Решение по дело №123/2020 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 40
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20202170200123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

 

  40                                                           24.08.2020 г.                                               гр. Средец

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                           Наказателен състав

На 18 август 2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 123 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я.Н.Я. против Наказателно постановление № 20-0269-000224/17.07.20207 г. на Началник група в Районно управление – Средец към ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като са му отнети на основание Наредба № 1з-2539 на МВР 10 контролни точки. Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно с твърдение, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е МПС, а велосипед и тъй като същото не подлежи на регистрация, той не бил нарушил закона.

В с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу Я.Н.Я. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23983/08.07.2020 г. за това, че на 08.07.2020 г. около 16,30 ч. в с.. Дюлево, Община Средец, ул. „Т. Андрешев“ до № 28 с посока към път ІІ-53, управлявал мотопед марка „EDWARDS“, червен цвят, без регистрационен номер, с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,62% на хиляда, измерена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0062, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочено е в АУАН, че водачът е видял и разбрал отчетените показания и че във връзка с издаден му талон за медицинско изследване № 0050512 е отказал кръвна проба за химичен анализ.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Приел е, че жалбоподателят „управлява МПС …с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително“, поради което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложил административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Постановил е на основание Наредба № 1з-2539 на МВР отнемане на 10 контролни точки.

Подадената срещу НП жалба е депозирана в преклузивния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Не е спорно, че жалбоподателят е бил установен да управлява велосипед марка „EDWARDS“, червен на цвят, с монтиран двигател, като в хода на проверката по линия на КАТ посредством техническо средство е била отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 0,62 на хиляда. В депозираните от жалбоподателя писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с които е оспорил нарушението и констатацията в АУАН, самият той е посочил, че превозното средство, което е управлявал, не е мотопед, а велосипед с монтиран двигател. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, констатирали нарушението, безспорно установяват, че на рамата на управляваното от жалбоподателя превозно средство е имало монтиран двигател с вътрешно горене, че от превозното средство е излизал пушек, че при сигнала им за проверка жалбоподателят е загасил двигателя и е започнал да върти педалите на велосипеда. Същите посочват отличителните белези на управляваното от жалбоподателя средство като такива на МПС – велосипедът на жалбоподателя е марка „EDWARDS“, червен на цвят с монтиран двигател с вътрешно горене, който работи и може да осъществи движение на велосипеда без помощта на педалите. Спорният момент в случая е дали с оглед на вида на превозното средство е изпълнен съставът на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Велосипедът на жалбоподателя е снабден с двигател с вътрешно горене, поради което и по силата на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП представлява моторно превозно средство. Според легалната дефиниция на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Превозното средство е било управлявано по път, отворен за обществено ползване. Обстоятелството, че съгласно чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на регистрация велосипедите с допълнително монтиран двигател, не означава, че лицето, което управлява такова пътно превозно средство по пътищата, не подлежи на проверка и контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. В случая велосипедът с монтиран двигател представлява както пътно превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 10 от ДР на ЗДвП – „съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари“, така и моторно превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, поради което след като жалбоподателят е управлявал такова МПС, за него важи забраната за употреба на алкохол, въведена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. Дадено е от актосъставителя и от административно-наказващия орган точно фактическо описание на деятелността, чието извършване не се оспорва с жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установява противното, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП действително е осъществено от страна на жалбоподателя. Санкциониращата нарушението разпоредба на 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП  предвижда административно наказание глоба в абсолютен размер от 500 лева и административно наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок в абсолютен размер от шест месеца. Административно-наказващият орган е наложил кумулативно предвидените наказания в посочените размер и срок, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0269-000224/17.07.20207 г. на Началник група в Районно управление – Средец към ОДМВР – Бургас, с което на Я.Н.Я., с ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като са му отнети на основание Наредба № 1з-2539 на МВР 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: