№ 3964
гр. С., 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110166027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. А. П. срещу „К.” ЕАД, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 219,52 лв. (59,52 лв. – възнаградителна лихва и
160 лв. – такса поръчителство) – недължимо заплатени по договор за потребителски кредит
№ 2375906/14.04.2021 г. и договор за поръчителство към него, както и сумата от 801,97 лв.
(218,64 лв. – възнаградителна лихва и 583,33 лв. – такса поръчителство) – недължимо
заплатени по договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. и договор за
поръчителство към него.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
2375906 от 14.04.2021 г., по силата на който ответникът следвало да предостави заемни
средства в размер на сумата от 640,10 лв., от които размер на кредита 600 лв. и размер на
застрахователната премия 40,10 лв., при годишен лихвен процент по заема 40 % и годишен
процент на разходите – 48,20 %, при срок на договора – 12 месеца. За обезпечаване на
задълженията по договора за потребителски кредит е сключен и договор за поръчителство
между ищцата и „А.Т.“ ЕООД срещу възнаграждение, платимо на „К.“ ЕАД, ежемесечно,
заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Твърди, че е заплатила
доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която е платила без основание във връзка с
процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва и
такса за поръчител, като всички суми са постъпили по сметката именно на ответното
дружество.
Ищцата твърди, че между страните е сключен и договор за потребителски кредит №
2411091 от 01.07.2021 г., по силата на който ответникът следвало да предостави заемни
средства в размер на 3500 лв., при годишен лихвен процент по заема 19,77 %, и годишен
процент на разходите – 21,66 %, при срок на договора 24 месеца. За обезпечаване на
задълженията по договора за потребителски кредит е сключен и договор за поръчителство
между ищцата и „А.Т.“ ЕООД срещу възнаграждение, платимо на „К.“ ЕАД, ежемесечно,
заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Твърди, че е заплатила
доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която е платила без основание във връзка с
процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва и
такса за поръчител, като всички суми са постъпили по сметката именно на ответното
дружество.
Ищцата твърди, че процесните договори за кредит са недействителни на основание
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като
1
заемодателят е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за
кредит, които не са предвидени в тях. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и
годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са
компонентите на ГПР. Освен това, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответникът не е включил
при изчисляването на ГПР възнаграждението за поръчителство и съответно клаузата от
всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Счита, че това нарушение има за правна последица
недействителност на договорите за кредит в цялост и дължимост единствено на чистата
стойност по договорите за кредит. В тази връзка излага допълнителни съображения, че ако
сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти
на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия
максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заемите цели
единствено въвеждане в заблуждение на потребителя относно стойността на разходите,
които трябва да направи по обслужването на кредитите. Предвидените суми в договорите за
поръчителство са скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в
годишните проценти на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, като с уговорката да се
заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на
добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, което се потвърждава от
факта, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „А.Т.” ЕООД е „К.“ ЕАД, като
печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител,
се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К.“ ЕАД.
Счита, че завишаването на разходите по кредитите без да е изрично посочено такова,
представлява и нелоялна търговска практика съгласно чл. 68г ЗЗП и чл. 68д ЗЗП. Освен
това, в нарушение на чл. 16 ЗПК ответникът не е оценил кредитоспособността на
потребителя, като на практика е прехвърлил риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи
условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на
дълга и вероятността от просрочие по последния, т. е. създава предпоставка за
свръхзадлъжнялост на длъжника. Всичко изложено обосновава факта, че поръчителството е
предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния
процент на разходите по заема. Излага съображения, че договорът за поръчителство е с
акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен
главен дълг. Счита, че на самостоятелно основание договорите за поръчителство са лишени
от основание. С оглед недействителността на договорите твърди, че на основание чл. 23
ЗПК дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и други разходи, като
заплащането им е без правно основание. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“ ЕАД,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищцата,
че между страните са сключени договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г.,
както договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. с посоченото в исковата
молба съдържание. Твърди, че по договора от 14.04.2021 г. общият размер на всички
плащания е 787,08 лв., като ищцата е заплатила сумата от 10,23 лв., с която са били погасени
задължения, различни от главница – възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство. Твърди, че по договора от 01.07.2021 г. общият размер на всички плащания е
4265,76 лв., като ищцата е заплатила сумата от 652,50 лв., с която са били погасени
задължения, различни от главница – възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство, до които суми евентуално биха могли да се уважат исковете. Счита, че
договорите за потребителски кредит не са недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен по ясен и недвусмислен начин, като са упоменати и
2
допусканията, използвани при изчислението му. Посочва, че възнаграждението за поръчител
не е включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита - § 1, т.
1 от ДР на ЗПК. Оспорва сключването на договорите за поръчителство да е задължително
условие за сключването на договорите за потребителски кредит, с доводи, че в чл. 1, ал. 1 и
чл. 4, ал. 3 от договорите е предвидена възможност и за необезпечен кредит, както и заявява,
че към датата на сключване на договорите за кредит не е имал информация относно
дължимото на поръчителя възнаграждение, а от друга страна, потребителят е могъл да се
откаже от сключването на договорите за кредит. Поддържа, че условията към договорите
предвиждат сключването на договор за поръчителство като възможност, което не е
задължително условие за отпускане на заема. Счита, че дори клаузата за възнаграждение на
поръчителя да е недействителна, то това не влече недействителност на договорите за
поръчителство и на договорите за кредит. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че е
сключила с ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г., и
че е сключила с „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство от 14.04.2021 г.; че е сключила с
ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г., и че е
сключила с „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство от 01.07.2021 г.; факта на плащане на
всяка от процесните суми на ответника „К.“ ЕАД - сумата от 219,52 лв. (59,52 лв. –
възнаградителна лихва и 160 лв. – такса поръчителство) – по договор за потребителски
кредит № 2375906/14.04.2021 г. и договор за поръчителство към него, сумата от 801,97 лв.
(218,64 лв. – възнаградителна лихва и 583,33 лв. – такса поръчителство) – по договор за
потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. и договор за поръчителство към него, а в
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването им, респ.
задържането на процесните суми по валидни договорни клаузи, които съдържат всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни
норми, включително, че клаузите са уговорени индивидуално.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и
обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради
което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищцата е сключила с ответника „К.“ ЕАД договор за
потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г., по който е усвоила сумата от 600 лв. и че е
сключила с „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство от 14.04.2021 г.; че е сключила с
ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г., по който е
усвоила сумата от 3500 лв. и че е сключила с „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство от
01.07.2021 г., които договори са с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
всички плащания във връзка с договорите са постъпили в патримониума на ответника „К.“
ЕАД.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи
счетоводни документи, отразяващи погасените задължения с разбивка на платените суми по
договорите за потребителски кредит и по договорите за поръчителство следва да бъде
оставено без уважение, тъй като от страна на ответника са представени такива справки.
3
Същевременно, на ищцата следва да се даде възможност изрично да заяви дали оспорва, че
плащанията са така, както са посочени в справките.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи
платежните нареждания за усвояване на заемите следва да се остави без уважение, тъй като
касае безспорни между страните обстоятелства – че заемните средства са били усвоени от
ищцата.
Искането на ищцата по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото
лице – „А.Т.“ ЕООД да представи сключените във връзка с процесните договори за кредит
договори за поръчителство е основателно и следва да бъде уважено.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе
след изразяване на становище от ищцата относно представените от ответника справка за
извършени плащания.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, Софийският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.03.2025 г. от 09.30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на определението, с писмена
молба, с препис за насрещната страна, изрично да заяви дали оспорва извършените
плащания, така както са посочени в приложените към отговора на исковата молба
счетоводни справки, дали твърди да са заплатени суми в по-голям размер, съответно дали
поддържа искането си за експертиза в тази връзка, след което съдът ще се произнесе по това
искане.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото по делото лице – „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 146
(сграда А), Бизнес център „Б.“ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи в надлежно заверени преписи по настоящото дело сключените с Е. А. П., ЕГН
**********: договор за поръчителство от 14.04.2021 г. за обезпечаване на задължения по
договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г. и договор за поръчителство от
01.07.2021 г. за обезпечаване на задължения по договор за потребителски кредит №
2411091/01.07.2021 г., като УКАЗВА на дружеството, че ако неоснователно не представи
исканите документи, освен отговорността по чл. 87 ГПК, носи отговорност и пред страната
за причинените й вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
4
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата – и препис от отговора
на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5