РЕШЕНИЕ
№ 834 /
11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав
в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО
ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 888 по описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, срещу Решение № 413 от 28.06.2021 г.,
постановено по а.н. дело № 386 по описа
на Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е отменено Наказателно
постановление № 13-002353 от 17.02.2021г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, Пазарджик, с който на „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК:
*********, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1600,00 лв.
3.
Заявените касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в
противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа
се, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са спазени изискванията установени в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счита се, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства несъмнено се установява, че жалбоподателят в качеството му на
работодател не е изпълнил даденото му задължително за изпълнение предписание,
както към момента на първоначалната проверка така и към момента на последващата
такава. Не са представени доказателства удостоверяващи извършени плащания от работодателя на работника за
дължимото трудово възнаграждение, както към момента на съставяне на акта, така
и към момента.
С оглед
съображенията на първоинстанционния съд за отмяна на наказателното
постановление се сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обнародвана в ДВ, бр. 102 от 2017 г., за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекция по
труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации, могат да дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица, за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и на работодателите за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Иска се
отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното
постановление, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско
възнаграждение.
4. Ответното
„ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, местност „Чукур Савак“, поземлен имот: 55150.13.170, комплекс: „ТСТ
ОЙЛ“, чрез процесуалния си представител адв. П. счита, че касационната жалба е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните
съображения изложени в решението на районния съд.
Поддържа
се, че разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е неприложима в случая,
защото даденото предписание по т. 1 от Протокола за извършена проверка от
29.07.2020Г. е „… да се начисли брутно трудово възнаграждение…“, а не да се изплати
такова…“, поради което не попада в приложното поле на въпросния текст от
Кодекса.
Счита
се, че дружеството не е следвало да изпълни даденото предписание за начисление
на трудово възнаграждение на работника Спас Георгиев за месец март 2020г., и
поради това, че работникът през този месец е бил в неплатен отпуск каквито са
данните по делото.
Иска се
касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Иска
се, в случай, че наведените доводи в касационната жалба бъдат приети за
основателни, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния
съд за произнасяне по другите изложени в жалбата доводи, тъй като съдът не се е
произнесъл по тях.
5.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта :
6.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
7. Според
Протокол № 2016526 от 15.07.2020г.(л.5 по а.н.д. №386/2021 на
Районен съд Пазарджик), инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик, на 22.06.2020г., са извършили проверка за спазване на нормативните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
разпоредбите на Кодекса на труда в „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, с.
Драгор, обл. Пазарджик. Според т. 1 от Протокола, било е констатирано, че
търговското дружество, в качеството си на работодател, не е начислило в
разплащателните ведомости, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на
длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване
на работата в предприятието по заповед на работодателя. На основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да се начисли в разплащателните
ведомости на предприятието, брутното трудово възнаграждение на Спас Ангелов
Георгиев, на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за
преустановяване на работата в предприятието, съобразно Заповед на работодателя
от 16.03.2020 г. Протокола е връчен на Атанаска Гацева, упълномощен
представител на дружеството на 17.07.2020 г.
С
Протокол за поправка на очевидна фактическа грешка № ПР2016526 от 15.07.2020
г., предписанията дадени с Протокол № 2016526 от 15.07.2020г. са обявени за
„невалидни“. Този протокол също връчен на А. Г., упълномощен представител на
дружеството.
Съставен
е бил нов Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. В този протокол отново е
обективирана констатацията, че дружеството, не е начислило в разплащателните
ведомости, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач на
автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в
предприятието по заповед на работодателя. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да се начисли в разплащателните ведомости на
предприятието, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач
на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в
предприятието, съобразно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г. Протокола е
връчен на А. Г., упълномощен представител на дружеството на 31.07.2020 г. Срока
за изпълнение на предписанието е бил 21.08.2020г.
8. Срещу
този протокол е било подадено Възражение по административен ред вх. № 20079282
от 21.08.2020 г. С Решение изх. № 20063768 от 21.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е било отхвърлено
възражението в частта му, относно предписания от № 1 до № 23 по Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., тоест
включително и по отношение на предписанието да се начисли в разплащателните
ведомости на предприятието, брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на
длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март 2020 г., за преустановяване
на работата в предприятието, съобразно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г.
9. При
тази хронология, на 09.11.2020 г., от Фейзи Ахмед Алиш, на длъжност гл. инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 13-002358 от 09.11.2020г. Обективираните в него
констатации са следните : „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството си
на работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание по т. 11 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020
г. със срок за изпълнение до 21.08.2020г., а именно: „ Да се плати на Спас
Ангелов Георгиев - водач на товарен автомобил 3 /три/ дена от м. март 2020г. за
преустановяване на работа в предприятието, съгласно Заповед по чл. 120в от
16.01 2020г., съгласно чл. 128 т. 1 и чл. 267а от КТ.
Посочено
е, че нарушението е установено на 16.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда”,
Пазарджик, при проверка на дружествената документация, представена от
упълномощеното от работодателя лице А. Г.. Посочено е също така, че нарушението
е извършено на 22.08.2020г. в гр. Пазарджик, към която дата е изтекъл срока за
изпълнение на даденото задължително за изпълнение предписание.
Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Акта е
съставен в отсъствие на представител на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след отправена надлежна покана. Акта е връчен на неговия адресат на
20.11.2020 г., видно от Известие за доставяне(л.22 по а.н.д. №398/2021
на Районен съд Пазарджик).
10. Обективираните
в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации и
тяхната правна квалификация са изцяло възприети от административно наказващия
орган, който на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда с процесното наказателно постановление е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 1600,00 лв.
11. По
делото са били приобщени : Заповед на управителя на дружеството, с която на
основание чл. 120в е обявено преустановяване на работа на част от предприятието
и на отделни работници и служители за периода от 16.03.2020 г. до второ
нареждане ; разчетно – платежна ведомост за м. август 2020 г. ; упълномощителна
Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“; Молба № 002 от 26.03.2020 г. от С. Г. и Заповед № 002 от
26.03.2020 г. на управителя на дружеството за ползване на три дни неплатен
отпуск, считано от 27.03.2020 г.; Заповед № 016 от 29.05.2020 г. за прекратяване
на трудов договор № 19 от 30.08.2019 г., сключен със Спас Ангелов Георгиев;
Сигнал №20062619 от 19.06.2020 г. от С. Г. до Дирекция „Инспекция по труда“.
В хода
на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил
акта за установяване на административно нарушение и свидетелката А. П. Г., като
в показанията си те са възпроизвели обстоятелствата при които е била извършена
процесната проверка.
12. За
да отмени Наказателното постановление, решаващия Съд е приел за несъмнено
установено, че трудовото правоотношение със Спас Георгиев е било прекратено,
считано от 01.06.2020 година, т.е. почти два месеца дни преди да бъде дадено процесното
предписание, тоест Дирекция „Инспекция по труда“ в конкретния случай е
упражнила правомощия по чл.404, ал.1, т.1 от КТ по прекратено трудово
правоотношение. Въз основа на тази констатация е посочено, че прилагането на принудителните
административни мерки, установени в чл.
404, ал. 1, т.т. 1 - 9 от КТ, имплицитно съдържат в себе си изискването за
съществуващо, а не за прекратено (несъществуващо) правоотношение по престиране
на работната сила. Според Съда, същият извод се налага и от установените в чл.
402 от КТ права на контролните органи, които в рамките на своята компетентност
могат да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства,
предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от
работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на
територията им, да се представят с документ за самоличност; да изискват от
работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и
представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във
връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от работниците и
служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и
да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с
осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на
държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; да вземат
проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи,
да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори
на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната
трудова дейност; да установяват причините и обстоятелствата, при които са
настъпили трудови злополуки. В контекста на въпросните текстове от Кодекса, е
пояснено, че законодателят използва понятията „работодател“, „длъжностни лица“,
„работници“, „служители“, които сами по себе си сочат необходимостта от съществуващо
правоотношение по престиране на работната сила (трудово, служебно или друго).
ІV. За правото :
13. Според
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната
служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401
от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат
да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели,
органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с
работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и
европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда.
Според
чл. 415, ал. 1 от КТ, Който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Съобразно
чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да
дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане
на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на
трудовите правоотношения.
14. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, при разрешаването на правния спор с
който е сезиран, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите
по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по
делото.
Въз
основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
15. По
отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
В
случая, няма съмнение и спор, че процесното задължително предписание е дадено
на жалбоподателя по т. 1 от Протокол № 2016526 от
29.07.2020г., съставен от Ф. А.и Г. С., двамата на длъжност инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик.
Ясно, както за административния орган, така и за дружеството е и
съдържанието на предписанието, което е възложено за изпълнение – „…Да се начисли в разплащателните ведомости
на предприятието брутното трудово възнаграждение на С. А. Г. - водач на товарен
автомобил, за 3 (три) дена от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в
предприятието съгласно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г…..“.
Неспорно между страните и еднозначно установено по делото е, че
трудовото правоотношение между „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* и Спас
Ангелов Георгиев е било прекратено на основание, чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със
Заповед № 016 от 29.05.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 19 от
30.08.2019 г., сключен със С. А. Г., на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил“, считано от 01.06.2020 г.
Сиреч, към момента на извършване на процесната проверка от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик на 22.06.2020 г.,
трудовото правоотношение между Г. и дружеството е било прекратено.
16. Както
правилно е посочил първоинстанционния съд, прилагането на принудителните
административни мерки предвидени в чл. 404, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5, т. 7, т.
8, т. 9 и т. 10 от КТ, предполага наличието на конкретно трудово
правоотношение, страна по което е работодателя, адресат на съответното
предписание. Това е така, защото прилагането на тези принудителни
административни мерки, по общото определение на чл. 22 от ЗАНН, трябва да има
за последица предотвратяване и преустановяване на установените от контролните
органи нарушения, респективно предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, като крайният резултат е възстановяване на правомерността на
трудовото правоотношение, накърнена от противоправното деяние на работодателя.
В хипотезите на чл. 404, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от
КТ от КТ, този резултат е възможен единствено при наличието на трудово
правоотношение, в рамките на което работник или работници изпълняват или са
длъжни да изпълняват да изпълняват трудовата си функция. Казано с други думи, в
тези случаи, наличието на трудово правоотношение е елемент от фактическия
състав, с проявлението на който за контролните органи от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ се поражда конкретната компетентност да образуват
административно производство в рамките на което да упражнят правомощието си да
приложат принудителна административна мярка или мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1,
т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от КТ.
В
хипотезите уредени в чл. 404, ал. 1, т.2, т. 3 и т. 6 от КТ, основен елемент от
състава, с наличието на който, като
последица за контролните органи от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ се поражда конкретната компетентност да образуват административно
производство в рамките на което да упражнят правомощието си да приложат
съответната принудителна административна мярка е не наличието на трудово
правоотношение, а наличието на сгради, машини и съоръжения, производства и
обекти, предназначени за осъществяване на трудова дейност от работници и
служители, независимо от това дали тази трудова дейност се осъществява или
предстои да бъде осъществявана.
На
следващо място, конкретната компетентност за контролните органи да образуват
административно производство в рамките на което да упражнят правомощието си да
приложат принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ,
може да възникне само при липсата на съществуващо трудово правоотношение.
Най –
сетне, в хипотезата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, конкретната компетентност за контролните
органи да образуват административно производство в рамките на което да упражнят
правомощието си да приложат принудителната административна мярка, изразяваща се
във възлагане на задължение за работодателя, за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения, може да възникне само след прекратяване на трудовото
възнаграждение.
17. Тези
съображения, съотнесени с конкретиката на текущия казус, налагат да се отбележи
следното :
По т.
11 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. е дадено предписание, дружеството да
заплати на С. А. Г. – водач на товарен автомобил три дена от м. март 2020 г. за
преустановяване на работата в предприятието, съгласно заповед на работодателя
от 16.03.2020 г., по т. 1 от същия протокол, процесното предписание да начисли в разплащателните ведомости на предприятието,
брутното трудово възнаграждение на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за
три дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието,
съобразно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г.
Ведомостта
за заплати е счетоводен документ по аргумент от чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за
счетоводството. Представлява вид разчето-платежна ведомост и служи за
осчетоводяване на възнагражденията, осигуровките и други задължителни
начисления, данъците и други удръжки. Тоест, правомерното изпълнение на
предписанието по т. 11 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. да бъде изплатено
въпросното трудово възнаграждение, предпоставя неговото отразяване във
ведомостта за заплати. В този смисъл, не би могло да се приеме, че отделното
прилагане на принудителната административна мярка по т. 1 от Протокол № 2016526
от 29.07.2020г. е поначало мислимо и би могло да бъде включено в хипотезата на
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, както явно счита административния орган. При
положение, че дружеството работодател изплати казаното възнаграждение в
изпълнение на предписанието по т. 11 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. и не
отрази това във ведомостта за заплати, то едва тогава, за контролния орган ще
се породи правомощието да даде предписание сумата да бъде вписана във
ведомостта при условията на чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ.
Крайният
извод е, че контролните органи в случая, не са разполагали с нормативно
установена компетентност да приложат процесната принудителна административна
мярка по т. 1 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. и то след прекратяване на
трудовото правоотношение между „ТСТ Транс ойл“ ЕООД и Спас Георгиев. Това
властническо волеизявление е нищожно и не подлежи на изпълнение.
17. Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 413 от 28.06.2021 г., постановено по
а.н. дело № 386 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ
: 1. /п/
2. /п/