М О Т
И В И
по НОХД /БП/ № 7881/2019год. по описа на ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия И.Г.Д., в това че на 10.12.2019г. в с.Марково, обл.
Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Хонда” , модел “Сивик” с рег.
№ **, след
употреба на наркотичи вещества, а именно
– амфетамин
/АМР/, метамфетамин /МЕТ/ и марихуана – тетрахидроканабинол /ТНС/- престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК.
Производството е по реда на гл.27
НПК и при условията на чл.371, т.2 от с.з.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Предлага за горепосоченото
деяние да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода ориентирано към минимума,
което да се намали по реда на чл.58а, ал.1 НК и отложи по реда на чл.66 от НК, както
и да бъде наложено наказание “лишаване от право на управление на МПС” за срок
от 1 година и 2 месеца, а също така и минимална глоба.
Подсъдимият
И.Д. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съжаление за случилото се. Лично и чрез своя защитник настоява за
минимално лишаване от право на управление на МПС. За останалото се солидаризира
с представителя на държавното обвинение.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
И.Г.Д. е роден на *** год. в гр. **, живущ ***. Той е б., б.г., със ** образование,
неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач на
МПС от 2017г., категории “В”, “М”, притежава СУМПС № ***.
На 10.12.2019г. подсъдимият управлявал в с.Марково, обл. Пловдив лек автомобил Хонда Сивик с рег.№ ** по ул.“Захари
Стоянов“. На същата се намирал и полицейски автопатрул в състав свидетелите Д.
С. и Б. Т.. Тъй като автомобила управляван от подс.Д. се движел зигзагообразно
по пътното платно, полицейските служители го спрели за проверка. В хода на
същата на въпросите на служителите на реда, подсъдимия давал уклончиви
отговори, а освен това бил видимо смутен. Ето защо те го запитали дали е
употребявал наркотични вещества. Тогава подс.Д. признал пред тях, че предния
ден е употребил амфетамин. Тогава бил отведен в І РУ при ОД МВР Пловдив, където
бил тестван с техническо средство „DRAGER DRUG CHECK 3000 STK 5“ с REF 8325581,
LOT ARMK – 0671. Последното отчело положителна проба за вещества амфетамин
/АМР/, метамфетамин /МЕТ/ и марихуана – тетрахидроканабинол /ТНС/. СУМПС му
било иззето, както и срещу него бил съставен АУАН.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието
на подсъдимия И.Д. направено в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 и
сл. НПК, от показанията на разпитаните като свидетели в досъдебното
производство Д. Р. С., Б. М. Т. и С. Д. Ч.. Горното е видно и от приложените по
делото писмени доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия: протокол
за употреба на техническо средство /л.9 д.пр./, протокол за доброволно
предаване на същото /л.8/, справка съдимост /л.21/, справка за нарушител / л.27/,
характеристична справка на подсъдим /л.22/, талон за медицинско изследване /л.17/и
лист за преглед на пациент /л.19/, които съдът също възприема като обективни и
безпротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели и самопризнанието на подсъдимия като
логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства. Същите се допълват взаимно и по тях не се спори. Налице са
показания от впечатленията на двама полицейски служители по повод управлението
на МПС по неадекватен начин от подсъдимия, неговото поведение при проверката,
което ги усъмнило дали не е употребил наркотични вещества. Пред същите
последният признал, че действително е сторил това. Последното се потвърждава и
след проверка с техническо средство, а подсъдимия отказал извършване на кръвна
проба. Ето защо за настоящата инстанция фактологията посочена по-горе се
установява по несъмнен начин в настоящия казус.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимия Д. е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл.343б , ал.3 от НК, за
това че на 10.12.2019 г. в с. Марково, обл. Пловдив управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. №: **, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин /АМР/, метамфетамин /МЕТ/ и
марихуана – тетрахидроканабинол /ТНС/.
От
обективна страна с действията си – управление на посоченото МПС след употреба
на наркотично вещество, с ясното съзнание за това, подсъдимия е осъществил
състава на посоченото престъпление. В случая законодателя не е въвел никакви
критерии за повлияване от веществото като концентрация или времеви интервал за
неговото приемане.
От субективна страна – деянието е осъществено
с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Д. е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Това е видно от последователността на действията му.
С
оглед така приетата правна квалификация и като се съобрази с целите заложени от
законодателя в чл.36 от НК, настоящата инстанция намира, съобразявайки
обстоятелствата по чл.54 от НК, че на подс.Д. следва да се наложи наказание
Лишаване от свобода на минимума предвиден в закона, а именно в размер на една
година. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК и вр. с чл.58а, ал.1 НК
следва това наказание да се намали с 1/3 на осем месеца Лишаване от свобода.
Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита признанието на
вината и съдействието оказано в досъдебното производство, а така също и младата
възраст на дееца.Налице е и добра характеристика. От друга страна същият е
водач на МПС от едва три години, но вече е наказван шест пъти за нарушения на
ЗДвП. Последното настоящата инстанция отчита като отегчаващо вината
обстоятелство. Освен това в процесния казус е било налице и неадекватно
движение на МПС-то по пътното платно на зиг – заг. Това също повишава
обществената опасност на деянието. Ето защо не са налице нито изключително,
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват в случая
извода, че и най –лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко. Все пак налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а и
наказание лишаване от свобода в минималния размер по чл.54 НК би се явило
напълно достатъчно за поправителен ефект.
На
основание чл.66, ал. 1 от НК следва това наказание да се отложи за изпълнение с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подс.Д. е неосъждан, наложеното му наказание е
под три години Лишаване от свобода, а с оглед липсата на други противообществени
негови прояви, поправителен ефект върху него би се постигнал и по този начин
според настоящия състав. Минимално предвидения от закона изпитателен срок също
е напълно достатъчен и най-справедлив.
С оглед
предвиденото кумулативно наказание глоба, факта че подсъдимия е работещ с минимално
възнаграждение, то минимално предвидената такава от 500 лева, съдът намира за
съответна на деянието и дееца, както и на имотното му състояние.
Именно
с оглед изложеното относно сравнително многото нарушения по ЗДвП за кратък
период от време от страна на подсъдимия, както и рисковото му поведение при
управление на МПС-то в процесния казус, отчитайки повишената обществена
опасност на деяния след употреба на наркотици и засилената чувствителност на
обществото, настоящата инстанция е на мнение, че в случая следва на основание
чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде наложено на
подс.Д. наказание лишаване от право на управление на МПС значително над
минималния. Законът допуска то да бъде до три години, но с оглед смекчаващите
вината обстоятелства изброени по-горе, то следва да се определи също под
баланса. Такова в размер на 1 година лишаване от право на управление на МПС
съдът намира за адекватно на извършеното. Това наказание се явява
най-справедливо и същото би постигнало поправителен и превъзпитателен ефект не
само върху подсъдимия, а и върху останалите членове на обществото. Следва да се
има предвид и , че нормата на чл.58а, ал.5 НК предвижда редукция с 1/3 само на
наказанието лишаване от свобода, а не и на останалите. В този смисъл за съда не
съществува задължение да определи наказанието лишаване от право на управление
на МПС именно с размер равен на лишаването от свобода. В процесния казус
предвид посочените отегчаващи вината обстоятелства, то би било и твърде
снизходително.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и
ал. 2 от НК следва да се зачете времето,
през което подсъдимия И.Д. е бил задържан
по настоящото дело, а именно на 10.12.2019 година за срок от 24 часа по ЗМВР.
На
основание чл.59, ал.4 от НК следва да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС
времето, през което за същото деяние подсъдимият И.Д. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 10.12.2019
година, когато му е било иззето СУМПС, до влизане в сила на настоящата
присъда.
Вещественото Доказателство – 1 бр. „DRAGER DRUG CHECK 3000
STK 5“ с REF 8325581, LOT ARMK – 0671 следва да остане в кориците на делото до
неговото унищожаване.
По
делото не са направени разноски, които да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ