социален доклад по делото с оглед интензивните промени в поведението
на бащата спрямо детето и майката и да се допусне изслушването на допълнителна
съдебнопсихологична експертиза с формулирана в жалбата задача, поискана и недопусната
от първоинстанционния съд с поставените пред него задачи.
Въззиваемата страна - Д. С. Н., с писмен отговор, подаден по пощата в срока по чл. 263, ал.1
ГПК/п.к. 08.07.2021 г./ чрез пълномощника адв. М.А., оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли решението да бъде изцяло потвърдено, като излага подробни
съображения. Моли да бъдат оставени без уважение и направените от жалбоподателката
доказателствени искания, като счита, че същите са преклудирани и не са необходими. С
отговора представя приложени към него индивидуални оценки на потребностите на дете и
на потребностите на родител, изготвени от ЦОП-Перник на 20.05.2021 г., които мо ли да
бъдат приети като доказателства по делото.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът е
установил, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
2
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва е било насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните е била дадена възможност да
изразят становище по доклада и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на
спора.
С определението си за насрочване на делото, съдът е посочил, че съгласно разясненията на
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат в
хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на
някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи
служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало.
Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното
жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
Поради гореизложеното, в настоящото производство, в което съдът следи служебно за
интереса на малолетното дете, не важат преклузиите за събиране на доказателства.
Направените с въззивната жалба доказателствени искания за допускане до разпит на
свидетел и за изслушване на допълнителна съдебнопсихологична експертиза съдът е счел,
че са относими, допустими и необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на
делото.
Поради това са били допуснати- допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане
относно обстоятелствата на влошеното и ограничително поведение на бащата спрямо
отношенията на детето и майката, ограниченията и затрудненията, които създава и налага на
детето в комуникацията му с майката, както и начина, по който се държи с майката в
присъствието на детето, като на жалбоподателката се дадат указания в едноседмичен срок
от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи
трите имена на свидетеля.
Съдът служебно е допуснал и изслушването на допълнителна съдебнопсихологична
експертиза, като вещото лице след проведено интервю на родителите и детето да даде
отговор на следните въпроси, част от които са преформулирани от поисканата от
жалбоподателката допълнителна експертиза пред първата инстанция:1. Какво е актуалното
психологическо състояние и психологическо развитие на детето към настоящия момент и
има ли то връзка с поведението на някой от родителите?, 2. Има ли данни за агресивно
поведение и осъществяван контрол върху психиката на детето от страна на бащата?, 3.
Какъв е родителският капацитет на майката и бащата?, 4. Какво е отношението на
детето към двамата родители? Има ли данни за манипулиране на детето от страна на баща
му и на жената, с която бащата живее на фактически начала, при формиране на отношението
3
на детето към майката, включително детето да е подготвено чрез тестове как да отговаря на
въпроси на психолога(с оглед твърденията на майката при изслушването и пред районния
съд в съдебното заседание на 27.01.2021 г.)?, 5. Преживява ли детето конфликт на
лоялност по отношение на някой от родителите?, 6. Има ли данни за родителско
отчуждение?. С доклада си по делото, съдът е приел и като писмени доказателства по
делото и представените в приложение към отговора на въззивната жалба индивидуални
оценки на потребностите на дете и на потребностите на родител, изготвени от ЦОП-Перник
на 20.05.2021 г. Счел е, че не е необходимо да бъде изискан актуален социален доклад от
ДСП-Перник по делото с оглед интензивните промени в поведението на бащата спрямо
детето и майката, тъй като представеният по делото социален доклад е издаден на
10.11.2020 г., същият е актуален, обоснован и изяснява в пълнота обстоятелствата,
подлежащи на изследване. По въпросите за твърдените промени в поведението на бащата
спрямо детето и майката е допуснато събиране на гласни доказателства.
Следва да се посочи, изрично, че предвид отправено искане във въззивната жалба по
привременните мерки, съдът се е произнесъл и в посочения смисъл с Определение № 570 от
01.07.2021 г., по делото, с което е изменил протоколно определение от 11.11.2020 г., по гр.д.
№ 04544/2020 г. постановено по описа на ПРС, в частта, с която е определен режим на
лични отношения на детето Д.Д.С. с майката К. Р. Д., както следва: ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между К. Р. Д., ЕГН ********** и детето Д.Д.С., ЕГН **********, при
който майката има право да взема детето при себе си с преспиване и със задължението да го
върне при бащата, както следва: а) всяка първа седмица от месеца, а именно от 07:00 часа на
първия понеделник от месеца до 19:00 часа в съотвения неделния ден; б) всяка трета събота
и неделя от месеца от 08:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на неделния ден; в) 30 дни
през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; г)
първите три дни през училищната пролетна ваканция; д) Коледните и Новогодишните
празници на всяка четна година и Великденските празници на всяка нечетна година; е) на
личните празници (рожден ден и имен ден) на майката, както и на бабата и дядото по
майчина линия; ж) на личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна
година. Съдът е оставил без уважение искането, формулирано във въззивна жалба вх. №
266504/17.03.2021 г., подадена от К. Р. Д., чрез пълномощниците адв. Н.К. и адв. П.И.Г.
против Решение № 260149/12.02.2021 г., постановено по гр.д. № 04544/2020 г. по описа на
ПРС, за изменение на привременните мерки в частта му, с която се иска да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д.С. на
майката К. Р. Д. и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката в ***.
По делото пред въззивната инстанция са били проведени две съдебни заседания, като в
първото такова е била изслушана и приета към доказателствата по делото допуснатата СПЕ,
като вещото лице е отговорила и на допълнителни въпроси в с.з. във връзка със защитата на
депозираното от него заключение. В последното проведено по делото съдебно заседание, на
страните е дадена възможност за постигане на спогодба по делото, но същите не са
постигнали такава, като делото е продължило да се разглежда по общия ред и в това
4
заседание са събрани допълнителни писмени и гласни доказателства / посредством разпита
на св. Х. Д. С. - баба по майчина линия на жалбоподателката и св. Я.П.Л.- за въззиваемата
страна по делото / това число са били изслушани и двамата родители на детето /същото не е
било изслушвано и пред двете инстанции, с оглед възрастта му- на * години/. По делото е
било прието и удостоверение на Началник на сектор на пътна полиция при ОД на МВР
Перник С.Л., акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление № ***, касаещо жалбоподателката.
В съдебно заседание жалбоподателката и въззиваемият са били изслушани пред съда, като и
двамата заявяват привързаност към детето и желание за максимална защита на неговите
интереси. Всеки един от двамата родители не отрича важността на присъствието на другия
родител в живота на детето, но и двамата заявяват желание за предоставяне на родителските
права. По същество процесуалните им представители поддържат, респ. оспорват жалбата.
По делото в даден от съда срок са постъпили писмени бележки от въззвницата, в които
доводите от въззивната жалба са доразвити.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на правилността му, съдът е
обвързан от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е постановено, без съдът да е взел предвид
всички събрани доказателства, като неправилно не е кредитирал част от свидетелските
показания. Моли се за неговата отмяна.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.
269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Въззивният съд намира, че жалбата е частично основателна /само досежно режима на лични
отношения/.
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
5
обстановка е пълна и кореспондираща със събраните доказателства, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК не следва да бъдат преповтаряна. Независимо от това и във връзка
с доводите по жалбата, следва да се добави и следното:
В разглеждания случай не се спори, че К. Р. Д. и Д. С. Н. са родители на Д.Д.С., роден на
*** Не е спорно, че родителите са разделени от месец*** ***г.
От представените пред ПРС писмени доказателства се установява и че, видно от
представена служебна бележка от *** се установява, че детето е записано и посещава детска
градина № *** *** за учебната 2020 г. – 2021 г. Видно от приложено удостоверение от ***,
се установява, че К. Р. Д. работи в *** и получава месечен брутен трудов доход около 737
лева за период от м. юни 2019 г. до м. май 2020 г., което същата заявява и пред въззивна
инстанция /и което е видно и от останалите събрани по делото писмени доказателства, в
това число е отбелязано и в СД/. Ответникът, видно от представените пред първата
инстанция писмени доказателства се установява, че работи *** и получава брутна трудово
възнаграждение между 1100 лева – 1450 лева за периода от м. октомври 2019 г. до м.
септември 2020 г. /представена справка пред ПРС/. Видно от изготвения и приет по делото
социален доклад от м. ноември 2020 г. от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Перник,
кредитиран и от въззивната инстанция, то в същия е посочено, че социалните работници са
провели разговор с двамата родители, като бащата споделил с тях, че първоначално майката
полагала грижи, но впоследствие започнала да закъснява от работа и да не се прибира с дни,
описал е и излизания с приятелки. Посочил е че, тогава детето се отчуждило от майка си.
Според бащата след раздялата майката не правила опит да вземе детето при себе си.
Майката е застъпила друга теза пред социалните работници, че напуснала семейното
жилище на *** рожден ден на детето. Твърди, че излизала с приятелки, но отрича да е
отсъствала в продължение на дни. Според нея след раздялата делото живеело поравно при
двамата родители. Това се променило, когато ответникът заживял с друга жена, което
съвпаднало с началото на извънредното положение. В началото изпитвала притеснения да
контактува с детето заради разпространението на вируса. Споделила, че бащата започнал да
ограничава контактите с детето. Бащата и бабата по бащина линия манипулирали и
внушавали на детето, че майка му няма да го върне, както и че неговият дом се намирал в
***. Била игнорирана при вземането на решенията за сина си и в същото време такива
вземала новата партньорка на бащата. В социалния доклад относно местоживеенето на
детето е посочено, че живее в къщата на бащата в ***, за което и по делото не се спори. В
СД се дава информация, че детето първоначално е посещавало детска градина в *** до
началото на лятото на 2020 г. и впоследствие било преместено от бащата в детска градина в
***, което се установява и от представените писмени доказателства по делото и не се спори
и от страните по делото.
В СД е посочено, че към момента основни грижи за детето полагал бащата, който имал
подкрепата на своята майка и новата си партньорка. Последната живеела в неговото жилище
заедно със своите две по – големи деца. Жилището представлявало етаж от къща, намираща
се в ***. Притежавало всички необходими битови условия за отглеждане на детето. Ищцата
6
живеела в *** заедно със своята майка и брат, който често отсъствал, тъй като работил като
***. Жилището имало необходимите жилищни условия за отглеждането на малолетния. Към
момента на изготвяне на доклада ищцата споделила, че се преместила в жилище под наем в
***, за да осигури повече жилищна площ на детето, като пред въззивната инстанция относно
този факт са изнесени данни, че същата е напуснала жилището и отново живее при своите
роднини. В социалния доклад се посочва, че детето е видимо притеснено да отговоря на
въпроси, отнасящи се за взаимоотношенията между родителите. Изразило желание да се
вижда с майката, но било обидено, тъй като ищцата си взела обратно играчка, която му
подарила. Детето разказало на социалните работници, че когато бил малък, майка му го
оставяла при баща му, за да излиза с приятелки, което много го натъжавало. ПОС дава вяра
на заявеното в СД, като намира, че описаните констатации в доклада кореспондират и на
двете изслушани по делото СПЕ, респ пред първата, и пред въззивната инстанция и са в
смислов унисон с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и с
гласните доказателства по делото, за фактите и обстоятелствата, за които ПРС ги е
кредитирал, като в своето решение, районният съд е отделил достатъчно внимание и е
анализирал всяко едно обстоятелство, заявено от свидетелите, на ищцовата, респ. на
ответната страна и го е съотнесъл към останалия събран по делото доказателствен материал
и при направена аналитична съпоставка е извел правилни фактически и правни изводи,
поради което и възраженията в жалбата, в посочения смисъл съдът намира за неоснователни.
Нещо повече, следва да се посочи, че ПРС е изложил точно за кое обстоятелство, кой или
кои свидетели счита, че дават достоверни данни, и тези му съждения настоящата инстанция
намира за напълно верни и обосновани и не счита, че следва да ги преповтаря или
преанализира.
Следва да се посочи, че пред ПРС са разпитани две групи свидетели-в първото заседание са
разпитани свидетелите С.И. и П.Б., водени от ответника, както и свидетелите С.И. и Р. Д.,
водени от ищцата. Както правилно е отбелязал ПРС, свидетелката С.И. /жената, живееща
на съпружески начала с ответника от около месец ***/, заедно с двете си нейни деца от
предходен брак, е дала достоверни данни за начина, по които са се развили отношенията
между страните и начина, по който живее и се чувства малкия Д.Д.С.. Посочила е пред ПРС,
че в домакинството и отглеждането на децата помагали родителите на ответника, които
обитавали жилището под техния дом, което есе потвърждава и от разпитаната баба по
бащина линия на детето, в първата инстанция. Дава информация, че детето е посещавало
детска градина в ***, когато са били разделени страните по делото. Сутрин ответникът е
оставял, а вечер майка е взимала детето. След обявяване на извънредното положение, детето
преустановило посещенията на детската градина. Тогава се преустановили срещите между
майката и детето, но същите поддържали контакт по телефона и интернет. Впоследствие
детето започнало да не иска да вижда майка си, за което описва няколко ситуации. Към
момента се променило към добро отношение му към майката. Връзката между бащата и
детето била много силна. ПРС правилно е дал вяра на показанията на свидетелката в
обсъжданата част, като са последователни и непротиворечиви. Същото се отнася и до
заявеното от свидетеля Б., като не може да се приеме, че неговите показания са преки, а по –
7
скоро същият преразказва, косвено заявеното от детето пред него- детето споделяло с него,
че не желае да се вижда с майката, тъй като била много лоша /като тези думи и епитети са
били обект и на СПЕ, където се споменават и анализират/. Този свидетел сочи, че детето е
привързано към баща си, обстоятелство, което еднозначно се доказва по делото и пред
двете инстанции, в тома число и от двете излушани СПЕ по делото. В обсъжданата част
правилно ПРС им е дал, като са логични и последователни.
Настоящата инстанция споделя и доводите на първостепенния съд са кредитирани в
посочените части и смисъл и на показанията на свидетелката Р. Д., която обяснила
подробно, че детето е живеело при двамата родители след тяхната раздяла /което е видно и
от писмените доказателства по делото/. Посочва, че детето препдочитало да е при баща си,
тъй като там имало интересни забавления и занимания, които майката не можела да
предложи. Дава информация, че майката разговаряла с детето по телефона, но впоследствие
контактите били ограничени, а детето не искало да се вижда с майка си. Уточнява, че след
намесата на социалните работници детето се чувствало прекрасно със своята
майка.Свидетелката С.И. поддържала пред ПРС, че за периода след раздялата на родителите
до въвеждане на извънредното положение, детето е живеело и при двамата родители, като
допълва, че е посещавало детска градина в ***. Подробно обяснява за ситуации, при което
детето отказвало да се среща с майката, тъй като се страхувало, че няма да го върне при
ответника. След образуване на настоящото дело била възстановена връзката им. Съдът е дал
вяра на показанията на свидетелката, тъй като са последователни и базирани на лични
впечатления.
ПРС е посочил, че част показанията на свидетелите се разминават, но същите са
несъществени, което не налагало обсъждането им. Пред районният съд в последното
заседание са разпитани свидетелките Е.Я. и Ю.П., които са бабите на детето. Двете и ПОС
приема, като ПРС, че като най-близки родственици- възходящи на родителите са пряко
заинтересовани от изхода на делото, доколкото същото се отнася за техния внук и всяка
иска да представи в благоприятна светлина единият, респ. другият родител и показанията
им са силно оценъчни и емоционално-наситени, поради което не следва да се поставят в
основата на решаващите изводи по делото, както правилно е посочил и първостепенния съд,
а да се съпоставят с останалите доказателствени източници на информация по делото и в
частност с писмените такива /СД, СПЕ/.
Следва в допълнение да се посочи, че в показанията си свидетелите установяват
обстоятелства за отглеждането на детето и грижите полагани от всеки от родителите, както
и различни черти от поведението и характера на родителите и отношенията им с детето.
Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство две групи свидетели, кредитира същите в обсъдените от
първоинстанционния съд части, възпроизвеждащи личните впечатления на свидетелите
относно обстоятелството за начина и средата на отглеждане на детето. Въззивният съд също
не обсъжда показанията на свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и
оценки, а не възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, като в тези си
8
части показанията на свидетелите са негодно доказателствено средство или ирелевантни на
спора.
Въззивният съд напълно възприема и се позовава на приетото за установено от
първоинстанционния съд и направените фактическите констатации въз основа
доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност в
обжалваното решение, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и фактологични изводи и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК. В този
смисъл, съдът споделя и се позовава и на изложеното от ПРС относно изнесените данни в
социалния доклад, поддържано в съдебно заседание и от социалният работник както и на
информацията, получена от психолага М.М., която работи в Центъра за обществена
подкрепа към Община ***, която изслушаната пред ПРС допълва,, че е провела около 7 - 8
срещи с детето, като на една от тях е присъствала майката. На срещите е посочила, че детето
било комуникатовно и спокойно. Споменът на детето е, че винаги се е отглеждало в
бащиния дом. Уточнява, че на детето не му е обяснено защо е настъпила раздялата между
родителите и какво следва от това и какъв ще е начинът му на живот. Според психолога
детето има емоционална връзка и обича двамата родители. Уточнява, че по отношение на
баща си има трайна. привързаност, чувства се стабилно при него и има нужда от тази
свързаност, от неговия дом, от присъствието на бащата като родителска фигура, за да може
впоследствие да се свързва спокойно с майката. Така изнесените данни от психолога
кореспондират и с двете СПЕ изслушани по делото и пред първата и пред настоящата
инстанция, между заключенията на които не са наблюдават съществени противоречия,
напротив изводите им са коресподиращи едни на други, за което настоящата инстанция по-
долу ще изложи допълнителни доводи.
По делото, с оглед изясняване в пълнота на фактите по делото, както и охрана на интереса
на детето по делото, който е водещ в производството са били допуснати и изслушани две
експертни заключения. В този смисъл, пред първата инстанция е било изслушано и прието
заключение на съдебно – психологична експертиза, с вещо лице С., разпитана и в с.з. пред
ПРС, която адекватно и обосновано е защитила заключението си пред районния съд и респ.
и настоящата инстанция, намира, че правилно ПРС е поставил в основата на своите правни
изводи, заявеното от вещото лице и описано в експертизата. Следва да се подчертае, че
съдът е акцентирал, че детето е поставяло на първо място бащата, след това новата
партньорка на баща си и нейните по – големи деца и накрая майка си, като още през лятото
на *** е имало отчуждение между майката и детето, при което връзката им била нарушена.
Това се дължало на редките контакти и срещи помежду им. Според експерта е твърде
вероятно да има косвени внушения на детето, че неговото семейство се намира в ***.
Посочило е, че е вероятно детето да изгражда защитна стена относно желанието на майката
за по – чести контакти, което да се дължи на внушения, че майка му ще го отвлече. Вещото
лице същевременно е заявило, че към момента на изготвяне на заключението връзката
между детето и майката не е нарушено. Същото се гушкало и галило при майка си. Въпреки
това детето поставяло майка си на последно място семейството. Посочено е, че негативно
9
се отразявало на детето липсата на контакти с майката. Експертът е дал информация за
различна ценностна система на родителите по отношение във вижданията за отглеждането и
възпитанието на детето. Майката изразявала съгласие за необходимостта от синхрон между
родителите при взимане на решенията за детето, докато бащата доста настъпателно
защитавал своята позиция. Майката подтиквала детето към обучителни игри, докато при
бащата детето играело повече електронни игри. ПРС правилно е дал вяра на заключението,
тъй като същото компетентно, обосновано и изготвено на база проведени разговори със
страните и детето.
Пред въззивната инстанция, както съдът посочи и описа по-горе и поставените въпроси,
също е било изслушано и прието по делото заключението на друго вещо лице –психолог-
М.Г., по изготвена от нея СПЕ. В приетата по делото пред ПОС, СПЕ, вещото лице е
посочило, подобно на застъпеното и в експертизата пред първата инстанция, че детето
Д.Д.С. ЕГН: **********, е с правилно физическо и психическо развитие отговарящо за ***
годишната му възраст, като при изследване на емоциите и нагласите на детето, клиничният
психолог в експретното си заключение е отделил достатъчно внимание на изживяванията на
детето и неговите чувства, като ги е анализирал и извел съответни изводи, като в СПЕ е
посочено, че тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се
държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, като
същият се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други
негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето,
последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти,
имащи отношение към детето.
Изводите на първичното психологическо заключение според задачите на изследването
са:след проведен разговор и беседа с детето, вещото лице да сочи, че малолетният Д.Д.С.
ЕГН: **********, е едно нормално за възрастта си дете и че и двамата покриват успешно
нормите за родителски капацитет, като е посочено, че безспорно се установявало, че и
двамата родители обичат детето, макар да обективират обичта си по различен начин и
разполагат с необходимия родителски капацитет за възпитанието и отглеждането му.
Родителите, според вещото лице, са компетентен по отношение на ролята си и реално се
справят отлично със задълженията и взаимоотношенията си с детето и разширените си
семейства. Изрично е посочено, че детето е привързано към двамата родители по еднаква
степен и че не се наблюдава манипулация над детето от страна на бащата и на съжителката
му, което е изведено като извод от вещото лице, видно от заключението след мотивирана
обосновка и емпирично изследване на емоциите на детето. Посочено е, че при Д. се
наблюдават по-стабилни и продължителни емоции, и че това произтичало главно от факта,
че детето на *** години можело да разграничи ясно себе си от останалите. Самооценка,
гордост, срам, вина са някои от чувствата, които детето на *** години започнали да се
изпитват за пръв път, поради което и ролята на родителите в този период е определяща, тъй
10
като трябва да насърчават детето да показва и изразява това, което чувства, със средствата, с
които разполага (език, движения на тялото, интонация на гласа и т.н.). Възрастовият период
в който се намира Д. вече не се пораждат чувства само под външни внушения, а се свързвали
със собствените отношения т.е. пречупват се през личните критерии. Това правело
внушаемостта по-ограничена. Психологът е посочил, че не се наблюдава родителско
отчуждение в поведението на детето. В съдебно-психологичната експертиза е отделено
внимание и е описано, че в дома на бащата детето се чувства по-комфортно поради факта,
че след раждането до периода на изготвяне на съдебно психологичната експертиза расте там.
Това от своя страна не означавало, че детето не се чувства комфортно в жилището на
майката. Детето вече си е било изградило стабилни социални контакти / деца с които расте /.
Изведен е извод, че детето е привързано както към бащата, така и към майката, новите му
семейства и разширеното родителско семейство, които се грижат за отглеждането и
възпитанието му. Детето приема и двамата родителя като значими. Същевременно експертът
е отбелязал, че взаимоотношенията в семейството играят значително важна роля в живота на
детето. В конкретния случай характерът на взаимоотношенията между родителите оказва
сериозно влияние върху насочеността на детето към своето бъдеще. Силното негативно
отношение между родителите, обърквало Д. и той се стремял да балансира и да демонстрира
привързаност и към двамата. Посочено е, относно желанията на детето, че предпочитание на
детето – „на този етап детето проявява предпочитания към бащата. Не се наблюдава
отхвърляне, нежелание или емоционално изстиване към майката. Този тип предпочитание е
нормално в този възрастов период поради половото идентифициране на детето с родителя от
съответния пол.“ . Така застъпените съждения, вещото лице поддържа и в съдебно
заседание, като в разпита си пред съдебния състав, сочи, че за да не се въведе детето в
родителски конфликт и родителско отчуждение, впоследствие най-благоприятното за него е
разширено виждане с родителя, с когото не живее. Вещото лице в разпита си е описало, че
когато детето живее с майката, следва да има разширен режим на виждане с бащата, за да не
се отчужди емоционално, не вследствие на манипулация, а вследствие на отсъствието на
другия родител. И че и двамата родители демонстрирали зачитане и желание да подсигурят
максимална комфортна среда за детето си. При бащата психологът сочи, че има разширено
семейство, в което участва съжителка, две деца на съжителка и бъдещо общо дете /което е
станало настоящо такова пред въззивната инстанция, видно от заявеното от въззиваемата
страна/. На следващо място, вещото лице е посочило, че е естествено е майката да изразява
любовта си към детето по майчински. Бащата да е по- строгия, капацитета за подражание. И
двамата според психолога демонстрират силна любов и отдаденост към детето. При майката
детето демонстрирало, че има по-голяма строгост, а при бащата има по- голяма свобода.
Това е мнението на детето, защото е родено и расте в дома, където е и е изградило контакти
и се чувства много по- комфортно. Бащата му давал възможност да излиза, да играе с деца,
да излиза самостоятелно в гората с деца, която е съвсем близко до тях / из заявеното от
психолога- „…. Детето е на *** години. Това е информация от детето. При мама няма
такава възможност, излизаме единствено и само на площадката пред блока и с майка си.
Детето предпочита дома на бащата, защото там има приятелчета и може да бъде с тях.
11
Въпросите бяха зададени на детето, аз също бях учудена, как така излиза само, но при
условие, че детето обясни, че излиза с други деца в близката гора, която се намира до
къщата в която живее….детето много добре приема доведените двама батковци от
страната на съжителката и се чувства комфортно в тяхно присъствие. По време на
изследването с хора и маси, то разполагаше тях - двамата батковци и тях. Не проявява
някаква агресия или ревност по отношение на отношение на баща си към тях. Детето е
изключително социално и търси социални контакти. Детето няма негативно отношение
към съжителката, иначе в тестовете тя щеше да бъде поставена далеч от тях, тя щеше
да бъде лошия вълк или на разстояние от тях. Разширеният решим ще бъде благоприятен
за емоционалната връзка между майката и детето, режим който да не е стандартния на
първа и трета седмица…./. Настоящата съдебна инстанция, напълно кредитира заявеното от
вещото лице, както в с.з., така и описаните констатации в експертното заключение,
депозирано пред ПОС. Във възивното производство е приета посочената и цитирана съдебно
- психологичска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно, компетентно и
безпристрастно и го кредитира в цялост. Съдът намира, че следва изрично да подчертае, че
това заключение, кореспондира и доказателствата, събрани и анализирани пред първата
инстанция, в това число и с изслушаната по делото пред ПРС, СПЕ, която първата
инстанция е поставила в основата на своите решаващи изводи.
Следователно, водим от всичко дотук изложено съдът намира, че фактите по делото са
еднозначно и безпротиворечиво установени, като на база на същите обосновано могат да се
изведат решаващи правни изводи. В този смисъл, следва да се посочи и че пред въззивната
инстанция също е допуснато събирането на гласни доказателства, посредством разпита на
двама свидетели- респ. на въззивницата и на въззиваемата страна, които не очертават
различна фактическа обстановка от установената такава пред първата инстанция. Така
свидетелката на въззивницата- Х. Д. С. / баба по майчина линия на жалбоподателката/, сочи,
в разпита си пред съда нейните възприятия за раздялата на родителите на детето и начина,
по който живее неговата майка и общуването между родителите на детето, като прави опит
да „поеме и вина“ при оборването на писменото доказателство, представено пред ПОС, че
майката е била санкционирана по адм ред за шофиране след употреба на алкохол /“… След
раздялата между тях детето живееше при майка си. Бащата искаше да го взима и
майката не му забранява и то живееше и при него. Бях свидетел на рождения ден на
детето, как бащата риташе К. под масата. Това ставаше в ***. Когато си тръгнахме,
той я буташе по стълбите. След време той докара багажа й и го изръси по улицата.
Детето беше там, когато той я риташе под масата. Детето не видя когато той я
буташе по стълбите. Детето е било на други неща когато говорят по телефона. Той я
нарича по телефона простачка, идиотка. Детето ги чува тези неща, когато говорят по
телефона. Тя се обажда на него и иска да говори с детето и тогава той се обръща така
към нея. Това е многократно. Тя го търси, звъни, но той не вдига телефона. Много е
притеснително за една майка да не може да разбере кога детето е болно и кога е здраво.
Детето е много щастливо, когато е при майка си….Детето живее в ***, с новата му
жена, с доведените братя, а сега баща му има бебе от другата жена. Там живеят и
12
неговите родители. Детето иска да остава при майка си, но бащата се обажда и иска
детето да се прибере в определеното време… Може би имам известна вина за
нарушението, което направи К., защото внукът ми *** се обади да се видят, той е неин
братовчед и отиде да се видят. На мене ми беше лошо, бях вдигнала кръвно и й се обадих да
ме закара до болницата. След това разбрах, че е станало произшествие и са я спрели
полицаите. Полицаите са я спрели за проверка. К. е прекрасен родител. За да не оставя
детето при мен, тя се изнесе на квартира, но там живя много малко, защото детето беше
повече при баща си. Тя няма приятел. К. иска много да се грижи за
детето…“/. Показанията на тази свидетелка, като един от най-близките родственици на
жалбоподателката, съдът намира, че следва да цени изключително внимателно и само
дотоклова, доколкото същите са съответни на останалия събран по делото доказателствен
материал. В този смисъл и съдът счита, че изнесеното от тази свидетелка при разпита е
силно емоционално обагрено възприятие на начина, по който същата възприема К. и това,
което последната споделя с нея и се опитва като баба на родителката,да я представи като
„прекрасен родител“ и да неглижира негативните и черти и прояви /в това число и случката
с шофирането под въздействие на алкохол/. С оглед на изложеното извън обективните данни
къде живее майката на детето, самото дете и отношенията помежду им, съдът не дава вяра
на заявеното от тази свидетелка и не го поставя в основаната на своите изводи. Тук следва
да се спомене само относно ангажираното писмено доказателство по делото в последното по
делото с.з, а именно- удостоверение на Началник на сектор на пътна полиция при ОД на
МВР *** С.Л., акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление № ***, че няма данни същото да е влязло в сила, но все пак и в посочения
вид косвени тези писмени доказателства сочат на укоримо от морална гледна точка
поведение на майката, което обаче не рефлектира върху решаващите изводи на съда като
единичен факт, като съдът изгражда изводите си на база целия останал събран по делото,
във връзка с прекия предмет на доказване по същото доказателствен материал/.
Тук следва да се посочи, че по делото пред ПОС в последното с.з. е разпитана в качеството
на свидетел и свидетелката- Я.П.Л. за ответната страна, която е свидетел без родство със
страните по делото и съдът намира, че заявява факти вече изяснени и пред първата
инстанция от събраната писмена и гласна доказателствена съвкупност, като само
затвърждава вече изведените изводи и от първата инстанция досежно обстоятелството как се
чувства детето, къде живее, при какви условия и че същото е привързано към своя баща,
като досежоно описаните случки в разпита й, описващи майката в негативен аспект, съдът
намира, че същите дори да бъдат приети за достоверни, отново не променят главните изводи
на съда, опиращи се на изслушаните по делото съдебни заключения по възложените на
експертите експертизи / св. Заявява Я.П.Л. – „Познавам Д., тъй като сме семейни приятели
от около две години. Иначе него го познавам от около 20 години. К. не познавам. Той живее
в *** със С., двете и деца, общото им детенце, както и неговите родители. Познавам
детето на Д.. Д., с моите деца и децата на С. са приятели. Обикновено ходя до тях през 2-3
дни. Аз живея в ***. Д. е добро слънчево детенце. Играе си, весел е, жизнен е. Прави ми
13
впечатление, че е много щастлив и се чувства добре. Зная, че Д. посещава майка си.
Постоянно му се казва от Д., че трябва по-често да вижда майка си. Когато се чуват по
телефона с майка си, Д. е притеснен, не иска да ходи и да говори с майка си. Последният
случай е от снощи, когато присъствахме, Д. получи обаждане от майка си, говориха си, че
тя какво прави сега. Тя каза, че гледа “татковци“. Точно тогава имаше една сцена с
пистолет. Ние бяхме там. Д. в този момент попита майка си, защо тя има пистолет. Тя
му каза, че вече го е върнала и този пистолет е бил за собствена защита. Вече го е върнала.
Доколкото знам, става въпрос за газов пистолет. Когато съм била там, никога не съм
чувала на детето да се забранява да се вижда с майка си, или да го ограничава. Баща му
казва, че той трябва да слуша майка си и да прекарва повече време с нея….Познавам
сегашната жена на Д.. Познавам я от около 10-15 години. Близки сме с нея, откакто сме
приятелски семейства. Аз не съм разведена, имам съпруг и две деца. С. е разведена. Знам, че
второто й детенце е било мъничко, когато се е развела…“. Показанията на тази свидетелка,
съдът кредитира дотолкова, доколкото затвърждават извода, че при сегашният си живот-
при своя баща и неговата съжителка, нейните деца и новороденото дете, Д. се чувства добре,
спокоен и щастлив и има една семейна атмосфера, която му осигурява нормално физическо
и психическо развитие, емоционално спокоен и стабилен е и привързан към целия разширен
семеен кръг, с когото понастоящем битува.
Пред ПОС са били изслушани отново и двамата родители на детето, като всеки един от тях
отново заявява желание да се защити най-добрия интерес на детето и се счита, за по-
пригодния родител, като не отрича мястото и качествата и на другия родител, но заявява
претенция, че при него детето би било по-щастливо /К.Д. – „…много съжалявам за
случилото се със шофьорската книжка, за което ще понеса своето наказание. Стресът и
динамичния живот ме върна в това. Желая синът ми да бъде при мен, защото смятам, че
съм по балансирания родител, готова съм на компромиси, не съм радикална с решенията
си. Смятам, че средата ми е пълноценна за отглеждането му във всякаква сфера. Имам
подкрепа на близки, приятели и роднини. Аз също се тревожа за това как расте , когато
той е при баща му. Аз няма как да го променя, но се надявам в последствие да намерим
добрия тон и да овладеем положението….. Желая синът ми да е около мен повече време, за
да бъде спокоен, обгрижван и насърчаван да споделя, защото забелязвам, че той се
затваря в себе си от случващото се между нас…“ и бащата-Д.Н. –„… аз не държа детето
да живее само при мен. Виждам, че е щастлив с моето семейство и със средата. Ние сме
на края на селото и винаги има с кого да си играе. По отношение на нещата, които тя
каза, даже като се връща от *** той крещи и ми казва, че така са комуникирали майка му
и баба му. Когато сме били в *** съм присъствал на такива сцени между майката и
дъщерята - крещене. По отношение за пистолета майка й ми разказа, че когато детето
беше на * години го беше водила в гората с нейн братовчед да стреля с пистолета. …Аз
искам да отглеждам детето, за да израсне в по нормална среда. То е момче, все пак трябва
да има мъжко присъствие. За нея беше важно всяка събота и неделя да се излиза и да се
14
ходи на дискотеки, а не да се гледа детето. Ние затова се разделихме. Той сега се грижи и
за нашето малкото дете - бебенцето. Съгласен съм на по разширен режим, но да е добре
на детето. Той е привързан с децата на С.. Когато те отидат при техния баща, той ги
търси да си играят. Големият ги пази, той е на *** години…“.
При тази фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че и двамата родители са силно
мотивирани и желаят да полагат грижи за детето си, което е видно и от изразените от тях
становища при изслушването им пред районния съд, както и пред въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 от СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и издръжката на детето, спорът относно тези
въпроси се решава от съда.Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК в хипотеза, при която
родителите не живеят заедно същите могат да постигнат съгласие по въпросите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него
и издръжката му и да отправят искане до районния съд по настоящия адрес на детето да
утвърди постигнатото помежду им споразумение, в който случай последното има характера
на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК.
В разпоредбата на ал. 2 от законовия текст е предвидено, при липсата на постигнато взаимно
съгласие за това, какъвто е и настоящият случай, спорът между родителите се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143
и 144.
При извършване на преценката относно въпросите за предоставяне упражняването на
родителските права, съдът се основава на интересите на детето. За интересите на децата
следва да се преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се в чл. 59, ал. 4
СК - възпитателските качества на всеки от родителите; моралния лик на родителите; начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето;
изразената готовност да се отглежда и възпитава детето; пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по - голяма степен то е
привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита; каква е социалната среда, в която предстои да живее
детето, както и финансовите и материалните възможности на родителите. От значение са не
отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е
длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на
всички съотносими в конкретния случай обстоятелства (в този смисъл - Постановление № 1
от 12.11.1974 г. на ВС).
Възпитателски качества изразяват уменията на всеки от родителите да възпита у детето си
начин на живот, съобразен с индивидуалните му качества и позитивните нагласи на
15
обществото, умението да познава наклонностите и нуждите на детето предвид
индивидуалното развитие.
В задължителната съдебна практика / ППВС №1/ 1974г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и
решения на ВКС по чл.290 ГПК – Решение №26/02.03.2010г. по гр.д.№598/2009г. 4-то
г.о. на ВКС, Решение №291/07.11.2012г. по гр.д.№115/2012г. 3-то г.о., Решение № 217 от
27.05.2015 г. по гр. д. № 6851 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и
др./ последователно е приемано, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен
във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични
отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички
правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само
желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната
практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между
родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на
конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и
поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските
права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/
се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които
определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес.
Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на
родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда.
Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при
оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е
интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото
право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители.
Настоящата инстанция приема, че и в случая, родителят, който безспорно се установи, че
притежава необходимите възпитателски качества е бащата на детето -Несъмнено по делото
е установено, че както правилно е приел и районният съд, по-пригодният родител е бащата,
и на него следва да се предоставят родителските права спрямо малолетното дете - Д.Д.С.,
ЕГН **********, като правилно е ПРС е определил местоживеенето на детето Д.Д.С., ЕГН
********** на адреса на бащата Д. С. Н., ЕГН **********. В тази част на решението на
ПРС, ПОС намира, че съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно. Това е така не
само по посочените доводи от ПРС, които настоящата инстанция напълно споделя, но и от
факта, че изводите, на първата инстанция,се затвърждават и от събраните доказателства
пред ПОС, анализирани обстойно по-горе, поради което и съдът не намира за нужно да ги
преповтаря, като счита, че следва само да акцентира, че при решаващите си изводи, съдът
взе предвид заключението на СПЕ изслушана по делото пред ПОС, съответна и на тази
изслушана пред първата инстанция. При тези дела водещ е интересът на детето. Безспорно
съдът намира, че в най-висша степен интересите на детето Д. в случая ще бъдат защитени,
16
ако то продължи да живее в семейството неговия баща и при неговите близки и роднини,
където детето се чувства обичано, спокойно, щастливо и има един пълноценен семеен живот
за неговата възраст, като обаче, с оглед непрекъсване на връзката с неговата биологична
майка, която съща разполага с родителски капацитет, видно от събраните по делото
доказателства и обича своето дете, макар и да е демонстрирала дефицити в поведението си
спрямо същото /като съдът приема, че и преди раздялата й с бащата на детето, именно той е
бил родителят полагал повече грижи за сина им, а майката е водела активен социален
живот/, но предвид факта, че детето следва да общува с майка си и да балансира връзката си
с нея, която макар и нескъсана е била нарушена, вероятно и от спорадичните им контакти
след раздялата, то на майката следва да се осигури един пълноценен максимално разширен
режим на виждане с детето, за да може същата да играе своята незаменима роля на родител
в живота на сина си, и да чувства и детето, че има истинска майка, която го обича и
подкрепя.
По делото се събраха достатъчно и еднозначни доказателства за установяване на
обстоятелството, че бащата е родител с много добър родителски капацитет, видно и от
изложеното в СД И СПЕ /и пред двете инстанции/, и че благодарение на неговото
благотворно влияние детето не само живее щастливо, спокойно, обгрижвано и обичано, има
начин на живот и бит и на отношението, което го кара да се чувства добре- живее с
доведените си братя, с новата съжителка на неговия баща, с тяхното бебе и с баба си и дядо
си, в една къща, където цари уют и семейна хармония, които са най-важните стълбове за
нормалното физическо и психическо развитие за едно малко дете, с още неукрепнала
психика /видно от закл на СПЕ- ..първо детето е сложило в таткото, С., братята си и на
последно място майка си…, като видно от втората СПЕ детето е на възраст само да има
възприятия и да не е манипулируемо/. По делото се установява и че бащата е този стабилен
родител, който е емоционално зрял да живее в семейна среда и то видимо вече с множество
деца и да се грижи за едно широко домакинство, като оценява отговорностите си на
родител, и същевременно има и стабилни и постоянни доходи с които да издържа
семейството си /видно от писмените доказателства по делото същият е ***, със заплата над
средната на страната/. От своя страна, важни са чувствата на детето, а видно от заявеното и
от свидетелите по делото /на ответната страна/, кореспондиращи с описаното в двете
експертни заключения, заявеното от психолога при ЦОП- М., разпитана пред първата
инстанция, констатациите на вещите лица С. и Г. пред ПОС, то желанието на детето е да
живее при баща си, като не прекъсва връзката си и с другия родител. Съдът, намира, че
кредитирайки доказателствата събрани пред него, съответни и на събраните такива пред
ПОС, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
при определяне на родителя, които следва да упражнява родителските права и при когото
следва да живее детето, а именно бащата. В този смисъл решението в тази му част следва да
бъде потвърдено.
Що се отнася до ролята на другия родител-майката в живота на малолетния й син, то следва
да се посочи, че същата безспорно е родител, които обича детето си /макар и по време на
17
карантината 2020 г., да е била в прекалено спорадична комуникация със същото и личната
такава почти да е отсъствала/, то тези факти, че я правят непригоден родител, а родител,
който има нужда от работа над собствените си социални възприятия и ориентиране на
същите към детето си, при лимитиране на социалните прояви за сметка на време прекарване
вместо с приятелки, с детето си, което същата и заявява пред съда, като не отрича и пред
ПОС, че е „правила грешки“, в това число и да шофира след употреба на алкохол, но при
данни в експертните заключения и СД, че майката е родител, който обича детето си и желае
спрямо възможностите си да се грижи са него /като безспорно и битовите, и финансовите й
възможности са по –неблагоприятни от тези на бащата/, то същата се нуждае от време, което
да прекарва със сина си, за да му покаже, че може да е пълноценен родител и да присъства в
неговия живот в достатъчно пълна и адекватна степен, поради което и както не се оспорва и
от бащата, видно от заявеното от майката, то същата не възразява детето да ходи на детска
градина в ***, като понастоящем е записано и за 2021 г., в ДГ ***, като предвид
обстоятелството, че детето е на * годинки, и му предстои ***********, то следва също това
обстоятелство да е съобразено с местоживеенето на детето и нагласите на родителите, които
за периода до започване на учението на детето, следва при комуникацията и помежду си да
се ръководят от интересите на детето и да постигнат диалогичност на комуникацията с
оглед доброто настояще и бъдеще на сина им. Следователно, и за да се закрепи връзката
майка-дете, следва да се определени един режим на виждане с майката, при който да се
съобразят и тези обстоятелства, като такъв адекватен и приемлив и от майката, и от бащата,
като видно от заявеното от същата в с.з.е определеният съгласно определението за
привременни мерки на ПОС от 01.07.2021 г., същата намирала за благоприятен към
момента за детето и които счита, че би осъществил основите на една пълноценна
комуникация на майката и детето, без да внася допълнителен стрес в живота на детето.
Режимът по привременните мерки определен от ПОС е бил следният режим на лични
отношения между К. Р. Д., ЕГН ********** и детето Д.Д.С., ЕГН **********, при който
майката има право да взема детето при себе си с преспиване и със задължението да го върне
при бащата, както следва: а) всяка първа седмица от месеца, а именно от 07:00 часа на
първия понеделник от месеца до 19:00 часа в съотвения неделния ден; б) всяка трета събота
и неделя от месеца от 08:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на неделния ден; в) 30 дни
през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; г)
първите три дни през училищната пролетна ваканция; д) Коледните и Новогодишните
празници на всяка четна година и Великденските празници на всяка нечетна година; е) на
личните празници (рожден ден и имен ден) на майката, както и на бабата и дядото по
майчина линия; ж) на личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна
година.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взима детето от дома на бащата и
съответно да го връща в този дом е посочено в определението на ПОС.
Настоящата инстанция намира обаче, че този режим адекватно е обслужвал нуждите на
страните по него по време на делото, но що се отнася до окончателния режим на лични
18
отношения следва да се определи друг такъв, който да е съобразен преди всичко с нуждите
на детето и да не води до сътресения в личния му график и живот, още повече, че му
предстой започване на училище в *** клас и респ. възникване и на учебни ангажименти за
детето, което би довело при един разширен режем и прекарване на повече врече, при
родителя неупражняващ род. Права и живеещ в друг град от постоянното местоживеене на
детето, до негативни рефлексии в ежедневните занимания на детето в това число и до
бъдещия учебен процес. Съдът при задължение да съблюдава преди всичко интереса на
детето, а не исканията на родителите и като взе предвид константната съдебна практика на
ВКС в посочения смисъл намира следното: В практиката на ВКС по чл.290 ГПК – напр.
р. по гр.д. №2537/13 г. на четвърто г.о., е прието, че определените мерки за лични контакти
трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените марки трябва да се
осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а
желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и
загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на
децата.Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на
лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото
благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на
живот. В този случай режимът на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и
възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му
за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място, като именно
този комплекс от фактори отчете настоящата инстанция,намира че отчитайки тези фактори
следва да определи следния режим на лични отношения: определя ежемесечен режим на
лични отношения на детето Д.Д.С., ЕГН ********** с майката- К. Р. Д., ЕГН
**********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 ч. в петък до
18 ч. в неделя с преспиване в дома на майката и. със задължението да го върне при
бащата
В останалата част, с която е определено от ПРС, режимът да бъде г). 30 дни през
лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; д).
първите три дни през училищната пролетна ваканция; е). Коледните и Новогодишните
празници на всяка четна година и Великденските празници на всяка нечетна година;
ж). на личните празници (рожден ден и имен ден) на майката, като решението се
отмени в тази частта относно празниците за бабата и дядото по майчина линия; з). на
личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година.
За да определи този режим, съдът съобрази и съдебната практика на ВКС по сходен тип
дела- Решение №51/08.07.2020 по дело №4140/2019 на ВКС, ГК, III г.о., което е посочено
също и че- „…В ТР №1/17 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е
19
приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение
между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и
упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде
предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на
родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и
в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави упражняването на
родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските
права съдът има предвид тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по
закрилата, защитата и представителството на децата. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2
СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира
правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на по-добрия (с
оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено
отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на
родителските права.В ППВС №1/74 г. е разяснено, че определянето на родител, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 29
СК, отм. /сега 59 СК/става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието
интереси на децата по смисъла на чл. 29 СК, отм. се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните
интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на
всестранното развитие на личността.
С постановлението е указано на съдилищата, че като изхождат от обстоятелствата на
конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и
децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения.
Необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за
недоразумения и спорове между родителите.В практиката на ВКС по чл.290 ГПК – напр.
р. по гр.д. №2537/13 г. на четвърто г.о., е прието, че определените мерки за лични
контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените марки
трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с
двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед
интересите на децата.Когато родителите живеят в различни населени места, при
определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на
здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на
обичайните условия на живот. В този случай режимът на лични контакти следва да бъде
20
определен като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде
придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но
и на населеното място… отново касаещо 6 годишно дете, с родители с различни
градове на местоживеене…“/.
Следва да се посочи също, че еднозначна е съдебната практика на ВКС, в която е посочено,
че -Носител на родителските права и задължение по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца е всеки родител – чл. 122 СК. Родителите имат задължения и отговорности
към децата и в интерес на децата е тази отговорност да може да бъде лично и незабавно
поемана. Малолетните лица не могат лично да изразяват своята воля и валидно да
упражняват правата си. Това правят чрез своите родители, които по закон са и законните им
представители. След навършване на 14 години, извършват правни действия със съгласието
на родители или попечителите си (изкл. сами сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и разполагат с това, което са придобили със своя труд)
– чл. 3 и 4 ЗЛС. Родителите са отговорни и за действията им – чл. 48 ЗЗД.
Легалното определение на „най-добър интерес на детето“ се съдържа в пар. 1 ДР ЗЗДт и
това е преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето.Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си
родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на
детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия
родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
В ТР №1/17 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в
случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в
случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите
относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на
родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от
родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият
подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974
г. - съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от
съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството
21
на децата. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за
предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването
на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече
вменявайки отговорност на по-добрия (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за
тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие
относно упражняването на родителските права.
В ППВС №1/74 г. е разяснено, че определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 29 СК, отм. /сега 59 СК/става,
като се държи сметка за интересите на децата. В понятието интереси на децата по смисъла
на чл. 29 СК, отм. се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на
децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това
понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранното развитие на личността. Виж Решение по гр. дело № 4202 по описа
за 2013 г на ВКС/.
В случая майката живее в жилище, заедно със своите близки, работи на осем часова работна
седмица, което й позволява макар и да живее в други населено място ***, а детето да е в ***,
то населените места не са много отдалечени едно от друго и същата би могла при заявено от
нейна страна и желание в тази насока, да стабилизира емоционалната си връзка с детето,
която видно и от писмените и от гласните доказателства по делото, макар и да не е скъсана е
накърнена. В този смисъл следва майката да има предвид, че моралният лик на родителя-
майка е важна предпоставка за създаване на нравствени добродетели у децата и да положи
усилия и в тази насока, тъй –като по делото са събрани достатъчно данни за нейни лоши
лични характеристични данни /употреба на алкохол, прекалени социални излизания и т.н./.
От принципите на морала се извеждат нравствено – етичните правила за поведение на
родителите. Именно това поведение е предпоставка за нравственото развитие на детето. От
материалите по делото е налице еднопосочна смислово информация, че родителят, които
отговаря на тези критерии е в случая към момента в по-голяма степен бащата на детето,
като майката следва да положи усилия в тази насока, за което и се дава възможност и от
съда при така определения по-широк режим на лични отношения с детето. Именно такъв
режим на лични отношения, съобразен с интересите и потребностите на детето, съотнесен и
към събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че ще хармонизира
отношението не само майка –дете, но и между самите родители, какъвто съдът описа по-
горе.
Следва да се посочи, че при определяне на посочения режим на лични отношения,
съдът съобрази, че -Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата
от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява
22
родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него
благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на
личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от
12.11.1974г.Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата,въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин
режим на лични отношения.Съгласно утвърдената практика на ВКС,като общ се определя
този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при
поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите,
празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е
необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите
и детето с оглед правилното му развитие.
Конкретно се преценява липсата на обективни пречки за по-разширен контакт с другия
родител в отклонение от възприетия в практиката на ВКС като общ режим, като се
съобразява дали разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят
посочената цел.Мерки, които ще създадат като резултат условие за по-интензивна намеса от
родителя с право на лични контакти в ежедневните дейности и отговорности по
отглеждането на детето и по същество пряко включват този родител в разпределението на
тези отговорности,надхвърлят целта на режима.Родителят с право на лични контакти не
може да настоява да бъде включен в графика от ежедневни грижи по отглеждане на
детето.Не следва да се забравя, че родителските права са предоставени за упражняване на
единия родител и тяхното упражняване като комплекс от дейности е право и отговорност на
последния. Мерки, установени по настояване на родител с право на личен контакт, имащи
като резултат включването му пряко в грижите по отглеждане на дете, към което се числи и
воденето и вземането му от детска градина (или от училище, докато е малко), без това да е
обективно необходимо, да е желано от отглеждащия родител или да е налице затруднение
което последният не може да преодолее в най-добър интерес на детето, излишно утежняват
отношенията между родителите,създават напрежение и са предпоставка за възникването на
затруднения от практическо естество при отглеждането на дете – в този см. виж Решение
№176/30.10.2019 по дело №3993/2018 на ВКС, ГК, III г.о. и Р 2855 по описа за 2019 г. на
ВКС, Решение №51/08.07.2020 по дело №4140/2019 на ВКС, ГК, III г.о../.
На следващо място, що се отнася да размера на дължимата издръжка, съдът намира,
че следва да посочи следното: задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно то да не е
ненавършило пълнолетие. Съгласно нормативната уредба съдът, не е обвързан от
определени максимални размери, а въз основа на конкретните доказателства по всяко дело,
следва да определи размер на необходимата издръжка, според нуждите на детето и
23
възможностите на лицата, които дължат издръжка според техните доходи, имотното им
състояние и квалификация.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини -
нуждите на детето и възможностите на родителя, като е определен само
минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната
работна заплата, която за процесния период е МРЗ, която в настоящия размер е 650 лева.
При изследване на въпроса за доходите на родителите става ПРС правилно е разгледал
релевантните олстоятелства, като е посочил, че майката е трудово ангажирана. Детето се
намира в *** възраст, което предполага повече разходи свързани със закупуване на дрехи,
обувки, както и осигуряване на развлечения и социални контакти. По делото не се установи
необходимостта от специални нужди за детето, водещи до високи разходи.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, съдът е приел, че детето има нужда да получава издръжка в общ размер на 300
лева. При разпределяне на тази издръжка е посочил, че детето живее при бащата и същият
полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че правилно първата
инстанция е счела,че майката следва да осигурява месечна издръжка в размер на 180 лева, а
останалите 120 лева следва да се поемат от бащата.
С оглед гореизложените мотиви на въззивния съд, първоинстанционното решение в тази му
част следва да бъде потвърдено.За пълнота следва да се посочи, че издръжката, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, се дължи, независимо дали даването й
представлява особено затруднение за родителя (по арг.от чл. 143, ал.4, изр.І и чл. 14 СК).
Това е така, защото родителите имат задължението да осигурят такива условия за развитието
на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят
в едно домакинство.
В обжалваното решение първоинстанционният съд, като е достигнал до същия краен
резултат, относно всички въпроси извън режима на лични отношения с детето, като само в
тази му част решението следва да се отмени и постанови определеният от ПОС режим, като
в останалата част съдът е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
пороците, посочени във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде
потвърден.
По разноските за производството:
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство в размер на
600.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства –
договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021г. с отразено в него „платена сума в
брой“ - 600.00 лв.- стр. 22 от делото, като по делото не е представен изричен списък по чл.
80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат от жалбоподателя, като
следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че жалбата се явява частично основателна
24
само досежно режима – като същият е изменен от ПОС, то същото на фона на крайния изход
от спора, не води да право на въззивницата да получи разноски, като същата и не е
ангажирала доказателства за направени такива, но съдът намира, че следва да намали
съобразно посочените аргументи възнаграждението на ответната страна на сумата от 500
лева.
Отделно от това следва да се посочи, че производство по чл. 127, ал. 2 от СК касае спорна
съдебна администрация, а не исков процес, и изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на детето, ползва и двамата родители и затова разноските по същото
принципно би следвало да се понесат от страните - така, както са направени независимо от
изхода на спора.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260149 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 04544 по
описа за 2020 година по описа на РС Перник, В ЧАСТТА, с която ПРЕДОСТАВЯ на Д. С.
Н., ЕГН ********** упражняването на родителските права спрямо детето Д.Д.С., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.Д.С., ЕГН ********** на адреса на бащата Д. С.
Н., ЕГН **********, както и в частта с която ПРК Е ОСЪДИЛ К. Р. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на сина си Д.Д.С., ЕГН **********, чрез неговия бащата и законен
представител Д. С. Н., ежемесечна издръжка в размер на по 180 лева, считано от 12.10.2020
г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, КАТО
ОТМЕНЯ Решение № 260149 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 04544 по описа
за 2020 година по описа на РС Перник, В ЧАСТТА , с която СЪДЪТ е постановил
следния режим на лични отношения: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между К. Р.
Д., ЕГН ********** и детето Д.Д.С., ЕГН **********, при който майката има право да
взема детето при себе си с преспиване и със задължението да го върне при бащата, както
следва: а). всяка първа седмица от месеца, а именно от 07:00 часа на първия понеделник от
месеца до 19:00 часа в съотвения неделния ден; б). всяка трета събота и неделя от месеца от
08:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на неделния ден; г). 30 дни през лятото, като това
време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; д). първите три дни през
училищната пролетна ваканиця; е). Коледните и Новогодишните празници на всяка четна
година и Великденските празници на всяка нечетна година; ж). на личните празници
(рожден ден и имен ден) на майката, както и на бабата и дядото по майчина линия; з). на
личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ:
ОПРЕДЕЛЯ ежемесечен режим на лични отношения на детето Д.Д.С., ЕГН
********** с майката- К. Р. Д., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на майката и
25
със задължението да го върне при бащата, 30 дни през лятото, като това време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; първите три дни през училищната
пролетна ваканция; Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и
Великденските празници на всяка нечетна година; на личните празници (рожден ден и
имен ден) на майката, на личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка
четна година.
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Н., ЕГН ********** сумата в
размер на 500 лева, представляваща направени разноски по делото във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26