№ 111
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600508 по описа за 2021 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 9/23.07.2021г., постановена по НОХД № 2300/2021г. по
описа на Окръжен съд- Стара Загора подс.Б.Ф.К. е бил признат за виновен в
това, че на 02-03.12.2020г. в гр. С.З. умишлено умъртвил А.И.Х.. и на
основание чл.115 вр.чл.54 НК е бил осъден на осемнадесет години лишаване
от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим
съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС.
Недоволен от присъдата е останал подс. Б.Ф.К. поради което я е
обжалвал в законния срок чрез защитника си адв.М.Р. с изложени
съображения за явна несправедливост на наложеното му наказание, както и
за нарушение на материалния закон по отношение на квалификацията по
чл.115 от НК, поради което моли да се измени като се намали наказанието на
десет години лишаване от свобода. Подробни съображения в тази насока са
изложени в допълнението към въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция служебният защитник на подс. Б.К. адв.Н.К.
навежда доводи за необоснованост на присъдата и постановяването й в разрез
със събраните по делото доказателства, включително с обясненията на
подсъдимия, както и за неправилно приложение на закона с искане за
преквалифициране на деянието по чл.119 НК или чл.118 НК, както и за
намаляване на наказанието като се приеме, че подсъдимият е действал с
евентуален умисъл.
1
Присъдата е била обжалвана в срок и от частния обвинител З.Х.М.. като
майка и законен представител на малолетния А.А.Х. чрез повереника й адв.
А.Й. с оплакване за занижено наказание, поради което се иска изменение на
присъдата като на подс. Б.Ф.К. се наложи максимално предвиденото от
закона наказание от двадесет години лишаване от свобода.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив присъдата
е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд след като обсъди доводите на страните
при цялостната проверка на присъдата, приема за установено следното:
Налице е основанието на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено
по реда на чл.371 т.1 НПК с одобрено от съда съгласие на страните да не се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица по делото.
На подс.Б.К. е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.115 от НК като в обстоятелствената част на обвинителния
акт е описано, че по време на почерпката между подс.Б.К. и пострадалия А.Х.
възникнал конфликт и словесно пререкание, при което подсъдимият взел
стъклената бутилка с ракия от масата и с нея нанесъл силен удар в главата му.
При излагане на фактическата обстановка по делото, съдът в мотивите си е
приел /л.109 от н.о.х.д. /, че „ Под въздействие на употребения алкохол в хода
на разговора между тях възникнал конфликт и словесно пререкание.
Пострадалият замахнал и ударил с дланта си по челото подсъдимия като от
удара очилата му се счупили. В желанието си да отблъсне пострадалия
подсъдимият К. взел стъклената бутилка с ракия, която била на масата, и с
нея нанесъл непремерено силен удар в главата на пострадалия А.Х..“.
Въпреки тази фактическа констатация, съдът не е изложил мотивни
съображения защо не приема деянието на подсъдимия по друга правна
квалификация, напр. да е извършено при превишаване на пределите на
неизбежната отбрана по чл.119 от НК или при условията на чл.12 ал.1 НК в
какъвто смисъл са дадените от подс. К. обяснения и възраженията на
защитата му в допълнението към въззивната жалба и от защитника му пред
настоящата инстанция. Доказателствената дейност на съда изисква отговор
на всички доводи и възражения както на подсъдимия, така и на защитата, за
да може да стане ясно от мотивите какви са били съображенията за взетото
решение и в този аспект правните изводи на съда следва да съответстват на
възприетата по делото фактическа обстановка. Констатират се от въззивната
инстанция и противоречия при самото пресъздаване на фактите по делото и
при последващия анализ и разбор на доказателствата. При все, че съдът
установява от фактическа страна нападение от пострадалия над подсъдимия /
както се посочи на л.109 от делото /, на стр.13 от мотивите / л.113 от н.о.х.д. /
това обстоятелство се поставя под съмнение с употребения съюз „дори“ „дори
и да е имало някакъв конфликт“, при което положение резонно защитникът
пред настоящата инстанция пита какво в крайна сметка приема съдът за
доказано и установено по несъмнен начин – имало ли е нападение или е
2
нямало. От друга страна, съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия
Б.К. в частта, че е бил ударен от пострадалия, който се опитвал и да го души с
ръце, като се е позовал на медицинското му освидетелстване от 14.12.2020г.
или 12 дни след убийството, което не е установило травматични увреждания
по тялото му. Такива увреждания обаче не са оставени и от удара с дланта на
пострадалия по челото му, от което очилата са се счупили, но последният
факт съдът приема за доказан именно от обясненията на подс. К.. В това
отношение съдът не е бил прецизен при разбора на обясненията на
подсъдимия и е бил длъжен да изложи по-убедителни и аналитични
разяснения относно доказателствената им стойност- в коя част ги цени като
източник на релевентна информация и поради какви причини в останалата /
има се предвид в разпитите му на досъдебното производство и пред съда / ги
отхвърля като недостоверни, както и да посочи и анализира другите
доказателствени средства, които ги опровергават / ако има такива /.
На следващо място прави впечатление, че първоинстанционният съд
доста свободно е ползвал термини и понятия от заключението на КСППЕ,
които е привнесъл при обосноваване на фактическите си изводи, а това е
налагало да изложи съображения за още една възможна квалификация на
деянието по чл.118 от НК. Действително изготвената на досъдебното
производство комплексна психиатрична и психологична експертиза на подс.
Б.К. е дала заключение, че при него е налице личностова абнормност,
Диссоциално личностово разстройство като е налице значително понижен
афективен и импулсов контрол, повишена раздразнителност и понижен
фрустрационен толеранс с тенденция към гневни, дисфорични, агресивни и
деструктивни отреагирания. На стр.22 от мотивите съдът приема, пак от
фактическа страна, че подс.Б.К. е действал с тежко стъклено шише, като бил в
състояние на фрустрация и „неконтролируем гняв“ , в което състояние го
ударил силно с бутилката по главата. Не става ясно обаче / няма мотиви /
дефинирания от съда „неконтролируем гняв“ покрива ли състоянието на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с приетото в мотивите като
факт насилие спрямо подсъдимия, тъй като медицинският критерий по чл.118
от НК- физиологичният афект и неговите етапи – не са били изследвани от
посочената КСППЕ. Ето защо предвид на данните по делото е следвало да се
извърши подробен разпит на вещите лица по тази психиатрично-
психологична експертиза в съдебно заседание и след изслушване на
становищата и разясненията им непосредствено пред съдебния състав, се
прецени поставяне на допълнителна задача на експертите дали по време на
деянието подс. Б.К. се е намирал в особеното психично състояние на
физиологичен афект, за да може съдът да аргументира правилно и
законосъобразно правното си становище по определена правна квалификация
на деянието.
Изложеното показва, че при излагане на мотивите към обжалваната
присъда съдът не е съобразил изцяло разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК,
допуснатото противоречие между фактите, приети за установени по делото
само по себе си се приравнява на липса на мотиви, както и на съображения,
касаещи друга правна квалификация на деянието, които съдът сам е заложил
3
във фактическите си констатации, което налага да се отмени и делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция от стадия на
разпоредителното съдебно заседание, поради което и на основание чл.335 ал.2
вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 9/23.07.2021г., постановена по НОХД № 2300/2021г.
по описа на Окръжен съд- Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Стара Загора от стадия на
разпоредителното съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4