№ 22557
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110159490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 306697/31.10.2023 г. по описа на СРС,
депозирана от Е. Д. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д 2, бл. ..., вх. А, ет. 2,
понастоящем в З в гр. София, срещу А С - София град, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди и вредни
последици, съставляващи неимуществен вреди, причинени чрез забавяне на производството
по административно дело № ..../2017 г. по описа на АССГ, за периода от 1.6.2017 г. до
18.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че противоправното поведение на ответника се
обективизира в нарушение на правото на решаване на делото в разумен срок по дело
№ ..../2017 г., чрез бавене. Ищецът твърди, че делото е елементарен правен казус и се бави
по вина на ответника, като по този начин ответникът му вреди чрез злоупотреба с право,
чрез бавене, което според ищеца се явява произвол. Твърди, че ответникът му нарушава
права, гарантирани от член 2,14,26 от МПГПП на ООН, член 1,6(3),13,14,17,18 от ЕКЗПЧ,
член 1,20,21,77,51,52,53,54 от ХОПЕС, член 2,3,4 5,6 от ДЕС, член 18,20,67,81 от ДФЕС,
като вредите са причинени чрез бездействие, чрез бавене и нарушение на гореописаните
закони. По този начин се накърнявали оправдани правни очаквания на ищеца от
гореописаните закони на ЕС и ООН по дело № ..../2017 г. на АССГ.
Твърди се, че ответникът е подложил ищеца на жесток психически тормоз чрез
нарушение на гореописаните закони, като бави делото и го лишава от правосъдие и от
ефективно правно средство за защита, което е отказ от правосъдие. Твърди, че ответникът
нарушава вярата му в правосъдието и държавата България, като го е подложил на жесток
психически тормоз чрез бавене на делото и същият е претърпял болка и страдания,
унижение, безизходица, безпокойство, безпомощност безнадеждност, отчаяние. Ищецът
твърди, че е преживял стрес, развил е паник атаки, депресия и хипертония. Сочи, че
ответникът умишлено бави делото и това е произвол и бездействие. Претендира
обезщетение от 20 000 лева, ведно със законна лихва и разходи по делото.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв. Депозирал е становище на
1
04.10.2024г., с което сочи, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Изложени са
подробни аргументи в тази насока. Прави се възражение за погасяване на вземането за
периода 01.06.2017 г. до 18.10.2018 г. Всички възражения на ответника са преклудирани с
оглед на това, че отговор на исковата молба не е депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, а след
насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Представителят на СРП, явил се в открито съдебно заседание, изразява становище
за основателност на исковата молба по основание, като счита, че следва размера на
претендираното обезщетение да се съобрази с това, че ищецът е водил и други производства
и срещу него са водени и други производства и вредите, които са настъпили спрямо него не
са породени само от конкретния случай, поради което моли съда да прецени и присъди по-
справедлив размер на обезщетение.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Изискано е и е приложено заверен препис от производството по адм.д. № ..../2017 г.
по описа на АССГ. От преписката е видно, че делото е образувано и разпределено на
28.08.2017 г. Първото произнасяне по делото е с Разпореждане от 12.10.2022 г., като
производството е било оставено без движение с указания до ищеца. Следващото
произнасяне е от 23.03.2023 г., като е прекратено производството по делото. Определението
е било отменено с определение от 08.09.2023 г. Следващото произнасяне е било с
Определение от 29.09.2023 г., с което е отхвърлено искането за освобождаване от държавна
такса и за предоставяне на правна помощ. Дадени са указания за изправяне на
нередовностите на исковата молба. С Молба от 26.10.2023 г. от името на ищеца е внесена
държавната такса по процесното производство. На 1.12.2023 г. е депозиран отговор на
исковата молба от ответника по иска – ГД „Охрана“ към МП. С Определение от 29.12.2023 г.
делото е било насрочено за първо открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. Изискани са и
са приложени множество справки и съдебни актове. В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът е поискал правна помощ и съдът е дал указания и възможност на ищеца
да предостави доказателства и декларация за имущественото и семейното си положение и е
отложил производството за 29.04.2024 г.
В откритото съдебно заседание, проведено на 29.04.2024 г., ищецът е декларирал
обстоятелства относно имотното, имущественото и семейното му положение и съдът му е
предоставил правна помощ, като е разпоредил да се изпрати писмо до САК. Делото е било
отложено за 01.07.2024 г. В посоченото открито съдебно заседание са се явили ищецът и
неговият процесуален представител, направени са доказателствени искания. Производството
е било отложено за 14.10.2024 г. В последното ищецът се е явил сам и е направил искане
делото да не се гледа в отсъствие на процесуалния му представител. Извършени са
процесуално-следствени действия и делото е отложено за събиране на доказателства за
16.12.2024 г.
Изискани са и са представени медицински документи, касаещи ищеца, от З в гр.
София. За процесния период от 1.6.2017 г. до 18.10.2023 г. са издадени няколко амбулаторни
листи за извършени прегледи на ищеца, както следва: от 20.06.2017 г. с диагноза
„хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ и терапия от няколко години, с
оплаквания от прилошаване и виене на свят, изписана терапия; от 26.07.2017 г., диагноза
„гонартроза, неуточнена“, оплакване с болки в двете колена с давност от няколко години; от
19.12.2018 г. с диагноза „други увреждания на ставния хрущял“, оплаквания от болки в лява
колянна става; от 16.04.2019 г. с диагноза „увреждане на брахиалния плексус“ и с
оплаквания от болка от няколко месеца, изписана терапия; от 26.11.2019 г. с диагноза
„есенциална (първична) хипертония“, изписана терапия; от 25.01.2022 г. с диагноза
„хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, с оплаквания от няколко
години и редовна терапия, без субективни оплаквания към момента на прегледа.
2
Представени са и документи за проведени изследвания и медицинския картон на ищеца.
Разпитан е като свидетел И., поискан от ищеца, лишен от свобода и излежаващ
присъда, който през 2019 година е бил в 11 група в следствения отдел на З, заедно с ищеца.
Заедно са били и в 5 група в З в София. Знае, че ищецът води дело пред АССГ от 2017
година и че това дело не се развива в разумен срок. Ищецът му споделил, че делото е
забавено. Ищецът бил депресиран от това бавене, не се чувствал добре. Ищецът показал на
свидетеля книгата „Правото на справедлив процес“. Ищецът очаквал делото да се разгледа в
разумен срок и да има решение по казуса в рамките на нормалния срок. Вярата на ищеца в
държавата и правосъдието се разклатила. Ищецът бил сломен, ядосвал се. Приемал това за
подигравка.
При така предявените искове и направени твърдения в тежест на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване по делото наличието на твърдените в исковата молба
нарушения по процесното № ..../2017 г. по описа на АССГ през процесния период от
1.6.2017-18.10.2023 г.; наличието на противоправно поведение на съдия или съдии от състава
на АССГ, състоящи се в необосновано дълго разглеждане на съответното производство и
нарушаване изискванията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, респективно
нарушаване на останалите нормативни актове, посочени в исковата молба, като в резултат на
това противоправно поведение на съдии от състава на ответника АССГ ищецът е претърпял
през посочения период твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и размера
на дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи (ЕКПЧ), като съдът взема предвид общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора. Останалите актове, които ищецът твърди, че са били
нарушени с оглед забавеното разглеждане на процесното административно производство, не
са включени в разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, както и не подлежат на директно
приложение, съгласно националното и международното законодателство, по което
Република България е страна.
В настоящия случай се установява безспорно, че ищецът е ищец по висящо пред А С
- София град към момента на подаване на исковата молба и приключване на устните прении
по настоящото производство, а именно административно дело № ..../2017 г. по описа на
АССГ. Това производство е било образувано и разпределено на 28.08.2017 г., като самата
искова молба на ищеца е датирана на 25.08.2017 г., поради което исковата претенция се явява
неоснователна за периода от 01.06.2017 г. до 25.08.2017 г., тъй като през този период не е
имало подадена искова молба.
За периода от 25.08.2017 г. до 18.10.2023 г. съдът счита, че има забавяне на
производството от 25.08.2017 г. до 23.03.2023 г., когато АССГ се е произнесъл с определение
за прекратяване на производството, обжалвано и отменено, след което съответният съдебен
състав е извършвал регулярни процесуални действия и са били насрочено множество
съдебни заседания, отлагани поради различни причини, които са обективни.
При така установеното забавяне, което е повече от 4 години и половина, безспорно е,
че за ищеца като страна по делото са настъпили вреди, поради несвоевременно разглеждане
на производството. Няма никакви доказателства за обективни причини, поради което по
делото е нямало произнасяне за период повече от четири години, поради което съдът счита,
че е безспорно установено основанието за ангажиране отговорността на ответника.
При така установените факти по делото, съдът счита, че следва да се ангажира
3
отговорността на ответника АССГ, поради необосновано забавяне на производството по
делото за повече от четири години и половина.
По делото се установява чрез събраните гласни и писмени доказателства, че ищецът е
имал негативни преживявания във връзка с процесното съдебно производство, образувано
пред АССГ. Безспорно се установява, че ищецът е страдал от години от хипертония,
гонартроза и други заболявания, които обаче са проследявани през процесния период, но не
са възникнали през посочения период, а са лекувани своевременно, поради което не може да
се приеме, че хипертонията и гонартрозата са възникнали вследствие на процесното съдебно
производство. Още повече, за заболяване като гонартроза на двете или на едното коляно не
може да бъде установена причинно-следствена връзка с воденото производство. Такава
връзка може да се установи с лекуваната от ищеца хипертония, която би могла да бъде
обострена, поради забавянето на производството по делото. Предвид това, че заболяването е
било установено и лекувано още преди завеждане на делото, а по време на процесния
период е било проследявано и няма установени усложнения, съдът счита, че не са налице
констатирани вреди за ищеца относно неговото здравословно състояние, които да са
настъпили при пряка причинно-следствена връзка със забавянето на процесното
административно производство.
Следва да се има предвид обаче, че самото осъзнаване от едно лице на
обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на
ограничения в правната му сфера или срещу него неоснователно са повдигнати обвинения,
представлява негативно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване (Решение
от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу България (съединени жалби № 4473/02 и
№ 34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото
Радков срещу България (жалба № 18382/05), поради това съдът приема за установени по
делото настъпилите за ищеца неимуществени вреди.
Ето защо, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки всички изискуеми критерии, съдът
счита, че на ищеца му се следва обезщетение от 4700 лв. за забавянето на производството
близо 4 години и седем месеца. Съдът счита, че този размер е достатъчен за обезщетяване на
вредите, причинени от това необосновано забавяне на делото, при съобразяване на всички
посочени по-горе обстоятелства, в това число и вземайки предвид обстоятелството, което на
съда му е служебно известно, че ищецът е образувал по своя инициатива множество искови
производства, които наброяват само в Софийски районен съд няколко хиляди. Доводът на
ищеца, че вредите при повече производства се натрупват, а не намаляват, тъй като по силата
на физическите закони с натрупването ефектът се увеличава, в случая се явява
неоснователен. Обстоятелството, че ищецът е сезирал съдебна институция за защита на свои
права, които счита, че са нарушени, е избор, който самият ищец е направил и то по начина,
по който той е избрал – чрез подаване на множество искови молби и жалби до различни
съдилища. По всяко едно отделно производство ищецът претендира обезщетение за отделен
период от време и за различни вреди, които счита, че са му били причинени от органи на
съдебната система или други държавни органи, като при произнасяне по всяко едно отделно
производство той би бил обезщетен за всички конкретни вреди, ако същите бъдат
установени. В настоящия случай вредите следва да обезщетяват забавеното производство по
процесното административно дело, образувано по искова молба на ищеца, за период от 4
години и близо седем месеца. Така определения размер на обезщетението е достатъчен да
репарира вредите, причинени на ищеца, без да се допуска неоснователно разместване на
блага, което да води до обогатяване за сметка на ответника.
С оглед на горното, съдът счита, че на ищеца следва да му се присъди обезщетение в
размер на 4700 лв., а над този размер иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските: При този изход от спора, ищецът има право на разноски от АССГ,
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът не е направил искане за присъждане на
4
разноски, поради което съдът не следва да му присъжда такива. Ответникът от своя страна е
направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но същият е
представляван от съдия, който е депозирал становище по иска, а не от юрисконсулт, поради
което не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 8 от ГПК. В Кодекса изрично е посочено, че
възнаграждение за юрисконсулт се присъжда, когато юридическо лице или търговец са били
представлявани от юрисконсулт, а не от друг служител с юридическо образование.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А С - София град, гр.София, ул. Георг Вашингтон № 17, представляван от
председателя Добромир Андреев, чрез процесуален представител съдия З И, да заплати на Е.
Д. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д 2, бл. ..., вх. А, ет. 2, сумата от 4700 (четири
хиляди и седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
причинени чрез необосновано забавяне на производството по административно дело
№ ..../2017 г. по описа на АССГ, за периода от 25.082017 г. до 22.03.2023 г., включително,
като отхвърля иска за периода от 01.06.2017 г. до 24.08.2017 г. и за периода от 23.03.2023 г.
до 18.10.2023 г. и за сумата над 4700 лв. и до пълния предявен размер от 20 000 (двадесет
хиляди) лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на СРП като контролираща страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5