Р Е Ш Е Н И Е № 229
гр. Монтана, 23 април 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.04.2018 г. в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Ал. А*** и Прокурор: Галя
Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 127 по
описа за 2018, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение, по
АНД № 481/2017 г. на районен съд гр. Враца, е
отменено Наказателно постановление № 3 от 23.09.2015 г. на Изп.
Директор на Областно Пътно управление /ОПУ/ гр. Враца, с което на С.П.И., с. Б*** и*** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 4000 лева. Наказанието е затова че през месец юли 2015 г. е
извършил строителство /СМР/ в обхвата на път I-1 при км.
135+480 вдясно /по посока на нарастване на километража Монтана-Враца/ по участък
с дължина 62.00 м. по границата на имот 039043, изразяващо се в насипване на
инертни материали и повдигане на нивото на терена до изравняването му с пътното
платно, като при това са засегнати /насипани/ откоса на насипа на пътя и пътния
банкет.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия
орган, в която се развиват съображения за неправилност на решението, поради
което моли същото да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.
Възраженията се свързват с липса на допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне и връчване на АУАН и издаване на НП, както и безспорност при
установяване на нарушението, същото констатирано по надлежния ред от служители
на ОПУ Враца с Констативен протокол.
Ответната страна
в отговор по касационната жалба моли същата да се остави без уважение като
неоснователна. Навежда съображения, както за неспазване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
касаещ съставянето на акта, така и поради липса на данни, нарушението да е
извършено лично от административнонаказаното лице.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на наказателното постановление и недоказаност на извършеното нарушение. Предлага
решението да бъде потвърдено.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени
наказателното постановление районният съд е приел, че същото е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, а именно: липса на надлежно
съставяне и връчване на АУАН, което съставлява нарушение на текстовете на чл.
40, 43 и 52, ал. 2 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения и правилно е приложил материалният закон, но по различни
от изложените в мотивите на въззивното решение съображения.
Съществено
процесуално нарушение е това, което в случай че не е било допуснато, би довело
до друг правен извод на органа, издател на административния акт. Всяко друго
нарушение, което не води до различен правен извод – не представлява съществено
такова и същевременно не е основание за отмяна на издадения акт.
В случая,
обстоятелството, че съставянето на АУАН в присъствие на нарушителя цели
единствено осигуряване възможността на лицето да се запознае със съдържанието
на акта, с оглед упражняване правото му на защита във всяка една фаза на
административнонаказателното производство. В случая АУАН, въпреки че е съставен
в отсъствие на нарушителя, каквато хипотеза има предвидена в ЗАНН и определено
е допустима и възможна, и без същият да е поканен за неговото съставяне, то
след като връчването е станало по надлежния ред, то за лицето не се установява
да е нарушено правото му на защита.
От друга страна,
обаче, нарушението не се установява по безспорен начин. Не са събрани безспорни
доказателства за извършителя на деянието, като същевременно не е установено, че
извършените строително-монтажни работи са извършени в обхвата на пътя. Видно от
Скица на имот 039043, същият е собственост, както на административнонаказаното
лице, така и на лицето П*** П.И., а границите на имота попадат в имот № 000396,
който е собственост на Държавата, с начин на трайно ползване - др. пътна
територия. Припокриването на два имота с различни собственици, поражда спор за
материално право, който не може да бъде разрешен по реда на
административнонаказателното производство.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по АНД № 481/2017 г. на районен съд гр. Враца като правилно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :