Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 15.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                                        Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                              Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

        

при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Йордан Петров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВАНД № 4469 по описа за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С Решение от 28.10.2020 г., постановено от СРС, НО, 23-ти състав по НАХД № 2157/2020 г., съдът е признал обвиняемия А. Д.И.Х. за ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2019 г. около 11.35 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с peг. № ********по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Одрин“ и в района на № 169 нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно ши наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно ши наляво за навлизане по друг път ши в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него ши минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. “, като предприел маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, за да заобиколи отляво спрелия пред него лек автомобил, като не се съобразил с намиращия се в пътната лента за насрещно движение пешеходец К.Б.Б.ЕГН: ********** и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, а именно „счупване на скочната кост на дясното ходило с изкълчване на субталарната става и талонавикуларната става“, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 2,5 - 3 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и на основание чл.78а, ал.4, във вр. е чл.343г НК му е наложил наказание Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на решението в сила.

 

Със същото решение съдът на основание чл.304 НПК го е оправдал в частта за нарушението по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП:… водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. “

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил обвиняемия А. Д.И.Х. (е установена по делото самоличност), да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 369,60 лв. (триста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки) по сметка на СДВР.

 

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Н.К. от АК – Пазарджик, защитник на обвиняемия с която се обжалва Решението на СРС в частта с която е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. В жалбата се излагат подробни аргументи, свързани с наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и с трудовата заетост на обвиняемия, която изисква същият да може да управлява МПС. В заключение се иска отмяна на присъдата в обжалваната част, алтернативно – да бъде намалено наказанието до законовия минимум.

 

В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата си, не сочи нови доказателства и не прави искания за отводи.

 

Подсъдимият Х. поддържа жалбата, не прави доказателствени искания и искания за отводи.

 

Прокурорът от своя страна оспорва жалбата и не сочи нови доказателства.

 

В хода по същество адв. К. поддържа изложените в жалбата подробни доводи. Сочи, че обжалват Решението на първата инстанция в частта в която на неговия подзащитен му е наложено наказание „Отнемане на свидетелството за правоуправление“ за срок от 12 месеца и искат в тази част то да бъде отменено, тъй като било неправилно и незаконосъобразно. Защитата акцентира на доброто минало на обвиняемия, оказаното от него съдействие и ред други смекчаващи вината обстоятелства, които давали основание съдът да не налага алтернативното наказание. Сочи също така, че налагането на това наказание ще затрудни обвиняемия в неговата ежедневна професионална дейност за която свидетелството за управление на МПС е необходимо.

 

Прокурорът сочи, че съдебният акт е правилен по същество, деянието е съставомерно, а Решението е добре мотивирано. Сочи, че съдът правилно е определил наказанието по вид и размер, като по отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ прокурорът сочи, че е склонен да се съгласи със защитата и да поиска от съда намаляване на наказанието с 1-2 месеца.

 

Обвиняемия Х. поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи, че има книжка от 2000 година, няма нито един акт, нито фиш и много съжалява за случая. Сочи, че има три деца, работи с деца, треньор е по карате, съгласен е напълно с глобата, но отнемането на книжката ще спре целия му живот. Сочи, че от 1992г. живее в България, няма никакво нарушение на законите на страната.

 

В последната си дума обвиняемият Х. моли книжката му да остане, за да може да води децата.

 

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт  намира следното:

 

От фактическа страна :

 

Обвиняемият А. Д.И.Х., с ЕГН **********, е роден на *** г. в Сирия, сирийски гражданин, с разрешение за постоянно пребиваване в РБ, неосъждан, женен, средно образование, с адрес по разрешение за пребиваване и адрес за призоваване - гр. София, ж.к. „*********

 

На 12.03.2019 г., около 11.35 ч, в гр. София обвиняемият Х. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с peг. № *********, като се движел по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Одрин“. Ул. „Цар Симеон“ била предназначена за двупосочно движение с по две ленти във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия, като двете крайни десни ленти били заети от паркирани автомобили. Пред автомобила на обвиняемия, в същата посока, се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ******, управляван от свидетеля Ц.З., който бил придружаван от свидетеля Б.В.. На ул. „Цар Симеон“ в района на № 169 свидетелят З. предприел аварийно спиране на управлявания от него автомобил поради технически причини, пуснал аварийни светлини и спрял плътно вдясно до паркираните на улицата автомобили. Свидетелят В. слязъл от автомобила, за да намери място за паркиране. Това било възприето от обвиняемия Х., който в този момент управлявал своето МПС с около 40 км.ч и той предприел маневра за заобикалянето му без да подаде светлинен сигнал, като навлязъл в лентата за насрещно движение. В нея се намирал пострадалият К.Б.Б., който бил застанал до задната дясна врата на паркирания от него лек автомобил марка „Рено“, модел „5“, c рег. № *******, ориентиран в посока ул. „Одрин“. В резултат на предприетата от обвиняемия Х. маневра последвал приплъзващ удар със страничната лява зона на автомобила (огледало и предни леви калник и врата) отзад на тялото на пострадалият К.Б.Б., който бил отхвърлен и след удар в страничната дясна зона на лекия автомобил марка „Рено“, модел „5“, с рег. № *******, където Б.паднал на земята.

 

Вследствие на реализираното пътно-транспортно произшествие К.Б.получил травматични увреждания - счупване на скочната кост на дясното ходило с изкълчване на субталарната става и талонавикуларната става и разкъсно-контузна рана на лявата вежда.

 

На лекия автомобил марка „Рено“, модел „5“, с рег. № ******* били причинени щети в предната дясна врата и дясно странично огледало. След съприкосновението с пешеходеца лекият автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с рег. № *******продължил движението си и реализирал удар в страничната лява зона на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, паркиран на пътното платно зад лекия автомобил на пострадалия. В резултат на това на л.а. „Опел Зафира“ били причинени щети, изразяващи се в деформиран преден калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и ляво странично огледало. Произшествието станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и мокро пътно платно.

 

Бил подаден сигнал за възникналото произшествие на тел. 112, след което на мястото пристигнали екипи на полиция и „Център за спешна медицинска помощ“, като К.Б.бил откаран във ВМА - София.

 

По доказателствата :

 

Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно :

 

Гласни: показанията на свидетелите К.Б.Б., Ц.З. З., Б. Ц. В., Ц.В.П., В. В.И., Ю.З. П., Л.Г.М., П. Л. П., А. В.Б..

 

Писмени: протокол за оглед на местопроизшествие с приложени към него скица и фотоалбум, медицинска документация, представена от ВМА (л.40-л.58 от ДП) заключение на съдебно-медицинска експертиза, заключение на автотехническа експертиза, заключение на допълнителна автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост

 

Софийски районен съд е анализирал относимите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство, като е преценил същите в тяхната съвкупност и поотделно и е извел от тях всички факти, относими към предмета на доказване.

 

СРС е анализирал показанията на свидетелите З. и В., като е дал вяра на същите относно събитията, предхождащи процесното ПТП - аварийното спиране на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****** на ул. „Цар Симеон“ в района на № 169. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите З., В. и Б., относно времето, мястото и обстоятелствата около реализирането на пътно-транспортното произшествие.

 

Настоящата инстанция също кредитира посочените свидетелски показания, доколкото същите са последователни, логични, в тях липсват вътрешни противоречия и изясняват фактическата обстановка по делото. Съдът намира, че правилно СРС не е дал вяра на показанията на св. В. относно скоростта с която се е движил автомобилът на обвиняемия, доколкото неговите показания влизат в противоречие със заключението на вещите лица, още повече, че самият свидетел споделя субективните си впечатления, но същият не е разполагал с обективна възможност да измери реалната скорост на автомобила.

 

Показанията на посочените по-горе свидетели напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, поради което и съдът кредитира същите в цялост.

 

Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза, автотехническата експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. Същите са дали заключение в рамките на своята компетентност, същото отговаря на поставените от разследващите органи задачи и настоящата инстанция, така както и СРС не намира основание да не кредитира същите.

 

От заключението на СМЕ се установява, че К.Б.Б.в резултат на настъпилото ПТП е получил счупване на скочната кост на дясното ходило с изкълчване на субталарната става и талонавикуларната става (ставите между скочната кост и ладшевидната кости на ходилото), което по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок от около 2,5-3 месеца, както и разкъсно-контузна рана на лявата вежда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

От заключението на АТЕ и допълнителна АТЕ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещите лица са достигнали обосновано до извода, че автомобилът, управляван от обвиняемия, се е движел със скорост от около 40км/час, като при конкретните пътни условия и скорост опасната зона за спиране на автомобила е била 23 м.

 

От заключението на вещите лица се установява, че обвиняемият Х., движейки се със скорост от 40км/час непосредствено преди пътно-транспортното произшествие, в момента на възприемане на намиращия се спрял пред него лек автомобил и предприемане на маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара на пешеходеца К. Б.. От заключенията на експертизите се установява, че причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие са субективните действия с органите на управление на водача на лекия автомобил марка „БМВ“ - обвиняемият А. Д.И.Х., който е предприел маневра по заобикаляне отляво на спрелия пред него автомобил, като не се е съобразил с намиращия се в пътната лента за насрещно движение пешеходец.

 

Данните за съдебното минало, настоящият състав установи въз основа на приложената справка за съдимост, от която е видно, че Х. е с чисто съдебно минало към момента на инкриминираното деяние и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК.

 

Въз основа на посочените по-горе доказателства настоящият състав възприе фактическа обстановка, която не се отличава от възприетата от СРС, която може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, механизма на извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

 

Настоящият състав счита, че фактическите констатации  на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки  при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

 

От правна страна :

 

При така установената фактическа обстановка правилно СРС е приел, че обвиняемият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,6. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

 

От обективна страна:

 

По делото се установява, че на 12.03.2019 г. около 11.35 часа в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с рег. № ********по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Одрин“ и в района на № 169 обвиняемият Х. е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Движейки се с около 40 км/ч, той предприел маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, за да заобиколи отляво спрелия пред него лек автомобил, като не се съобразил с намиращия се в пътната лента за насрещно движение пострадал К.Б.Б.. Поради това обвиняемият реализирал пътнотранспортно произшествие и в резултат на удара причинил на К.Б.Б.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на скочната кост на дясното ходило с изкълчване на субталарната става и талонавикуларната става“, което причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 2,5 - 3 месеца.

 

Правилно СРС е преценил, че разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК следва да бъде запълнена с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото само това нарушение е в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат – получените от пострадалия телесни увреждания.

 

Правилно СРС е приел, че разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП създава в най-общ вид задължение за участниците в движението да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението. В нея не се съдържа императивно правило за поведение, респективно нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия. Между нейното нарушаване и настъпилия общественоопасен резултат липсва пряка и непосредствена причинна връзка, поради което и съдът намери, че обвиняемият следва да бъде оправдан с действията си да е нарушил и разпоредбите на чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП (в този смисъл и Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961), поради което е и оправдал обвиняемия по този текст.

 

Изпълнителното деяние се състои в това, че обвиняемият Х. е предприел маневра за навлизане в друга пътна лента - в случая лентата за насрещно движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, при която не се е съобразил с намиращия се в пътната лента за насрещно движение участник в движението - пешеходецът К.Б.Б., и без да се убеди, че няма да създаде опасност за него.

 

Налице е пряка причинна връзка между това нарушение и противоправния резултат. Същият е съставомерен на повдигнатото обвинение, доколкото е установено, че в резултат от реализираното от обвиняемия ПТП на пострадалияБ.е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на скочната кост на дясното ходило с изкълчване на субталарната става и талонавикуларната става“, което причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 2,5 - 3 месеца.

 

Причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие са субективните действия с органите на управление на водача на лекия автомобил марка „БМВ“ от страна на обвиняемия Х., който е предприел маневра по заобикаляне отляво на спрелия пред него автомобил, като не се е съобразил с намиращия се в пътната лента за насрещно движение пешеходец, като с оглед на скоростта с която се е движил -  40км/час непосредствено преди пътно-транспортното произшествие, в момента на възприемане на намиращия се спрял пред него лек автомобил и предприемане на маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

 

От субективна страна :

 

От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вината непредпазливост /небрежност/. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не е предвиждал, че с извършвайки маневра по посочения начин, време и място ще предизвика ПТП, в резултат на което ще причини средна телесна повреда на пострадалия, но е можел и е бил длъжен да предвиди това.

 

По вида и размера на наказанието

 

Съдът извърши самостоятелна преценка на Решението на СРС в частта за наказанието, с оглед доводите на страните, които оспорват правилността на определеното наказание, като не намери основание да измени първоинстанционният съдебен акт в тази му част.

 

Правилно СРС е приел, че са налице предпоставките и следва да приложи разпоредбата на чл. 78а НК, като е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил съответното административно наказание. За извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или пробация, а същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което и всички основания за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК са налице.

 

СРС е отчел правилно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като съобразно това е определил наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Действително налице са смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени от защитата, а именно – чисто съдебно минало, липса на данни за извършвани други нарушения на ЗДвП, добри характеристични данни и оказаното съдействие на разследващите органи, които обаче са отчетени и от СРС при определяне на наказанието ГЛОБА към минимума, посочен в правната норма на чл. 78а от НК, а именно 1000 лева, който размер и настоящият състав намира за правилно определен, независимо от констатираните от СРС отегчаващи отговорността обстоятелства, които правилно са преценени при индивидуализиране на наказанието към минимума.

 

По отношение на основните аргументи на защитата, насочени срещу приложението на чл.343г, вр. чл.78а, ал.4 от НК и налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, то съдът не намира основание да ревизира първоинстанционното решение и в тази му част. От една страна, става въпрос за сериозни нарушения на ЗДвП, отчетено и от СРС. Правилно първата инстанция е констатирала, освен съставомерните нарушения на ЗДвП, така също и други нарушения на правилата за движение по пътищата, като неподаването на светлинен сигнал, което обстоятелство съдът правилно е ценил като показателно за недисциплинираността на водача, причинените допълнителни, макар и несъставомерни щети върху други МПС-та, поради което и неналагането на алтернативното наказание за това престъпление би представлявало необоснована снизходителност по отношение на обвиняемия Х.. Изложените от защитата аргументи за трудовата ангажираност на обвиняемия и това, че използва автомобила си за превоз на деца не е достатъчно, за да обоснове неприлагане на това наказание, тъй като в случая е наложително да се посочи, че без налагане на това наказания няма да бъдат постигнати ефективно целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, доколкото само по себе си наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лева няма да е достатъчно, за да мотивира обвиняемия да съобразява поведението си с разпоредбите на НК и ЗДвП. Само едновременното приложение на наказанието ГЛОБА и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО“ да управлява МПС за срок от 12 месеца е в състояние да гарантира поправянето на обвиняемия и постигане на целите на наказанията. Ето защо и решението в частта за наказанието също следва да бъде потвърдено.

 

По разноските :

 

С оглед изхода на делото, правилно СРС е възложил разноските в тежест на обвиняемия.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.10.2020 г., постановено от СРС, НО, 23-ти състав по НАХД № 2157/2020 г.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.