Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260039 /17.03.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 171 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по
искова молба от С.А.М. срещу Р.А.С..
Ищецът твърди, че с ответницата били наследници по
закон /деца/ на А. М. М., починал на 06.09.2000 г., идентичен с
лицата А. М.А. и А. М. М. На **** г. А. М. М. сключил граждански
брак с Н. Н. А., като по време на брака им придобил правото
на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Хасково,
кв. “*****“, ул. “****, а именно: дворно
място от 240 кв.м., заедно с построените в него едноетажна къща от 60 кв.м. и
навес, при граници: ул. “****“, В.К., Р. Р. и Е. . намиращо се извън регулационния
план на гр. Хасково. По сега
действащата кадастрална карта на гр. Хасково имотът бил посочен с идентификатор 77195.738.136, а сградата
– с идентификатор 77195.738.136.1. Сочи се още, че
майка им Н. Н. А. починала на ***** г. и
съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗН съпругът и петте им деца наследили равни части от
наследството й. На 16.08.2000 г. А. М. завещал на
дъщеря си – ответницата Р.С. с Нотариално завещание № 119, том I, рег. № 4268,
дело № 742 от 2000 г. на Нотариус Х. К., № 081,
процесния недвижим имот, за което завещание ищецът узнал в края на 2018 г.
/м.септември – м.октомври/ при направена справка в Общинска данъчна дирекция –
гр. Хасково. Извършените разпоредителни действия от
бащата на страните по делото представлявали съществено нарушение на чл. 14,
ал. 3 ЗН и в разрез с нормата на чл. 28 ЗН. Ищецът твърди
и че
в имуществото на наследодателя им не се включвало друго такова, представляващо актив
или пасив. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с
което да бъде възстановена запазената част на ищеца от наследството на покойния
му баща А. М. М. в размер на 7/90 ид.ч., като бъде намалено извършеното от същия завещателно
разпореждане с Нотариално завещание № 119, том I, рег. № 4268, дело
№ 742 от 2000 г. на Нотариус Х. К., № 081 в полза на
ответницата до размера на запазената част на С.А.М. в размер на 7/90 ид.ч.,
както и да бъде признато за установено
по отношение на Р.А.С., че ищецът е собственик на 7/90 ид.ч. от
процесния недвижим имот и се осъди да му предаде владението върху тези идеални
части от имота. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Поддържа се, че правото на иск по чл. 30 ЗН било погасено с
изтичането на 5-годишния срок от откриване на наследството – 06.09.2000 г., а и ищецът не бил
приел наследството на А. М. по опис изобщо и в 3-месечния срок, указан в закона.
Изпълнението на посочената процедура по чл. 61 ЗН било
задължителна материална предпоставка за предявяване на иск по чл. 30
ЗН съгласно т. 4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС
на РБ. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме основателност
на претенция с правно основание чл. 30 от ЗН, се
твърди,
че в полза на ответницата възникнало право на собственост върху
процесния имот на самостоятелно основание – изтекла придобивна давност, считано
от момента на смъртта на наследодателя на 06.09.2000 г. до 2018 г., въз основа
на което й била призната собствеността върху целия имот
по давност с Нотариален акт /НА/ № 35, том 25, 12.12.2018 г. на СВп Хасково. Предвид
изложено се иска предявените
искове да бъдат отхвърлени, като на ответницата се присъдят направените по
делото разноски.
Съдът, като като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и от приетите
писмени доказателства – Акт за женитба № **, том
І, стр. 235, НА за собственост на
недвижим имот по давност № 198, том І, дело № 226 от 09.04.1980 г. на Хасковски районен съдия; Нотариално
завещание № 119, том І, рег. № 4268,
дело № 742/2000 г. на Нотариус Х. К.; Удостоверение на вх. №
94 С-1211-1 от 19.08.2019 г. с Рег. индекс: ТС-643 от 10.06.2018 г. и Скица
на поземлен имот № 15-235326-18.03.2019 г. от СГКК - гр. Хасково; Удостоверения за наследници с изх. № ГРАОН1-453 от 13.08.2018 г. и с изх. № ГРАОН1-878 от 01.10.2018 г.; Удостоверения за
идентичност на лице с различни имена с изх. № ГРАОН14-183 от 06.11.2018 г. и с изх. № ГРАОН 14-72 от 13.08.2018 г., се
установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и
обстоятелства
относно придобиването правото на собственост върху процесния
имот от
родителите на страните и завещаването му от техния баща на ответницата.
С НА № 35 от 12.12.2018 г., том 4, рег. № 3677, дело № 557/2018 г. на Нотариус Х.К., ответницата е призната за собственик по давностно владение на процесния
недвижим имот.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Ю. Ю. и С. С. С. за
установяване на релевантните факти и обстоятелства, като показанията им са
записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 17.02.2022
г. /л. 144 – л. 145 по делото/, поради
което не следва да се излагат отново текстуално, а
при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се
кредитират показанията на разпитаните
свидетели, естествено преценени съгласно
изискванията на чл. 172 ГПК по отношение на втория от тях, доколкото те са последователни, логични, в резултат на непосредствени
и лични възприятия, кореспондират на останалите събрани по делото доказателства
и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединение искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 108 ЗС,
които са процесуално допустими. С оглед дадените
в мотивите на Определение № 1341/23.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 767/2020 г. по
описа на ОС - Хасково задължителни указания, не могат
да бъдат споделени доводите на ответника за тяхната недопустимост.
Спорът относно накърняването на запазената част на ищеца от наследството на на А. М. М. и намаляването на извършеното от последния завещателно разпореждане в полза на ответницата е с преюдициално значение за собствеността на процесния имот, поради което най-напред следва да се разгледа искът по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че страните са наследници по закон на А. М. М., като ищецът е негов син, ответницата – негова дъщеря, същият е имал общо пет деца, и с нотариално завещание № 119 от 16.08.2000 г., том І, рег. № 4268, дело № 742/2000 г. на Нотариус Х. К. се е разпоредил с целия процесен имот, придобит в режим на СИО със съпругата му Н. Н. А., починала на **** г., в полза на Р.А.С.. На следващо място, не се твърди, а и не са ангажирани доказателства към момента на смъртта му - 06.09.2000 г. наследодателят им да е притежавал други имущества, поради което наследствената му маса не се образува съобразно правилата на чл. 31 ЗН, а се формира само от завещания имот. При това положение и съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на всичките му низходящи действително е 7/18 ид.ч., а на ищеца - 7/90 ид.ч. от имота. След като наследодателят им го е завещал целия на ответницата, то се налага изводът, че тя действително е била накърнена с процесното завещание и ищецът има право то да бъде намалено до размера на неговата запазена част. Възражението, че ищецът не е приел наследството по опис изобщо и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, представляващо материална предпоставка за реализиране на правото му по чл. 30 ЗН, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, е неотносимо, тъй като в случая искът е предявен спрямо лице, което е наследник по закон, а и извършеното завещателно разпореждане е универсално, доколкото с него наследодателят е изчерпал цялото си наследство.
Своевременно направеното от ответницата възражение за погасяване по давност на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, обаче е основателно. В тази връзка най-напред следва да се посочи, че този иск се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието – т. 3, б. „г“ от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС. Следователно релевантно е не кога ищецът е узнал за съществуването на завещателното разпореждане, а кога ответницата е изразила, изрично или мълчаливо, волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което се осъществява чрез посочени в чл. 49 от с.з. способи – така и в Решение № 1147 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 1945/2007 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. на ВКС, I г. о., Решение № 24/17.02.2012 г. по гр. д. № 407/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 142/21.04.2012 г. по гр. д. № 988/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.
В случая от събраните по делото гласни доказателства съдът приема за
установено, че след
смъртта на наследодателя им ответницата е започнала да упражнява първоначално чрез трети лица – наематели, а впоследствие
лично явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерението да го свои, което е било демонстрирано пред всички
останали, вкл. и
ищеца. Установява се, че тя го ползвала според предназначението му, като липсват твърдения и данни брат й
да се е противопоставил на това отричане на правата му.
Касае се за действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от
завещанието лице да приеме наследството, считайки себе си за едноличен собственик на разпореденото с тази сделка
имущество, достигнали
до знанието и на другия наследник по закон.
При това положение и
доколкото към датата на подаване
на исковата молба – 21.01.2019
г. са изтекли много повече
от пет години, и не се установяват обстоятелства, довели до спиране или
прекъсване на срока
по чл. 110 ЗЗД, следва
да се приеме, че претенцията по чл. 30, ал.
1 ЗН е погасена по
давност.
Предвид неоснователността
на този иск и по изложените в тази връзка съображения, следва да се отхвърли и ревандикационната
претенция на С.А.М. срещу Р.А.С.
Искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и на още едно отделно и
самостоятелно основание.
Съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012
г. на ВКС, ОСГК „…констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение…. … за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик“. Ищецът обаче не е ангажирал
никакви доказателства, които оборват фактите, обуславящи посоченото в представения
по делото от ответницата нотариален акт придобивно основание или пък
установяват, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаването на акта. Следователно, констатацията на нотариуса в съставения
по реда на чл. 587 ГПК НА № НА № 35 от 12.12.2018 г., том 4, рег. № 3677, дело № 557/2018 г. на Нотариус Х. К., към датата му - от 12.12.2018 г., не е
опровергана. Поради това следва да се приеме, че ответницата е придобила
правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание давностно
владение, респ. че ищецът не притежава твърдените от него идеални части от
същия.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявените искове са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на
делото и че ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 000 лв.
за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис
303, срещу Р.А.С., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:*** - адв. М. Г., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване
на
запазената му част от наследството на покойния им баща А. М. М. в
размер на 7/90 ид.ч., като бъде намалено извършеното от същия завещателно разпореждане с Нотариално
завещание № 119, том I, рег. № 4268, дело № 742 от 2000 г. на Нотариус Х.К., № 081 в
полза на Р.А.С. относно
дворно
място от 240 кв.м., заедно с построените в него едноетажна къща от 60 кв.м. и
навес, находящи се в гр. Х., ул. „*****“ № **, при граници: ул. “****“, В. К., Р. Р. и Е. Ш., представляващи
по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково поземлен имот с идентификатор 77195.738.136 и
сграда с идентификатор 77195.738.136.1, до размера на запазената му част, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на Р.А.С.,
че С.А.М. е собственик на
7/90 ид.ч. от същия недвижим имот и осъждането й да му предаде
владението върху тези идеални части от имота.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, офис**, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р.А.С., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:*** - адв. М. Г., сумата от 1 000,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.