Р Е Ш Е
Н И Е
№ 82
гр. Несебър, 23.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа
гр. д. № 1204 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „ВиК.” ЕАД срещу Б.Х.
са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата от 248,65 лв. –
главница, както и за присъждане на сумата от 56,12 лв. – лихва върху главницата
за периода 01.12.2016г. – 05.07.2019г. Главницата се претендира за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
01.10.2014г. – 26.07.2017г. до имоти в к. к. „С.б.”, местност „Ю.”, „С. – 2”,
ет. 4, ап. 3 и ап. 4, с аб. № 993808. Изложено е, че ищеца и ответницата са
страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за
цитирания отчетен период неплатените задължения възлизат на 248,65 лв., като за
тези суми от ищеца са издадени 2 бр. фактури в периода 30.09.2016г. –
25.08.2017г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен
срок от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са
постъпили плащания. На това основание се отправя претенция и за присъждане на
лихва за забава. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на
ответника е депозиран отговор, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Развиват се съображения за липса на доказателства за валидно възникнало
облигационно отношение между ищеца и ответницата. Твърди се, че от
представените фактури не става ясно какъв е механизмът на отчитане на
потребената вода. Същите се оспорват по съдържание. Отправя се възражение за
погасяване по давност на задълженията за потребена вода за периода 01.10.2014г.
– 31.05.2016г., както и за периода 01.06.2016г. – 27.07.2016г. Обръща се
внимание, че фактурата е за отчетен период, по-дълъг от нормативния
определения. Оспорва се поради изтекла давност за заплащане на главницата за
посочените периоди и акцесорната претенция за забавено плащане. С тези доводи
от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
От 2 бр. нотариални актове за покупко-продажба
на недвижим имот (на л. 54 – л. 59 от делото) се установява, че Б.Х. е
собственик апартаменти с номера 3 и 4 на четвъртия етаж в сграда 1 с
идентификатори 51500.32.3.1.34 и 51500.32.3.1.35 по кадастралната карта на гр.
Несебър. В тази връзка от упълномощено от Х. лице (с пълномощно на л. 60 – л.
62 от делото) било подадено заявление за откриване на партида от 24.09.2014г.
към „ВиК” ЕАД гр. Б. (на л. 63 от делото). Със заявлението било изразено желание
за откриване на партида за апартаментите на Х. ***, комплекс „С. *” –
апартаменти 3 и 4 – с 2 бр. водомери. В заявлението били цитирани и посочените
по-горе нотариални актове. В резултат на така подаденото заявление на
30.09.2014г. било извършено проучване от техник на „ВиК” ЕАД гр. Б., който
установил, че в обектите са монтирани
водомер с номер 904992, пломба номер 37948, с показание – 126 куб. метра и
водомер с номер 904728, пломба 46633 и показание от 102 куб. м.
От показанията
на св. М. (отчетник към дружеството ищец), която се занимавала с отчитането в
комплекс „С.”, се установява, че отчитане на обектите в този комплекс
се извършвало два пъти в годината. До комплекса достъпът бил с чип, поради
което служителите на дружеството имали достъп само когато собственик им отвори.
Когато извършвала отчитането свидетелката записвала „от клиента” – което
означавало, че получила достъп до самия комплекс, а за показанията на водомера
на конкретния клиент придобивала представа от лично оставена от него бележка.
Когато записвала „видян” това означавало, че лично е видяла показанията.
Отчитането в комплекса ставало с мобилно устройство – свидетелката маркирала
бар кода на съответния водомер и въвеждала данните в електронния карнет,
отнасящ се за този водомер.
Видно от
изготвени от М. 5 бр. протоколи (на л. 64 – л. 68 от делото) свидетелката
посещавала обекта на Х. – апартамент 3, на 27.07.2016г., 20.11.2016г.,
29.06.2018г., 27.08.2018г. и 04.02.2019г., но достъп не й бил осигурен, като
към 20.11.2016г. водомерите не били отчитани повече от 4 месеца, а към
29.06.2018г. – повече от 10 месеца. Към 27.08.2018г. не били отчитани повече от
2 месеца, а към 04.02.2019г. – повече от 5 месеца.
Видно от 2 бр.
фактури (на л. 12 – л. 13 от първоначално образуваното гр.д. № 493/2019г. по
описа на Районен съд Средец) за посочените апартаменти била открита партида с
аб. № 993808 към „ВиК.”
ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 8
– л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 493/2019г. по описа на
Районен съд Средец) е видно, че на монтирания в апартамент 4 водомер са правени
отчитания, както следва: за периода 01.10.2014г. – 27.07.2016г., при което водомерът
е „видян”, както и за периода 28.07.2016г. – 26.07.2017г., при което са
подадени данни от „клиента”. При така събраните данни за двата периода общо
били отчетени 24 куб. м. изразходена вода. За този апартамент били отчетени и
24,99 куб. м. – от разпределение. Видно от справка на л. 94 от делото
посоченото количество „от разпределение” е за отчет, извършен на 26.07.2017г. в
сградата, при който общото количество изразходена вода според общия водомер
било 1882 куб. м., а количеството от подотчетните водомери – 922 куб. м. При
това положение останали 960 куб. м. за разпределение на потребителите на 62
подотчетни водомера, като за този на ап. 4 били начислени 24,99 куб. м. От
справката за апартамент 3, собственост на ответницата, се установява, че за
периода 01.10.2014г. – 27.07.2016г. било начислено служебно количество от 79
куб. метра (с оглед данните, че при отчета на 27.07.2016г. достъп до
апартамента не бил даден). На 26.07.2017г. били подадени данни „от клиента” и
за този апартамент, касаещи периода 28.07.2016г. – 26.07.2017г., според които
старото и новото показание на водомера било от 126 куб. м.
От заключението
на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 40 – л. 48 от
делото) се установява, че за измерване на консумацията на вода от абоната Х. са
монтирани 2 бр. водомери във всеки от апартаментите – в специално изграден
инсталационен канал в санитарното помещение. Експертът не видял водомерите
поради липсата на достъп до тях. При справка с електронния карнет вещото лице
констатирало, че консумираното количество питейна вода е от 103,00 куб. м. за
двата апартамента, както и количество от разпределение – 24,99 куб. м. За
отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в програмата на
водния оператор, като от него е констатирано, че водомерите са работили
нормално. Установява се, че във „ВИК” ЕАД (вкл. и за процесните водомери) е
въведено електронно отчитане, при което на водомерите се слага марка с „баркод”. Отчетникът сканира съответния баркод
и се отваря папка, в която той нанася електронно данните за съответния абонатен
номер и няма възможност за полагане на подпис от клиента. При такова въвеждане
в програмата се маркира опцията „видян” за съответния водомер. По отношение на
начисляването на изразходвана вода „от разпределение” вещото лице посочва, че
същото е според потреблението на съответния апартамент, като в системата на „ВиК” Б. е внедрен електронен алгоритъм за изчисляване на
тези количества за всеки отделен апартамент.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза (на л. 28 – л. 36 от делото) се
установява, че представените към исковата молба фактури – ********* от
30.09.2016г. и ********** от 25.08.2017г. са осчетоводени при дружеството ищец.
От Б.Х. бил внесен предварителен депозит от 100 лв., от които 65,28 лв. покрили
задължение по фактура за предходен период, а 34,72 лв. били приспаднати от
сумата по фактура с номер ********* от 30.09.2016г. Направен е извод, че
счетоводството на ищеца е водено редовно, като е съобразено със счетоводната
практика за подобен вид обекти – сезонни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационна
връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния
адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да
докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По направеното възражение за погасяване на претенциите за
част от периодите по давност, в тежест на ищеца е да
докаже на кои дати е настъпила изискуемостта на отделните му вземания.
От фактическа страна по делото се установява, че до обект - в гр. Несебър, м. „Ю.
Б.”, комплекс „С. *” – апартамент 4, с аб. № 993808, за процесния период (28.07.2016г.
– 26.07.2017г.), е доставено фактурираното количество вода – 24 куб. м.
и 24,99 куб. м. от разпределение. По делото се
установява (от представените от ищеца нотариални актове и заявление за
откриване на партида на Х.), че между страните е
действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита
партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за
доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът е бил потребител на вода.
Съдът намира за неоснователно оспорването на фактурата, касаеща апартамент
4 относно отразеното в нея потребено количество вода.
Налице е справка за този апартамент – от електронния карнет на процесния
водомер. Следва да се посочи, че става въпрос за частни свидетелстващи
документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което не е било необходимо да се открива (и съответно не е открито)
производство по установяване на истинността им по чл. 193 от ГПК. Посочените
документи следва да се обсъждат, ведно с останалите доказателства по делото. В
тази връзка от заключението на вещото лице и от разпита на св. М. става ясен
механизмът на отчитане. Очевидно за процесния апартамент 4 е въведено т. нар.
електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Ето защо по делото са събрани достатъчно доказателства, които в комбинация
с цитираната нормативна уредба, установяват приложимостта на отчитането по
отразеното в извадката от електронния карнет ред. Следователно посочените
справки и фактури се потвърждават от всички събрани по
делото доказателства и следва да се кредитират от съда. Както се установява за периода 01.10.2014г. –
27.07.2016г. е извършено отчитане лично от св. М., която е видяла показанията
на водомера в този апартамент. За периода
28.07.2016г. – 26.07.2017г. информация е предоставена лично от клиента. Поради тази причина количествата фактурирана
вода са реално потребени. По делото са събрани достатъчно доказателства (вкл.
справка от отчета на 26.07.2017г.) за разликата между общия за сградата водомер
и подотчетните водомери. От разпита на вещото лице се установява и механизмът
на начисляване на количество вода „от разпределение” ето защо са събрани
достатъчно доказателства за точното и правилно начисляване на количество вода
от разпределение от 24,99 куб. м. – при съблюдаване на чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба 4 от 14.09.2004г. за условиятаи редаза
присъединяванена потребителитеи за ползванена водоснабдителнитеи
канализационнитесистеми и на чл. 23, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор – гр. Б..
Обстоятелството, че фактурите не са получавани и
подписани от ответника не означава, че фактурираното количество вода не е потребено. Както се посочи – допустимо е и електронно
отчитане, при което подпис на потребителя не се полага, а информацията се
съхранява в електронните регистри на дружеството ищец. Същите са проверени от
вещото лице, което потвърждава достоверността на тази информация. Ето защо се
събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода за апартамент 4
са потребени от ответницата. Логично е и обстоятелството, че двете отчитания са
извършвани през период от около една година. Вярно е, че по този начин
отчитанията са извършени на периоди, които са по-дълги от нормативно
установените (от 6 месеца), но съществена причина за това е сезонният характер
на обектите, който се установява и от показанията на св. М.. От значение в
случая е, че са взети обективни данни – лично от абоната (при второто отчитане)
и лично от служителя на „ВИК” ЕАД (при първото отчитане). Следователно
количеството потребена вода е определено по най-пълен и точен начин.
Нередовното отчитане не е причина да се приеме, че потребената вода не следва
да се заплаща (в тази насока Решение №
1035 от 1.11.2016г. на ОС - Б. по в. гр. д. № 1230/2016г.).
Налага се извод, че за апартамент 4 правилно е
начислено като потребено количество вода – от 24 куб.
м., а така също и 24,99 куб. м. – от разпределение. Следователно на ответника правилно
е начислена и сумата от 111,11 лв. по фактура с номер ********** от
25.07.2017г., касаеща именно апартамент 4.
Не така стоят нещата с извършеното начисляване за
апартамент 3. Самият ищец основава претенцията си за този апартамент на
изготвената справка-извлечение от електронния карнет за водомера в този
апартамент. По делото са събрани достатъчно данни, че към 27.07.2016г. не е
било извършено отчитане на този апартамент – поради неосигурен достъп от клиента.
При това положение за периода 01.10.2014г. – 27.07.2016г. правилно е начислено
служебно количество на изразходваната вода – арг. от чл. 35, ал. 2 от Наредба 4
от 14.09.2004г. Следва обаче да се подчерта, че според този текст когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг отедин месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход отредовно
отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Т.е. и при служебното
отчитане е даден приоритет на реалното потребление, като при установяването на
по-късен етап на такова е необходимо да се извърши изравняване. От разпита на
вещото лице, от показанията на св. М., от разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от
Наредба 4 от 14.09.2004г., се установява, че един от начините за получаване на
относими данни за изразходеното количество вода в даден жилищен обект е чрез т.
нар. „самоотчет”. Последният представлява информация,
дадена от потребителя на отчетника за показанията на водомера към даден момент.
От справка-извлечение от електронния карнет, касаещ апартамент 3, става ясно,
че на 26.07.2017г. е дадена информация „от клиента” за показанията на водомера
в този апартамент. Такова записване в карнета означава, че в случая
информацията е предоставена на отчетника от клиента (в такава насока са
показанията на св. М.). В електронния карнет е записано, че на 26.07.2017г.
ответницата е дала информация за „ново” показание на водомера от 126 куб. м.
Такова е било и старото показание, а така също и показанието към момента на
проверка на водомера при откриване на партидата – видно от отразеното на
30.09.2014г. от техник на ВиК. Следователно последните актуални данни за
реалното потребеното количество вода, постъпили във ВиК, са били, че водомерът
е останал с непроменени показания за целия период от 01.10.2014г. до 26.07.2017г.
(в който се включва и целият отчетен период по фактура с номер 00340515570 от
30.09.2016г.). Ето защо ищецът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 35,
ал. 2, изр. 2 от Наредба 4 и при извършено реално отчитане на водомера на
по-късен етап (чрез самоотчет – един от допустимите
по смисъла на тази наредба начини) да установи, че реално за процесния
апартамент не е изразходвано количество вода. При тези данни е следвало да се
извърши изравняване и начислените служебно количества изразходвана вода да се
анулират. Видно и от самите протоколи за липса на достъп до този апартамент
такъв не е осъществен на 27.06.2016г., 20.11.2016г., а след това на
29.06.2018г. Т.е. и самите данни на оператора са, че отчитането на 26.07.2017г.
е правомерно и следва да бъде взето предвид. При това отчитане обаче самият
оператор е вписал, че показанията на водомера са останали непроменени (в
изходящия от него документ – справка от електронен карнет), поради което не е
имал основание да начислява количество потребена вода за периода. Налага се
извод, че количеството фактурирана служебно вода по фактура ********** от
30.09.2016г., касаещо апартамент 3, не е изразходено за този апартамент. Ето
защо сумата по тази фактура е следвало да се анулира (при съблюдаване на чл. 35,
ал. 2, изр. 2 от Наредба 4), а не да се претендира за плащане от ответницата.
След като по делото не се доказа реално
потребление на служебно фактурираното количество от 79 куб. м. (при последващ
служебното фактуриране отчет е установено, че това количество вода не е
използвано за посочения апартамент), то и сумата от 172,26 лв. по фактура
********** от 30.09.2016г. не е дължима от ответницата.
Крайният извод е, че по делото се доказа
дължимостта на сумата от 111,11 лв. по фактура с номер ********** от
25.08.2017г. за отчетния период 28.07.2016г. – 26.07.2017г. Посоченото вземане не
е погасено по давност, тъй като фактурата е от 25.08.2017г., с краен срок за
плащане – 24.09.2017г. От този момент до момента на подаване на исковата молба
(15.07.2019г.) не е изтекъл давностният срок. Следва обаче да се съобрази
обстоятелството, че видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза
на 08.10.2014г. ответницата е заплатила авансово към ищеца сумата от 100 лв. От
тях 65,28 лв. са отнесени за преходен период. От експертизата се установява, е
сумата от 34,72 лв. е приспадната от фактура ********** от 30.09.2016г. Впрочем
такава е и претенцията на ищеца за плащане на сумата по тази фактури. По делото
се установи обаче, че цялата сума по тази фактура не се дължи от ответницата.
Ето защо направеното от нея плащане следва да бъде приспаднато от фактурата,
издадена за следващия период - фактура с номер ********** от 25.08.2017г.
Налага се извод, че искът за главница следва да бъде уважен до сумата от 76,39
лв. (след приспадане от сумата от 111,11 лв. на авансово платения остатък от
34,72 лв.), начислена за апартамент 4 по фактура с номер ********** от
25.08.2017г. и да бъде отхвърлен да пълния предявен размер от 248,65 лв.
По предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения
период – 01.12.2016г. – 05.07.2019г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница,
то наличието на главен дълг е доказано по делото за сумата от 76,39 лв. по фактура с номер
********** от 25.08.2017г. Наред с това фактурата е с краен срок за плащане до 24.09.2017г., поради
което ответникът е изпаднал в забава от 25.09.2017г. За периода 25.09.2017г. – 05.07.2019г. се дължи лихва за забава
върху посочената главница в размер на 13,77 лв. Следователно искът за лихва
следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 56,12 лв., както и за
периода 01.12.2016г. – 24.09.2017г.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на
ищеца следва да му се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
По делото са налице данни за следните разноски, направени от ищеца: сумата от
100 лв. – платена държавна такса, сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за
особен представител на ответника, сумата от 580 лв. – депозити за експертизи. Сумата
от 20 лв. – депозит за призоваване на свидетел, не следва да се присъжда в
полза на ищеца, тъй като от свидетеля не са поискани разноски за явяването му в
съдебно заседание, поради което депозитът подлежи на връщане на ищеца, но не
следва ответникът да бъде осъждан да му го заплаща. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид
ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от
ищеца разноски в исковото производство е 980 лв. Съразмерно
на уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 289,91 лв.
С
оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва в решението да се посочи
банкова сметка, ***аплатени.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Х., родена на ***г., гражданка на В., с постоянен
адрес *** Б., комплекс С. *, бл. 1, ет. 4, ап. 3/4, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „ВиК.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 76,39 лв. представляваща
частично незаплатена стойност по фактура № ********** от
25.08.2017г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот,
находящ се в местност „Ю.”, „С.
– 2”, ет. 4, ап. 4, с аб. № 993808, с отчетен период 28.07.2016г. –
26.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 248,65
лв., в това число 34,72 лв. по фактура № ********** от 25.08.2017г. и 137,54 лв. по фактура № ********** от 30.09.2016г. - за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в местност „Ю.”, „С. – 2”, ет. 4, ап. 3, с аб. № 993808, с отчетен период 01.10.2014г. – 27.07.2016г.
ОСЪЖДА Б.Х., родена на ***г., гражданка на В., с постоянен
адрес *** Б., комплекс С. *, бл. 1, ет. 4, ап. 3/4, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „ВиК.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13,77 лв. представляваща
лихва за забава за периода 25.09.2017г. – 05.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 56,12 лв., както и за периода 01.12.2016г. – 24.09.2017г.
ОСЪЖДА Б.Х., родена на ***г., гражданка на В., с постоянен
адрес *** Б., комплекс С. *, бл. 1, ет. 4, ап. 3/4, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „ВиК.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 289,91 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
БАНКОВА сметка ***
„ВиК.” ЕАД, по която могат да
се заплатят присъдените суми: ЦКБ – клон Б., IBAN – ***, BIC – ***.
Друг начин на плащане – на каса в касовите салони на „В.и к.” ЕАД г.Б.
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: