Р Е Ш Е Н И Е
№ _88_/23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Радостина Кабадалиева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 91 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„УниКредит Булбанк“ АД е
предявил против С.Т.С. обективно съединени искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД общо за сумата от 29 618. 66 лв.
В исковата молба се твърди,
че по ч. гр. д. № 568/ 2017
г. по на РС - Харманли в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу С.Т.С. и С.И. С., с
която им е разпоредено да заплатят солидарно на банката следните суми: 28 585.
61 лв. - главница; 447. 03 лв. – договорна лихва; 563. 79 лв. - лихва върху
просрочена главница; 22. 23 лв. - наказателна лихва при просрочие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на 1 761. 51 лв.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника С.Т.С. при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният
съд е указал на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД да предяви иск за вземането
си.
По отношение основателността на иска се твърди,
че на 05 03.2014 г. между „УниКредит Булбанк" АД, от една страна, и С.Т.С.
(кредитополучател) и С.И. С. (солидарен длъжник), действащи чрез пълномощника си
А.Т.Т., от друга, е подписан Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 460/0006, по силата на който банката е предоставила ипотечен кредит на
кредитополучателя в размер на 30 000 лв., който следвало да върне до 05.
03.2034 г. Ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за
плащане на месечните вноски, като за
периода 15.09. 2016 г. - 15.03.2017 г. са осчетоводени една частично погасена и
шест изцяло непогасени месечни вноски по дължимата главница, а за
периода 15.01.2017 г. - 17.03.2017 г. са осчетоводени една частично погасена и две изцяло непогасени вноски по дължимата
възнаградителна лихва, както и една частично начислена и изцяло непогасена за
периода от 27.12.2016 г. до 29.12.2016 г. Поради неиздължаването в срок
на дължимите суми за съответните периоди на допуснатата забава е начислена лихва
върху просрочена главница в размер на 563. 79 лв. и наказателна лихва при
просрочие в размер на 22. 23 лв.
Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на
17.03.2017 г., за което го е уведомил чрез покана за доброволно изпълнение. Предвид
изложеното се иска на основание чл. 415 ГПК да бъде признато за установено по
отношение на С.Т.С., че дължи на „УниКредит Булбанк“ АД присъдената със заповедта за незабавно изпълнение сума.
Ответникът С.Т.С. чрез
назначения си на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва
предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
„УниКредит Булбанк“ АД е
предявил против С.Т.С. при
условията на обективно и кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 28 585. 61 лв. –
главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 460/ 0006/ 05.03.2014
г., иск по чл. чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 447.
03 лв. - договорна лихва за периода 15.01.2017 г. до 17.03.2017 г., иск чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 563. 79 лв. - лихва върху просрочена главница за
периода 15.09.2016 г. до 26.06.2017 г. и иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
сумата от 22. 23 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 15.09.20106
г. до 26.06.2017 г.
Исковете са допустими, тъй като са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от получаване на съобщението.
Доводите в исковата молба за неправилност на указанията на заповедния съд за
предявяване на иск по чл. 415 ГПК поради това, че заповедта за незабавно
изпълнение е връчена на пълномощника на кредитополучателя А.Т.Т., която не е
възразила в двуседмичния срок по срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, са неоснователни. Подаването
на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е процесуално действие на длъжника, което
може да бъде извършено и от негов пълномощник, но само ако отговаря на
изискванията на чл. 32 ГПК. Независимо, че А.Т.Т. е изрично упълномощена от
длъжника С.Т.С.
да го представлява по отношение на сключения договор за кредит, както и по
образуваните срещу него изпълнителни дела, поради липса на някое от качествата
по чл. 32 ГПК – адвокат, родител, съпруг, тя не може да го представлява в
изпълнителното производство и да извършва от негово име процесуални действия,
още повече, че пълномощното е изготвено преди образуване на същото и не може
дори да придаде на пълномощника качеството на съдебен адресат.
По делото не е спорно, че между
„УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, и С.Т.С. като кредитополучател, от друга, е сключен Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 460/ 0006/ 05.03.2014 г., по силата
на който банката е предоставила на С.Т.С. заем в размер на 30 000 лв. със срок за погасяване 05.03.2034
г.
Съгласно т. 17 от сключения
между страните договор за кредит при неизпълнение на всяко едно от задълженията
на кредитополучателя по договора или по общите условия и/ или при неплащане на една вноска за
главница, лихви, такси и комисиони правото за ползване на неусвоените суми по
кредита и/ или по всеки друг кредитен инструмент между банката и
кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие
по преценка на банката стават предсрочно изискуеми. Следователно за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита е необходимо кредитополучателят да е изпаднал в забава
по отношение на една от дължимите вноски, както и да обяви кредита за
предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжника (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК).
По делото се установи, че
ищецът „УниКредит Булбанк“ АД е изпратил на С.Т.С. покана за доброволно изпълнение на
дължимите по кредита суми общо в размер на 29 733. 03 лв., с която е
обявил предоставения
кредит за предсрочно изискуем, считано от 17.03.2017 г. Поканата е връчена на
кредитополучателя С.Т.С. чрез пълномощника А.Т.Т. на 22.05.2017 г., посочена
като негов адресат в договора съгласно т. 9. 3. Следователно от съществено
значение за правилното решаване на спора е дали към 17.03.2017 г. кредитополучателят
С.Т.С. има просрочени задължения за главница, лихви и такси, което е основание
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 17 от ОУ.
От депозираното по делото
допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че към 17.03.2017 г., от която дата банката счита кредитът за
предсрочно изискуем поради просрочие на задължението за плащане на
погасителните вноски, кредитополучателят С.Т.С. няма просрочени
задължения. Основната разлика с
осчетоводените и претендирани от банката вземания произтича от обстоятелството,
че след 23.07.2014 г. тя без основание е начислявала такса за управление на
кредита, на която дата е влязла в сила разпоредба на
чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ДВ бр. 35/ 2014 г.), която в ал. 2
въвежда забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По силата на чл. 4, ал.
1, т. 2 ЗПК в редакцията от ДВ бр. 35/ 2014 г. цитираната разпоредба е
приложима и по отношение на договорите за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто
е процесния. След отнасяне на сумите, предназначени за погасяване на таксата за
управление след 23.07.2014 г., за погасяване на вноските по кредита в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД – наказателна, договорна лихва, главница, от
Приложение № 4 към допълнителното заключение е видно, че след 18.08.2015 г.
кредитополучателят не е допуснал забава на дължимите по кредита вноски, поради
което банката неоснователно му е начислила увеличената договорна лихва по чл. 4.1 (ГЛП от 9. 20%
увеличен с рискова премия от 2 процентните пункта) в размер на 563. 79 лв. за
срока на просрочието, както и наказателна лихва по чл. 4. 2 върху просрочената
главница за срока на просрочието (ГЛП от 11. 20 % и надбавка от 10 процентни
пункта) в размер на 22. 23 лв.
От заключението
е видно, че
към 17.03.2017 г. дължимата договорната лихва е в размер на 7854. 36 лв.,
изчислена съобразно прилагания от банката ГЛП: 9. 20 % от 01.03.2014 г. до
30.09.2014 г.; 8. 927 % от 01.10.2014 г. до 03.01.2016 г.; 8. 663% от
04.01.2016 г. до 31.03.2016 г. и 8. 373% от 01.04.2016 г. до 17.03.2016 г. Банковите
такси възлизат на 71. 92 лв., изчислени към 23.07.2014 г. предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона
за потребителския кредит (ДВ бр. 35/ 2014 г.). Следователно общият размер на начислените към
17.03.2017 г. задължения по договора за кредит е 9765. 98 лв., от които 1839.
70 лв. главница, 7854. 36 лв. договорна лихва и 71. 92 лв. банкови такси. Към
тази дата кредитополучателят е платил 10 582. 73 лв., от което следва че
за погасяване на задълженията си по кредита кредитополучателят С.Т.С. е
надвнесъл сумата от 816. 75 лв. Т. е. към
22.05.2017 г., когато кредитополучателят е получил уведомлението на банката за
предсрочна изискуемост на кредита, не са били налице основания за предсрочна
изискуемост на отпуснатия кредит поради липса на непогасени изискуеми вземания.
При това положение с оглед на даденото
в т. 1 от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение,
предявеният иск следва да се уважи само за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо. От представения по делото погасителен
план е видно, че времето от 15.04.2017 г. – датата на първата погасителна
вноска след 17.03.2017 г., към която дата банката е счела макар и
неоснователно, че кредитополучателят е в забава – до 15.07.2019 г. включително
общият размер на падежиралите погасителни вноски е 7 750. 96 лв., от които
1776. 40 лв. – главница и 5 974. 56 лв. – договорни лихви, в която сума не
се включват банковите такси предвид изложените по – горе съображения. От
приложената към първото заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза Таблица за начислените задължения и извършените погасявания по
договора за кредит – Приложение № 1, е видно, че на 15.05.2017 г. и 22.05.2017
г. кредитополучателят е платил общо 1131. 56 лв., с която сума заедно с
надвнесените до 17.03.2017 г. 816. 75 лв. (общо 1948. 31 лв.) следва на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД да
се погасят възникналите след 17.03.2017 г. задължения за погасителни вноски, а именно задължението за договорни лихви. Следователно
към настоящия момент кредитополучателят С.Т.С. дължи
на банката сумата от 1776. 40 лв. главница и договорни лихви в размер на 4026.
25 лв. за времето от 15.04.2017 г. до 15.07.2019 г. включително.
Според дадените в т. 1.2 от ТР № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК разяснения в производството по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на
претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради
това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва
да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези
вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако
кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема,
ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за
периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът
не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да
се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
Поради изложеното предявеният иск следва да се уважи само за дължимата главница
от 1776. 40 лв., представляваща част от общия размер на претендираната главница
от 28 585. 61 лв. Падежиралите и неплатени договорни лихви след 17.03.2017
г. в размер на 4026. 25 лв. не следва да се присъдят, тъй като не са включени в общия заявен размер и
период на исковите претенции.
Предвид изложените по – горе
съображения предявените искове за главница над сумата от 1776. 40 лв., за
договорна лихва в размер на 447. 03 лв. за времето от 15.01.2017 г. до 17.03.2017
г., за лихва върху просрочена главница за периода 15.09.2016 г. до 26.06.2017
г. в размер на 563. 79 лв. и за наказателна лихва при просрочие за периода 15.09.20106
г. до 26.06.2017 г. в размер на 22. 23 лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като се присъдят разноски само за уважената част от
главницата, доколкото се установи, че останалите вземания за лихви не
съществуват към датата, на която банката е трансформирала кредита в предсрочно
изискуем. Ответникът следва да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД разноски за заповедното
производство в размер на 105. 65 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът С.Т.С. следва да заплати на ищеца „УниКредит
Булбанк“ АД направените по
делото разноски за ДТ, вещо лице, адвокатско възнаграждение и особен
представител в размер на 227. 59 лв. съобразно уважения размер на предявените
искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.С. с ЕГН ********** ***, че дължи на „УниКредит
Булбанк“ АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С. , пл. „С.Н.“ № 7 сумата от 1776. 40 лв. – главница по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице№ 460/0006/05.03.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като предявените искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за главница за разликата до 28 585. 61 лв., за
договорни лихви в размер на 447. 03 лв. за времето от 15.01.2017
г. до 17.03.2017 г., за лихва върху просрочена главница в размер на 563. 79 лв.
за периода от 15.09.2016 г. до 26.06.2017 г. и за наказателна лихва в размер на
22. 23 лв. при просрочие за периода от 15.09.20106 г. до 26.06.2017 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Т.С.
да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД разноски по ч. гр.
д. № 568/ 2017 г. на РС Харманли в размер на 105. 65 лв.
ОСЪЖДА С.Т.С.
да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД разноски по делото
в размер на 227. 59 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: