Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /14.06.2021г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На седми юни 2021
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа докладваното от съдията т.д.№8 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.365, ал.1 от ГПК е образувано по искова молба по чл.459 от КЗ от ищеца
Н.Р.З. от гр.Търго-вище, действащ чрез процесуалния си представител адв.М.И. от
САК против ответника ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“АД-гр.София за присъждане
на застрахователно обезщетение в размер на 38 892 лв. за трудова злополука по
полица №3607170710000002 за времето от 13.01.2017г. до 13.01.2018г., в резултат
на която на 10.01.2018г. е настъпила смъртта на баща му Р., ведно
със законната лихва върху главницата от 13.03.2018г., които претенции са обосновани
с отказа на застрахователя да изплати дължимото обезщетение за риск „трудова
злополука“ по застрахователния договор с работодателя на загиналия.
Възраженията на
застрахователя по съществото на иска са за липса на предпоставките за
ангажиране на имуществената му отговорност-застрахователният договор не касае
новопостъпили работници, какъвто е бил бащата на ищеца, проявена е груба небрежност
от страна на загиналия, нарушил правилата за движение при управление на МПС,
изключваща отговорността на застрахователя, както и възмездяването на ищеца от
страна на работодателя на баща му, определено по съдебен ред, с позоваване и на
погасителна давност относно претендираната лихва за забава.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Ищецът е единствен
наследник на баща си Р. З. ***, загинал на 10.01.2018г. при ПТП до с.Камбу-рово, общ.Омуртаг по
време на работа по трудов договор №40/12.12. 2017г. с „Ай Вип Сервиз“ЕООД-гр.Търговище
като шофьор на лек автомобил, признато за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане І5104-25-6/16.02.2018г. на ТП на НОИ-Търговище.С влязло в
сила на 22.07.2020г. решение №53/02.06.2020г. по в.гр.д.№27/2020г. на
ОС-Търговище (с действието
по чл.223, ал.1-2 от ГПК по отношение на привлечения по делото застраховател) на близките на починалия са присъдени
обезщетения за трудова злополука по чл.200, ал.1 от КТ от работодателя в размер
на 60 000 лв. за ищеца, 45 000 лв.-за фактическата съпруга и
45 000 лв. за майката на Руфан Османов, като в мотивите е прието, че
последният е съпричинил вредоносния резултат на 50 % при условията на груба
небрежност-навлизайки в насрещното пътно платно през нощта, при движещ се
насрещно автомобил и то със скорост 133 км/ч-значително надвишаваща максимално
допустимата.
По отношение
на риска, свързан с живота на работниците, работодателят е сключил с ответното
дружество договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ за времето
13.01.2017г.-12.01.2018г., за което е съставена застрахователна полица
№3607170710000002/04.01.2017г. относно 18 лица, обща застрахователна сума в
размер на 695 352 лв. и застрахователна премия в размер на 422 лв., като
се спори дали застрахователят е задължен към лице, което не е включено в
поименния списък на застрахованите лица, както и дали отговорността му
изключена, поради проявената от лицето „груба небрежност“ при злополуката.
С
оглед разпоредбите на чл.459, ал.4 във вр.с чл.441,
ал.1-2 от КЗ, застраховащият може да
застрахова за злополука две или повече лица, чийто брой е определен или
определяем, и които са включени в списък по определени критерии, без да е необходимо
договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са
определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено
тяхно качество, като в случаите, когато работодател сключва групова застраховка,
застраховани лица са неговите служители и/или работници, чиито живот, здраве,
телесна цялост и работоспособност са предмет на застраховката.
В
конкретния случай, касае се за задължителна застраховка на целия персонален
състав на дружеството-работодател, като договорът не предвижда изключване на
новопостъпили работници или служители, нито е установено, че броят им към момента
на застрахователното събитие надвишава общо посочените в застрахователната
полица 18 лица.При сключване на застрахователния договор работодателят е
изготвил списък на работещите при него лица, но в полицата застрахованите лица
не са посочени поименно, нито са разграничени по категории, длъжности и
професии, както и по други индивидуални
признаци от значение за покрития риск.При тези обстоятелства следва да се
приеме, че полицата касае и новопостъпили работници, довод за което е и клаузата
по раздел ХIII, т.3 от
Общите условия на договора, съгласно която при настъпване на застрахователно
събитие е достатъчно да се представят доказателства, че именно към него, а не
към някой друг момент застрахованото лице е в трудовоправни отношения със
застраховащия.За новопостъпили работници работодателят е длъжен да уведоми
застрахователя-раздел Х, т.2.3 от Общите условия, като евентуално се договори промяна
на размера на застрахователната премия, но отговорността към застрахованото
лице не може да бъде изключена.
С разпоредбата на чл.460, ал.2 от КЗ, обаче, законодателят е предвидил възможността страните да договорят и други
основания за изключване отговорността на застрахователя, разширяващи кръга на
предвидените в чл.460, ал.1 от КЗ.
С оглед принципа на свобода на догова-рянето по чл. 9 от ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила, стига общите условия на договора да определят ясно и недвусмислено покритите
и изключените рискове-чл.345, ал.5, т.1 от КЗ.
В
настоящите отношения между застрахователя и застраховащия, настъпването на
смърт при трудова злополука при условията на груба небрежност от страна на застрахованото
лице е категорично изключено от кръга на покритите от застрахователя рискове по
силата на клаузата по т.10 от раздел VIII от Общите условия, надлежно подписани и удостоверени с
печат на застрахователя и застраховащия.Посочената клауза е валидна, тъй като
не е неравноправна, т.е. не уврежда недобросъвестно и едностранно правата на
потребителя на застрахователната услуга в случаите, когато настъпването на
застрахователното събитие се дължи в голяма степен на поведението на
застрахования(така и други
съдилища-решение №2524/31.10.2018г. по в.гр.д.№1874/2018г. на САС).Именно такава груба небрежност
от застрахованото лице е установена с влязло в сила решение №53/02.06. 2020г.
по в.гр.д.№27/ 2020г. на ОС-Търговище, действието на което е обвързващо за страните
по предвидения в чл.223, ал.1-2 от ГПК начин.С оглед на посоченото
обстоятелство, липсва покрит от
застрахователя риск и основание за ангажиране на имуществената му отговорност,
поради което предявеният иск по чл.459 от КЗ за заплащане на застрахователна
сума в размер на 38 892 лв. и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Н.Р.З. ***, ЕГН:**********,
действащ
чрез процесуалния си представител адв.М.И. от САК против ответника ЗАД“Булстрад
Виена Иншурънс груп“АД-гр.София, ЕИК ********* иск по чл.459 от КЗ за присъждане на
застрахователно обезщетение в размер на 38 892 лв. за трудова злополука по
полица №3607170710000002 за времето от 13.01.2017г. до 13.01.2018г., в резултат
на която на 10.01. 2018г. е настъпила смъртта на баща му Р., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Р.З. ***, ЕГН:*** да заплати на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“-гр.София,
ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., на
осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: