РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1050
гр. Пловдив, 10.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
десети май през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО Д.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА
ЦАНОВА и прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа
докладваното от съдия Михайлова КАНД № 416 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
Производство по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.285, ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по две
касационни жалби от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, чрез старши юрисконсулт Ч. и от адв. С.,
като пълномощник на Д.Л.Д., ЕГН **********, адрес *** срещу Решение №
2438/10.12.2021г., постановено по адм. дело № 1835/2021г., по описа на
Административен съд Пловдив, ХVІІ състав, с което е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция на Д.Л.Д., с ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата от 10000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 01.01.2020 г. до 01.03.2020 г. при прилагане на мярка за
неотклонение задържане под стража в Ареста – Пловдив; ОСЪДЕНА Е
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Д.Л.Д.,
с ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, сумата от 2105,81
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 01.03.2020 г. до 08.09.2020 г. вкл., от
28.09.2020 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл. и
от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 06.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата и Е
ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция до пълния й размер от 40 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания - 01.03.2020 г. до 06.07.2021 г.
В касационната жалба, подадена от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че решението
на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в
действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения,
но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите
помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието
помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите
и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди
се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат
на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са
доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена
връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния
орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение
в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от
2 105.81 лв. В касационната жалба се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба, подадена от адв. С.
се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му
част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът е следвало да
се уважи в пълен размер и моли съда за решение в този смисъл.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател и ответник Д.Л.Д., редовно призован за участие чрез
видеоконферентна връзка моли да се уважи касационната жалба и да се отмени
решението в отхвърлителната му част.
Касационният жалбоподател и ответник Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че
жалбите следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок
от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С
оспореното съдебно решение съдът е ОТХВЪРИЛ исковата претенция на Д.Л.Д., с
ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да му
заплати сумата от 10000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство
на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 01.01.2020 г. до 01.03.2020 г.
при прилагане на мярка за неотклонение задържане под стража в Ареста – Пловдив.
ОСЪДИЛ Е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Д.Л.Д., с ЕГН **********,
в момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, сумата от 2105,81
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 01.03.2020 г. до 08.09.2020 г. вкл., от
28.09.2020 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл. и
от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 06.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛИЛ
исковата претенция до пълния й
размер от 40 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания -
01.03.2020 г. до 06.07.2021 г.
За да
достигне до този резултат съдът е приел, че от наличните по делото доказателства се
установява, че Д. не е пребивавал в Ареста - Пловдив през целия период от 01.01.2020 г. до 01.03.2020 г., като от данните по делото се
установява, че от 14.01.2020 г. до 29.02.2020 г., същият не е пребивавал в Ареста – Пловдив, а в Затвора Пловдив. Това,
според съда е достатъчно да се приеме, че исковата претенция досежно престоя на Д.
*** в частта й за посочения период (от 14.01.2020 г. до 29.02.2020 г.), се явява
неоснователна.
При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от Д. *** са
разгледани само за периода от 01.01.2020
г. до 13.01.2020 г. вкл. (тъй като на 14.01.2020 г. същият е бил преведен в Затвора Пловдив), а относно
Затвора Пловдив е разгледан периодът от 01.03.2020 г. до 06.07.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба), така
както е предявен, доколкото в исковото производство ищецът е този, който
определя предмета на правния спор.
В тази връзка съдът е приел, че ищецът е пребивавал в затвора в град
Пловдив, в килии, в което жизненото му пространство е било значително под
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.метра. Останалите оплаквания на ищеца за
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на престоя на ищеца в Ареста в град
Пловдив и в Затвора в град Пловдив, са
отхвърлени.
По отношение на размера на обезщетението съдът е приел, че за процесните 2020
г. и 2021 г., с ПМС № 305 на МС от
19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е
определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това
положение диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ,
бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1
от ППЗСП е в размер до 187,50 лв. Тоест дневният доход, който е приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности, е 6,25 лв. В
случая, доколкото Д. в периодите от 01.03.2020 г. до 08.09.2020 г. вкл., от
28.09.2020 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл. и
от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл. (449 дни) е бил лишен само от част от
необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да бъде определен
като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден.
Следователно за установените 449 дни - част от втория исков период,
обезщетението възлиза на сумата от 2105,81 лв.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е определен от
съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително
подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е
необходимо да бъдат повтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 в приложимата редакция предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,пак в приложимата редакция за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В обсъждания контекст правилен е изводът на първоинстанционния съд,
изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая
са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от ищеца в периода
посочен в съдебното решение. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – само
по отношение на конкретно установените факти по делото относно липса на
достатъчно жилищна площ /общо
449 дни/, когато ищецът е пребивавал в Затвора
– Пловдив, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател и ответната страна
ГД „ИН” за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и
степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив, където
е пребивавал ищеца през исковия период. Тези условия са несъответни на каквито
и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване
на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и
бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения
иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните
изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на достатъчно
жилищна площ несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба на Д.Д. за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, обаче, не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, правилно съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху Д. на условията, при които е
пребивавал в Затвора-Пловдив. При преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в исковия период и в съответствие с изведената от закона и дължима
се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационните жалби са неоснователни на посочените в тях основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на административния съд е
правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата
инстанция.
С оглед изхода на спора претенцията на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Водим от горното, и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2438/10.12.2021г., постановено по адм. дело №
1835/2021г., по описа на Административен съд Пловдив, ХVІІ състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на ГД „ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.