РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2376
Град Пловдив, 21ноември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2843 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С
решение № 1383 от 22.07.2019 г. по а.н.д. № 918 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XIV н. с., с което е потвърдено наказателно постановление
/НП/ № 18-0432-000271/31.10.2018г. на началника на Първо РУП към ОДМВР -
гр.Пловдив, с което на касатора Д.Н.Я., ЕГН **********,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен
от постановеното решение касаторът Д.Н.Я. обжалва
същото, като сочи, че то е неправилно и постановено при съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон. Иска
същото да бъде отменено, както и да бъде отменено изцяло издаденото наказателно
постановление в обжалваната му част.
Ответникът
по делото – Първо РУ Полиция при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив намира касационната жалба за неоснователна.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със
соченото касационно основание, констатира че касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок, и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Установено
е следната фактическа обстановка около спора: при извършена проверка на 09.10.2018г.
около 14:00 часа в с. Браниполе, ул.„Родопи” в близост до № 2 се установило, че
Д.Н.Я. управлявал л.а. „Рено Меган Сценик” с рег № РВ 4256 ВН, собственост на С.
А.С.с ЕГН **********. Водачът бил изпробван с техническо средство Дрегер
„Алкотест” 7410 с номер ARMS-0099, който отчел наличие на 1.07 промила алкохол
в издишания от жалбоподателя въздух. На последния в 14:45 часа бил издаден
талон за кръвна проба, която следвало да се вземе до 15:45 часа, но той така и
не дал кръв за изследване. Освен това за горното на водача бил съставен АУАН с
бланков № 858551 от същата дата, който той подписал без възражения. Въз основа
на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
За да
потвърди наказателното постановление, съдът и приел от събраните по делото
доказателства, че посоченото нарушение е установено и доказано по безспорен и
категоричен начин. Посочено е, че наказващият орган правилно, обосновано и
законосъобразно го е подвел под нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Приел е извършената проба за алкохол с
наличие на 1.07 промила алкохол в издишания от водача въздух за безспорно
доказана, а обстоятелствата относно невъзможността на водача да даде кръвна
проба по съоветния ред за недоказани.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното
решение за неправилно поради противоречие с материалния закон.
Съдът намира, че в случая жалбоподателят
правилно е бил санкциониран за това, че управлява автомобил под въздействието
на алкохол, установена с „Дрегер Алкотест” 7410 с фабр. № ARMS-0099, който
отчел положителна проба 1,07 промила алкохол в издишания от водача в уреда
въздух.
Правилно съдът е преценил събраните по
делото доказатества относно факта на
нарушението, както и това, че е в тежест на посоченото за нарушител лице да
стигне навреме за извършване на кръвната проба, като му е било дадено
достатъчно време за придвижване. Нормите на чл.174, ал.4 от ЗДвП и на чл.6,
ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози са били съобразени при
постановяване на съдебното решение.
Иизискванията на чл.174, ал.3 от ЗДвП
са дадени алтернативно – дадена е възможност на лицето да избере какъв вид
проба да даде, като както при недаването на нито една от двете или само на
някоя от двете при положителен резултата на пробата, същото подлежи на санкция
по посочения в НП ред. В интерес на жалбоподателя е било, предвид установените резултати
от пробата в издишания въздух, да спази дадения му според наредбата и
контролните органи времеви интервал за придвижване и извършване на кръвен тест
навреме, за да установи с точност какво е съдържанието на алкохола в кръвта му.
Не са налице твърдените в жалбата
нарушения относно неправилно посочената норма в АУАН – посоченото не е
съществено процесуално нарушение, тъй като на водача е било разяснено за какво
нарушение е подведен под отговорност, а в самото НП тази техническа грешка е
била отстранена.
Казаното предопределя, че е налице
съставомерно поведение от страна на Я. по отношение на сочената в НП норма на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1383 от 22.07.2019 г. по
а.н.д. № 918 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Пловдив, XIV н. с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.