Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и пети
юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1102/2019г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на И.Г.Ч., ЕГН
**********,***, чрез пълномощник адв.П.Б., срещу Решение № 373/02.03.2020г. по
АНД № 5638/2019г. на Районен съд–Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2646205, с който на Ч., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на
основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Касаторът твърди незаконосъборазност на въззивното
решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон. Счита за несъответен на събраните
по делото доказателства, изводът на въззивния съд, че процесния ЕФ е издаден
при спазване на процесуалните норми и е законосъобразен. Конкретно сочи, че:
Върху приложената с преписката снимка на техническото средство липсва дата и
час, което разколебава твърдението, че същото е било поставено на посоченото в
ЕФ място и на посочената дата; В последния не е отбелязано дали е приспаднат
дължимия по закон толеранс от засечената скорост; В конкретния случай не са
били налице основания за издаване на ЕФ, а за НП тъй като се касае за мобилно
техническо средство, което е било монтирано в МПС – обслужвано и използвано от
и в присъствието на контролен орган. Касаторът счита, че всеки от посочените
пороци е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ЕФ и като не ги е
съобразил, въззивният съд е постановил неправилно решение. На изложените
основание претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по
съществото на спора, с което да се отмени Ел.фиш. В депозирани по делото
писмени бележки от пълномощника Б., жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът
– ОД на МВР Варна, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че
решението на Районен съд-Варна е постановено при спазване на процесуалните правила и
закона. Моли същото да се остави в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш серия К № 2646205, с който на Ч., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
и е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на
основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. ВРС е приел за установено от фактическа
страна, че на 02.04.2019г. в 20.30 часа, в гр.Варна по бул.“Христо Ботев“ в
посока на движение кв.“Аспарухово, до пътен възел с ул.“Девня“, е извършено
нарушение за скорост с автомобил ”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 31-57 ВМ,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС /ARH CAM S1/,
като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 79 км./ч. – нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
Било
установено, че автомобилът е собственик на Ч., който в законоустановения
14-дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП - Варна декларация
по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е
посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – гласни, писмени и веществени. За да потвърди процесния
електронен фиш, ВРС е изложил мотиви, че същия съдържа изискуемите съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП реквизити; съобразени са сроковете по чл.34 от ЗАНН; както и че
независимо, че нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо
средство или система /АТСС/, предвид законовата промяна, е допустимо
ангажирането на отговорността на нарушителя с електронен фиш. Въззивният съд е
приел, че мобилното автоматизирано устройство, с което е било установено
нарушението, е било валидно, предвид представеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, както и че устройството е било преминало последваща
проверка със съответния протокол. Счел е нарушението за безспорно установено от
събраните по делото доказателства. Приел е санкцията за правилно определена по
основание и размер. Изложил е съображения, че установеното административно
нарушение не е маловажен случай, поради което не може да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция приема
от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата
против решението е неоснователна, по следните съображения:
При постановяване на решението
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила,
извършил е цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно
задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. ВРС е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е
нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност
оплакванията на жалбоподателя, като е намерил последните за неоснователни.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото
доказателства фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящия
състав напълно споредя като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е
необходимо да преповтаря същите.
Наведените в
касационната жалба възражения, касационният състав намира за неоснователни.
Част от същите са били обсъдени от въззивния съд, като изложените в тази връзка
мотиви напълно се споделят. Допълнително следва да се посочи следното:
-Приложимата Наредба
не съдържа изискване върху снимката на мобилното техническо средство, с което е
установено нарушението, да се отбелязва дата и час на заснемането му. Тези
данни се посочват в протокола за използване на АТСС. В настоящия случай същите
са налични, като освен това и върху самата снимка с подпис на служителя е
удостоверено обстоятелството, че същата е изготвена на 02.04.2019г. И двата
документа се ползват с доказателствена сила, като не са били оспорени от
въззивника по надлежния ред, поради което и няма основание да не се кредитират.
-Разпоредбата на
чл.189 ал.4 изрично посочва какви реквизити следва да съдържа ЕФ. В случая
всички такива са налице. Няма изискване в самия ЕФ да се посочва какъв е
толеранса, който следва да се приспадне от засечената скорост. Независимо от
това, в конкретния случай, в приложената с преписката снимка, удостоверяваща
нарушението, изрично е посочено, че скоростта от 79 км/ч е след приспаднат
толеранс. А последният, съобразно данните от Протокола за проверка №
70-С-ИСИ/29.10.2018г., е в размер от 1 до 3 км/ч.
-От граматическото тълкуване на
изречението „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“, и по-специално от мястото на
запетаята е видно, че законодателят има предвид отсъствие на контролен орган и
на нарушител при издаване на електронния фиш, а не при констатиране на
нарушението. Това тълкуване
е очевидно, доколкото в текста на разпоредбата се посочва „отсъствието на контролен орган
и на нарушител“, а е повече
от ясно, че нарушителят не може да отсъства при извършване на нарушението, а
единствено при издаване на електронния фиш. При използването на мобилните
системи за контрол, независимо че контролният орган физически „присъства“, той не се намесва в работата
на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му
процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а
след приключване на контрола го демонтира. Началният и крайният момент на
работата на АТСС се отразяват от дежурните на съответния пост в протоколи,
какъвто има приложен в административнонаказателната преписка – рег.№ 819р-7500 от 03.04.2019г.
Противно на
твърденията в касационната жалба, цитираното в същата Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., постановено от ВАС по
тълкувателно дело № 1/2013г. в
случая е неотносимо към конкретния касационен спор, тъй като същото е
постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.54/2017г.
Предвид
гореизложеното и с оглед обстоятелството, че при извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, настоящият състав
намира, че касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивното
решение следва да
се остави в сила.
Воден от горното и на осн. чл.221 ал.1 и ал.2 пр.1 от АПК вр. чл.63 ал.1
от ЗАНН, настоящият съдебен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373/02.03.2020г. по
АНД № 5638/2019г. на Районен съд–Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2646205, с който на И.Г.Ч., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.