О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 386
Гр.ДОБРИЧ 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на ДЕВЕТИ МАЙ 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
Като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 286/2019г.по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278,във вр.с чл.274,ал.1 т.2 и чл.248,ал.3
от ГПК.
Образувано
е по подадена от ЕООД « С. Б. за р. - .Т.»,ЕИК124517480,чрез адв.А.А.,ВАК,частна
срещу Определение № 797/07.12.2018г.по гр.д.№ 752/2018г. по описа на Балчишки районен съд,с което съдът е допълнил
прекратително Определение № 714/12.11.2018г.по същото дело,като е осъдил ищеца
да заплати на ответника разноски в размер на сумата от 1 680 лв.
Като релевира доводи за
недопустимост,алтернативно за неправилност на атакувания съдебен акт,частният
жалбоподател моли за обезсилването или за отмяната му.
Според жалбоподателя,обжалваното определение е
недопустимо,поради това,че е постановено
по непредявено искане.В хода на гр.д.№ 752/2018г.по описа на БРС ответникът не
е предявил искане за възстановяване на сторените по делото разноски.
В случай,че ДОС счете обжалваното определение
за валиден съдебен акт,то определението се атакува като неправилно,тъй като игнорира
направеното от ищеца с писмена молба от 09.11.2018г.възражение за прекомерност на сторените от ответника
разноски,представляващи заплатен адвокатски хонорар.
В депозиран отговор въззиваемата страна
намира жалбата за неоснователна.
Съдът,като взе предвид постъпилата жалба и прецени
доказателствата по делото,намира,че като подадена от надлежна страна,в срока по чл.275,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт,частната жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
Неоснователно е възражението за недопустимост
на обжалваното определение,като постановено по непредявено искане.
ЕООД
„Е.“,гр.Д. е направило искане за присъждане на сторените разноски,като
съответно е представило списъци по чл.80 от ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение,както
в производството по гр.д.№ 582/2017г.по описа на БРС/стр.79-82/,така и в това
по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС/стр.25-27/.С постановеното по вз.т.д.№
143/2018г.по описа на ДОС решение въззивният съд е обезсилил Решение №
14/22.02.2018г.по гр.д.№ 582/2017г. по описа на БРС и е върнал делото на
районния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на отстраняване
нередовности на исковата молба.При това положение,при постановяване на
приключващ гр.д.№ 752/2018г.съдебен акт,първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе и по вече
направените в производството по гр.д.№ 582/2017г.по описа на БРС и това по
вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС искания за
присъждане на разноски.Вместо това,с Определение № 714/12.11.2018г.производството
по гр.д.№ 752/2018г. е било прекратено на основание чл.232 от ГПК,поради
оттегляне на иска,без произнасяне по исканията за разноски.След като на ЕООД „Е.“,гр.Д. не е била дадена възможност да
изрази становище по оттеглянето на иска,то очевидно дружеството не би могло да
потвърди искането си за присъждане на разноски преди постановяване на
прекратителното определение по делото,а е сторило това с подадена в срока по
чл.248,ал.1 от ГПК молба,вх.рег.№ 4481/26.11.2018г. за допълване на
определението с присъждане на основание чл.78,ал.4 от ГПК на разноски за двете
инстанции,общо в размер на 1680.00 лв.,от които 960 лв.-заплатено с ДДС
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ гр.д.№
582/2017г.по описа на БРС и 720 лв.- заплатено с ДДС адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС.
Предвид изложеното,обжалваното определение
е допустимо,като постановено по надлежно
предявено от ответника искане за присъждане на разноски.
С Определение
№ 797/07.12.2018г.молбата по чл.248,ал.1 от ГПК е уважена,Определение №
714/12.11.2018г.по гр.д.№ 752/2018г.е допълнено,като ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски в общ размер от 1 680 лв.
С писмена молба от 09.11.2018г.ищецът по
гр.д.№ 752/2018г.
по описа на Балчишки районен съд е
направил възражение за прекомерност на
сторените от ответника разноски,представляващи заплатен адвокатски хонорар,в
случай,че такива се претендират.С обжалваното определение,постановено след депозиране
на възражението за прекомерност,първоинстанционният съд се е произнесъл,без да
има предвид така направеното възражение,във връзка с което мотиви в атакувания
съдебен акт не са изложени.
При преценка на данните по гр.д.№
582/2017г.по описа на БРС и по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС,настоящата
инстанция намира възражението за прекомерност за основателно.
Съобразно цената на предявения иск,в размер
на 1 320.00 лв.,минималното възнаграждение,дължимо за всяка инстанция на
основание чл.2,ал.4,определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 322.40
лв.без ДДС,или на 387.00 лв. с ДДС.С оглед обстоятелството,че делото не е с
фактическа и правна сложност и предвид обема на извършената от процесуалния
представител на ЕООД „Е.“,гр.Д. работа,претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1680.00 лв.общо за двете съдебни
инстанции се явява прекомерно,като същото следва да бъде намалено до общата
сума от 774.00 лв.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 752/2018г. по описа на Балчишки районен съд Определение № 797/07.12.2018г. в ЧАСТТА му,с която ЕООД « С. Б. за р. – Т.»,ЕИК******,гр.Б.к
е осъдено да заплати на ЕООД
„Е.“,ЕИК *****,съдебни разноски за разликата над 774.00 лв.,до
присъдените 1 680.00 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.