Решение по дело №686/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260631
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20211100900686
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/…………

 

Гр. София, 12.10.2022г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АЛЕКСАНДРОВА и в присъствието на прокурора…. като разгледа т.д.№ 686 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „П.и.б.“ АД поддържа, че по гр.д. №24666/2015г. СРС, 82 състав му е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „А и Л К.“ ООД, „А.Е.б.“ ООД и И.Ц.Й., за сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва, ведно с държавна такса и разноски. Сочи, че е получил съобщение на 16.03.2021г. с указания за предявяване на иск за установяване на вземането. Претендира, че вземането му произтича от Договор за банков кредит №000LD-L-000350/28.11.2012г., по който кредитополучателя „А и Л К.“ ООД /с предходно наименование „Търговска къща Й.“ ЕООД и двамата ответници като съдлъжници, са поели задължение за банков кредит в общ размер на 640 000 евро, ведно с уговорените и описани договорна и наказателна лихва. Сочи, че е сключен анекс №1/29.03.2021г., а кредитът е условен на описаните три транша през декември 2012г. и на 18.01.2013г. Поддържа, че кредитът е в просрочие от 01.04.2013г., а и с настъпил падеж, считано от 01.01.2018г. на основание т. 17 от договора. Предвид горното претендира установяване на спорното вземане. В допълнителната искова молба от 03.12.2021г. по отговора на единия ответник и от 21.02.2022г. по отговора на И.Й., ищецът оспорва възражението за местна неподсъдност по изложените доводи, като сочи и че вземането по Договор за банков кредит №000LD-L-000350/28.11.2012г. за непогасени, падежирали и изискуеми договорни лихви, частично предявени в размер на 30680,00 евро за периода от 01.04.2013г. до 06.05.2015г., представлява част от пълния размер на просрочената договорна лихва от общо сумата 166255,60 евро и то не е предмет и част от Споразумението от 05.02.2016 г. Твърди, че това следва от разликите в сумите, тъй като посоченият размер на дължимите суми по Договор за банков кредит №000LD- L-000350 е по-голям и сбора от двете суми, крито е следвало да постъпят съобразно т.1 и т.6 от същото, а именно: в преамбюла на споразумението задължението е посочено в размер на 1992689,74 лева, а сборът от сумите по т.1 и т.6 е в размер на 1686570,00 лева или именно разликата в размер на 306119,74 лева между двете суми трябвало да бъде погасена от длъжниците, като в тази разлика е включена и сумата по издадения изпълнителен лист. Твърди, че е недоказано твърдението на ответниците за свързаност между представеното Споразумение от 05.02.2016г. и представените осем броя нотариални актове. Твърди, че подписаното между страните споразумение действа само занапред и то не може да променя вече настъпили факти и обстоятелства по отделното и самостоятелно правоотношение, каквото е сключения Договор №000LD-L-000350/28.11.2012г. По отношение на представените извлечения от банковите сметки на част от страните по споразумението счита, че сумите са преведени с основание за погасяване на кредитни задължения, но не било ясно от кого и на какво основание и дали съответстват на уговореното, поради което счита, че от ответниците не се ангажират доказателства въз основа на които да се установи твърдяното от тях пълно плащане и съответно погасяване на задължението по Договор за банков кредит № 000LD- L-000350 в размер на 1992689,74 лева към дата 05.02.2016г. Поддържа, че със споразумението от 05.02.2016г. между „П.И.Б." АД и „А И Л К." ООД, „А.Т." ЕООД, „Л.Б.С.Р.П." ЕООД, Ц.Й.Й., М.И.С., „А.Б.Р." ООД страните са договорили конкретно посочени суми да бъдат платени от търговските дружества и физически лица по конкретно посочена банкова сметка ***оговори за банкови кредити, сключени с „П.И.Б." АД. Видно от Споразумението задълженията по Договор за банков кредит № 000LD-L-000024 и Договор за банков кредит № 000LD- L-000350 щели да се погасят поради плащане на задълженията на задължените лица по тях, но само и единствено ако задължените по споразумението лица преведат изцяло всички уговорени със същото суми. Ищецът поддържа, че от страна на ответника по делото с отговора на исковата молба не се ангажират доказателства, въз основа на които да се установи твърдяното пълно плащане на всички суми, договорени със споразумението от 05.02.2016г. и не се доказва да е настъпило основание за погасяване на задължението по Договор за банков кредит № 000LD- L-000350, което съгласно преамбюла на споразумението от дата 05.02.2016г. е в размер на 1992689,74 лева. Поддържа, че е трайно установено в съдебната практика, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване на съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство, поради което релевантният момент за преценка на вземането е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед, поради което от доказателствата по делото е видно, че е видно, че към дата 06.05.2015г. е налице вземане по Договор за банков кредит №000LD-L- 000350/28.11.2012г. за непогасени, падежирали и изискуеми договорни лихви в размер на 30680,00 евро за периода от 01.04.2013г. до 06.05.2015г., представляващо част от пълния размер на просрочената договорна лихва от общо сумата 166255,60 евро. Възразява и по искането с правно основание чл.219 от ГПК за привличането на „А и Л К.“ ООД като трето лице помагач на страната на ответника, като сочи, че от това дружество липсва подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по отношение на този длъжник същата се счита за влязла в сила и на този етап за него не е налице правен интерес и процесуална възможност за участие в производството. Счита, че длъжника „А и Л К.“ ООД в рамките на това производство и по този спор може да участва само и единствено като главна страна, но предвид липсата на подадено възражение, липсва основание да участва. В хода на производството поддържа исковите си претенции, включително и по съображения, изложени подробно в писмена защита чрез процесуалния си представител – адв. Н..

Ответникът „А.Е.Б.“ ООД е подал отговор на исковата молба от 29.10.2021г. и насрещен иск, като първо е заявил възражение за местна неподсъдност. Поддържа и че искът е неоснователен, като твърди, че извлечението от сметки въз основа на което е издадена заповедта и изпълнителния лист не отразявало вярно фактите относно изпълнението по договорите за кредит. Не оспорва факта на сключване на договора от 28.11.2012г. и анекс №1 към него, но твърди, че на 05.02.2016г. е подписано описаното и приложено споразумение между банката и посочените лица, което е във връзка с посочените договори, включително и процесния. Твърди, че сумите по споразумението са платени и задълженията по договора за банков кредит погасени изцяло. Поддържа, че сумите по споразумението са платени чрез описаните осем нотариални акта, с които са прехвърлени имоти на банката. Едновременно с отговора предявява насрещен отрицателно установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, вр с чл. 124 ГПК, за несъществуването на паричното вземане на кредитора „ПИБ" АД по Заповедта за изпълнение на парично задължение и издаденият въз основан на нея изпълнителният лист от 21.05.2015г. по ч.гр.д. № 24644/2015г. на 82-ри състав на СРС, поради изплащане на задължението по тях, въз основа на което изпълнително основание е образувано изпълнително дело № 20198040400520 по описа на ЧСИ Д.Н.. Същият не е приет за разглеждане с определението от 01.02.2022г., което е съобщено на страните и влязло в сила като необжалвано на 21.03.2022г., следователно същият не е предмет на делото. На 31.02.2022г. ответникът „А.Е.Б.“ ООД е подал допълнителен отговор, с който оспорва твърденията на банката за неотносимост на споразумението, и твърди, че именно в изпълнение на същото са погасени задълженията. По отношение на вземането се позовава на т.9 от ТР 4/2014г. на ОСГТК, като сочи, че в производството по чл. 235 от ГПК намира приложение чл. 235 ал.3 ГПК и следва да се съобразят новонастъпилите факти.

Ответникът И.Ц.Й. оспорва исковите претенции по съображения, подробно изложени в подадения на 20.12.2021г. писмен отговор, които са идентични на гореизложените от първия ответник, както и в хода на производството чрез процесуалния си представител адв. К.К., който е упълномощил по реда на чл.33, изр. последно от ГПК съгласно изразеното в протокола. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба договор № 000LD-L-000350 за банков кредит от 28.11.2012г., сключен между „П.И.Б.“АД като Банката, „А И Л К.“ООД („ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД), като Кредитополучател, И.Ц.Й., като Съкредитополучател и „А.Е.Б.“ООД („М.Б.“ЕООД), като Съдлъжник, Банката е уговорено, че предоставя на Кредитополучателя и Съкредитополучателя банков кредит в размер на 640 000,00 евро, предназначен  съгласно описаното в раздел 2, пункт 4 за  пълно погасяване на данъчните задължения на „ВИГО БИЙЧ“ЕООД, дължими на Община Несебър във връзка с притежаван от дружеството поземлен имот в гр.Несебър; пълно погасяване на данъчните задължения на Съдлъжника „М.Б.“ЕООД, дължими на Столична Община във връзка с притежаван от дружеството поземлен имот в София; заплащане на дължимите нотариални такси и такси вписване във връзка с учредяването на обезпеченията по кредита; пълно погасяване на дълга на Съдлъжника „М.Б.“ЕООД към „БАНКА ДСК“АД, както и за пълно погасяване на дължимите от Съдлъжника „М.Б.“ЕООД такси и разноски към ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, във връзка с образуваното от него по искане на „БАНКА ДСК“АД изпълнително дело № 20118410403326/2011г. В чл.5 е уговорен реда за ползване на разрешения кредит, като в чл. 10 е уговорена комисионна в полза на банката от 2% върху неизползваната част. Съгласно уговореното в чл. 11 от договора, Кредитополучателят, Съкредитополучателят и Съдлъжника заплащат на Банката годишна лихва в размер на Базов лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта, като в чл.12.2 е уговорено, че точният размер на ГЛП се изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане посочено в погасителния план към договора. В т.11.3 подробно е регламентирано при какви предпоставки банката има право едностранно да променя размера на лихвата, като е посочено, че това става автоматично, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение или уведомяване, а в т.11.4 е уговорено, че банката има право да увеличи размера на надбавката за лихва с 2 пункта при неизпълнение на което и да е задължение от страна на кредитополучателя, съкредитополучателя и съдлъжника. В чл.17 е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е 01.01.2018г. В раздел 8 относно погасяване на кредита е уговорено, че всички суми от продажбата на имоти в описаната сграда в Несебър, отиват за погасяване на задълженията по описания ред, а именно пропорционално размерите на кредита по този договор и по договора №24/18.08.2008г. до достигане на размер от 350 000 евро, а след това –всички дължими суми по описаните договори, като за тези погасявания в т.17.5 е посочено, че банката не събира такса за предсрочно погасяване. В чл. 18 от договора е уговорено, че когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие задълженията в пълен размер, те се погасяват в реда: такси и разноски, включително и по принудително изпълнение; наказателна лихва, просрочена лихва, главница, освен ако страните се договорят изрично друго. В чл. 19 от раздел IХ е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие, и олихвявят с договорения в чл. 11 лихвен процент, плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от падежа на вноската. В чл.21.1 е уговорена солидарна отговорност на съкредитополучателя и съдлъжника. В чл.23 са уговорени обезпеченията на кредита, а именно ипотеки върху описните имоти, в раздел , чл.28 и следващите предсрочната изискуемост. В чл.33 е посочено, при какви условия се предоговарят условията по договора, а в чл. 35 и 36 кога се счита прекратен, като е предвидено, че е по взаимно съгласие на страните от датата, посочена в споразумение между тях или по б.“б“ от датата на пълното погасяване на задълженията.

На 29.03.2013г. между „П.И.Б.“АД като Банката, „А И Л К.“ООД („ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД), като Кредитополучател, И.Ц.Й., като Съкредитополучател и „А.Е.Б.“ООД („М.Б.“ЕООД), като Съдлъжник е сключен представения на стр.21 и следващите Анекс №1 към Договор № 000LD-L-000350 за банков кредит. С него страните са се договарили ползваният от Кредитополучателя, Съкредитополучателя и Съдлъжника кредит да се погасява съгласно нов погасителен план, неразделна част от Анекса, който изцяло заменя погасителния план към Договора. В чл.3 е посочено, че банката събира такса за разглеждане на искането за предоговаряне в размер на 500 лв. и такса за предоговаряне на условия по кредитна сделка в размер на 1 000,00 лв., платими еднократно на падежа на кредита. Останалите такси и комисионни остават непроменени.

На стр. 46 и следващите от делото са представени нотариални актове както следва: № 57, т.1, рег.№408, дело 57/2016г. от 11.02.2016г., с продавач „Л.Б.С.Р.П.“ ЕООД и продажна цена в размер на 3 400 000 лв.; нот. акт № 56, т., рег.№407, дело 56/2016г., с продавач „А.Т.“ ЕООД и цена 117 565 лв., нот. акт № 80, т.1, рег.№721, дело 52 от 2016г., също с продавач „А.Т.“ ЕООД за описания имот при цена 932716 лв. без ДДС, нот. акт № 55, том 1, рег.560/2016г. от 19.02.2016г. с продавач „А.Б.Р.“ ООД за описаните имоти, нот. акт № 41, т.1, рег.№721, дело 28/2016г. от 23.02.2016г. с продавач „А и Л К.“ ООД за описаните имоти с цена 997 735 лв., както и нот. акт № 56, т.1, дело 561/2016г. с с продавач „А.Б.Р.“ ООД за описаните имоти, като приобретател на имотите е „П.и.б.“ АД. На стр. 140 и следващите е представен и нотариален акт № 81, т.1, рег.№722, дело 53/2016г. от 24.02.2016г., съгласно който „А и Л К.“ продава на „ПИБ“ АД описаните подробно 63 обекта за обща сума от 6 882 000 лв.

От ответниците са представени и отчети по сметки на описаните лица, които са продавачите по договорите, като е видно, че първо е отчетено плащане за придобиване на ПИ, а с обратен превод е осчетоводено придобити имоти за погасяване на кредит. Така например от представения на стр. 110 отчет по сметка на „А.Т.“ ЕООД е видно, че на 12.03.2016г. една след друга са осчетоводени операции по кредит за суми с основание придобиване на имоти и същите суми с вътрешнобанков превод на дебит с основание придобити имоти за погасяване на кредит.

Представено е на стр. 124 и следващите от делото сключено на 05.02.2016г. споразумение от една страна от лицата „А и Л К.“ ООД, „А.Т.“ ЕООД „Л.Б.С.Р.П.“ ЕООД, Ц.Й. и „А.Б.Р.“ ООД и от друга от „П.и.б.“ АД, което е във връзка с описаните сключени седем договора за кредит, включително и процесния№350/28.11.2012г., изрично описан в споразумението, като е посочено, че по него към датата 05.02.2016г. задълженията са в размер на 1 992 689,74 лв. или 1 018 846,08 евро/, е уговорено, че лицата ще преведат описаните суми, а именно „А и Л К.“ ООД сумата от общо 6 882 000 лв. за погасяване на задълженията по описаните договори, включително и процесния, за който е посочено погасителна сума 745 000 лв., а също и по т.6 – „А.Т.“ да преведе сумата от 941 570 лв. за погасяване на задължения по същия договор № 350. В пункт 9 изрично е посочено, че остават задължения по описаните пет договора за кредит в посочените размери, но по договор за банков кредит №24 и по процесния договор №350 се погасяват поради плащане.

По делото е изискано заповедното производство, от материалите по което е видно, че по заявление от ищцовата банка от 07.05.2015г. по гр.д. №24666/2015г. СРС, 82 състав е издал заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2015г. и изпълнителен лист срещу „А и Л К.“ ООД, „М.Б.“ ООД и И.Ц.Й., за сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва, ведно с държавна такса и разноски, срещу която са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК от 04.10.2019г. от двамата ответници, като с разпореждане от 10.03.2021г. на ищцовата банка е указано предявяването на иск по чл. 415 от ГПК, за което е връчено съобщение на 16.03.2021г. Видно от материалите по приложеното заповедно производство от ответниците са били подадени и жалби по чл. 419 от ГПК, като в кориците на ч.гр.д. се съдържат писма от ЧСИ Д.Н. и приложени копия от ПДИ, които е видно, че са им връчени на 02.10.2019г. Заповедта е връчена и на „Аи Л копорация“ на 23.10.2019г. съгласно приложената от ЧСИ разписка.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От същото се установява, че вещото лице се е запознало с подробно описания договор и анекс към него и е установило, че усвояването на сумите по кредита е извършено по банковата сметка на Кредитополучателя в Банката с IBAN: ***: ***на няколко транша общо в размер на 640 000,00 евро, в т.ч.: на 14.12.2012г.         –  21 716,97 евро; на 19.12.2012г. –   5 128,21 евро; на 18.01.2013г. –  613 154,82 евро. Според експертизата кредитът е в просрочие от 01.04.2013г. – общо 766 дни към 07.05.2015г., като до тази дата няма внесени суми за погасяване на задълженията по кредита. Вещото лице сочи, че към датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпъление – 07.05.2015г., задълженията по договора са общо в размер на             898 353,38 евро, в т.ч.: редовна главница–          440 000,00 евро; просрочена главница – 26 вноски  –             200 000,00 евро; просрочена договорна лихва за периода  от 01.04.2013г. до 06.05.2015г. - 166 255,60 евро; просрочени наказателни лихви  върху просрочена главница за периода  от 01.01.2014г. до 06.05.2015г.  –  58 255,06 евро; просрочени разсрочени лихви по план, за периода  от 01.01.2014г. до 06.05.2015г.  –  21 042,73 евро;  комисионни за управление,  дължими за 2013г. и 2014г.  –  12 799,99 евро. Експертът е установил, че за периода от 07.05.2015г. до датата на изготвяне на експертизата – 31.07.2022г. са получени суми за погасяване на задължения по кредита общо в размер на 862 329,55 евро, в т.ч.: на 12.03.2016г.             – 481 417,10 евро; на 23.03.2016г.             –   80 914,35 евро; на 28.03.2016г.             – 299 998,10 евро. Според вещото лице с тези суми са погасени следните задължения: със сумата от 481 417,10 евро са погасени: 131 643,84 евро – погасяване лихва по кредита;  47 208,34 евро – погасяване лихва по просрочена главница; 219 111,93 евро – погасяване главница по кредита; 30 679,00 евро – погасяване лихва по кредита;  21 042,73 евро – погасяване лихва по кредита;   18 931,26 евро – погасяване разноски по кредита; 6 400,00 евро – погасяване комисионна управление; 6 400,00 евро – погасяване комисионна управление; със сумата от 80 914,35 евро са погасени: 26,28 евро – погасяване лихва просрочена главница;  80 888,07 евро – погасяване главница по кредита; Със сумата от 299 998,10 евро са погасени: 299 998,10 евро – погасяване главница по кредита; Вещото лице сочи, че към датата на извършване на съдебно-счетоводната експертиза – 31.07.2022г., задълженията по кредита са общо в размер на 486 985,37 лв., в т.ч.: просрочена главница– 78 237,00 лв.; просрочена лихва– 403 375,00 лв.; съдебни разноски – 3 808,63 лв.; застраховки и др. – 1 564,74 лв. Експертът сочи, че е установил, че на 05.02.2016г. между „А И Л К.“ООД, „А.Т.“ЕООД, „Л.Б.С.Р.П.“ЕООД, Ц.Й.Й., „А.Б.Р.“ООД и „П.И.Б.“АД е сключено Споразумение във връзка със следните договори за банкови кредити: ДБК №00КР-АА-2978/30.05.2007г. между Банката и „А И Л К.“ООД (с предходно търговско наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД) – задължения към 05.02.2016г. в размер на 7 093 405,87 лв. (3 626 800,83 евро); ДБК №000LD-L-000207/20.12.2010г. между Банката и „А И Л К.“ООД (с предходно търговско наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД) – задължения към 05.02.2016г. в размер на 4 692 835,15 лв. (2 399 408,51 евро); ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. между Банката и „А И Л К.“ООД (с предходно търговско наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД) – задължения към 05.02.2016г. в размер на 1 992 689,74 лв. (1 018 846,08 евро); ДБК №000LD-L-000119/12.02.2010г. между Банката и „А И Л К.“ООД (с предходно търговско наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД) – задължения към 05.02.2016г. в размер на 1 245 713,13 лв. (636 923,01 евро); ДБК №000LD-L-000024/18.08.2008г. между Банката и „А И Л К.“ООД (с предходно търговско наименование „ТЪРГОВСКА КЪЩА Й.“ЕООД) – задължения към 05.02.2016г. в размер на 2 439 587,98 лв. (1 247 341,53 евро); ДБК №010-298/15.07.2008г. между Банката и „А.Б.Р.“ООД – задължения към 05.02.2016г. в размер на 4 283 570,42 лв. (2 190 154,78 евро); ДБК №361-26/25.06.2008г. между Банката и Ф.Д.– задължения към 05.02.2016г. в размер на 210 924,12 лв. (107 843,79 евро). Сочи, че по силата на уговореното по споразумението дружеството „А И Л К.“ООД се е задължило да преведе по банковата сметка на ПИБ АД сума в размер на 6 882 000,00 лв., от които 745 000,00 лв. за погасяване на задълженията по ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г., а дружеството - „А.Т.“ЕООД - сума в размер на 941 570,00 лв., за погасяване на задълженията по ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. Посочено е, че след договорените преговори, задълженията по ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. се погасяват поради плащане на задълженията на задължените лица по тях, като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 81, том I, рег.№ 722, дело № 53/2016г. от 24.02.2016г. „А И Л К.“ООД продава на ПИБ АД недвижими имоти за обща цена в размер на 6 882,00 лв. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 56, том I, рег.№ 561, дело № 42/2016г. от 19.02.2016г. „А.Б.Р.“ООД продава на ПИБ АД недвижим имот в размер на 256 135,00 лв. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 41, том I, рег.№ 721, дело № 28/2016г. от 23.02.2016г. „А И Л К.“ООД продава на ПИБ АД недвижими имоти общо в размер на 997 735,00 лв. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 55, том I, рег.№ 560, дело № 41/2016г. от 19.02.2016г. „А.Б.Р.“ООД продава на ПИБ АД недвижими имоти в размер на 3 709 917,00 лв. без ДДС. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 56, том I, рег.№ 407, дело № 56/2016г. от 11.02.2016г. „А.Т.“ЕООД продава на ПИБ АД недвижим имот в размер на 117 565,00 лв. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 80, том I, рег.№ 721, дело № 52/2016г. от 24.02.2016г. „А.Т.“ЕООД продава на ПИБ АД недвижим имот в размер на 932 716,00 лв. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 59, том I, рег.№ 412, дело № 59/2016г. от 11.02.2016г. Ц.Й.Й. и М.И.С.продават на ПИБ АД поземлен имот в размер на 50 000,00 лв. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том I, рег.№ 408, дело № 57/2016г. от 11.02.2016г. „Л.Б.С.Р.П.“ЕООД продава на ПИБ АД недвижими имоти общо в размер на 3 400 000,00 лв. Според експертното заключение на основание на поетите ангажименти по банковата сметка на Банката с IBAN: ***води общо в размер на 17 287 638,00 лв., в т.ч.: от „А.Б.Р.“ООД– на 12.03.2016г. –   3 709 917,00 лв.; от „А.Б.Р.“ООД – на 12.03.2016г. –  256 135,00 лв.; от „Л.Б.С.Р.“ЕООД – на 12.03.2016г. –   3 132 000,00 лв.; от „А.Т.“ЕООД             –на 12.03.2016г. –   941 570,00 лв.; от „А.Т.“ЕООД– на 12.03.2016г. –   932 716,00 лв.; от „А И Л К.“ООД – на 12.03.2016г. –   4 679 000,00 лв.; от Ц.Й. – на 12.03.2016г. – 50 000,00 лв.; от „Л.Б.С.Р.“ЕООД – на 12.03.2016г. – 196 000,00 лв.;от „Л.Б.С.Р.“ЕООД– на 16.03.2016г. –  72 000,00 лв.; от „А И Л К.“ООД– на 23.03.2016г. –   2 203 000,00 лв.; от „А И Л К.“ ООД – на 28.03.2016г. –   997 735,00 лв.;от Ф.Д.– на 01.04.2016г. –  117 565,00 лв. Вещото лице сочи, че съгласно  Споразумението от горе описаната сума 1 686 570,00 лв. се използват за погасяване на задълженията по ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. Според експерта общото задължение по ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. към датата на подписване на Споразумението – 05.02.2016г. възлиза на сумата от 1 992 689,74 лв., в т.ч. редовна главница–  664 982,20 лв.;просрочена главница    – 586 749,00 лв.; просрочена договорна лихва – 456 147,81 лв.;просрочена наказателна лихва–   222 749,78 лв.; комисиони управление –  25 034,62 лв.;разноски и такси – 37 026,33 лв. С получената сума за погасяване на ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. в размер на 1 686 570,00 лв. (862 329,55 евро) към 28.03.2016г. са погасени:главница – 599 998,10 евро; лихви– 230 600,19 евро; разноски        –   18 931,26 евро; комисиона управление –12 800,00 евро. Според вещото лице остават непогасени задължения по ДБК №000LD-L-000350/28.11.2012г. към 28.03.2016г. в размер на 334 166,80 лв., в т.ч.: просрочена главница -   78 236,92 лв.;просрочена договорна лихва    – 112 230,10 лв.;просрочена наказателна лихва – 143 699,78 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че са му представени всички отчети и прилага тези, които не са били в делото към експертизата. Посочва също така, че тази сума, която е уговорена по споразумението, че се дължи, е погасена, но ако се смятат сумите, дължими по договора и към процесната дата, и към момента има непогасени задължения по кредита в описаните размери.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК, като за да е допустим специалния установителен иск за признаване за установено на вземането на ищеца спрямо ответниците, следва да се установи, че за същото вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и че искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, считано от съобщението до ищеца – заявител в заповедното производство. В настоящия случай искът е допустим, тъй като на ищеца е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за процесните суми, е указана възможността по чл. 415 от ГПК и искова молба е в законоустановения едномесечен срок от връченото изрично съобщение и е процесуално допустима. Заявителят следва да установи вземането си спрямо длъжниците, които са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Спрямо тези, които не са подали възражение, заповедта е влязла в сила и липсва правен интерес от установяване на вземането спрямо тях, както изрично се посочва в т.5в от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК за заповедното производство, което е задължително за съдилищата  и  предявяването на иска само спрямо някои от солидарните длъжници не води до недопустимост на претенцията.

По делото се установи безспорно сключването на процесния договор за кредит от 28.11.2022 и анекс към него, както и че по по заявление от ищцовата банка от 07.05.2015г. по гр.д. №24666/2015г. СРС, 82 състав е издал заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2015г. и изпълнителен лист срещу „А и Л К.“ ООД, „М.Б.“ ООД / сега с променено наименование „А.Е.Б.“ ЕООД и И.Ц.Й., за сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва, ведно с държавна такса и разноски, срещу която са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК от 04.10.2019г. Съгласно т. 13 от ТР 4/2013г. на ОСТГК на ВКС за заповедното производство, в производството по иска по чл. 422 от ГПК съдът взема предвид всички факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Както изрично сочи ВКС „фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство“. С оглед горното изцяло са неоснователни доводите на ищеца, изложени в допълнителната искова молба, че релевантният момент за преценка съществуването на вземането бил датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта и че към 07.05.2015г. е имало непогасени задължения по процесния договор. Неправилно ищецът цитирайки т. 9 на горепосоченото ТР приема, че следва вземането да се установява само към момента, от който искът по чл. 422 от ГПК се счита висящ, а именно ако е предявен в законоустановения срок, това е датата на заявлението. Напротив в ТР на ВКС се казва противното, а именно че следва да се съобразят последващите факти, за които са налице доказателства до приключване на устните състезания по делото, като изрично ВКС посочва, че посоченият момент, от който искът се счита за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този момент, а напротив, следва да се съобразят фактите от значение за същото към момента на формиране на СПН – приключване на съдебното дирене. В тази връзка съдът счита, че следва да обсъди сключеното споразумение от 05.02.2016г., последвалите прехвърляния на имоти и погасяване на суми съобразно уговореното в него. Съдът намира, че това споразумение има характер на извънсъдебна спогодба и има силата на закон за сключилите го страни. С него изрично е уговорено в т. 9 от същото, че след превод на уговорените суми, остават задължения по описаните пет договора, но задълженията по Договор за банков кредит №000LD- L-000350 и № 000024 се погасяват. Вярно е, че в началната част на споразумението по отношение на процесния договор е посочено, че е дължима сума, която е по-голяма от тази, за която в т.1 и т.6 е уговорено да се направят преводи от двете лица, но горното не води до извода, че се променя постигнатото със споразумението съгласие вземанията по този договор да се считат погасени. Никъде в договора не е изразена воля на страните, че от предмета на тази извънсъдебна спогодба е изключено вземането, което е предмет на заповедното производство. Ако ищецът / банката/ поддържа, че с изричното й изявление в т.9, че задълженията по договора от 28.11.2012г. се считат изцяло погасени при описаните плащания, се твърди, че се е объркал или допуснал грешка, каквито доводи не се изтъкват под формата дори на възражения в настоящото производство, то той е имал правната възможност да установи порока на волята си и да претендира унищожаемост на споразумението, имащо характер на спогодба, в установените от закона срокове. Няма данни и твърдения да е сторил това. Предвид горното соченото от ищеца, че независимо от споразумението и плащането изцяло на уговорените по него суми и изрично посоченото в т.9, че по процесния договор и по договор 024, всичко е погасено, той въпреки това има вземане за непогасени, падежирали и изискуеми договорни лихви, частично предявени в размер на 30680,00 евро за периода от 01.04.2013г. до 06.05.2015г., представляващо част от пълния размер на просрочената договорна лихва от общо сумата 166255,60 евро, считайки че, вземането по този изпълнителен лист не е предмет от Споразумението от 05.02.2016 г., са неоснователни. Никъде в споразумението не е уговорено, че част от вземането по този договор не е предмет на същия, респ., че е изключено от спогодбата и от съдържанието на същото не се установява опровергаване на посоченото в т.9, че задълженията по договор 000LD- L-000350 и № 000024 се погасяват изцяло. Ако ищецът е считал, че част от вземанията по някои от тези договори не са предмет на споразумението или остават дължими, то е следвало да ги посочи в началната част на т.9 от споразумението, както е сторено за другите пет договора. Както се посочи по-горе, да има разлика между посочената сума и уговорената за плащане, но при положение, че няма друго изявление, очевидно се касае за грешка, може би порок на волята, който обаче не е релевиран надлежно от ищеца нито в рамките на настоящото производство, нито по исков ред по реда и в сроковете за това. Това, че посоченият размер на дължимите суми по Договор за банков кредит №000LD- L-000350 е по-голям и че в преамбюла на споразумението задължението е посочено в размер на 1992689,74 лева, а сборът от сумите по т.1 и т.6 е в размер на 1686570,00 лева, не означава, че е дължима разликата в размер на 306119,74 лева, при положение че не е посочено изрично това, тъй като със спогодбата всяка от страните може да прави отстъпки и няма пречка това да бъде съобразено. Както изрично се посочва в чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, и които не са били предмет на спора. Налице е константна практика, обективирана в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г., II т. о., решение № 167 по т. д. № 666/2010 г., I т. о., решение № 81 от 7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о., решение № 115 от 1.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г., I т. о., решение № 54 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о., решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 г., II т. о., решение № 150 от 22.12.2016 г. по т. д. № 1704/2015 г., I т. о. и др., в които е застъпено, че на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. В случая не може да се приеме, при положение, че в т.9 ясно е посочено по кои договори остава задължение и в какъв размер, а по договори 350 и 24 ясно е посочено, че задълженията се считат погасени, че е налице неяснота, а напротив, формулирана е отстъпка и с горното съдът следва да се съобрази, тъй като изрично постигнатата и изразена воля от страните по споразумението от 05.02.2016г. е при постъпване на сумите, задълженията по процесния договор да се приемат за погасени. Сумите са постъпили и задълженията в размера, в който е уговорено по споразумението, което изрично се установява от заключението на ССЕ от вещото лице М., при което както се посочи по-горе не се установява хипотеза на чл. 367 от ЗЗД, а именно лъжовни документи и не се установява грешка като порок на волята, поради което следва да се приеме, че с оглед уговореното по същото, имащо силата на закон за сключилите го страни, включително и ищцовата банка, задълженията по процесния договор се считат погасени. Процесното споразумение има правната същност на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй като с него страните са уредили последиците по описаните договори, включително процесния, като са установили какви ще са задълженията по посочените договори и чрез взаимни отстъпки са се споразумели, че по два от тях задълженията с извършване на плащанията по т.1 и 6 ще се считат погасени. Неоснователни са възраженията на ищеца, че двамата ответници, които са съдлъжници не били страна по споразумението, тъй като страна по същото е самият кредитополучател – „А и Л К.“ ООД и това, че съдлъжниците не са подписали споразумението, не означава, че то и уговореното в него не е довело до погасяване на договорното задължение. В случая със споразумението е изрично уговорено от самия кредитополучател, че плащането на описаните суми погасява задълженията по този договор и не е посочено, че това е частично, напротив, погасяването очевидно касае всички задължения по договор №350, което изрично е записано в споразумението. В тази връзка следва да се има предвид, че макар в чл.108 от ЗЗД да се регламентира, че задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника, то няма пречка опрощаването да е част от сключена спогодба и в този именно смисъл са твърденията на ответниците - че процесното споразумение съдържа опрощаване на задълженията за лихва за забава, в качеството на отстъпка на кредитора - ищец, по смисъла на чл. 365 ЗЗД. След като опрощаването е договор и няма пречка да е част от съдържанието на спогодба, несъстоятелно е, че то трябва да е изрично и не може да бъде извлечено по тълкувателен път, доколкото в последната точка от споразумението е записано, че няма задължения, тъй като чл.20 от ЗЗД не въвежда такова ограничение по отношение обекта на тълкуване. С оглед гореизложеното и предвид установяването от вещото лице по ССЕ, че сумите по споразумението от 05.02.2016г. са получени, така както е уговорено, включително и от другите лица по споразумението, за които се представят отчети, съдът намира, че задълженията по процесния договор са погасени и не е налице задължение в претендирания размер. С оглед горното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а от страна на ответниците няма изрично искане за присъждане на такива, нито доказателства за сторени разноски. Ответникът Й. е упълномощил адвокат с протоколно изявление, но няма доказателства да е уговорено конкретно по размер и заплатено адвокатско възнаграждение, а съгласно ТР относно разноските се следват само изрично заплатените суми. Предвид горното разноски не се следват на страните.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, срещу И.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес *** и срещу „А.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, хотел Панорама, за признаване за установено съществуване на вземане в размер на сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва, по Договор за банков кредит №000LD-L-000350/28.11.2012г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2015г. и изпълнителен лист по гр.д. №24666/2015г. СРС, 82 състав, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

СЪДИЯ: