№ 504
гр. Благоевград, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200500973 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от А. А.
С., ЕГН **********, срещу решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по
гражданско дело № 579/ 2023 г. на Pайонен съд – Разлог, с което е признато за
установено, че А. А. С., ЕГН **********, от гр. София, ул. „***“ № 34, вх. А,
ет. 3, ап. 7 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „***” № 23 Б,
представлявано от Ал. А. и И. Е. сумата от 165.44 лв. (сто шестдесет и пет
лева и 44 ст.), представляваща остатък от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 34, аб. 63781, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и са присъдени разноски на
ответника.
Навежда се възражение, че съдебното решение е недопустимо,
доколкото е постановено но недопустим иск, алтернативно се явява
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с практиката на съдилищата.
Навежда се, че при условие, че част от сумите са изрично признати от А.
С. във възражението, Топлофикация са депозирали искова молба за съвсем
различна сума за главница ( и за признатата част), а за друга, за която е
1
възразено изобщо не са депозирали искова молба и въпреки че за признатата
част ищецът няма правен интерес, защото претенцията не е спорна, съдът е
приел, че искът е допустим, и по този начин е допуснал съществено
процесуално нарушение и е постановил изцяло недопустимо решение.
Поддържа се, че съдът е приел, че облигационната връзка е доказана,
респективно, че А. С. в собственик на процесния имот, въпреки че
Топлофикация са представили нотариален акт на съвсем друг имот / на
Таванско помещение/, от този, за който претендират суми от въззивника.
Навежда се, че първостепенният съд изобщо не е коментирал в
решението си това, че А. С. е депозирал частично възражение и част от сумите
са изрично признати, а Топлофикация София са предявили иск именно за
признати суми.
В резултат на инициирано заповедно производство от заявителя (ищец
пред първата инстанция) - “Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 1 081.38
лв.. РС- Разлог е издал на 13.03.2023 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. 266/2023г., РС-Разлог.
Сочи се, че въззивника е депозирал възражение по чл. 414 ГПК до СРС,
срещу издадена Заповед за изпълнение, с което същият е оспорил сума в
размер на 50,00 лв. за главница, за консумирана топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.10.2019г., както и сумата в размер на 13,51 лв.,
представляващи лихва върху услуга за дялово разпределение и сумата в
размер на 19 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, като изрично е признал дължимостта на всички останали
суми.
Навежда се, че със съобщение по гр.д. 579/ 2023г., по описа на РС-
Разлог, е уведомен ответника, че „Топлофикация София” ЕАД е предявила
положителен установителен иск срещу въззиваемия-ответник в първата
инстанция, за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответната страна за сумата в размер на 165,44 лв., представляващи главница за
топлинна енергия, а по отношение на другите оспорени от ответника суми /
13,51 лв. , представляващи лихва върху услуга за дялово разпределение и
сумата в размер на 19 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия /- не е предявила изобщо установителен иск.
Прави се довод, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес
от предявяване на иск за главница за топлинна енергия за сумата над 50,00 лв.,
тъй като видно от депозираното възражение сумата в размер на 829,89 лв. за
главница за топлинна енергия е призната, и съответно издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила в тази си част. В тази връзка счита, че предявеният
иск в тази част - за сумата от 115,44 лв. за главница за топлинна енергия / от
предявената претенция от ищеца - 165.44 лв. изважда оспорената с
възражението сума за главница - 50,00 лв. и се получава 115.44 лв./ следва да
бъде оставен без разглеждане, исковата молба да бъде върната като
недопустима и производството да бъде прекратено.
2
Относно другите оспорени от въззивника суми с възражението, а
именно за 13,51 лв., представляващи лихва върху услуга за дялово
разпределение и сумата в размер на 19,00 лв., представляващи лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, ищецът не е предявил изобщо
установителен иск. Следователно за тези суми заповедта за изпълнение е
следвало да бъде обезсилена, доколкото ищецът не е предявил искова молба.
Поддържа се, че първостепенният съд е допуснал процесуално
нарушение като е разгледал един недопустим иск и е постановил едно
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено дори само на това
основание.
По същество на спора се сочи, че решението се явява и неправилно.
Навежда се, че видно от приложените доказателства относно доказване
наличие на облигационна връзка Топлофикация са представили нотариален
акт относно съвсем различен имот от този, за който претендират суми от
доверителя ми и въпреки това първостепенният съд е приел, че е доказана
облигационната връзка.
В исковата си молба Топлофикация София претендират конкретни суми
от А. С. за имот, находят се в гр. София, ул. *** 34, вх. А, ез.З, ан.7. Относно
доказване разпределеното в тяхна доказателствена тежест правилно от PC
Разлог обстоятелство, че въззивника е собственик, респективно вещноправен
ползвател на имота, същите представят нотариален акт, койго се отнася за
имот, представляващ Таванско помещение. Прави се довод, че Топлофикация
София са представили документ за собственост, различен от този, за който
претендират сами суми и следва да бъде прието, че не е доказана изобщо
облигационна връзка между тях и ответника.
Прави се искане пред въззивният съд за обезсилване и отмяна на
решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 579/ 2023 г.
на Pайонен съд – Разлог, както и са присъдени разноски на ответника, като
бъдат отхвърляне предявените искове. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в която оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
3
счита, че първоинстанционното решение е валидно и частично допустимо, тъй
като в частта, с която съдът се е произнесъл в диспозитива относно сумата от
115,44 лв. за главница за топлинна енергия, същото е недопустимо.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1
ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането
– така и т. 10. а. от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва
самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство.
В случая, длъжника е депозирал възражение по чл. 414 ГПК до СРС,
срещу издадена Заповед за изпълнение, с което същият е оспорил сума в
размер на 50,00 лв. за главница, представляваща консумирана топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.10.2019 г., както и за сумата в размер на
13,51 лв., представляващи лихва върху услуга за дялово разпределение и
сумата в размер на 19 лв., представляващи лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, като изрично е признал дължимостта на всички
останали суми.
Със съобщение по гр.д. 579/ 2023г., по описа на РС - Разлог, е
уведомен ответника, че „Топлофикация София” ЕАД е предявила
положителен установителен иск срещу въззиваемия-ответник в първата
инстанция, за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответната страна за сумата в размер на 165,44 лв., представляващи главница
за топлинна енергия, а по отношение на другите оспорени от ответника суми /
13,51 лв. , представляващи лихва върху услуга за дялово разпределение и
сумата в размер на 19 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия /- не е предявила установителен иск.
Съдът намира, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес
от предявяване на иск за главница за топлинна енергия за сумата над 50,00
лв., тъй като видно от депозираното възражение сумата в размер на 829,89 лв.
за главница за топлинна енергия е призната, и съответно издадената заповед
за изпълнение е влязла в сила в тази си част. В тази връзка, предявеният
иск в тази част - за сумата от 115,44 лв. за главница за топлинна енергия - от
предявената претенция от ищеца - 165.44 лв. се изважда оспорената с
възражението сума за главница 50,00 лв. и се получава сума 115.44 лв., което
обуславя недопустимост на иска, поради влязла в сила заповед за сумата над
50 лв. главница за топлинна енергия.
В настоящия случай, първостепенния съд, произнасяйки се в
диспозитива на решението, уважавайки иска над сумата в размер на 50 лв.,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.10.2019 г., е нарушил процесуалния закон, което обуславя
4
недопустимост на решението в тази част.
В останалата част, решението е допустимо.
Настоящето производство е образувано по искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „***” № 23 Б,
представлявано от Ал. А. и И. Е. против А. А. С., ЕГН **********, от гр.
София, ул. „***“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 7. Иска се съдът постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата
165.44 лв., представляваща остатък от главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 34, аб. 63781, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 23.02.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът представя писмен отговор, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявения установителен иск. Твърди, че липсва валиден
договор за дялово разпределение. Оспорва, че процесния имот е бил
толоснабдяван. Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи
изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот.
Оспорва претендираната проектна мощност на радиаторите в сградата.
Оспорва ищцовото дружество да притежава одобрени строителни книжа в
части „АС“ и „ОиВ“. Твърди, че ответникът не е собственик на процесния
имот. Прави възражение за погасяване на претендираното вземане по давност.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Въз основа на депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано ч. гр. д. № 266/ 2023 год. по описа на Районен съд - Разлог, по
което е издадена Заповед № 124 от 13.03.2023 г., с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата 879.89 лв., представляваща главница
по доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до
04.2022 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 114.60 лв. - лихва за забава
за периода от 16.10.2020 г, до 10.02.2023 г., 1 сумата от 73.38 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.2020 г. до
04.2022 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 13.51 лв., сумата в размер на 25,00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса и сумата в размер на 50.00 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Видно от писмените доказателства, длъжникът е депозирал възражение
по чл. 414 от ГПК. На 14.06.2023 година заявителят по ч. гр. д. № 266/ 2023
год. по описа на Районен съд - Разлог е депозирал искова молба в срока по чл.
5
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. От приетите като
писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между
доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя
на топлофицирания имот). И това е така, тъй като в случаите, в които страна е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия - по аргумент от чл. 150
от ЗЕ. Представен е Протокол от 19.09.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната сграда, където се намира процесния имот,
на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната “ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Установява се и че такъв е бил подписан на 19.09.2002г. Решението на ОС на
ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие,
съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По
делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София”
ЕАД и „Бруната“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо
редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие
енергия в обектите на етажната собственост. От страна на ищцовото
дружество е приложено извлечение по сметка за топлоснабдения имот с
инсталация № **********/ аб. № 63781. От нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 38, том рег. № 825, дело № 27 от 28.06.2012 г. ,
е видно, че ответникът А. С. е станал собственик на топлоснабдения имот. Ето
защо, възражението на възвника, че не е ползвател на имота, е неоснователно.
За изясняване на така възникналия спор по делото е изслушана и приета
и комплексна съдебно- техническа и счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неопровергана от други доказателства по
делото. В заключението си вещото лице е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба. В табличен
6
вид са дадени и сумите по месеци. От извършената справка в ищцовото
дружество вещото констатирало, че от страна на ответника през процесния
период няма извършени плащания. Заключението не е оспорено от ответника
и не са ангажирани доказателства, които да разколебават заключени ето на
вещото лице. Вещото лице е посочило, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, а съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване технологичните разходи са
приспаднати и са за сметка на топлоснабдителното дружество.
Изложеното обуславя основателност на предявения иск, тъй като
възражението за давност е неоснователно.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд намира, че
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, следва да се
потвърди.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззиваемият ще следва да заплати на направилия ответник разноски
по делото, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, в размер на 150.00 лв., представляващи
разноски за адвокат пред въззивната инстанция, както и държавна такса в
размер на 25.00 лв.. Съдът намира, че следва да се присъдят и разноски в
първата инстанция, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действия, в размер на 50 лв., представляващи
разноски за адвокат за изготвеното възражение срещу заповедта за
изпълнение, както и сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
адвокат в исковото производство.
Относно присъдените разноски пред първата инстанция на ищеца по
делото, с оглед резултата по същото, следва да се отвени решението за сумата
над 300 лв..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по гражданско
дело № 579/ 2023 г. на Pайонен съд – Разлог, в частта, с което е признато за
установено, че А. А. С., ЕГН **********, от гр. София, ул. „***“ № 34, вх. А,
ет. 3, ап. 7 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „***” № 23 Б,
представлявано от Ал. А. и И. Е. сумата от 115,44 лв., представляваща остатък
от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
11.2019 г. до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„***“ № 34, аб. 63781, ведно със законната лихва от датата на подаване на
7
заявлението – 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и са
присъдени разноски на ответника, поради недопустимост, като прекратява
в. гр. д. № 973/ 2024 г. по описа на ОС – Благоевград, в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по гражданско
дело № 579/ 2023 г. на Pайонен съд – Разлог, в частта за разноските за сумата в
общ размер на 450 лв..
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
А. А. С., ЕГН **********, сумата в размер на 25.00 лв., представляваща
разноски за държавна такса пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. С. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. сумата в
размер на 50.00 лв., представляваща разноски за адвокат пред заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. С. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. сумата в
размер на 100.00 лв., представляваща разноски за адвокат пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. С. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. сумата в
размер на 150.00 лв., представляваща разноски за адвокат пред въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по
гражданско дело № 579/ 2023 г. на Pайонен съд – Разлог,, в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8