Решение по дело №2799/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 354
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20215510102799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. К., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
П.лично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102799 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е титуляр кл.№******, на партида за адрес
гр.П.., ул.“М.“ №* и с ползването на услугите между него и потребителя
възниквали договорни отношения, по силата на които ВиК се задължавало да
доставя питейна вода до имота на абоната, а последният да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на
засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл.40,
ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. С ответника бил сключен договор за доставка, отвеждане и
пречистване на води от 29.01.2020г. Поради незаплатени задължения по
партидата срещу Н. ИВ. Ш. било подадено заявление по чл.410 от ГПК, въз
основа на което образувано ч.гр.д. №*509/2021г. по описа на РС-К. и издадена
заповед за изпълнение №269/17.05.2021г. за сумите: ** лв. главница,
представляваща незаплатени ВиК услуги, предоставени от 25.06.2020г. до
11.11.2020г., ** лв. лихва за забава от 28.07.2020г. до 28.04.2021г. и законната
лихва върху главницата от 13.05.2021г. до окончателното заплащане на
вземането, както и ** лв. разноски за държавна такса. След издаването на
заповед, на 22.06.2021г. ответникът внесъл сумата от ** лв., с която били
разплатени: ** лв. главница, ** лв. мораторна лихва и ** лв. законна лихва,
начислена към 22.06.2021г. върху главницата от ** лв., както и ** лв.
разноски по ч.гр.д. № 1509/2021г. по описа на Районен съд - К.. Твърди, че в
имота на ответника в гр.П.., на ул.“М.“ №*9, било извършвано ежемесечно
начисляване на ползваните ВиК услуги, отчитането на количествата
доставена и отведена вода се извършвало чрез запис в електронна карнета за
партидата на ответника през текущия месец, като платежния документ -
1
фактура за тях, се издавал до края на текущия месец или на първо число от
следващия. Срокът за заплащане на дължимата сума бил 30 дни от датата на
издаване на документа -задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите
ОУ вр. с чл.40 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение и в
указания от заповедния съд срок, предявява иска за по чл.422 от ГПК относно
вземането. Във възражението длъжникът посочил извършените плащания и
заявил, че оспорва задължението по фактура №**********/15.11.2020г. в
размер на ** лв. без да сочи обстоятелства. Към датата на подаване на
исковата молба, след приспадане на извършеното плащане ответникът Н. ИВ.
Ш. неизплатените задължения били в размер на ** лв. за предоставени и
незаплатени ВиК, услуги в периода 25.06.2020г. до 11.11.2020г., за което
били издадени пет броя фактури. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Н. ИВ. Ш., с ЕГН-
********** от гр.П.., ул.“М.“ №*9, че дължи на “ВиК“ ЕООД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Х.Б.“ №**, сумите: ** лв.
главница за предоставени и незаплатени ВиК, услуги от 25.06.2020г. до
11.11.2020г., за което са издадени пет броя фактури и законната лихва от
датата на подаване на заявлението 13.05.2021г. до окончателното заплащане
на сумата. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва иска. Заявява, че в качеството си на собственик на имот с
идентификатор **21.501.** по КККР на гр.П.., имал сключен с ищеца договор
като титуляр на партида №******, за имот на адрес гр.П.., ул.“М.“ №*.
Оспорва, че за периода от 27.10.2020 г. до 11.11.2020 г. семейството му е
консумирало ** куб.м. вода, на стойност от ** лв. Твърди, че в имота не било
извършвано реално отчитане на водомера. Начислявани били определени
куб.метри вода, без да са изпълнени условията по Наредба №4 и общите
условия на ВиК за служебно начисляване на консумираната вода. Ответникът
не можел да докаже твърдението си за периодично реално отчитане, тъй като
никога някой от семейството му, не е присъствал при такова отчитане по реда
на чл.21, ал.4 от Общите условия. Твърди, че заплаща начислените по
партидата му количества вода ежемесечно, в пощенска станция П... В
началото на м.11.2020г., когато като редовен платец отново посетил
пощенската станция в гр.П.., за да погаси задълженията си към ВиК, бил
уведомен, че дължи сумата от ** лв. по партида №****** на ВиК за адрес
гр.П.., ул.“М.“ №* и **лв. по партида №****** на ВиК за адрес гр.П..,
ул.“М.“ №*, или общо около ** лв.. Отишъл в офиса на ВиК в гр.К., където
устно го уведомили, че дължи сума от ** лв., а служителката на пощенската
станция посочила като дължима сумата **.00 лв. Сумите ** лв. ** лв. и ** лв.
макар и различни били необичайно високи и несъразмерни със сумите, което
е заплащал през предходните месеци за същата партида и за същия имот. По
негово настояване на 16.11.2020г. /понеделник/, в дома му в гр.П.., ул.“М.“
№* дошъл служител от ВиК - В.Д. и направила реално отчитане на данни от
водомера, в присъствието на майка му Й. Ш.а като и ползвател на имота по
нотариален акт. На 23.11.2020г. домът му отново бил посетен от
служителката Докова, която ги информирала устно, че за дните от 16.11.2020
до 20.11.2020г. са навъртени още ** куб.м. и по нейна информация имали да
2
плащат **лв. като ако си платели сумата на ръка /на нея/ щели да платят само
** лв., а не ** лв., както искали в пощенската станция. В Пощенската станция
била подадена двойна информация. На 20.11.2020г. подал заявление до
Директора на ВиК, за смяна на водомера, защото не било възможно за
времето от пет дни, семейството да е консумирало ** куб.м. вода. ВиК
възприело твърдението за нередовност на измервателното устройство и на
23.11.2020г. служители на ВиК сменили водомера. Това действие било
отразено в протокол №***** от 23.11.2020г. Когато свалили водомера и
преди в протокола да отразят показанията на демонтирания водомер Докова
съобщила, че за дните от 20.11.2020г. до 23.11.2020г. - два дни, били отчетени
30 куб.м. вода и че към датата 23.11.2020г. дължали на ВиК 2** лв. вода. В
протокол №*****/23.11.2020г. били записани показания на демонтирания
водомер **. Във връзка с водения между него и ВиК спор уведомил КЕВР,
пред която ВиК било задължено да представи: протокол №**********/2017г.
за демонтиране на стар и монтиране на нов водомер с №*70.., протокол
№********** от 23.11.2020г. за демонтиране на стар и монтиране на нов
водомер, като в протокола били записани данни на сменения водомер към
дата 23.11.2020г.- **. Заявява, че спорна била фактура №20007324
23/15.11.2020 г., обхващаща периода от 27.10.2020г. до 11.11.2020 г. за **
куб.м. вода на стойност от ** лв. Счита искът е неоснователен. Моли съда да
отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на сумата, осчетоводена с
фактура №**********/15.11.2020г. с определени като консумирани ** куб.м.
вода на стойност ** лв. като недоказана. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№*509/2021г. по описа на Районен съд-К. се
установява, че по подадено от “ВиК” ЕООД заявление е издадена заповед
№269/17.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Н. ИВ. Ш., ЕГН-**********, с адрес:гр.П.., общ.П.., ул.“М.“
№*, за сумите: ** лв. главница, ** лв. лихва за забава от 28.07.2020 г. до
28.04.2021 г. и законната лихва върху главницата от 13.05.2021 г. до
изплащане на вземането, както и ** лв. разноски за държавна такса, като
вземането е за консумирана и незаплатена питейна вода по партида №** за
имот, находящ се в гр.П.., ул.“М.“ №*, за периода от 25.06.2020 г. до
11.11.2020 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението.
Ищецът “ВиК” ЕООД гр.С. е търговско дружество, с предмет на дейност:
ВиК, пречистване и инженерингови услуги. Не се спори, че ответникът Н.
ИВ. Ш. е потребител на ВиК услуги, абонат 248507, за имот в гр.П.., ул.“М.“
№*, който е водоснабден.
Представено е заверено копие на справка за неплатени задължения за абонат
248507 от 01.01.1990 г. до 28.03.2021 г., в която са описани 5 бр. фактури,
издадени в периода от 28.07.2020 г. до 15.11.2020 г., с общ размер на
задължението **лв. главница и **лв. лихви.
По делото са приети заверени копия на 5 броя фактури: фактура №2000606
753/28.07.2020г. за период на потребление от 25.06.2020 г. до 27.07.2020 г. на
стойност ** лв. с ДДС; фактура №2000639 042/28.08.2020г., за период на
потребление от 27.07.2020 г. до 26.08.2020 г. на стойност 138.43 лв. с ДДС;
фактура №**********/28.09.2020г. за периода на потребление от 26.08.2020
3
г. до 25.09.2020 г. на стойност ** лв. с ДДС; фактура №**********/28.10.2020
г. за период на потребление от 25.09.2020 г. до 27.10.2020 г. на стойност **
лв. с ДДС; и фактура №**********/15.11.2020г. за период на потребление от
27.10.20520 г. до 11.11.2020 г. на стойност ** лв. с ДДС.
Представени са заверени копия на касови бонове за извършени плащания от
ответника в периода 02.03.2020 г. – 20.01.2021 г. 11.05.2020 г., неоспорени.
По делото са приети заверени копия на: Протокол №0002056/27.10.2020 г. по
чл.24, ал.4 от ОУ за неосигурен достъп в 11.10 часа до имот в гр.П.., ул.“М.“
№*, потребител Н. ИВ. Ш., партида ****** за отчитане показанията на
водомера, подписан от инкасатор В.Д. и свидетел Иван Иванов; Протокол
№***** от 23.11.2020г. по искане на клиента партида ….**, смяна на водомер
№*70440683/2017, с показания ** и монтиране на нов водомер №084530/2020,
с показания 000, който е подписан от потребителя Н.И.; Констативен
протокол №********** от 03.12.2020г. за проверка на водомер 084530, с
скобата на холендъра с №02**46 е здрава и пломба от метрологична проверка
от 2020 г., монтиран в шахта, с визуално отчитане на показания при
проверката 0020 куб.м., извършена от комисия в присъствието на потребител
Й. И. Ш.а в имот в гр.П.., ул.“М.“ №*, партида №****** на Н. ИВ. Ш.;
Констативен протокол №********** от 22.02.2021 г. за проверка на водомер
084530, с скобата на холендъра здрава и пломба от метрологична проверка от
2020 г. здрава, монтиран в шахта, с визуално отчитане на показания при
проверката 158 куб.м., извършена от комисия в присъствието на свидетел Й.
И. Ш.а в имот в гр.П.., ул.“М.“ №*, партида ****** на Н. ИВ. Ш..
Протоколите не са оспорени.
Представено е писмо от 26.02.2021г. от ВиК ЕООД С. до ответника, съгласно
което се констатира, че показанията на водомера следват своята
хронологична последователност и не са били надписани или неправилно
отчетени.
Прието по делото е извлечение от електронно досие на Н. ИВ. Ш. абонат
№248507 във ВиК ЕООД, с открита абоната на адрес: в гр.П.., ул.“М.“ №*
партида №******, обект- обитаем, брой живущи-6, 1 бр.водомер; в гр.П..,
ул.“М.“ №*, партида №******, обект- обитаем, брой живущи-2, 1 бр.водомер;
в гр.П.., ул.“М.“ №*, вх.А партида №*21002036, обект- обитаем, брой
живущи-6, 1 бр.водомер; в гр.П.., ул.“Тунджа“ №*6 партида №*21001089,
обект- обитраем, брой живущи-2, 1 бр.водомер; и в с.В., общ.П.., партида
№*23000119, обект-необитаем, 1 бр.водомер, съгласно в което извлечение в
периода 11.02.2020 г.- 14.01.2021 г. по партида №****** е отразено тип отчет
-реален отчет.
От копие на Заповед №*-613/25.10.2017 г. на ВиК ЕООД, е видно, че считано
от 01.11.2017 г. отчитането на месечното потребление от инкасаторите с
използването на съществуващите карнети се преустановява и се преминава на
отчитане с използване на електронен карнет, от първо число на всеки месец.
Представени са относимите за периода Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД гр.С..
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано основно
и допълнително заключение, неоспорени от страните, които съдът възприема.
Съгласно основното заключение за периода от 25.06.2020г. до 15.11.2020г.
4
по партида №******, имот в гр.П.., ул.“М.“ №* на Н. ИВ. Ш. са издадени
процесните 5 броя фактури на обща стойност ** лв., частично заплатени
/стойността на всяка фактура е посочена в таблица на стр.2, датите на
извършените плащания от м.11.2019 г. до 07.01.2022 г. в таблица на стр.3/. На
22.06.2021 г. са платени ** лв., с които ищецът е погасил следните
задължения: съдебни разходи – ** лева; мораторна лихва – ** лева; законна
лихва – ** лева; главница – ** лв., и след приспадане е о останало
задължението от ** лв. главница. Съгласно допълнителното заключение с
извършеното на 22.06.2021 г. плащане е погасена част от главница със сумата
** лева, както следва: по фактура №**********/28.07.2020 г. -** лв. и по
фактура №**********/20.08.2020 г. – ** лв. Платените съдебни разноски в
размер на ** лв. са адвокатски хонорар. Мораторната лихва, изчислена един
месец след възникване на задължението до 28.04.2021 г. е в общ размер **
лв. / посочено по фактура и период в таблица на стр.4/. Законната лихва върху
главницата от ** лв., изчислена за периода от 29.04.2021 г. до 22.06.2021 г. е
** лева.
В показанията си свидетелят В.Д.Д. / инкасатор/ сочи, че в имота на
ответника имало 3 водомера в една шахта, единият от който се водел на
ул.“М.“ №*, както и две къщи, които се водели на ул.“М.“ №* и ул.“М.“ №*.
Отчитала водомерите през месец, тъй като районът, който обслужвала от 2019
г. обхващал три населена места- гр.П.., с.В. и с.Т., бил голям и не можела да
го обходи за един месец. По партида №** на ответника отчела по-голяма
консумация м.август 2020 г. Н.Ш. присъствал и му казала да провери, дали
има теч, тъй като потреблението е по-голямо, но той отрекъл да има течове.
При самото отчитане водомерът постоянно въртял и й казали, че пералнята е
включена. През м. септември 2020г. пуснали служебно отчет, на база на
предходния месец, тъй като била в отпуск. През м.октомври 2020 г. отишла до
имота на ул.“М.“ №*, звъняла на звънеца, но тъй като никой не излязъл, не
посмяла влезе и се обадила колегата си, а когато той дошъл съставила
протокол за неосигурен достъп. В интернет били П.ликувани датите за отчет
на водомерите. Когато минавала да отчита и не намирала хора на адрес,
оставяла служебна бележка с телефонния си номер за свързване. В случая
оставила такава бележка. Минала втори път, но отново нямало никой на
адреса на ответника и тогава се обадила на колегата си. Сочи, че в имота на
ответника реално отчетен бил м.август 2020г. и м.11.2020 г., а м.септември и
м.октомври водомерът не бил реално отчетен. След проблема с начислените
количества на ответника засичала водомерите му всеки месец. През м.11.2020
г. отчела реално ** куб.м. Видяла табела с надпис „къща за гости –шестица“,
която разбрала, че една от къщите в двора на ответника се ползва като къща
за гости. Водомерът бил в близост до входната врата, но не влизала в имота,
докато не получи от живущите разрешение за достъп.
Съгласно показанията на свидетеля И.П.И. /служител на ВиК/, в началото на
м.декември 2020 г. в имота на ответника в гр.П.. била извършена проверка на
водомер, по повод жалба. При проверката констатирали, че водомерът е
изправен. Съставили протокол, в който отразили състоянието на проверения
водомер. До имота на ответника имало хотел, който се строял. Виждал
работници да влизат и излизат от имота на ответника и да отиват към хотела.
В показанията си свидетелят Й. И. Ш.а /майка на ответника/ сочи, че живее
5
при сина си в общ имот в гр.П.., на ул.“М.“ №* и №*, който ползвали. В
имота имало две къщи, едната на №* на два етажа с пристройка към нея -
лятна къща, а другата на два етажа, които ползвали всички. В имота имало
три водомера с партиден №**, №861 и №*224, в квадратна шахта с капак, в
двора. Двете партиди били на сина й, а партида 1224 била на нейно име.
Нямали регистрация на къща за гости, а регистрирани стаи, които давали като
квартири през лятото, в края на м. май, и през м.юни, м.юли и м.август,
някога и м.септември. В пристройката живеела свекърва й, която била на 90
години и имала право на ползване, на първият на къщата живеела тя, а синът
й, заедно със съпругата си и двете им деца обитавали втория етаж. Синът й
имал ферма за животни –прасета и телета. Той и снаха й не работели, имали
наети хора, по цял ден били в къщи, а 90 годишната им баба пазарувала всеки
ден. Заявява, че никога не са намирали бележки на вратата, че ще минава
инкасатор да засича водомерите. Не познавала предния инкасатор, а
инкасаторката видяла след начисляването на ** куб.м. вода. Синът й не
присъствал, когато било засечено това количество вода. За начисленото
количество вода разбрала на 15.11.2020г. от пощенски служител. През 2020г.
в стаите имало хора. Работници от съседни строежи понякога отсядали при
тях. На вратата имало табела „Самостоятелни стаи за гости шестица“.
Съобщава за отказ на „ВиК“ да одобри и съгласува, внесен от нея проект, за
което подала жалба до КЕВР.
Представен е нотариален акт №*16, том 8, д.№2118/1997 г. на нотариус при
КРС, от който се установява, че ответникът Н. ИВ. Ш. е собственик на дворно
място от ** кв.м., за което е отреден парцел **-**, в кв.25 по плана на гр.П..,
заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня,
два гаража, сервизни помещения и други трайни подобрения в имота, срещу
издръжка и гледане при запазване правото на ползване върху целия имот на
продавачите И.К. Ш. и Й. И. Ш.а, както и при запазване право на ползване
върху първия жилищен етаж от жилищната сграда в полза на Д.С. Ш.а, майка
на първия продавач до края на живота й.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът- длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д. №*509/2021г. по
описа на Районен съд - К. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
Ищецът е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и в
това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни
услуги на потребителите на ВиК услуги. Недвижимият имот, находящ се в
гр.П.., на ул.“М.“ №*, собственост на ответника е водоснабден и се намира в
район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Отношенията
по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и П.лично оповестените Общи условия, одобрени от регулаторния
орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
6
оператора - „ВиК” ЕООД гр.С. са общоизвестни и П.ликувани на интернет
сайта на дружеството, поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8
от Наредба №4/14.09.2004 г. Според §1, т.2, б.“а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги потребители на
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги. Аналогични са: разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение; както и чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия на дружеството-
потребители на на ВиК услуги са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Следователно „потребител“ по смисъла на цитираните нормативни актове и
ОУ е носителя на вещно право върху имота.
С откриването на партида №****** на имота в гр.П.., на ул.“М.“ №*, между
ответника като абонат и ищеца възникнали договорни отношения, по силата
на които „ВиК“ ЕООД се задължило да доставя питейна вода до имота на
абоната, а ответникът да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора
вода през месеца, следващ този на засичането /чл.33, ал.2 от Общите условия
за предоставянето на ВиК услуги на потребителите/.
Основният спор между страните се свежда до начислените за периода от
27.10.2020 г. до 11.11.2020 г. като потребление ** куб.м. вода, във фактура
№**********/15.11.2020 г., поради което в тежест на ищеца е да го докаже
пълно и главно.
Съгласно чл.32 на Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери. Според чл.32, ал.4 от Наредбата, отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В чл.18 от Общите условия се сочи, че ВиК операторът приема за
експлоатация водомери с дистанционно отчитане в случай, че разполага с
технически средства и софтуер за отчитане на показанията на водомера.
Разпоредбите на чл.4, т.7 и чл.23, ал.4 от Общите условия също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, правилата при отчитане на
водомерите по този ред не се прилагат при дистанционно отчитане и при
7
ползване на електронен карнет. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга
инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в
удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на
оператора и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и
длъжностни лица на оператора – чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004 г. и
чл.24 от Общите условия.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че начисленото за
периода 27.10.2020 г.- 11.11.2020 г. количество- ** м3 вода е потребено. Този
извод следва от реалното отчитане на водомера, извършено от инкасатора
В.Д. на 16.11.2020 г. /факт признат от ответника в отговора на исковата
молба/ и от показанията, отразени в протокола от 23.11.2020 г. за смяна на
устройството, който е подписан на място без възражение от абоната, осигурил
достъпа до водомера. Протоколът макар да е частен свидетелстващи документ
е противопоставим на ответника, тъй като отразява неизгодни за него факти, а
именно показания на измерващото устройство. Отделно от това следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че в имота живеят 4 възрастни и 2 деца,
което се установява от писмените доказателства -досие на абоната и приетия
нотариален акт, и показанията на св.Й. Ш.а. По делото не са налице данни, а
и доказателства за теч от водомера, за който ищецът да е бил уведомен.
Неизвършването на ежемесечно отчитане на водомера и това, че протоколът
от 27.10.2020 г. за отказан достъп не съдържа изискуемите реквизити по
чл.24, ал.4 от ОУ и в чл.35, ал.5 от Наредба №4 от 2004 г., в случая не
опорочава като цяло процедурата по отчет на потреблението в периода от
27.10.2020 г. до 11.11.2020 г., доколкото хронологично, е налице реален отчет
през м.08.2020 г. и на 16.11.2020 г., при който е отчетено цялото количество
потребена до този момент вода в имота, при съобразяване и с показанията на
водомера на 23.11.2020 г. и с начисленото за този период, при служебен отчет
количество. Предвид изложеното съдът намира, че отразената в процесната
фактура №**********/15.11.2020 г. сума, съставлява цена на количества
реално потребени В и К услуги от ответника в процесният имот, поради което
същия дължи тяхната стойност. От доказателствата по делото в т.ч. ССЕ се
установи, че дължимата главница по издадените за периода от 25.06.2020г.
до 15.11.2020г. пет фактури е в общ размер ** лв.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл.40, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.33,
ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1
от Постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, както и основния лихвен
процент за периода на забавата, намира за доказан размера на лихвата за
забава върху главницата за периода от 28.07.2020 г. до 28.04.2021 г. върху
8
главницата от ** лв. присъдени в заповедното производство. Установи се, че
на 22.06.2021 г. /след връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№*509/2021г. на КРС/, ответникът е заплатил на касата на ищцовото
дружество сумата от ** лв. Размерът на тази сума не бил достатъчен да
покрие цялото задължение по заповедта за изпълнение, поради което при
наличие на предВ.ата в чл.37 от ОУ и чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност са
погасени- разноските, лихвите и част от главница, от която остават дължими
** лв. Следва да се посочи, че няма пречка кредиторът да заяви с иска по
чл.422 от ГПК претенцията си в различен размер, стига същият да е по-малък
като част от размера, за който е подадено заявлението, съответно за който е
издадена заповедта за изпълнение. Право на кредитора е да ограничи
заявената искова претенция до размер на вземане и за вземания, които счита
за вероятно основателни, при съобразяване с факти, които са настъпили след
подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за сумата ** лв., явяваща се неплатена част от
главницата по заповедта за изпълнение е основателен и следва да бъде
уважен, като се признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца за ** лв. главница за предоставени в
периода от 25.06.2020 г. до 11.11.2020 г. ВиК услуги по партида №******, за
имот в гр.П.., обл.С., ул.“М.“ №* и законната лихва от 13.05.2021 г. до
изплащане на вземането, които са присъдени със заповед №269/17.05.2021 г.
за изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№*509/2021 г. по описа на РС-К..
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая
ответникът дал повод за подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и
предявяване на иска и ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за направените от ищеца разноски. Разноските в заповедното производство са
погасени поради плащане на 22.06.2021 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер на ** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, ** лв.
държавна такса и 240 лв. разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. ИВ. Ш., с ЕГН-**********, с
настоящ и постоянен адрес гр.П.., обл.С., ул.“М.“ №*, съществуването на
вземане на “ВиК“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.”Х.Б.” №**, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, за сумата ** лв. главница за консумирана и незаплатена питейна и
отведена вода по партида №******, за имот в гр.П.., обл.С., ул.“М.“ №*, в
9
периода от 25.06.2020 г. до 11.11.2020 г. и законната лихва върху главницата
от 13.05.2021 г. до изплащането на вземането, по заповед №269/17.05.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№*509/2021г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Н. ИВ. Ш., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.П..,
обл.С., ул.“М.“ №*, да заплати на “ВиК“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”Х.Б.” №**, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото производство разноски в размер на ** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10