Решение по дело №2080/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1880
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20197040702080
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1880       05.11.2019г.   гр.Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ЧАВДАР Д.

 

при секретар Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2080 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Жалбоподателят Н.Д.Т. с ЕГН **********, изпълняващ длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2 е оспорил заповед № 251з – 3200/13.08.2019г., издадена от директора на ОД на МВР – Бургас. С оспорената заповед, на основание чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.200, ал.1, т.6 и чл.204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В жалбата са релевирани възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при неспазване целта на закона. Иска се от съда да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата против наложеното дисциплинарно наказание. Прави искания за събиране на допълнителни писмени доказателства.

Ответникът – Директор на ОД на МВР - Бургас, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, представя административната преписка и допълнително изискани доказателства.

Административен съд- Бургас, трети състав, като прецени  доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, в това число и от съдържанието на оспорената заповед, че жалбоподателят Н.Д.Т. заема длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, като по делото са представени и доказателства, относно неговото назначаване.

Производството по налагане на дисциплинарното наказание, е започнало по повод извършена проверка по постъпило писмо от Районна прокуратура – Бургас и изготвена в тази връзка справка рег.№ УРИ 251р-13899/15.05.2019г. /л.18-25/, в която справка са налични данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от страна на служители на Второ районно управление – Бургас.

Със Заповед № 251з-2013/22.05.2019г. на директора на ОД на МВР – Бургас е заповядано да бъде извършена проверка, в която да се установи допуснати ли са нарушения на служебната дисциплина от посочените в справка УРИ 251р-13899/15.05.2019г., по описа на ОД на МВР – Бургас, служители. Със заповедта поименно е определена комисията, на която се възлага  извършването на проверката. Посочено е, че за резултата от проверката следва да бъде изготвена писмена справка в едномесечен срок, считано от датата на заповедта, като при наличие на допуснати нарушения същите да бъдат квалифицирани. Заповедта е сведена до знанието на жалбоподателят Т. на 29.05.2019г. видно от изричното за това отбелязване /л.17/.

Във връзка с назначената проверка по заповедта на директора на ОД на МВР - Бургас за установяване данните, посочени в справка УРИ 251р-13899/15.05.2019г. са изискани копия на материали по ДП № 434 ЗМ-34/2019г. по описа на Второ РУ – Бургас, справки за преписки, разпределени с резолюция на полицейски инспектор П, Петров за периода 01.05.2018г. до 30.11.2018г., колко дежурства е имал Петров за този период, както и имал ли е Петров за този период просрочени преписки и взето ли е отношение спрямо служителя от прекия ръководител /л.26-27/. В отговор на направените с писмо № 25100-11016/22.05.2019г. /л.26/ и писмо № УРИ 251р-14463/20.05.2019г. /л.27/ искания са представени докладна записка рег.№ 434р-199433/2018г. по преписка № 434000-5403/2018г. /л.36/ и самата преписка под № 434000-5403/2018г., съдържаща заявление от лицето И, Стоянов Т. /л.39/, негови писмени сведения /л.40/, писмени сведения на лицето И,Матеев/л.41/, П,Вутов /л.42/, протокол за предупреждение /л.43/, постановление за образуване на досъдебно производство на Районна прокуратура – Бургас /л.44/, постановление за удължаване срока на разследването /л.48/, като същите са налични и по настоящата преписка. Представени са също постановление за възлагане на ОИМ на осн.чл.218, ал.2 от НПК от 18.02.2019г. /л.49/ и от 14.03.2019г. /л.51/, докладна записка по проведените ОИМ във връзка с ПД 434 АМ-34/2019г. /л.50/, докладна записка по извършена работа по постановление за възлагане на ОИМ /л.52/, телеграма за обявяване на ОДИ /л.53/, жалба от И,Т. с вх.№434000-9860 /л.54/ и докладна записка с рег.№ 434р-7758/07.05.2019г. /л.55/. В хода на проверката, извършвана въз основа на Заповед № 251з-2013/22.05.2019г. на директора на ОД на МВР – Бургас, са снети писмени обяснения и сведения от лицата П. Петров, Д. Крумов, Т. Рачев, И. Христов, М. Жекова и жалбоподателя Т. /л.29-35/.

С писмо УРИ 251р-16471/07.01.2019г. на началник сектор ООРТП към отдел ОП, във връзка с назначената проверка, е поискана справка относно деловодната система, в която се регистрират заявления от граждани подадени в РУ при ОД на МВР – Бургас, както и да се отговори дали в възможно автоматизирано да се извършва справка за всички регистрирани материали в РУ за зададен период от време (от дата до дата), да се проследява движението им и съответно имената на служителите, на които са разпределени, както и дали е възможна справка за конкретна преписка по номера, с който е регистрирана в деловодната система /л.60/. В отговор на писмото, от началник сектор КАПО при отдел „Административен“ при ОД на МВР – Бургас е изпратено писмо УПИ 251р-16514 /л.61/. Представени са копия на извадки от дневник за отразяване на резултатите от извършените проверки на полицейски/младши полицейски инспектор /л.62-65/, копие на извадка от тетрадка за отразяване движението на материалите, съдържащи явна или квалифицирана информация /л.67-79/. Във връзка с писмо УПИ 251р-16144/05.06.2019г. /л.80/, с писмо УРИ 251р-16453/07.06.2019г. са представени протокол за запознаване с типова длъжностна характеристика и кадрова справка на жалбоподателя Н.Т. /л.81-84/. Видно от последната, главен инспектор Н.Т. има 20 награждавания с отличия и награди по ЗМВР и нито едно наложено наказание по време на службата.

По делото са налични Заповед № 434з-133/12.03.2018г. за разделяне на района обслужван от група ПКП „Братя Миладинови“ на четири микро района и определяне на отговорниците по тях /л.57/  и Заповед № 434р-83/16.02.2018г. за определяне на служители от Второ РУ – Бургас, за осъществяване на непосредствен контрол по организацията на работата със заявителски материал за престъпления от общ характер и по изпълнение на дейностите, регламентирани във „Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал по престъпления от общ характер /л.58-59/.

Вследствие на извършената проверка и събраните материали, комисията назначена със заповед № 251з-2013/22.05.2019г. на директора на ОД на МВР – Бургас е изготвила доклад с рег.№ 251р-17057/14.06.2019г. В доклада, след излагане и обсъждане на фактическите констатации комисията е направила извод, че са налице данни за неупражнен контрол от Н.Т. над служителите П.Петров и Д. Крумов, във връзка с извършени от тях действия по жалби на И.Т., а деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и е предложено на основание чл.200, ал.1, т.6  от ЗМВР на Н.Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание за „неупражняване на контрол над подчинени“ - „Порицание“, за срок от шест месеца до една година /л. 8-16/. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на доклада на 17.06.2019г. в 11:00 часа, видно от нарочното отбелязване за това – л.16 гръб от делото.

На 28.06.2019г. е издадена Покана за даване на писмени обяснения /л.6-7/ на главен инспектор Н.Т.  - началник сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР е поканен да представи писмени обяснения, по установените фактически и правни основания в доклад рег.№ 251р-17057/14.06.2019г. и предложението за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“. Поканата е получена от Т. на 28.06.2019г. – л.7 от делото.

На 01.07.2019г. Т. представил писмени обяснения /л.5/, в които най-общо излага несъгласие с приетите от комисията констатации и апелира за неизвършено от него дисциплинарно нарушение  по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, квалифицирано в чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР.

На 13.08.2019г. директорът на ОД на МВР – Бургас е издал оспорената заповед, в мотивите на която е посочил, че главен инспектор Н.Т. -  началник на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, не е изпълнил служебните си задължения съгласно типова длъжностна характеристика на НАЧАЛНИК СЕКТОР „Охранителна полиция“ в Районно управление на ОД на МВР, а именно: да организира и контролира цялостната работа на сектора, като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството, да осъществява функции по контрол за установяване на нарушения в случаите, когато това не е предвидено в нормативен акт, организира, лично участва и контролира изпълнението на задачите на сектора, да осъществява контрол върху работата на подчинените му служители и изисква за стриктното спазване на служебната дисциплина и законността. Главен инспектор Н.Т. е определен със заповед № 434р-83-16.02.2018г. на началника на Второ РУ – Бургас да осъществява и непосредствен контрол по организацията на работата със заявителския материал по престъпления от общ характер. В заповедта, предмет на съдебното производство, са описани фактите и обстоятелствата по допуснатото нарушение, така както те са били възприети от страна на комисията и отразени в доклад с рег.№ 251р-17057/14.06.2019г. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР за „неупражняване контрол над подчинени“, е наложено наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на Т. на 14.08.2019г. в 14:30 часа, видно от нарочното за това отбелязване – л.4 гръб от делото.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените в чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. Съгласно чл.204, т.4 на ЗМВР дисциплинарното наказание „порицание“ се налага от служители на висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто несъмнено е директора на ОД на МВР – Бургас. С разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗМВР са регламентирани видовете дисциплинарни наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието „порицание“, каквото именно е наложено на жалбоподателя главен инспектор Н.Т., с оспорената заповед.

Дисциплинарното производство е открито със Заповед № 251з-2013/22.05.2019г. на директора на ОД на МВР - Бургас, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по 204 от ЗМВР. Със същата заповед, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е разпоредено извършването на проверка от назначената със заповедта комисия. Изложените възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за попълване на комисията с лица извън състава на ОД на МВР се оказват неправилни, видно от представената по делото на л.123 „Специфична длъжностна характеристика на длъжността Началник на група „Общинска полиция - Бургас“ към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ при отдел Охранителна полиция на ОДМВР - Бургас.

На основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от проверката дисциплинарно разследващият орган е изготвил доклад, с който е направено и предложение, на главен инспектор Н.Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ е запознат с доклада и доказателствата към него на 14.06.2019г., съгласно поставена от самия него върху доклада резолюция, което действие съдът счита за момент на узнаване на ДНО за нарушението на жалбоподателя, по смисъла на чл.196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазено е и изискването залегнало в нормата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, доколкото преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, ДНО е поканил държавния служител Т. да даде писмени обяснения. Спазени са сроковете за налагане на наказание по чл.195, ал. 1 от ЗМВР.

Настоящият съдебен  състав намира, че правото на защита на жалбоподателя е било реализирано в пълнота в хода на дисциплинарното производство. Т. е бил запознат с всички установени факти по проверката и неколкократно е давал обяснения. В този смисъл правото му на участие в производството е било гарантирано.

Заповедта обаче, Съдът намира като издадена при допуснати редица процесуални нарушения, някои от тях явяващи се съществени по смисъла на закона. На първо място настоящият съдебен състав действително констатира липса на издадена заповед за започване на конкретното дисциплинарното производство срещу жалбоподтаеля, което обстоятелство практически е в противоречие с разпоредбата чл.16 от Инструкция N8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи, вр. чл.215а ЗМВР. Доколкото хипотезата на чл.208 обаче предвижда алтернативна възможност в хипотезата и на чл.200 ЗМВР, която касае настоящото производство, то това нарушение не е съществено. ( чл.208 При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.).

На следващо място, в конкретното производство Съдът установява липса на надлежно уведомяване на жалбоподателя за открито срещу него дисциплинарно производство. От събраните по делото писмени доказателства става ясно това, че извършената проверка, по която е изготвена справка от страна на ст. Инспектор И. Малинов (л.18-24) притежава предварителен характер и в тази връзка предхожда започването на дисциплинарното производство. Въпреки дадените в тази справка сведения от страна на жалбоподателя, същият не е могъл да предположи на този етап, че срещу него ще бъде инициирано дисциплинарно произвоство. Разбира се липсва ограничение доказателства събрани в други производства да бъдат използвани в процесното, стига същото да е проведено по начин, който да гарантира правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка, съществено е изискването на закона да бъде уведомен служителят за откриване на самото производство, доколкото per argumentum a contrario, от разпоредбата на чл.206, ал.5 ЗМВР то следва да бъде проведено в присъствието на самия служител, за да има възможност същия да преценя представените доказателства и да сочи такива в своя полза, в съответствие с разпоредбата на чл.206, ал.4 АПК. Т.е. същият има право да присъства при разпитите на свидетелите, да прави бележки да сочи нови или допълнителни доказателства (или да ангажира свой колега със същите права и функции (чл.205, ал.3 ЗМВР), като всичко това цели да гарантира правото на защита на жалбоподателя и установяването на обективната истина в производството. Тези нарушения обаче биха били съществени единствено и само в случаите когато така допуснатите процесуални слабости са довели до невярно и неточно установяване на фактическата обстановка в производството. Доколкото в настоящото съдебно производство нито бяха оспорени, нито се сочеха такива негодни или превратно тълкувани доказателствени средства, и напрактика не се спори по установените факти, то настоящия съдебен състав заключава, че в конкретния случай макар и събирани в негово отсъствие, доказателствените средства не са повлияни и могат да бъдат кредитирани ведно с тези събрани в хода на настоящото съдебно производство. Наред с това, гаранция за зачитане правото на защита на жалбоподателя е и предоставената му възможност в изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал.1 ЗМВР да бъде изслушан, респ. да бъдат приети писмените му обяснения, което е сторено.

Във връзка с изложеното, според настоящия съдебен състав в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а възраженията за обратното, съдът намира за неоснователни.

В оспорената заповед е посочено конкретното дисциплинарно нарушение, допуснато от жалбоподателя, а именно „неупражняване на контрол над подчинени“, както и конкретните действия, посредством които е извършено то – „ неупражнен контрол над дейността на служителите П. Петров и Д. Крумов  във връзка с извършениете от тях проверки по жалби на И. Т., заведени с вх.№434000-5403/21.05.2018г. и възложена с резолюция за проверка, издадена от жалбоподателя Н.Т. и  на инспектор Панайот Петров  и с вх. № 434000-9860/04.09.2018г. и възложена за проверка с резолюция от гл. инспектор Т.  на мл. експерт Деян Крумов. “ Посочено е, че във връзка с преписките жалбоподателят  е изготвил 1 бр. протокол за предупреждение от 05.07.2018г. и макар да е осъзнавал, че първата преписка е забавена, а по втората се иска единствено информация за работата по първата, не е взел отношение към забавянето на служителя П. Петров. По-натам е описано това, че на 04.12.2018г. инспектор Петров е изготвил докладна до жалбоподателя с предложение преписката да бъде изпратена на РП- Бургас  с мнение за образуване на ДП, като към преписката били приложени единствено 2бр. сведения и 1бр. протокол за предупреждение. Жалбоподателят се е запознал с тези материали и е съгласувал изпращането на преписката в РП - Бургас, без да вземе отношение спрямо служителя, въпреки просрочената с около 6 месеца преписка. Що се отнася до разпределената на Крумов преписка, същият е посочено, че не е работил по нея и спрямо него жалбоподателят също не бил взел отношение. Всички тези факти в съвкупност са преценени като неупражнен контрол спрямо подчинени служители.

І. По твърдението за наличие на допуснато дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.6 ЗМВР.

За да бъде установено наличието на подобно дисциплинарно нарушение от страна на Н.Т., следва да бъдат преценени следните обстоятелства: 1. Налице ли е соченото в оспорената заповед бездействие от страна на жалбоподателя. 2. Налице ли е задължение за действие по отношение на него в хипотезата на установените обстоятелства, като форма или проявление на служебна дейност, 3. Налице ли е от субективна страна на деянието проявена форма на вина – умисъл или небрежност.

С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Вписаното в заповедта правно основание – чл. 200, ал1, т.6 ЗМВР, не съответства на изложеното в същата фактическо основание, като съдът констатира смесване на елементите на нарушенията по чл.200, ал.1 т.6 и т.11 от ЗМВР.

И при двете нарушения изпълнителното деяние бива реализирано чрез бездействие, като и в двата случая се дължи определен вид действие, като от субективна страна изследвани следва да бъдат както наличието на умисъл, така и на небрежност.

Отделното от горното, при преценка наличието на това специфично нарушение внимание следва да се дължи и за обстоятелството, че контролната дейност над подчинените и извършвани от тях дейности е характерна за ръководния състав от всички нива на МВР. В тази връзка при изследване допускането на подобно нарушение изследвано следва да бъде и обстоятелството, дължи ли се то на липсата на контрол от страна и на по-горното в структурно и организационно ниво равнище, което не може да бъде преодоляно с ресурса на ръководен служител от по-долното ниво.

При постановяване на правните си изводи, съдът изхожда от обстоятелството, че като нарушение на служебната дисциплина следва да се окачестви всяко виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

В конкретния случай, във връзка с коментираното по-горе, от събраните по делото доказателства и обективните находки по преписката може да бъде направен извод, че се касае за бездействие в случай на дължимо изпълнение на служебно поведение.

Дължимото поведение обаче следва да бъде толкова ясно и категорично заявено от дисциплинарнонаказващия орган, че за нарушителя и за третите лица следва да липсва съмнение и занапред какво е то, както и това, че се дължи в ситуации като конкретната. Такова поведение обаче не се сочи от органа. Не става ясно какво конкретно действие е очаквал той от наказания - дали да предупреди служителя писмено, дали да му напомни за необходимостта от прикючване на преписката, дали да го докладва за налагане на дисциплинарно наказание, дали да му наложи някакъв вид служебна санкция или да изземе преписката и да я разпредели на друг, за да бъде преценено съобразно конкретиката на соченото като неизвършено действие дали се касае неупражнен контрол над подчинени или за неизпълнение на служебно задължение. В тази връзка непосочването на дължимото поведение въвежда единствено неяснота за съдебния състав при изследване наличието на хипотезата на чл.200, ал.1, т.6 ЗМВР и отграничаването й от тази по чл.т.11 на същата разпоредба. Разликата е в това, че нарушението по т.11 изискава конкретно, обичайно еднократно действие в конкретна ситуация, докато тази по т.6 набляга на организационния характер на пропуснатата да бъде извършена дейност. Т.е. тя изискава създаване на обща организация, общ ред за провеждане на контрол, по начин съобразен с нормативната база и целите на самата контролирана дейност. В тази връзка създаването на обща организация за проверка и контрол на подчинените може да бъде приета за налична в конкретния случай предвид данните в заповедта за извършени 4 бр. проверки във връзка с дейността на инспектор Петров, отразени в дневник за отразяване на резултатите от извършените проверки. В случай, че такавъведения ред за контрол не е приет за годен такъв, доколкото същият е приложим спрямо всички подчинени на жалбоподателя служители, изследван е следвало да бъде началният му момент на въвеждане, като включени в правнорелевантното според дисциплинарнонаказващият орган поведение е следвало да бъдат имената на всички подчинени лица. От данните става ясно, че се касае по-скоро за неефикасност на системата за контрол в някои случаи, но не и за липса на упражнен такъв контрол. По делото в тази връзка е изследвана техническата възможност за снабдяване чрез ЦАИСДО с информация за продължителността на всяка преписка, но не е проверено налице ли е организация за достъп на наказания до тази информация. От проверката по-скоро са налични данни за достъп до подобен вид справки на трети лица, които не са прякоподчинени на жалбоподателя и е неясно дали същият би могъл да се снабди със същите данни. Липсват данни и за това бил ли е обучен служителят да борави с посочената деловодна система, за да бъде изисквано от него подобно поведение.

Най-съществен пропуск на дисциплинарнонаказващият орган, свързан с конкретиката на изпълнителното деяние на жалбоподателя, преценено като административно нарушение е липсата на точен момент или период на извършване на нарушението. Цитирани в оспорената жалба са дати на образуване на две преписки, една от които, видно от същата информация, неправилно регистрирана, но не и точен момент или по-скоро период в който жалбоподателят е преустановил контролът над подчинените си. Времевите характеристики на нарушението са съществени и важни доколкото определят период от време през който за същото нарушение повторно наказание е недопустимо. Липсата на точен и конкретен момент или период на допускане на санкционираното нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като създава предпоставки за възможни нарушения на принципа „non bis in idem”, защитаван стриктно в правораздавателната практика на българските съдилища. Този период не следва да бъде извлечен от субективната преценка на наказващия орган, а да следва от нормативноустановени правила и критерии.

Част от конкретната длъжностна характеристика на жалбоподателя е общото изискаване за контрол над подчинените му също без индивидуализация на очакваното по-нататъшно поведение от страна на началника в конкретен служебен документ, който да е връчен на жалбоподателя.

На последно място не е проверено възражението на жалбоподателя за свръхнатовареност и липса на физическа възможност за индивидуален физически контрол над всяка разпределена от него преписка, поради което е създадена организация с периодични срещи с разследващите, на които те следва да докладват за забавени преписки и проблеми по обработването им.

В заключение на изложеното следва да бъде обобщено това, че пропуските и нарушенията при изпълнение на служебни задължения, допуснати от отделни служители на сектор ОП при Второ РУ, констатирани при проверката в дисциплинарното производство и в заповедта, обосновават отговорност на тези служители, но не и на жалбоподателя в качеството му на началник на съответната структура, тъй като правомощията по контрол предполагат отчет и проверка на извършеното, а не пряко и непосредствено наблюдение на работата на всеки един служител, във всеки момент на изпълнение на служебните функции. Това заедно с липсата на конкретни факти, сочещи какви действия Т. е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил в противоречие със служебните си задължения, налагат заключението, че служителя не е допуснал нарушения по смисъла на  чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочени в заповедта. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посочените в заповедта основания.

Поради изложеното дотук, от субективна страна няма как жалбоподателят да е проявил и изискуемото от закона правно-релевантно отношение на небрежност или умисъл, като форма на вина.

Предвид изложеното по-горе, проведеният съдебен контрол установи неспазване на материално-правните разпоредби, поради което издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да се отмени като незаконосъобразен административен акт. 

В допълнение следва да бъде изложено това, че липсват изложени конкретни мотиви относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. В заповедта е налично позоваване на страничен документ, от който е видно, че жалбоподателят е награждаван многократно без да е наказван до настоящия момент, това в комбинация с факта, че практически според правнорелевантните факти, които са проверявани и изследвани във връзка с оспореното нарушение се касае за една единствена забавена преписка, липсата на доказателства за настъпили вредни последици и необсъдените обстоятелствата за високата натовареност на служителя, обосновават извод за това, че дори и хипотетично да бе налице допуснато от него нарушение, то би било много по-леко по своя характер от обичайните от същия вид, поради което определеното наказание също се явява несъразмерно тежко.

По изложените по-горе съображения, обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР – Бургас, при Министерство на вътрешните работи, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от жалбоподателя по делото разноски в размер на 10,00 лева, съобразно представените по делото доказателства, представляващи 10,00 лева деловодни разноски - държавна такса за образуване на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Бургас

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 251з – 3200/13.08.2019г. издадена от директора на ОД на МВР – Бургас на Директора на ОД на МВР Бургас, с която на Н.Д.Т. с ЕГН **********, изпълняващ длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, на основание чл.200, ал.1, т.6 ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас при Министерство на вътрешните работи София, да заплати на Н.Д.Т. с ЕГН ********** сумата от 10,00 /десет лева/ лв., представляваща разноски по делото.         

 

Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.

 

                       

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: