№ 167
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 31.12.2020г. по гр.д. № 4457/2018г. по описа на Софийски градски съд,
1-5 състав е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Г. Х. Н., на осн. чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение в размер на 8 000лв за неимуществени вреди и в размер на
2100лв – имуществени вреди, търпени в следствие на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление по ВНЧД № 1806/2016г. на ОС Пловдив, прекратено с
определение от 26.08.2016г.на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, ведно със законната лихва от
26.08.2016г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди в останалата
си част над присъдения размер до претендирания от 100 000лв е отхвърлен като
неоснователен.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба на
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са против изводите на съда относно
наличието на действително търпени вреди в причинна връзка с процесното наказателно
производство, евентуално за присъждане на прекомерно по размер обезщетение за
неимуществени вреди. В тази връзка се изтъква, че в нарушение на процесуалните правила
съдът безрезервно е възприел свидетелските показания без да съобрази чл.172 ГПК, като
отчете тяхната заинтересованост и обстоятелството, че не се подкрепят с писмени
доказателства относно обективното наличие на търпените в личен и професионален план
1
проблеми от ищеца. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, които да
установяват претендираните имуществени разходи под формата на платено адвокатско
възнаграждение в присъдения размер от 2100лв. Поради изложеното се иска отмяна на
решението в обжалваните му осъдителни части, евентуално намаляване на обезщетението
по размер.
Подадена е въззивна жалба от ищеца Г. Х. Н. чрез пълномощник в отхвърлитената му
част за разликата между присъденото и претендирано обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
Твърди се, че съдът е посочил и обсъждал редица фактори и обстоятелства, имащи значение
по този въпрос, но определил обезщетение, което по никакъв начин не съотвества на
тежестта и интензитета на понесените неимуществени вреди. На следващо място се изтъква
процесуално нарушение на съда, който отказал да допусне повторна медицинска експертиза,
въпреки че своевременно е оспорено изслушаното по делото заключение в частта, в която
влошеното психическо състояние е определено като съпътстващ фактор, вместо определящ
за настъпване на болестния процес.
В срок е подаден само отговор на жалбата на ПРБ от насрещната по нея страна –
ищецът Г.Н. чрез пълномощник, с който се поддържат възражения против оплакванията и се
иска потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е образувано по обективно съединени искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с цена 100 000лв и 2100лв. В исковата молба
ищецът е изтъкнал като правопораждащи факти незаконно повдигнато и поддържано от
прокуратурата обвинение за престъпление по чл.212, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че
на 03.04.2009 г., чрез използване на документ с невярно съдържание направил опит да да
получи без основание чуждо движимо имущество на стойност от 323 048,44лв, което било
прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. 24, ал.1 от НПК, и че в резултат на него търпял
описаните подробно неимуществени и имуществени вреди, за които претендира
копенсиране в посочените размери.
В срок е постъпил отговор от Прокуратура на РБ, с който се поддържат възражения
против наличието на пряка причинно следствена връзка между обвинението и
претендираните неимуществени и имуществени вреди. Евентуално, че претендираните
такива са в много по-нисък интензитет, защото спрямо ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение „подписка“, която не е нарушила обичайния му начин на живот, и че не е
налице причинна връзка между наказателното производство и влошеното здравословно
състояние, както и че не са установени действително търпени имуществени вреди, защото
представеният договор за правна защита не удостоверявал плащане на договореното
възнаграждение.
2
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл.
второ ЗОДОВ, тъй като против ищеца било повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, което е прекратено на основание, предвиждащо отговорност на прокуратурата,
както и че в причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение ищецът търпял
неимуществени и имуществени вреди, за репарирането на които е определено обезщетение в
размер на 8 000лв и 2100лв, ведно със законната лихва от датата на влизане на
постановлението за прекратяване на наказателното производство 26.08.2016г.
Пред първата инстанция са безспорно установени с писмени доказателства
правнорелевантните факти относно повдигнатото против ищеца на 21.11.2011г. обвинение
за умишлено престъпление от общ характер по чл чл.212, ал.1, вр чл. 18, ал.1 от НК, за това,
че на 03.04.2009 г. използвал документ с невярно съдържание за да получи без правно
основание и присвои чуждо движими имущесто. Последвало е прекратяване на
наказателлното производство с постановление от 27.07.2015г. по ДП № 821/2009г. на РП –
Пловдив на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК и чл.243 ал.1, т.2
от НПК, поради недоказаност на повдигнатото обвинение. Постановеният акт е обжалван от
ищеца по отношение на основанието за прекратяване на наказателното преследване и след
проведения инстанционен контрол окончателно с определение от 26.08.2016г. по ВНЧД №
1806/2016 г. на ОС Пловдив, е изменен в тази му обжалвана част, като вместо
първоначалното е прието като основание за прекратяване чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр чл.24,
ал.1, т.1 от НПК.
По повод на твърденията за влошено здраве в причинна връзка с повдигнатото
обвинение и преживения в резултат на него стрес пред първата инстанция е изслушана
медицинска експертиза. От заключението на експертизата на в.л. Гигова - специалист
вътрешни болести и кардиоревматология се изяснява, че ищецът страда от мултифокална
генерализирана атеросклероза с преимуществено засягане на коронарни, мозъчни и
периферни артерии/долни крайници/, чието начало е с давност от 30г. Пояснено от
медицинска страна е заболяването артеросклероза като общо съдово заболяване на
организма, свързано с нарушение на мастната обмяна и характеризиращо се с увреждане на
големите и средните артерии, образуващи атеросклеротични плаки, които стесняват
артериалния лумен (просвет), и че това заболяване се среща предимно при по-възрастните
хора. Причините за появата на заболяването не са научно изяснени и съществува връзка
между честотата на атеросклерозата и някои вредни условия на външната среда, като
рисковите фактори са обобщени в три групи - метаболитни, ендогенни и екзогенни. От
метаболитните фактори най-голямо значение има увеличеното количество на липидите в
кръвта и той е основен за развитие на атеросклерозата. Към ендогенните фактори се отнасят
възраст и пол, като наличието на други предшестващи или съпътстващи хронични
заболявания /като хипертонична болест, захарен диабет, заболявания на черния дроб и
половите жлези, затлъстяване, подагра и т.н./, които ускоряват развитието на атеросклероза.
Към третата група екзогенни фактори спада хранителния режим, противопоказни за който са
консумацията на много мазнини от животински произход, тютюнопушенето и
3
злоупотребата с алкохол. По отношение на съществения в случая въпрос вещото лице е
категорично, че психоемоционалният стрес би могъл да е съпъстваща причина, но не и
водещ фактор за развитието на болестта. Появата на заболяването при ищеца се дължи на
комплексни причини и включва компоненти от изброените фактори: метаболитни, свързани
с нарушения в липидната обмяна, лечение със статин; ендогенни фактори като възраст, пол,
захарен диабет, артериална хипертония, но състоянието на хроничен емоционален стрес се
отрича като генеза на атеросклеротичния процес, като му се отдава значение само на
съпътстващ фактор. Допълнително в с.з. е пояснено от вещото лице -медик, че стресът
никога не е основен фактор за хронично продължително заболяване от този тип, би могъл да
доведе до съдов спазъм, но само на предварително увредени съдове. В конкретиката на
случая от наличните заболявания на ищеца експертизата извежда и предишна патология,
отнасяща се до предхождащи лезии на кръвоносните съдове.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства посредством
разпита на св.Петкова - племенница на ищеца, от които преживявянията на ищеца по повод
на обвинението се установяват като травмиращи за психиката му. В тази връзка тя
пресъздава свои лични впечатления за конкретната промяна в поведението – видимо
притеснение, нервност, сприхавост и нежелание за общуване, което не било типично за
ищеца – преди това отворен позитивен човек с чувство за хумор. Състоянието на стрес се
отразило негативно на работата му, където често му липсвала концентрация, питал колегите
си за едни и същи неща, някои клиенти и доставчици спрели да го търсят. В населеното
място, където живеел гр.*** бързо се разчуло за обвинението и негови близки и познати се
отдръпнали, в местоработата подчинените му го обсъждали и коментирали, което сериозно
накърнило достойнстовото му на уважаван човек – бивш военен и *** на поделението в
Долна Митрополия, както и на Военния санаториум в Банкя. Подронен бил авторитета му и
в семейството – пред дъщерите си показвал документи, за да ги увери, че е прав. Неговото
притеснение и фрустрация били особено изявени след явяване в съдебни заседания, когато
го описва като съвсем различен човек – изнервен и раздразнителен към хората около себе
си.
Правилно при тези доказателства първостепенният съд е приел, че исковете с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са доказани по основание. Налице са всички материално
правни предпоставки по чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране обективната отговорност на
държавата за незаконни действия на органите по чл.2 ЗОДОВ. Напълно неоснователни са
оплакванията на прокуратурата против основателността на иска за неимуществени вреди,
изразяващи се в липса на причинно-следствена връзка между негативните преживявания на
ищеца, възникнали в резултат на воденото срещу него наказателно производство.
Наказателното преследване по обвинение в извършване на престъпление само по себе си е
достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху личността на
пострадалия, свързано с обичайните и съвсем естествени притеснения от изхода на
производството, чувството на злепоставяне и накърняване на морални и нравствени
ценности, за които изживявания и причинно следствената им връзка с наказателното
4
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства /решение
№389/4.08.2014г. по гр.д. № 40/2013г., ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.290 ГПК и др./.
Независимо от посоченото по делото са събрани и достатъчно доказателства, обосноваващи
изводите на съда за причинна връзка между негативните изживявания на ищеца и незаконно
повдигнатото обвинение, като спорът фактически основно се свежда до размера на
обезщетението за компенсация на вредите.
Установените идентично по делото факти обосновават извод за частична
основателност на жалбата на ищеца и неоснователност на жалбата на ответника.
Първостепенният съд правилно е очертал релевантните по този въпрос факти в
съответствие с разясненията в ППВС №4/1968г и постановената по реда на чл.290 ГПК
задължителна практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението, обаче не е отчел
в достатъчна степен тежестта и интензитета на всички установени по делото обстоятелства,
довели до сериозно накърняване личността на пострадалия, с което е допуснал нарушение
на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
Безспорно са съществени и са били обсъдени общите критерии във връзка с тежестта
на обвинението, продължителността на наказателнотото производство /повече от 5 години/
и чистото съдебно минало, но не са прецени специфичните в случая факти, отнасящи се до
личността на ищеца и неговите характеристични данни – обществен и социален статус. В
тази връзка е изяснено, че ищецът е бивш военен /на 64г./, *** на военно поделение и
санаториум, градил авторитет и репутация сред подчинени и колеги през годините в армията
и понастоящем в свой частен бизнес. Поради това обвинението, злепоставящо доброто му
име и почтеност, се явява силно изразен стресогенен фактор с по-трайни и неблагоприятни
последици за психика и начин на живот. Този извод почива на показанията на неговата
племенница, която съвсем детайлно е пояснила промяната в поведението му, когато негови
служители го одумвали по повод на обвинението, доставчиците не отговаряли на
повикванията, а хора от близкото обкръжение се отдръпвали. По-силните негативни
изживявания на ищеца, свързани именно с уронване репутацията му на почтен и уважаван
до този момент човек намират израз не само в сферата на служебните отношения, но и в
личностен и семеен аспект, когато дори пред дъщерите си представял документи, за да ги
убеди, че е прав. Повдигнатото обвинение за документна измама освен, че пряко засяга
репутацията на ищеца във връзка с дейността му, но и въобще цялостния му граден през
годините обществен и социален статус, поради това и последният е търпял и специфични
неимуществени вреди, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Според настоящия състав справедливо обезщетение за възмездяване на
увредения за причинените му морални вреди би бил размер от 15 000лв, до който искът се
явява основателен и до този размер се налага отмяна на решението в отхвърлителната му
част.
В останалата отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване, тъй като
не се установи състоянието на стрес да е основен фактор за влошеното здравословно
състояние на ищеца, нито в обема на вредите се включват други установени тежки по
5
характер или необратими за потърпевшия последици в личен или друг аспект. Напротив,
спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е нарушила
обичайния му начин на живот през периода на наказателното производство. Безспорно
/както вече се обсъди/ ищецът е бил психически травмиран от наказателния процес и той е
повлиял неблагоприятно личния му и професионален живот, но категорично не се
установява пряка причинна връзка между намаляване обема на работата /поради отдръпване
на доставчици/ и наказателното производство. Действително свидетелката излага подобни
твърдения, но те не отразяват обективни факти /поне не са подкрепени с други убедителни
доказателства/, а представляват лични нейни или на ищеца субективни възприятия, които не
могат да обосноват несъмнено причинна връзка. И на края в тази връзка следва да се
посочи, че освен действително търпените вреди с оглед на посочените критерии, които са
строго индивидуални за всеки човек, обективен израз на принципа по чл.52 ЗЗД е
съобразяването на компенсацията с икономическите условия на живот в периода 2011-
2016г, както и отчитане на факта, че самото осъждане има своеобразен ефект на
овъзмездяване.
Неоснователна е жалбата на прокуратурата против решението в осъдителната му част,
в която на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2100лв.
Правилно в тази връзка са преценени и установени от първата инстанция фактите от
значение за възникване на притезанието. Настоящият състав споделя разрешението,
възприето в поредица решения на ВКС, че правозащитният орган дължи обезщетение на
основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ за сторените в наказателното производство
разноски, включително за правна защита, тъй като липсва процесуална възможност тази
претенция да се упражни в наказателния процес. По делото са представени убедителни
писмени доказателства за сторени в наказателното производство разноски за правна защита
в присъдения от първата инстанция размер.
В обобщение решението ще следва да бъде отменено в обжалваната му
отхвърлителна част за разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди от 8000лв и приетото за дължимо от настоящата инстанцие от
15 000лв, като вместо това се присъди допълнителна главница от 7 000лв, ведно със
законната лихва от 26.08.2016г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана осъдителна и отхвърлителна част решението ще подлежи на
потвърждаване.
По въпроса за разноските: Няма основание за изменение на разноските пред първата
инстанция с оглед разпоредбите на чл.10, ал.3 изр. 1 ЗОДОВ и предвид частичното
уважаване на искове, в който случай на ищеца се присъжда в пълен размер дължимата
държавна такса. Допълнително на адв. Ю. ще следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 244,90лв, представляващи
разликата между дължимото от 598,24лв съгласно НМАВ №1/2004г и присъдено
възнаграждение от 353,35лв. Пред настоящата въззивна инстанция са претендирани от
ищеца и доказани разноски в размер на 5лв –д.т., които ще следва да му се присъдят в пълен
6
размер на ищеца, поради частичната основателност на жалбата. На адв Ю. ще се следва
възнаграждение по чл.38, ал.2 Адв. в размер на 598,24лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 31.12.2020г. по гр.д. № 4457/2018г. по описа на Софийски градски
съд, 1-5 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. Х. Н. против Прокуратура на
РБ иск за обезщетение, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, търпени в
следствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
обезщетение за разликата над присъдения размер от 8 000лв до установения за дължим от
15 000лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Г. Х. Н. ЕГН ********** със съдебен
адрес 7 гр.***, бул.***, № 1А ***, ет. ***, кантора *** допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7000лв, представляващи разликата между присъденото
обезщетение от 8000лв и установеното за дължимо от 15 000лв, търпени в следствие на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по ВНЧД № 1806/2016г. на
ОС Пловдив, прекратено с определение от 26.08.2016г., ведно със законната лихва за забава
върху допълнително присъдената главница, считано от 26.08.2016г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 5лв – разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.12.2020г. по гр.д. № 4457/2018г. по описа на
Софийски градски съд, 1-5 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна и осъдителна
част/.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на адвокат Ю. САК допълнително
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв в размер от общо 843,14лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7