РЕШЕНИЕ
№ 28.03.2023г. гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н
А Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав
На двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Катя Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №168 по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и евентуален
осъдителен иск по чл.430 ал.1 от ТЗ.
В депозираната искова молба от „ИНВЕСТБАНК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица",
бул.„България" №85, представлявано от С.Р.М. и М.И.С. - изп. директори, действащи
чрез П.С.– юрисконсулт срещу Д.С.Д., ЕГН ********** адрес ***, Д.Л.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Н. Д." №*, със законен
представител Д.С.Д., са изложени твърдения за съществуване на вземане на „ИНВЕСТБАНК“ АД
срещу ответниците, солидарни длъжници, което се
установявало от следните обстоятелства:По силата на договор за потребителски
кредит срещу ипотека №** от ***** г., сключен между ищеца „ИНВЕСТБАНК“АД, като „Кредитор“, ответника Д.С.Д.,
като „Кредитополучател“, ответника Д.Л.Д., като „Солидарен длъжник“ и ответника В.Д.Д., като „Солидарен
длъжник“, ищецът бил предоставил на ответниците потребителски кредит в размер на
400 000 лева, като кредитът бил предназначен за рефинансиране на 1 бр. кредитна
линия на „С.-Д..“ ЕООД в „Инвестбанк“ АД, рефинансиране на 1 бр. кредит на „С.Д..“ ЕООД към
физическото лице Г.Н. Ч., съгласно договор за паричен заем от **.**.****г. и
рефинансиране на 1 бр. овърдрафт на „С.-Д..“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД.
Предназначението на остатъка от кредита бил за текущи нужди. Срокът на договора
за кредит бил 240 месеца.
Твърди се, че съгласно чл.4, ал.1 от договора, кредитополучателят
безусловно и неотменимо се задължавал да изплати дължимите по договора
главница, лихви, неустойки, такси и комисиони, ведно с всички разноски, като
погасявал кредита на 240 равни месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 3833,62 лева,
дължими на 26-то число, считано от месеца следващ първото усвояване на суми по
кредита, с краен срок за погасяване 26.02.2028г., описани подробно в
погасителен план, представляващ приложение №1, неразделна част от договора за
кредит.
Според клаузата на чл.6, ал.1 от договора за кредит, от датата на сключване
на договора, до момента на пълното погасяване на всички дължими суми по
кредита, кредитополучателят и солидарните длъжници се
задължавали да издължават ползвания кредит, лихвите, таксите, комисионните и
разноските, съгласно условията на договора за кредит, респективно да осигурят
по разплащателната си сметка наличието на необходимите средства, с които да се
погасяват задълженията по договора и др.Ищецът твърди, че целият размер на кредита в размер на 400 000 лева бил
усвоен еднократно на 21.02.2008 година.
Със
сключване на Анекс №*/****. към договор за потребителски кредит на физическо
лице срещу ипотека № **., страните се съгласили частично да бъде погасена част
от дължима главница и лихви по кредита, а остатъкът от главницата да се превалутира във валута евро. Страните били уговорили, че
остатъкът от главницата в лева възлиза на еврова
равностойност на 183 150 евро - чл.І от Анекс №* към договора за кредит.
Във връзка с превалутирането бил подписан нов
погасителен план, отразяващ падежите на оставащите задължения по договора.
С Анекс №*
от **., Анекс №*от ***., Анекс №* от ****. и Анекс №*от ***. към договора за
кредит били предоговаряни условия по същия във връзка
с частично предсрочно погасяване на кредита, предоставяне на гратисен период и др., като към анексите били подписвани
съответни погасителни планове, отразяващи падежите на задълженията за
погасяване на кредита.
С подписване на Анекс
№*от ****. към договора за кредит, „С.-Д..“ ЕООД, с ЕИК *******, бил встъпил като солидарен длъжник на
задължението по договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека
№ ****., изм. и доп. с Анекс № *от ****. Анекс №* от ****, Анекс №*от **** г.,
Анекс №*от **** . и Анекс № * от **** г./чл. 9/. С подписване на анекса,
солидарният длъжник „С.-Д..“ ЕООД се задължавал на основание чл.101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД да отговаря безусловно и неотменимо да изпълнява всички задължения,
произтичащи от договора за кредит.
Твърди
се, че кредитополучателят и солидарните длъжници не
изпълнявали задълженията си за погасяване на кредита, съгласно подписания от
страните погасителен план, считано от ***** година.
Сочи се
разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции и чл.8 от договора според който кредиторът
можел да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако са допуснати просрочия на погасителни вноски по погасителния план.Затова
и ищецът пристъпил към обявяване на предсрочната изискуемост, чрез връчване на
изрични уведомления до кредитополучателя и солидарните длъжници.
Всички задължени лица били уведомени чрез покани връчени лично „на ръка“ на 06.03.2017 година. С поканите бил даден
срок за доброволно изпълнение на вече изцяло изискуемите по договора за кредит
вземания, в който срок не последвало изпълнение.
Във
връзка с неплащането на задължението възникнал правен интерес от образуването
на производство по чл.417 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №***** г. по описа
на Районен съд гр. П., с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 30.03.2017г., с което съдът разпоредил длъжниците
Д.С.Д. и Д.Л.Д., В.Д.Д. и „С.-Д..“ ЕООД, да заплатят
солидарно на „ИНВЕСТБАНК“ АД,следните суми: главница
- 160 827,07 евро, законна лихва върху претендираната
главница, считано от 30.03.2017г. - датата на депозиране на
заявлението до окончателно изплащане на вземането;просрочена договорна /възнаградителна/лихва
върху главницата - 8 589,05 евро за периода от 26.03.2016 г. до 06.03.2017 г.,
включително;Лихва за забава върху
просрочената главница: 2 021,59 евро за периода от 26.04.2016 г. до
29.03.2017 г., включително;Комисионна
за управление на кредита: 485,61 евро, Такса за поддържане на
разплащателна сметка: 12,05 евро и разноски в общ размер на 6 875, 53 лв. от които: 6 725, 53 лв.
-държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, дължимо съгласно
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Твърди
се, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК за кредитора възниквал правен интерес
от предявяване на иск за установяване на вземанията,тъй като постъпили
възражения от длъжниците в срок.
Във
връзка с изложеното се моли съда да постанови съдебно решение с което да приеме за установено, че ответниците Д.С.Д.,
ЕГН ********** адрес ***, Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Н. Д." №**, със законен
представител Д.С.Д., дължат на ищеца „ИНВЕСТБАНК“ АД, следните
суми, /произтичащи от договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № * от ***., Анекс № * от **** г., Анекс № * от ** г., Анекс № * от ***
г., Анекс № * от **** г., Анекс № * от **** г. и Анекс № * от ****./: главница - 160 827,07 евро,законна
лихва върху претендираната главница,считано от
30.03.2017 г. - датата на депозиране на заявлението до
окончателно изплащане на вземането, просрочена
договорна /възнаградителна/лихва върху главницата - 8 589,05 евро за периода от 26.03.2016 г. до 06.03.2017 г.,
включително и лихва за забава върху
просрочената главница: 2 021,59 евро за периода от 26.04.2016 г. до
29.03.2017 г., комисионна за управление
на кредита: 485,61 евро, такса за поддържане на разплащателна сметка -
12,05 евро и разноски в общ размер на 6 875, 53 лв. от които: 6 725, 53 лв. -държавна такса и 150,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират
разноски и в настоящото производство.
В законоустановения срок по
чл. 367, ал. 1 от ГПК, от ответниците е постъпил писмен отговор, в който
оспорват исковете като неоснователни.
Не се оспорва фактическата обстановка
по сключване на договора за ипотека и последвалите анекси,оспорва се
обстоятелството кредита да е станал
предсрочно изискуем.
Твърди се, че
липсвала надлежна покана до длъжника.
Противно на твърденията на ищеца, че ответниците са били уведомени
посредством връчване „на ръка“ на покана за доброволно изпълнение, ответниците оспорват това
обстоятелство и заявяват,че подобна покана, за която ищецът твърди, че служела
като уведомление за настъпване на предсрочната изискуемост на договора, не им била връчвана.
В отговора се твърди, че ищецът едностранно е
променял съдържанието на договора за потребителски кредит, т.е. съдържанието на
правоотношението, с оглед на което било възникнало едно ново парично задължение за длъжника, което парично задължение подлежало на изпълнение. Именно поради
това ищецът следвало да извести за това ответниците, като им
даде достатъчен срок за плащане на вноските с настъпил падеж /по аналогия с чл.432 от ТЗ/. Навеждат се доводи,
че определянето на достатъчен допълнителен срок се
считал за задължително условие за упражняване на правото за предсрочно връщане на останалата сума, тъй
като поради конститутивния ефект на обявената
предсрочна изискуемост, настъпилият падеж по отделните вноски не можел да се пренесе и да важи и за новото, трансформирано вземане за пълния остатъчен размер на
кредита. Доколкото нямало срок за изпълнение на това
нововъзникнало задължение, ответниците считат, че е приложим чл. 84, ал.2 от ЗЗД и е следвало да се даде изрична покана,
след изтичането на която да настъпи
изискуемостта на това ново вземане. В случая липсвала такава покана и не било
налице изискуемо вземане на ищеца за цялото задължение по договора. При положение, че предсрочната изискуемост на кредита не
е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, то предявеният установителен иск, според
ответниците, бил неоснователен.
Излага се становище, че поради обусловеността на
предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане, и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания,
с решение по настоящото гражданско производство, съдебният състав не би могъл
да се произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Твърди се, че представените от ищеца документи към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не
били редовни от външна страна. От представеното
от ищеца извлечение от счетоводните книги не се установявало кои точно вноски и в какъв размер не са били погасени
от ответника Д.Д., респективно какъв е размера на начислената
договорна лихва. Било налице несъответствие между твърдяната в заявлението
предсрочна изискуемост на кредита по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ и материализиращото я изявление от сметката.
В представените от ищеца документи не било налице
достатъчно прецизно отразяване на предсрочната
изискуемост на кредита - ищецът не бил конкретизирал кои точно вноски и при какъв падеж не са погасени от
ответника. В случая липсвали данни за конкретните неплатени вноски и техните
падежи /каквито данни липсвали изначално при
изготвянето на договора за потребителски кредит от страна на банката/, което препятствало достигането
на правилен извод на съда относно
предсрочната изискуемост на задължението.
Излага се кратка предистория на отпускането на този потребителски кредит на ответника, като се твърди, че на *****. на търговско дружество „С.-Д..“ ЕООД е отпусната кредитна линия в лева за
частично разширение и модернизация на обувното производство в гр. П. в размер
на 100 000 лева.На същия му е предстояло закупуване на
производствената сграда и всички прилежащи към нея сгради и помещения. От банката го уверили, че ще му отпуснат
допълнителен кредит за закупуване на тези помещения. След като спечелил търга, депозирал молба до „Инвестбанк“ АД, да му бъде отпуснат инвестиционен кредит за
закупуване на тази промишлена сграда, която се явява дълготраен материален актив на собственото му търговско
дружество. От банката му заявили, че ще му отпуснат по-голяма
сума, а именно 400000 лева. Ищецът се съгласил, с
нагласата, че му се отпуска банков кредит под формата на кредитна линия. На следващия ден ищецът отишъл в
клона на банката в гр.П., където да направят обезпечението по кредита, т.е. да
се изповяда сделката пред Нотариус -
вписване на договорна ипотека в полза на ищеца по делото. Едва тогава
той бил разбрал, че от банката са подготвили съвсем друг вид договор, с много
по-неизгодни условия, но вече било късно да се коригира договора за кредит. Вместо да подпише желания от него договор за инвестиционен кредит за покупка на промишлена
сграда, под формата на кредитна
линия, той бил принуден да подпише договор за потребителски кредит с ипотека, при много по-висока лихва и неизгодни за
него условия. Веднага цялата сума му
била преведена по сметка и след кратък гратисен
период от един месец, започнал да
плаща месечните вноски по кредита.
Искането за отпускане на кредит ответникът Д.
твърди, че е подписал на ****. и одобрението станало на *** г. Насочва вниманието на съда, че само за две
седмици бил одобрен кредит в размер на 400 000 лева,
като оставал въпроса, къде е молбата, с която ответникът е заявил, че от името
на търговското му дружество желае да му бъде отпуснат инвестиционен кредит за
закупуване на промишлена сграда. На следващо място ответникът твърди, че договорът за потребителски кредит
съдържал неравноправни клаузи по отношение на
начина на начисляване на лихвата, като цитира: чл.2, ал. 1, чл. 3, чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6 от Договора за
потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека, чиято нищожност следвало да бъде призната. Според ответника тази нищожност се явявала обект на отделно
разглеждане по образувано гр. дело № ***** г. по описа на ***,
Ответникът счита, че това висящо съдебно производство се явявало преюдициално
по отношение на настоящото дело, тъй като между тези две дела имало обусловеност.
Изразява се становище от ответната страна, че
всичко гореизложено, поотделно и в съвкупност водело до извода за неоснователност на установителния иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
От ищеца
е представена допълнителна искова молба, в която се изразява становище по отговора
на исковата молба, че същият не
съдържа доводи, които да
разколебаят извода за основателност на предявените искове.
Оспорва се твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че кредитът не е станал предсрочно изискуем по договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № ****. от **** г. поради липсата на надлежна покана до длъжника, като се изразява
становище, че същото твърдение не отговаря на истината.
Постъпил е и отговор на
допълнителната искова молба,с който отново се излагат съображения за
предсрочната изискуемост, нередовността на представеното извлечение от сметки, както
и относно неравноправността на клаузи от договора за потребителски кредит като
отново се сочи образуваното гр. дело № ***. по
описа на ***, 39 състав, което касаело тези възражения и представлявало
преюдициален спор по отношение на настоящото производство.
В
проведените открити съдебни заседания страните поддържат становищата си.
В хода на
процеса поради двукратното му спиране/веднъж заради образуваното производство
по гр. дело **** г. по
описа на ***, 39 състав,по преюдициален спор и
вторият път, поради настъпилата смърт на ответника Д./.
Ответникът
Д.С.Д. е *** на ****., като негови законни
наследници са останалите две ответници.Освен това по отношение на ответника „С.-Д..“
ЕООД е открито производство по ликвидация и същият се представлява от
ликвидатор Д.И.Т..
Окръжният съд, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор
и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело №***. по описа на РС-П. се
установява, че на ****., ищцовото дружество „ИНВЕСТБАНК“ АД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу
тримата ответници солидарно на основание
договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека ****., въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело ***. по описа на П. районен съд.
Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №****за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на ****., с която е
разпоредил ответниците – длъжниците
Д.С.Д., ЕГН ********** адрес ***, Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Н. Д." № да заплатят солидарно на ищеца – кредитора
„ИНВЕСТБАНК“ АД следните суми: 160827.07
евро– главница по кредита , просрочена договорна лихва в размер на 8589.05 евро
за периода от 26.03.2016г. до 5.03.2017г. включително, лихва за забава в размер
на 2021.59 евро за периода от 26.04.2016г. до 29.03.2017г. включително,
комисионна управление на кредит- 485.61 евро и такса обслужване на разплащателни
сметки – 12.05 евро, ведно със законната лихва върху главницата 160 827.07
евро, считано от депозиране на заявлението -30.03.2017г. до окончателното
изплащане и 6875.53 лева разноски.
От заявлението се установява
още, че поканите с които кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем са
били връчени на „ръка“ на 6.03.2017г. на всички задължени по кредита лица.
От приложеното производство по
реда на чл.417 от ГПК, а и е безспорно в отношенията между страните, че са
подадени възражения по реда на чл.414 от ГПК, за което районният съд е дал
указания на заявителя за образуване на настоящото производство.Съобщението е
получено от Банката ищец на ***., а исковата молба е депозирана на ***** т.е. в
едномесечния срок по закон.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, заявени в заповедното производство.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл.430,
ал.1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и
ответниците са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена заемна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за
изпълнение по търговски сделки (чл.305
от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването
на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез
изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Съдът
приема,че между Банката и ответниците са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който
договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека *****. сключен между ТБ“ИНВЕСТБАНК“
АД и кредитополучателите Д.С.Д.,
ЕГН **********/кредитополучател/, Д.Л.Д., с ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,/солидарни длъжници/,
с който банката е предоставила на кредитополучателя Д.Д. кредит в размер на 400 000 лева, предназначени за
рефинансиране на 1 бр. кредитна линия на „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК ******* в същата банка, рефинансиране на
1 бр. кредит на „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК ******* към физическото лице Г.Н. Ч.
и 1 бр. овърдрафт на „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******, в „Уникредит
Булбанк“ АД.От договора се установява, че остатъка от кредита ще се използва за
текущи нужди, а срокът на погасяване е 240 месеца.
В чл.3 страните са уговорили, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва , е уговорена е и неустойка, както и такси.
Установява се, че в
чл.4 е посочен срока на погасяване на кредита - 240 месеца от датата на
усвояване на кредита с ежемесечни погасителни вноски от 3833.62 лева, дължими
ежемесечно на 26-то число, считано от месеца следващ първото усвояване на
сумата по кредита, с краен срок на погасяване – **** година, подробно описан в
приложение №**
Предвидени са клаузи и за предсрочно погасяване на
кредита. В чл. 8 – принудително изпълнение са уредени условията при които
настъпва „предсрочна изискуемост”, а именно договорено е, че при непогасяване/просрочие
на която и да е вноска по кредита, за всеки един от договорените падежи,
кредиторът има за обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем и по
свой избор да пристъпи към незабавно служебно събиране на изискуемите суми,
чрез принудително изпълнение върху имотите описани в раздел обезпечение или
върху цялото имущество на кредитополучателя.
Последвало е сключване на анекс №**** година, с който е превалутиран кредита, след частично плащане на сумата от
50 000 лева, на 183 150 евро, като е намалено обезпечението, чрез
заличаване на два обекта на собственост.Освен превалутирането,
страните са уговорили фиксиран лихвен процент от 10.9 %.
Последвало е сключването на още пет анекса, с които страните са променяли
размера на главницата след частично погасяване вкл. и чрез продажба на
ипотекирани имоти и съответно са
променяли погасителните планове.
По възражението на ответниците относно датата
на която е настъпила предсрочната изискуемост и обявена ли е тя надлежно.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № *** по тълк. д. ***. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
На Банката е
дадена законова възможност тя да прецени кога да обяви на длъжника тази
предсрочна изискуемост,като в случая видно от приложените в ч.гр.д.***. по
описа на ПРС покани за доброволно изпълнение намиращи не л.37,38,39 и 40, се
съдържа изявление от страна на ищеца, че поради неплащане на вноски с падеж по
главниците и лихвите, дължими от 26.04.2016г. по договор за потребителски
кредит, Банката обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата.
На л.37 от
ч.гр.д.***. по описа на ПРС, се намира поканата до Д.С.Д., от която се
установява, че я е получил лично на *** година.По отношение на поканите с които
кредита са обявява за предсрочно изискуем до Д. Л. Д., В.Д.Д.
и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******, също се установява, че са положени подписи на гърба
на тези покани и от останалите две ответници, както и по отношение на
дружеството отново от Д..Няма оспорване на така положените подписи в хода на
процеса.
В този смисъл възражението за
неспазване на процедурата от ответниците е несъстоятелно.
Произнесено е и определение №****. по в.ч.гр.д.№***по описа на ПОС,
където възраженията относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем са
разгледани и е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение от *** година
по ч.гр.д.***. по описа на РС гр.П..
На страните е
известно и постановеното решение, засягащи възражението им за неравноправни
клаузи, постановено от СГС по преюдициален за настоящото производство спор, а
именно решение №***., с което е прието, че оспорените клаузи от договора по
чл.4 ал.1 , ал.3, чл.6 ал.1 т.1 и чл.8 ал.1 т.1 от договора , нямат характера
на неравноправни и предявените искове от ответниците са отхвърлени/с решение на
*** №**** година.
По отношение направеното възражение с
отговора в настоящото производство,съдът намира
следното от правна страна: В разпоредбата на чл.143,
ал.3, т.2 от ЗЗП законодателят е предвидил изключение от правилото визирано в
чл.143, т.12 от ЗЗП /в сила от 10.06.2006 г./, за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс/ или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Прието е също, че основния критерий за
приложимост на изключението е изменението на цената, респективно лихвения
процент, да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът или доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща
се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се
прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия
принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин/чл.147,
ал.1 от ЗЗП/, а потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно до променя цената или
лихвения процент. В настоящия случай още с договора за банков кредит от 19.02.2008г.
в чл.3 подписани от страните по делото са фиксирани размерите на лихвите,вкл. и
на тези при просрочие, както и на таксите и
комисионните, които са фиксирани твърди в процентно отношение.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че уговорените между страните по договора
клаузи, както в първоначалния договор за банков кредит, така и в последващите анекси съдържат достатъчно ясна и разбираема и
достъпна за ответника информация относно съществените условия на кредита по
смисъла на чл.58, ал.1 ЗКИ и чл.59, ал.2 ЗКИ и за условията и начина на
изменение на лихвения процент по сключения договор за банков кредит, което от
друга страна дава възможност да се запознае със същите при проявено желание и
грижа за собствените си дела и да реагира при несъгласие с някоя от уговорките
или да откаже подписването на договора или последвалите анекси и погасителни
планове.
Следва да се
отбележи,че в отговора на исковата молба не са направени възражения или
посочени факти, че ответниците не са разполагали с
време да се запознаят с всички условия по договора за банков кредит, залегнали
в него, поради наличието на някакви екстремни причини, принуждаващи ги да
подпишат, без да се се запознали със съдържанието му
и не твърдят, че не и е осигурена такава възможност от страна на Банката, за да се приеме, че в тежест на ищеца е
задължението да доказва предоставянето на възможност за предварително запознаване
с клаузите по договора за кредит или че същите не са били индивидуално
уговорени. Освен изложеното не без значение е и фактът, че банковото
кредитиране е свързано с дългосрочно ползване на значителни заемни средства, в
случая за срок от 20 години, което предполага периодично актуализиране на
цената на тази финансова услуга, какъвто характер има уговорената по договора
дължима лихва. По тези съображения тези клаузи не са нищожни, като
неравноправни.Нещо повече, следва да се отбележи, че в последният анекс №* от ***
година, страните са уговорили индивидуални условия по продажба на конкретен
имот собственост на ответниците в село К. община Б.,
като с получената ума от продажбата е било уговорено да бъдат погасени
просрочена главница и балансова лихва към ***.
По делото е допусната и изслушана СИЕ от
която се установява,че отпуснатата по силата на процесния
договор заемна сума в размер на 400 000 лева е усвоена на ****г., когато тази
сума е постъпила по разплащателната банкова сметка, ***ателя
Д.Д.. Със сумата са извършени следните плащания и
преводи:
•
102
000 лева са преведени на *** на Г.Н. Ч.;
•
2
000 лева са преведени на *** с основание „за пълно погасяване на овърдрафт на „С.-Д.."ЕООД;
•
48
000 лева са преведени на ***. -основание „за рефинансиране на кредитна линия на
„С.-Д.."ЕООД/;
•
65
000 лева на *** са ****** ***от Д.Д.;
•
65
000 лева са преведени на *** г. на Г.Н. Ч. с основание „за закупуване на
строителни материали"
•
5
000 лева на **** са ****** ***от Д.Д.;
•
5
000 лева на ***. са ****** ***от Д.Д.;
•
20
000 лева на ***-*. са ****** ***от Д.Д.;
•
3
000 лева на *****. са ****** ***от Д.Д.;
•
с
50 000 лева на *****. е **** от Д.Д.;
•
10
000 лева на ****. са ****** ***от Д.Д.;
•
1
000 лева на **** г. са ******
***от
•
Д.Д.;
•
5
000 лева на ***** г., като последните пет посочени позиции като суми са били ******
***от Д..
•
Останалите
8 000 лева са останали налични по разплащателната сметка и с нея са извършени
плащания по процесния кредит и за банкови такси.
От заключението се установява още, че съгласно
предоставените извлечения от аналитичните партиди на процесния
кредит по съответните счетоводни сметки, по които са осчетоводявани настъпилите
падежи на погашения на редовна главница, договорни лихви, лихви
за просрочия и такси, комисионни и разноски, вещото
лице е установило следните задължения
към ****
Главница
в размер на 160 827,07 евро, от които:
-
редовен
дълг, обявен за предсрочно изцяло и изискуем на **** г. – 157 979,02 евро;
-
2
848,05 евро просрочена главница, включена в месечните погасителни вноски за
периода от ***. до ***** г.
-8 589,05 просрочени неплатени
договорни лихви, начислени за периода от **** до ***** г.:
-2021,59 евро неплатени начислени лихви по
чл.3,ал.2 от процесния договор, начислени до **** година.
Установява се още от
заключението, че неплатените комисионни за управление кредита по чл.3, ал.5,
т.2 -0,3 %годишно, за 2016 г. възлизаща на 485,61 евро.
Общо задълженията по процесния кредит за главница, договорни и наказателни
лихви, комисионни за управление на кредита, възлизат на 171 923,32 евро.
Банката е претендирала 12,05
евро такси за поддържане на разплащателната сметка, обслужваща процесния кредит, и е осчетоводила разноски по процесния кредит в размер на 6 875,53 лева, от които 6725.53
лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В заключителната част се
установява, че общо задълженията възлизат на 171 935,37 евро и 6 875,53 лева.
В настоящия
казус се установи,че банката е изпълнила поетото задължение да предостави
сумата предмет на страните по договора.За ответниците е възникнало насрещното
задължение в уговорените срокове да върнат заетата сума.
Предвид
изложеното дотук съдът приема,че предявения иск е изцяло основателен в предявените размери, така както са описани в
исковата молба и установени от приетата
и неоспорена от страните СИЕ, като следва да се установи, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – **** година,ответниците са дължали
на Банката ищец: 160 827.07 евро–
главница по кредита, просрочена договорна лихва в размер на 8589.05 евро
за периода от ****. до ****. включително, лихва за забава в размер на 2021.59
евро за периода от *** до ****. включително, комисионна управление на кредит-
485.61 евро и такса обслужване на разплащателни сметки – 12.05
евро, ведно със законната лихва върху главницата 160 827.07 евро, считано от
депозиране на заявлението - *****. до окончателното изплащане, както и разноски
- 6875.53 лева.
По разноските в производството по чл.417 от ГПК.
Направените
разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са общо в размер на 6875.53
лева.
Съобразно ТР №***.
на ВКС по тълк.д.№**** на ОСГТК т.12- „Приетото
разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по
чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от
уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в
исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване
заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по
разноските, независимо дали са поискани или не,като съобр.
т.12 се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
По направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца, представен е
списък за общо дължими разноски 7175.53 лева от които държавна такса – 6725.53
лева,депозит за в.л. – 300 лева и 150 лева юрк.възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят тези разноски общо, /с оглед постановяване на осъдителен диспозитив,
следва да бъде изключен починалият ответник Д.С.Д., тъй като физическите лица
ответници са негови единствени законни наследници/.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
Пo иска на „ИНВЕСТБАНК"
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица",
бул.„България" №85, представлявано от
изп. директори С.Р.М. и М.И.С., действащи чрез
пълномощника П.С.– ***** срещу Д.С.Д., ЕГН **********
/*****./ с адрес гр.П., ул. „Н. Д." № **, вх. „**,
ет. ** ап.** Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Н. Д." №**, със законен
представител Д.С.Д./***/, ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците Д.С.Д., ЕГН
********** /****./ Д.Л.Д., с ЕГН **********,В.Д.Д.,
ЕГН **********, и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК *******/ в ликвидация/, че
дължат на „ИНВЕСТБАНК"
АД,
ЕИК *********, следните
суми произтичащи от договор за потребителски
кредит на физическо лице срещу ипотека **** и Анекс № **** Анекс
№*** г., Анекс №****., Анекс №**** Анекс № *** г. и Анекс №*****., следните
суми: 160 827.07 евро– главница
по кредита, просрочена договорна лихва в размер на 8589.05 евро за
периода от ***. до ***. включително, лихва за забава в размер на 2021.59
евро за периода от ***. до ****. включително, комисионна управление на
кредит- 485.61 евро и такса обслужване на разплащателни сметки – 12.05
евро, ведно със законната лихва върху главницата 160 827.07 евро, считано от
депозиране на заявлението - ***. по ч.гр.д. №***** г. по описа на
Районен съд гр. П.,/с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №****. по ч.гр.д. №***** г. по описа на
Районен съд гр.П./, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и „С.-Д..“ ЕООД,с ЕИК
*******,със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Н. Д." №**, да заплатят общо на „ИНВЕСТБАНК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица",
бул.„България" №85, представлявано от
изп. директори С.Р.М. и М.И.С., действащи чрез
пълномощника П.С.– юрисконсулт, разноски
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК №***. по ч.гр.д. №***
г. по описа на Районен съд гр. П., в размер на 6875.53 лева, както и направените разноски в
настоящото производство в размер на 7175.53 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните,пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: