РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1299/18.7.2018г.                       Година 2018                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На деветнадесети юни                                  Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : МАРИЯ МИЛАНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2012 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като Административен съд Варна е отменил Решение № 262/20.02.2018г. постановено по НАХД №5769/2017г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав не ВРС. Първоначално производството е било образувано по жалба на „Ю."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Г.И., депозирана чрез пълномощника си адв.Д.Й.Д., против Наказателно постановление Наказателно постановление № 03-007771 от 31.05.2017г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, при неизяснена по безспорен начин фактическа обстановка. Излагат се съображения, че не е извършено посоченото в Наказателното постановление нарушение. Оспорва се съставомерността на приетото за установено нарушение. Между страните бил налице сключен писмен договор от дата, предхождаща датата на проверката. Оспорва се извода на Дирекция „Инспекция по труда", че между страните е имало договорено трудово правоотношение. В конкретния случай била договорена изработка на краен резултат- почистване на 900 кв.м. мокети в хотел „Екселсиор", липсва постановление от контролния орган за обявяване съществуването на ТПО. Отделно от това било нарушено правото на защита на въззивното дружество, тъй като представител на дружеството не е било запознат с попълнената в един екземпляр декларация от Д.Р.. Въпреки специално депозираната молба до ДИТ - Варна вх.№ 17268798 от 12.07.2017г. за представяне на копие от декларацията, било отказано запознаването с нейното съдържание.

   При издаването на наказателното постановление били допуснати и съществени процесуални нарушения. Липсвали доказателства, относно овластяването на актосъставителя И.А.И. за съставяне на актове за установяване на нарушения по Кодекса на труда. Обжалваното наказателно постановлениене било издадено от лице, невключено в кръга от лицата, имащи това право и същото не е подписано от лицето, посочено като издател на наказателното постановление. С тези и др.аргументи се иска цялостна отмяна на НП или намаляване на санкцията по него.

  В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,  се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. Административно-наказващият орган не бил установил с убедителни и достоверни доказателства съществените елементи на трудовото правоотношение съгласно КТ – място на работа, длъжност и характер на работата, времетраене на договора и продължителност на работните дни в седмицата, уговорено възнаграждение, периодичност на заплащане и почивни дни. ААНО се позовавал на декларацията по чл. 399 от КТ, попълнена от г-н Р., че същият работи в хотел „Ексалсьор“, че работи от 9,15 часа до 16,30 часа, и че получава възнаграждение в размер на 150 лв. Съдържанието на подписания между страните договор по реда на чл. 258 и следващите от ЗЗД, както и липсата на основно данни по чл. 66 от КТ не позволявали да  се направи категоричен извод за наличието на трудово правоотношение мужду Р. и „Ю.“ ЕООД. По отношение на вписаното в декларацията от Р., че получава възнаграждение в размер на 150 лева липсва отразяване, че лицето е получавало тази сума периодично, за да се направи извод, че се касае за трудово правоотношение. Липсвали също така категорични доказателства, че е бил налице постоянен характер на извършената от Р. работа, за да може да се прецени дали се касае за правоотношения за предоставяне на работна сила или става дума за облигационно отношения за възлагане на определена работа или услуга. С оглед изложеното считам, че не е доказано по безспорен начин, че съществуващото правоотношение между жалбоподателя и Р. е трудово правоотношение. В условията на евентуалност се моли нарушението да бъде  преквалифицирано по чл. 415в от КТ.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че от  приложеното по административно-наказателната преписка и от разпита на свидетелите безспорно се установило, че лицето Д.Р. е работил при условията на възникнало и съществуващо трудово правоотношение. В декларацията, която лицето собственоръчно е попълнило, е посочило всички елементи на трудово правоотношение, трудови функции, начало и край на работното време. Чл. 1, ал. 2 от КТ сочел, че  когато едно лице предоставя своята работна сила, правоотношението, което възниква е трудово. Впоследствие, в преписката бил представен граждански договор, но той не оспорвал събраните доказателства по време на проверката. В случая има изплащане на това възнаграждение именно с начисление като трудово правоотношение, начален инструктаж от работодателя. В случая съществувало трудово правоотношение без трудов договор, поради което дружеството „Ю.“ ЕООД правилно било санкционирано в качеството на работодател. Що се отнася до искането на жалбопотаделя за преквалифициране на нарушението като такова по чл. 415в от КТ, съгласно едно от последните изменения на КТ за този вид нарушения в чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично било посочено, че не можеро да се прилага чл. 415в при нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

           На 27.04.2017 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.С.М.,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в хотел „Екселсиор“, стопанисван от „Сън искай“ АД, намиращ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци. В хода на проверката било установено, че въззивното дружество имало сключен договор с горепосочения хотел за почистване /пране/ на мокет в стаите на хотела. Било установено още, че на 27.04.2017г. въззивното дружество в качеството си на работодател е допуснало на работа лицето Д.Г.Р. да престира труд в полза на въззивното дружество, изпълнявайки трудови функции на длъжност „чистач производствени помещения“, с определено работно време от 09.15ч. до 16.30ч., с определено работно място- обекта на контрол –  „Екселсиор“, находящ се в к.к.Златни пясъци , Варна, където извършвал почистването и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 150 лева, седмично, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото провоотношение.

        Констатациите от проверката св.М. описала в протокол №ПР1718532/22.05.2017г.  

          С оглед горните констатации, на 22.05.2017г. св.М. съставила против въззивното дружество АУАН за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, като приела, че същото е извършено на 27.04.2017г. в хотел „–  „Ексалсиор“, находящ се в к.к.Златни пясъци , Варна . АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписала без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ постъпило писмено възражение от страна на въззивното дружество, в което било посочено, че с лицето Р. дружеството било сключило граждански договор.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя, като възприел възраженията на въззивното дружество за неоснователни и наложил на  „„Ю."ЕООД, ЕИК ********* наказание “Имуществена санкция” в размер на 1600 лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

          Съдът напълно кредитира показанията на св. С.М., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

         В с.з бе разпитан като свидетел и Д.Г.Р.. Съдът не кредитира неговите показания в частта, в която същия заявява че не е имал точно определено работно време и че сам е определял кога да ходи в хотела за да почиства, тъй като тези показания противоречат на останалите гласни и писмени доказателства събрани по преписката, както и противоречат на попълнената от самото лице декларация в хода на проверката. Св.Р. като грамотен човек, който в с.з. заяви, че никой не го е насочвал какви обстоятелства да впише в декларацията, е попълнил декларация на 27.04.2017г., в която собственоръчно е вписал, че работи при въззивника, че е на обучение-пробен период, като е посочил и всички др. елементи на трудовото провоотношение- работно време, заплата /включително и  датата на последно полученото възнаграждение/, както и че няма сключен трудов договор, а в графата за сключен граждански договор не е отбелязан нищо.  С оглед на това съдът не кредитира показанията му депозирани в с.з., в които същия твърди, че е не е имал работно време. Няма как да се приеме за житейски логично и правдоподобно, че когато имаш поставена конкретна задача за изпълнение- почистване на помещения в хотел, можеш да посещаваш конкретното място /хотела, в които има гости/ когато поискаш.

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.М. и св.Р./в кредитираните части/, дадени в с.з., АУАН,  граждански договор, ведно с приложения, идентификационна карта, декларация от лице работещо по трудово правоотношение, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416 от КТ и приложената по делото заповеди , АУАН и НП са издадени от компетентни органи. По отношение на твърдението, че липсвали доказателства за овластяване на И.А.И. да съставя АУАН, съдът намира, че на първо място Иванов не е съставял АУАН по АНП, по която е образувано настоящото дело. Същият е издал НП. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М., която към момента на съставянето му е работила на длъжността Началник отдел АИПО в ДИТ-Варна. Както издателят на НП, така и актосъставителя са овластени да съставят и издават посочените актове съобразно разпоредбите на КТ и заповед №В -0011/12.01.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Голословни  и не подкрепени с никакви факти са твърденията в жалбата, че НП не било подписано от Иванов.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

      АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

         Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, каквито твърдения се навеждат в жалбата. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП. За прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че с нищо не е нарушено правото на защита на въззивното дружество да разбере в какво е обвинено, макар да не се е запознало с попълнената и приложена по преписката в хода на АНП декларация от Р., тъй като наказания субект се защитава срещу фактите посочени в НП и срещу тяхната правна квалификация, а не срещу писмените материали приложени в него. Нещо повече в АНП не е предвидено изискване подобно на разпоредбата на чл.226 от НПК за предявяване на материалите по разследването. От друга страна очевидно наказаният субект е бил наясно каква декларация е попълнил св.Р., след като още в хода на АНП е ангажирал доказателства, чрез представяне на гр.договор и др.документи свързани с него. На следващо място, след образуване на АНД в РС-Варна материалите по преписката са били на разположение на страните и същите са могли да се запознават с тях, каквото е и сторено, видно от отбелязването в Картона заместител по делото - приложение 6, чл.84, ал.1 от ПАС.

    Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

      В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка  не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

       Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „Ю."ЕООД, ЕИК *********,и св.Р. тъй като на 27.04.2017 г. последният е престирал работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от него декларация същото той е правел още от 21.04.2017г., изпълнявайки функциите на определена длъжност- чистач, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и свидетелят Д.Р., а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор. Съобразно договореното в граждански договор от 15.04.2017 г. , възнаграждението в размер от 300,00 лева следва да бъде заплатено 3 дни след приемането на работата с констативен протокол. Констативният протокол е съставен на 10.05.2017 г. , а плащането както е посочено в декларацията на лицето и удостоверено със сметка за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДДФЛ е извършено преди тази дата-08.05.2017г., отразено е и във ведомост за изплащане на хонорари от последната дата. Т.е. представените от дружеството документи сочат към извода, че плащането е било извършено преди приемането на работата, което е в противоречие с клаузите на гражданския договор. Нещо повече в приложената по преписката декларация Р. не е отбелязал, че има сключен граждански договор с въззивното дружество. Гражданският договор по своята същност е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Не се установява верността на съдържанието му и с представените доказателства за последващо деклариране на изплатеното възнаграждение като такова по граждански договор.

      В случая релевантно за установяване на действителните правоотношения между страните е не начинът, по който те са били документално оформени, а фактите установяващи начина на престирането на труд в полза на дружеството. При изграждане на фактическите си констатации съдът съобрази и чл. 416, ал. 1 КТ, според която разпоредба редовно съставените актове по Кодекса на труда имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл  е и Решение на АС-Варна по кас. НАХД № 1152 по описа на съда за 2018 година, касаещо точно отношенията между въззивното дружество и св.Р., приети от касационния съд за трудовоправни.

    Представената от Д.Г.Р. декларация установява наличието на трите основни елемента на трудовото правоотношение- работно време, работно място, уговорено трудово възнаграждение, изискващи отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови посредством сключен трудов договор в писмена форма. Нещо повече, както в декларацията, така и в с.з. св.Р. посочи, че към момента на проверката е бил на пробен период в дружеството, като в последствие е бил назначен на работа и по трудов договор,  което е видно и от приложения по преписката трудов договор между страните.

  От всички събрани по делото доказателства е видно, че „„Ю."ЕООД, ЕИК ********* не се е използвало възможността да сключи с лицето  по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 27.04.2017 г. е допуснало Д.Г.Р. да престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

       Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - търговско дружество, което е юридическо лице по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Търговския закон, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

         Въззивната инстанция счита, че разпоредбата на чл.418в, ал.1 от КТ е неприложима в случая. Съгласно чл. 415в , ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Към датата на извършване на адм. нарушение , както и към настоящия момент действа алинея втора на цитираната разпоредба, която гласи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Осъщественото противоправно деяние от въззивника е по чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ . В тази връзка поради съществуването на нормативна забрана за определен кръг от нарушения на трудово законодателство да бъдат квалифицирани като маловажни  , сред които попада и санкционираното деяние с обжалваното по съдебен ред наказателно постановление, прилагането на привилегирования състав по чл. 451в, ал.1 от КТ е незаконосъобразно. Поради това и не следва да се обсъжда въобще наличието или липсата на основания за прилагане на привилегирования състав.

      Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1718532/22.05.2017г.  , които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

    За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на юридическо лице – работодател, почти в минимален размер, 100 лева над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството обаче са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1718532/22.05.2017г, за допуснати още девет нарушения на трудовото законодателства. Тези доказателства предпоставят извода за по – голяма тежест на нарушението от обичайната за този вид нарушения. С оглед на което и като съобрази и факта, че по преписката липсват данни за други влезли в сила НП спрямо наказаното дружество, съдът намери, че наложената имуществена санкция е справедливо определена малко над законоустановения минимум. Именно с тази конкретна и така отмерена имуществена санкция, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на ЗАНН и наказаното дружество ще бъде дисциплинирано към стриктно спазване на трудовото законодателства, като гаранция и за спазване на правата на работниците.

      

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-007771 от 31.05.2017г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Ю."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Г.И., е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.   

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: