Р Е Ш
Е Н И Е N 25
гр. Сливен, 06.03.2019
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 68 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 12/04.01.2019г. по гр.д. №
6552/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният на основание
на чл.50, вр. с чл.51 от ЗЗД иск от Й.Д.Й.
ЕГН **********,*** срещу С.И.Д. ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 329,53 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – претърпени от ищеца загуби за унищожени общо 117бр.
дръвчета, собственост на ищеца, от животни – кози, собственост на ответника,
както следва: сумата от 1 970,54 лв. претърпени загуби за унищожени 106 бр.
дръвчета круши в ПИ № 016025, находящ се в м. „Герменлика“ в землището на с.
Бинкос, общ. Сливен, сумата от 318,69 лв., претърпени загуби за унищожени 9 бр.
дръвчета слива в ПИ № 016025, находящ се в м.“Герменлика“ в землището на с.
Бинкос, общ. Сливен и сумата от 40,30 лв. претърпени загуби за унищожени 2 бр.
дръвчета череши в имот № 016026, находящ се в м.“Герменлика“ в землището на
с.Бинкос, както и заплащане на законна лихва върху сумите от датата на
завеждане на исковата молба 19.12.2017 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен н предявеният на
основание на чл. 50, вр. с чл. 51 от ЗЗД иск от Й.Д.Й. срещу С.И.Д. последният да заплати на ищеца сумата от
5 478,08 лв., представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца ползи от
плододаване от унищожените от животни дръвчета, както и за заплащане на законна
лихва до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан и е осъден
ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
ищеца, чрез процесуален представител – адв. Е.П., като се твърди, че решението
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Основните доводи развити във
въззивната жалба са свързани с неправилния, според въззивника, извод на съда,
че дръвчетата не са унищожени от животните на ответника. Твърди се, че е налице
признание на този факт в подадения отговор на исковата молба. Развиват се
подробни съображения, като се анализират събраните по делото доказателства и се
извежда извод, че съдът неправилно е приел, че козите на ответника не са
увредили дръвчета на ищеца. На следващо място се сочи, че решението е
неправилно и по отношение на претенцията за пропуснати ползи за в бъдеще време.
Неправилно е приетото от съда, че щетите не могат да се установят и че в случая
не съществува сигурност в увеличаването на имуществото на ищеца. Развиват се
съображения, относно това, че плодните
дръвчета имат траен и сигурен доход , който може да се прогнозира. Позовават се на заключението на
съдебно-агротехническата експертиза и се
извежда изводът, че тази претенция също е основателна. В обобщение се иска да
бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново, с което претенциите
да бъдат уважени. Направени са нови доказателствени искания,а именно да бъде
изискано служебно преписка вх. № 3066/2017 г. на ОД МВР – Сливен, както и
справка от ОД на МВР – Сливен, от която да е видно има ли и ако има колко жалби
са депозирани срещу С.И.Д. по повод вредите , които са нанесени от неговите
кози в това землище. Иска се да бъдат призовани като свидетели Д. Н. С. и Б. Д.
Д., с които да се установи, че именно козите на
въззиваемия са увредили дръвчетата на въззивника, като се твърди, че са
узнали за тези свидетели след приключване на първоинстанционното производство. Освен това искат да им бъдат издадени и съдебни удостоверения, с които да се снабдят
с други от кметството на гр. Шивачево и кмета на селата Близнец и Сърцево,
относно това има ли издадени заповеди, къде следва да пасат стадата, намиращи
се в техните региони и има ли случаи, в които тези стада да са стигали до с.
Бинкос.
В
законовия срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди,
че тя е неоснователна. Не са събрани безспорни доказателства, че именно козите
на ответника са причинили щетите на ищеца, като се развиват съображения относно
този факт. Твърди се, че причинените увреждания по дръвчетата круша са от малък
брой животни, които не са толкова многобройни, колкото стадото на въззиваемия.
Не е доказано по безспорен начин колко дръвчета са били унищожени до степен на пълна неплододайност.
Сочи се, че е налице оспорване на
заключението на вещото лице, което е прието въпреки оспорването. Претенцията за
пропуснати ползи е недопустима и недоказана като още с отговора е била
оспорена. Не е посочено основанието за претенцията, а и не би могло да се
приеме какви ще бъдат доходите от тези дръвчета за в бъдеще и то за период от
15 години. На последно място се оспорват исканията за събирането на нови
доказателства, тъй като тези факти са налице по делото. В обобщение се иска да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
По направените доказателствени искания съдът се е
произнесъл с определение в закрито заседание, като не ги е допуснал, поради
настъпила преклузия.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие,
който поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемия се явява представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Настоящият състав намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивникът – ищец отглежда овошки в поземлени имоти
идентифицирани с номера 016025
и 016026, находящи се в местността „Герменлика”, в землището на с. Бинкос, общ.
Сливен. В първия имот ищецът е засадил круши и череши, а във втория – сливи.
Въззиваемият
– ответник отглежда близо до село Бинкос, кози , които са около 300 на
брой.
На
06.11.2017г. въззивникът бил уведомен, че предната вечер кози са навлезли в
масивите и са изгризали овошки. Съобщил на въззиваемия С.Д., че козите му са
унищожили овошки. Последният отишъл и е огледал овощните дръвчета, заедно с пастира си, като твърди, че
нагризаните дръвчета били около 35-40 броя и нагризванията били главно в короните
на дръвчетата, както и че имало стари нагризвания в основите на дръвчетата, но
това били вреди от диви зайци. Твърдял, че нагризаните от неговите кози
дръвчета били ниски дръвчета ябълки и круши между 120-
Й.Й. сигнализирал на кмета
на селото – свид. М.Б., който назначил комисия на 14.11. 2017г. На 15.11.2017
год. комисията в състав свид. С.Б., гл. специалист в ОСЗ Сливен, Г.М.– младши
инспектор към ПУ Запад Сливен и свид. Д.Д. – ст. Специалист в кметство с.
Бинкос, съставили протокол, в който отразили установеното, а именно нанесени щети в редица поземлени имоти
измежду които и процесните имоти на ищеца с номера 016025 и 016026. Щетите
били не в резултат на природно бедствие и са причинени на млади насаждения от
круши и сливи и трайни насаждения над три годишна възраст – ябълки, круши и праскови.
На по-младите дръвчета, които свид. С.Б. не може да посочи като култури, но
две-три годишни, имало счупени клони и кората била обелена, а на по-големите
дръвчета – праскови, имало на кората долу обелване. Част от дръвчетата били
повредени, а част от тях – унищожени. Унищожените дръвчета били по-младите, а
големите били начупени и наядени. Масивите на ищеца били обградени с тел, но
през нея можело да минат животни.
Установено
е, че в село Бинкос основното стадо кози са
собственост на ответника, около 300 броя, като още двама човека имат кози, но
единия има две, а другия четири.
От назначената и изпълнена съдебна агротехническа
експертиза се установява, че в поземлен имот 016025 са унищожени 106 броя
дръвчета круши и 2 броя дръвчета череши, като разходите за крушите, включващи
създаване и отглеждане до възрастта на овощното дръвче е 1970.54 лева за всички,
а за дръвчетата череши - 40.30 лева за създаване и отглеждане до възрастта на
овощното дръвче. В поземлен имот 016026 са унищожени 9 броя дръвчета сливи на
стойност 318.69 лева, включваща разходите за създаване и отглеждане до
възрасттта на овощното дръвче. Установява се, че единствено крушите са навлезли
в период на плододаване, поради което само при тях са изчислени и пропуснати
ползи, като размера на тези ползи е 5478.08 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно. На първо място съдът взе предвид направеното от
ответника в отговора на исковата молба, макар и частично като оспорващо размера
на щетите, признание, че именно кози, негова собственост са навлезли в
масивите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б., Д. и
Б., които не са заинтересовани от изхода на спора, а депозираните от тях
твърдения се подкрепят и от другите доказателства по делото.
Съдът не приема за достоверни показанията на свид. Ф.,
който е пастир на стадото, поради което е в зависимост от позицията на
ответника. Твърденията му, че е виждал кози от с. Сърцево,
с. Шивачево и с. Близнец, които са идвали до с. Бинкос и ги е виждал по пътя,
който е до овощните градини не се подкрепят от другите доказателства. Свид. М.А.,
твърди че е виждал кози да идват до с. Бинкос и е връщал животните, защото
мислел, че са на ищеца, а е извършвал това, тъй като живее в последната къща до
градината на ищеца. Не твърди обаче козите да са навлизали в масивите.
Съдът кредитира изцяло назначената и изпълнена
съдебно агротехническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно
изпълнена. В съдебно заседание вещото лице и пояснило, че в констатираните като
унищожени дръвчета се включват и тези,
които не подлежат на възстановяване, липсващите и напълно изсъхналите дръвчета.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 50
от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят и когато животното и избягало или се е
изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е
наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на
отговорност при нанесена от животното вреда. Отговорността на собственика и на
надзираващия животното е безвиновна за разлика от тази при общия деликт по чл.
45 от ЗЗД. За да възникне отговорност по
този текст на закона, е необходимо наличието на общите условия на деликтната
отговорност – увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и причинна
връзка между увреждането и вредата. В
случая е безспорно, че е налице увреждане, което се изразява в унищожени 106
броя дръвчета круши, 2 броя дръвчета череши и 9 броя дръвчета сливи.
Увреждането е станало от животни, собственост на ответника, които са навлезли в
овощните градини. Защитната теза, че ако такова голямо стадо навлезе в
градините, то те ще бъдат напълно унищожени, поради което не е доказано
влизането на животните, не се подкрепят от доказателствата. Комисията извършила
оглед на 15.11.2017г. е констатирала нанесени щети в редица поземлени имоти
измежду които и процесните имоти на ищеца с номера 016025 и 016026. Така
логично е да се приеме, че част от козите са влезли в процесните имоти, а
останалите в съседните.
Безспорно е,
че е налице и причинната връзка между увреждането и вредата. Оставените без
надзор и излезли от кошарата кози са навлезли в овощните градини и са нанесли
щети по дръвчетата. Стойността на вредата, свързана с разходите за крушите,
включващи създаване и отглеждане до възрастта на овощното дръвче, е общо
1970.54 лева, а за дръвчетата череши - 40.30 лева за създаване и отглеждане до
възрастта на овощното дръвче. В поземлен имот 016026 са унищожени 9 броя
дръвчета сливи на стойност 318.69 лева, включваща разходите за създаване и
отглеждане до възрастта на овощното дръвче Така претенцията на ищеца се явява
основателна до така посочените размери и следва да бъде уважена.
Основателна се явява и претенцията относно
пропуснати ползи.
Подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза. При
обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,
включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципа за
пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи
за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само,
ако ще настъпят със сигурност. В Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС
принципно е изтъкнато, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото, която сигурност не се предполага, освен при установена по
нормативен ред презумпция за настъпването й. Принципът на пълното обезщетяване
на имуществената вреда изисква съизмеряване с пазарна оценка на стойностите, но
пазарът не е безусловен определител за сигурност при настъпването на пропуснати
ползи, оценявани занапред. Когато за целите на обезщетението, при определена
категория пропуснати ползи законодателно е нормиран начина на определянето им,
съвместяващ принципите и критериите за оценка, възприетата с нормативен акт
методика е приложима. Това се отнася и за подзаконови нормативни актове, в
частност Наредбата за
базисни цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151/30.07.1991 г.,
изм. ДВ бр. 81/2003 г., когато на обезщетение подлежи пропусната полза от
плододаване при унищожена овощна култура./Решение № 297 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1202/2015 г., III г. о./ В случая единствено крушите са навлезли в период на плододаване, поради което само
при тях са изчислени и пропуснати ползи, като размера на тези ползи е 5478.08
лева, който е съобразен с Наредбата за базисни цени на трайните
насаждения.
В обобщение предявените искове са
основателни и доказани до посочените размери, поради което следва да бъдат
уважено. Неправилно районният съд е постановил решение в обратен смисъл, което
налага неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се уважат
претенциите.
Въззивникът е претендирал разноски за двете инстанции и
такива следва да бъдат присъдени в
размер на сумата от 2322,30 лв. / две
хиляди триста двадесет и два лева и 30 ст./ представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, държавна такса и разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 878,71 лв. /осемстотин седемдесет и осем лева и 71 ст/ представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивното
производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 12/04.01.2019г. по гр.д. № 6552/2017 г. на Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА
С.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Й.Д.Й. ЕГН **********,*** на основание
на чл.50 вр. чл.51 от ЗЗД сумата от 2 329,53 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – претърпени от ищеца загуби за унищожени общо
117бр. дръвчета, собственост на ищеца, от животни – кози, собственост на
ответника, както следва: сумата от 1 970,54 лв. претърпени загуби за
унищожени 106 бр. дръвчета круши в ПИ № 016025, находящ се в м. „Герменлика“ в
землището на с. Бинкос, общ. Сливен, сумата от 318,69 лв., претърпени загуби за
унищожени 9 бр. дръвчета сливи в ПИ № 016025, находящ се в м.“Герменлика“ в
землището на с. Бинкос, общ. Сливен и сумата от 40,30 лв. претърпени загуби за
унищожени 2 бр. дръвчета череши в имот № 016026, находящ се в м.“Герменлика“ в
землището на с.Бинкос, ведно със законна лихва върху сумите от датата на
завеждане на исковата молба 19.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
С.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Й.Д.Й. ЕГН **********,*** на основание
на чл.50 вр. чл.51 от ЗЗД сумата от 5 478,08 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати от ищеца ползи от плододаване от унищожените от
животни дръвчета ведно със законна лихва върху сумите от датата на завеждане на
исковата молба 19.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
С.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Й.Д.Й. ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на сумата от 2322,30 лв. / две хиляди триста
двадесет и два лева и 30 ст./ представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, държавна такса и разноски в първоинстанционното производство и сумата
от 878,71 лв. /осемстотин седемдесет и осем лева и 71 ст/ представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: