№ 4
гр. гр. Димитровград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610101076 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2017г. между „Банка Пиреос България“ АД (с
правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) — кредитодател, и ответника А. Р. М.—
кредитополучател, бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №
3547/CL/2017г., по силата на който банката предоставила на М. потребителски кредит в
размер на 15000 лева. Кредитополучателят се задължил да върне кредита заедно с
дължимите лихви в срок от 120 месеца. Разрешеният кредит бил преведен по сметка на
името на кредитополучателя, като той се задължил да заплаща такси и комисионни за
обслужването на същата сметка. Съгласно чл.7 от Договора, ответникът трябвало да заплаща
на банката променлив годишен лихвен процент, който се формирал от приложимия по
договора референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от 7,37%. Годишният
лихвен процент на разходите по посочения договор, изчислен към датата на подписването
му бил в размер на 8,33%. Кредитополучателят дължал и уговорените в чл.13 от договора
такси. Ответникът трябвало да погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи
лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план,
неразделна част от договора.
Тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по Договора за „Юробанк
България“АД възникнал правен интерес от образуване на заповедно производство срещу
него на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.
№527/2023г., по което на 05.05.2023г. съдът издал Заповед №253 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на ответника да
заплати на ищеца сумата от 12601,60 лева—главница за периода от 15.09.2019г. до
25.04.2023г.; 2249,82 лева— възнаградителна лихва от 15.09.2019г. до 18.09.2020г.; 925,12
1
лева — наказателна лихва за просрочие за периода от 14.05.2020г. до 25.04.2023г., 77,94 лева
— застраховки за периода от 15.09.2019г. до 25.04.2023г. и законна лихва върху главницата,
считано от 02.05.2023г. до окончателното й заплащане, ведно с направените по делото
разноски в размер на 327,15 лева - внесена държавна такса и 1341,44 лева- платено
адвокатско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на заявителя било указано, че може да предяви
иск за установяване на своите задължения по отношение на ответника.
Предвид изложеното иска, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че А. Р. М. дължи на „Юробанк България“АД по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 3547/CL/2017г., сумата от 12601,60 лева— главница за периода от
15.09.2019г. до 25.04.2023г.; 2249,82 лева— възнаградителна лихва от 15.09.2019г. до
18.09.2020г.; 382,78 лева — наказателна лихва за просрочие за периода от 15.12.2019г. до
12.03.2020г.; 925,12 лева— наказателна лихва за просрочие за периода от 14.05.2020г. до
25.04.2023г.; 77,94 лева— застраховки за периода от 15.09.2019г. до 25.04.2023г.; 120,00 лева
— разходи по уведомяване за периода от 15.09.2019г. до 25.04.2023г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 02.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство по
ч.гр.д. №527/2023г. по описа на Районен съд — Димитровград разноски, а именно: държавна
такса и адвокатски хонорар. Претендира присъждане и на направените по настоящото
производство деловодни разноски.
С Определение №1162 от 04.10.2024г. съдът е прекратил производството по делото в
частта му по отношение на предявения от ищеца против ответника иск за установяване на
задължения по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3547/CL/2017г., за
сумите в размер на 382,78 лева — наказателна лихва за просрочие за периода от 15.12.2019г.
до 12.03.2020г. и 120,00 лева— разходи по уведомяване за периода от 15.09.2019г. до
25.04.2023г., поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Това определение е влязло в сила преди приключване на устните състезания по делото, тъй
като не е било обжалвано в срок от страните.
Ответникът А. Р. М. не е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно
заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не
е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
2
исковата молба обстоятелства и представените доказателства-преписи от Извлечение от
счетоводните книги; Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3547/CL/2017г.;
Покана, ведно с платежни документи; Заповед за изпълнение №253 от 05.05.2023г. и
изпълнителен лист №187 от 05.05.2023г., както и Заповед за изпълнение №535 от
09.08.2023г. и изпълнителен лист №403 от 09.08.2023г.; Съобщение от 13.05.2024г. на
Районен съд — Димитровград, ведно с разпореждане, материали съдържащи се в ч.гр.д.
№527/2023г. на РС-Димитровград и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло
предявения от ищеца иск.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело –466,90 лева държавна такса за
предявения иск и 300 лева- възнаграждение за вещо лице. Наред с това, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него деловодни разноски по ч.гр.д.
№527/2023г. по описа на РС-Димитровград в размер на 1668,59 лева.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. М., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“Т***, че ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /като правоприемник
на „Банка Пиреос България“АД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от ***-
изпълнителни директори, сумата от 12601,60 лева /дванадесет хиляди шестстотин и един
лева и шестдесет стотинки/—главница за периода от 15.09.2019г. до 25.04.2023г.; 2249,82
лева /две хиляди двеста четиридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/—
възнаградителна лихва от 15.09.2019г. до 18.09.2020г.; 925,12 лева /деветстотин двадесет и
пет лева и дванадесет стотинки/ — наказателна лихва за просрочие за периода от
14.05.2020г. до 25.04.2023г.; 77,94 лева /седемдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки/— застраховки за периода от 15.09.2019г. до 25.04.2023г. и законна лихва върху
главницата, считано от 02.05.2023г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена
Заповед №253/05.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№527/2023г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА А. Р. М., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“Т***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /като правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от ***- изпълнителни директори, направените
по настоящото дело разноски в размер на 766,90 лева /седемстотин шестдесет и шест лева и
3
деветдесет стотинки/, както и разноските направени по ч.гр.д.№527/2023г. по описа на РС-
Димитровград в размер на 1668,59 лева /хиляда шестстотин шестдесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4