РЕШЕНИЕ
№ 1734
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110201817 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Д. М.“ ЕООД гр. Б****, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление №**** г.,
издадено от Д*** на Дирекция „И***“ гр. В****, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на
въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00
лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли
същото да бъде отменено. Оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че
между въззивното дружество и лицето К**** Г**** са били налице граждански
правоотношения по договор за поръчка и изтъква, че приобщените доказателства
установяват, че страните по представения в хода на проверката граждански договор не са
целели да установят трудови правоотношения помежду си, като не са налице и елементите
на такива. Претендира присъждане на сторените разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2020 г., около 15.30 ч. служители при Дирекция „И****“ гр. В**** –
свидетелите М. Д. и Н. З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект – хотел „П***“, находящ се в к. к. „З*** п****“, обл. В****, стопанисван от
въззивника „Д. М.“ ЕООД, при което, в едно от офис-помещенията, установили лицето К.
Г**** да осъществява дейност по създаване на база данни в ползвани от въззивното
дружество софтуерни продукти Clock Effect 3 и Positive 3. В предоставена от проверяващите
1
за попълване декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, К. Георгиева посочила, че извършва
съответната дейност в полза на „Д. М.“ ЕООД въз основа на сключен граждански договор
срещу договорено брутно възнаграждение 700.00 лв със срок на изпълнение до 30.09.2020
г., като отразила също, че не работи в дружеството, няма договорено работно време, няма
сключен трудов договор, не получава трудово възнаграждение, не е приложима уговорка за
почивни дни и почивка в работно време и не е получила копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключен писмен трудов договор. В т.10 от декларацията К. Г**** посочила, че
дошла в х-л „П****“ около 14.00 ч., за да продължи работата по въвеждане на информация в
базата данни и планира да си тръгне между 16.00 ч. и 17.00 ч. На контролните органи било
представено копие от сключен между „Д. М.“ ЕООД като възложител и К. Г**** като
изпълнител, граждански договор от 01.09.2020 г. с предмет – създаване от изпълнителя в
срок до 30.09.2020 г. на база от данни в софтуерните продукти Clock Effect 3 и Positive 3,
необходими за дейността на възложителя, срещу платимо от възложителя в тридневен срок
от приемане на работата, възнаграждение 700.00 лв, при осигурени от възложителя
подходящо помещение в х-л „П***“ и компютър.
При тези данни, свид. М. Д. приела, че осъществяваната от К. Георгиева
дейност представлява полагане на труд по трудово правоотношение с въззивника като
работодател без наличие на сключен писмен договор, при което спрямо въззивника бил
съставен АУАН №**** г. за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ за това, че на
15.09.2020 г. в х-л „П****“ в к. к. „З*** п***“, качеството на работодател е допуснал до
работа К. Г*** да престира труд в полза на дружеството като изпълнява трудови функции по
създаване на база данни, необходими за дейността на „Д. М.“ ЕООД в софтуерни продукти
Clock Effect 3 и Positive 3, с определено работно време от 14.00 ч. до 16.00-17.00 ч. и
определено трудово възнаграждение 700.00 лв, без да е сключен договор в писмена форма
между страните по трудовото правоотношение.
На 14.10.2020 г. административно-наказващият орган възприел изцяло
фактическите и правни констатации по АУАН и издал процесното НП, с което наложил
административно наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния
предвиден, в посока към средния, а именно – 5000.00 лв.
След издаване на процесното НП, образувана въз основа на Заповед №**** от
25.09.2020 г. данъчна проверка, обхващаща периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.,
приключила с констатация, че в проверявания период единствено лицето К. Г**** е
назначено в дружеството по граждански договор.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. Д. и Н. З., така и от
приобщените документи – НП №*** г., ведно с известие за доставяне с клеймо от 26.10.2020
г., АУАН №**** г., декларация от лице, работещо на трудово/гражданско правоотношение
и осигурително законодателство от К. Г*** от 15.09.2020 г., договор за възлагане от
01.09.2020 г., Протокол №*** от 07.10.2020 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК,
идентификационна карта за „Д. М.“, пълномощно рег.№*** от 14.10.2019 г., Заповед №****
от 03.08.2010 г., Протокол №**** от 30.06.2021 г. по опис на ТД на НАП С***.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
2
Дирекция „И****“ гр. В****.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в
съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Както попълнената от лицето К. Г*** декларация по чл.402, ал.1 КТ от
15.09.2020 г., така и представения в хода на проверката договор от 01.09.2020 г., ясно и
категорично сочат, че К. Г**** се е ангажирала да осъществява дейност не във връзка с
периодично повтаряща се престация на работна сила за реализиране дейността на
предприятието на въззивника, а с оглед реализиране на определен резултат - създаване на
база от данни в софтуерните продукти в ползваните от въззивника програмни продукти
Clock Effect 3 и Positive 3, като посоченият резултат е следвало да се реализира в съответен
времеви период – от 01.09.2020 до 30.09.2020 г., без да е съществувало задължение за
престиране на труда с оглед постигане на трудовия резултат в конкретно работно време. В
тази връзка, отразеният в декларацията от 15.09.2020 г. времеви интервал от около 14.00 ч.
до 16.00-17.00ч. не представлява регламентирано работно време, доколкото не се
характеризира съобразно съдържанието на посочения документ с траен характер, а отразява
само времето, през което лицето К. Г**** е започнала и планувала да приключи своята
дейност в рамките на деня на проверката.
Приобщените доказателства не установяват и наличие на уговорено трудово
възнаграждение за престиране на работна сила от К. Г***. В пункт 5 от декларацията К.
Г**** не е посочила договорен размер на трудово възнаграждение, а в пункт 7 е отразила
наличие на поет ангажимент, да извърши създаване/актуализиране на база данни в
програмни продукти в срок до 30.09.2020 г. срещу възнаграждение 700.00 лв, което е
еднократно, а не периодично. Видно от съдържанието на представения договор от
01.09.2020 г., между страните е постигнато съглашение за плащане на възнаграждение
срещу реализиране на определен резултат, а не месечно такова, при което възнаграждение
не следва да се дължи, ако изпълнителят не осъществи договорената дейност.
За разлика от гражданския договор, по силата на трудов договор едно
физическо лице предоставя работна сила за изпълнение на даден вид работа и дължи
продължително и многократно изпълнение, за което получава трудово възнаграждение, има
работно време и работно място. Със сключването на трудов договор за работника възникват
право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на
социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални
рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и други. Противно на това, в
процесния случай е налице договореност за постигане на конкретен резултат с еднократно
изпълнение за определено кратък времеви период, без регламентирани работно време,
почивки, отпуски, трудово-дисциплинарна зависимост от работодателя, системност и
периодичност на трудовото възнаграждение. Сключването на трудови договори за
конкретна работа е само възможност, но не и задължение и по никакъв начин не следва да
се игнорира правото страните да се възползват от принципа на свобода на договаряне, стига
да не прикриват трудово правоотношение, като приобщените доказателства не формират
подобна констатация. Поради това, съдът намира, че при неустановяване на съответните,
съвкупно характерни за трудов договор признаци, извършваната от лицето К. Георгиева
3
дейност е осъществена в изпълнение на гражданско правоотношение с характер на договор
за изработка и съответно – въззивното дружество не е извършило нарушение на изискването
по чл.62 ал.2, вр. чл.1, ал.2 КТ.
Несъстоятелни са наведените от въззиваемата страна доводи за наличие на
трудово правоотношение, тъй като лицето К. Г**** е извършвала възложената дейност в
мястото на осъществяване на дейността на въззивното дружество и чрез използване на
негово техническо оборудване – компютърна конфигурация, доколкото от една страна,
чисто фактически, естеството на договорената дейност – въвеждане на данни в притежавани
и ползвани от въззивника софтуерни програмни продукти, налагат това да се осъществи на
мястото, където същите са разположени и се експлоатират за нуждите на възложителя, а от
друга страна, собствеността върху оборудването и материалите, с които се извършва
дадената дейност, както и нейното местоизпълнение, нямат характер на решаващ критерий
при разграничаване на граждански и трудови правоотношения и разпоредбата на чл.259
ЗЗД, по аргумент от противното, допуска изпълнение на договор да изработка с материали
на възложителя.
Изтъкнатите аргументи налагат извод за неправилност и незаконосъобразност
на оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1
ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за
сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представените договор
за правна помощ и фактура размер 900.00 лв (с ДДС) надвишава регламентираната по чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. (редакция към ДВ бр.68 от 2020 г.)
минимална стойност 696.00 лв (с ДДС) за една инстанция, но при липса на отправено от
въззиваемата страна възражение по чл.63д, ал.2 ЗАНН, обезщетението за разноски следва да
бъде уважено в пълния установен размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №*** от 14.10.2020 г., издадено от
Директор на Дирекция „И****“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на „Д. М.“
ЕООД гр. Б****, ЕИК ****, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер 5000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА Дирекция „И*** по труда“ гр. В****, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. М.“
ЕООД гр. Банкя, ЕИК ****, сумата 900.00 лв (деветстотин лева, 00 ст.), представляваща
разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4