№ 83
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502425 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.06.2022г по гр.д. № 6998/2019г СГС, ІГО, 23-ти състав е
признал за установено в отношенията между Бултравел лизинг ко ООД и Столична
община, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 68134.509.7053 по КК и КР на
гр. София с площ 5893кв.м. и е осъдил , на осн. чл.108 от ЗС, Столична община да
предаде владението на имота. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане
предявения от Бултравел лизинг ко ООД евентуален иск за защита на право на
собственост върху същия имот, придобит от ищеца по давност. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ответната Столична
община, изцяло. Възивникът поддържа, че съдът не е съобразил всички представени
по делото доказателства за собственост. Поддържа, че съдът не е съобразил какво е
придобил ищеца, съобразно състоянието на имота към момента на публичната продан-
21.05.2002г. Поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата за това, че ищецът е
правил опити да се снабди с титул за собственост по обстоятелствена проверка през
1
2018г . Възразява, че имотът е публична общинска собственост. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
предявения иск за защита на право на собственост от Бултравел лизинг ко ООД.
Ищецът- въззИ.ем Бултравел лизинг ко ООД , представлявано от адв. И. Н.,
депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
В о.с.з. въззивникът не се представлява.
ВъззИ.емата страна Бултравел лизинг ко ООД се представлява от адв. Н. и адв.
Д., които поддържат жалбата. Молят , като се съобразят представените по делото
доказателства да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират
разноски, за които представят списък по чл.80 от ГПК.
ВъззИ.емата страна представя писмени бележки по делото , в които възразява,че
част от наведените във въззивната жалба оплаквания от въззивника, не са част от
възраженията, наведени пред първата инстанция. Поддържа, че пред СГС е проведено
пълно доказване на фактите, правещи исковата претенция основателна. Поддържа, че
решението на СГС е правилно и законосъобразно. Поддържа, че СТЕ пълно установява
идентичността между продадените от съдебния изпълнител имоти на 21.05.002г и
процесния собствен на ищеца имот. Поддържа, че по делото не намира потвърждение
отреждането на имота за улица с регулация от 1959г. Оспорва като без значение
твърдението на ответника, че инициираната преписка за снабдяване с нотариален акт
доказва липсата на титул на ищеца за собственост върху имота. Моли решението на
СГС да бъде потвърдено изцяло.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците заявени във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
По делото, видно от фактическата обстановка изложена в исковата молба
ищецът твърди, че е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор
68134.509.7053, като негови праводатели са „Палмигруп”АД придобил имота на
2
публична продан, ”Еврофриго”АД и „Булпаркинг”ЕООД. Твърди, че ответникът СО
счита имотът за публична общинска собственост, както и че същият попада в
уличната регулация на м. НПЗ Хаджи Димитър –Малашевци. Твърди,че имотът не е
отчуждаван. Като евентуално придобивно основание сочи и упражнявана придобивна
давност.
В отговора на ИМ ответната СО възразява, че ПИ 68134.509.7053 попада в
уличната регулация по действащ план за регулация на м. НПЗ Хаджи Димитър-
Малашевци и попада в уличната регулация още съгласно РП от 1959г. Възразяват, че
имотът не може да бъде придобИ.н по давност. Възразява, че в постановлението на
съдебния изпълнител за възлагане не е включен имот с идентификатор
681234.509.7053. Твърди, че липсват документи за собствеността на ищеца, поради
което същият е инициирал административно производство за снабдяване на
документи за придобИ.не на имота по давност, чрез обстоятелствена проверка.
Във въззивната си жалба ответникът поддържа, че не оспорва, че ищецът е
придобил с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2002г парцели I,
IV, VIII от кв.4, но счита, че към 21.05.200г имотите по действащ регулационен план не
включват процесния имот. Поддържа, че не са съобразени продажбите, които преди
2002г „Месокомбинат София” ЕООД извършва- продава 5178кв.м. на Ава ООД, на
Тиммо ООД-продава п.VII, кв.4 с площ от 3801кв.м. Счита, че СГС презюмира, че
цялото имущество на „Месокомбинат София” ЕООД е отишло в патримониума на
ищеца. Поддържа, че съдът не е обсъдил процедурата по снабдяване на ищеца с
документ за собственост на основание обстоятелствена проверка. Поддържа, че кметът
на район Сердика на СО е предоставил информация на ищеца, че имотът е публична
общинска собственост и отказът да се зареви подадената молба-декларация не е
обжалван от дружеството.
По делото е представен акт за частна държавна собственост № 02279 от
14.08.2000г, издаден на основание чл. 68, ал.1 ЗДС вр. чл. 148 ППЗДС, от който е
видно, че терен с обща площ 106 250 кв.м., представляващ парцели I, III,
IV,V,VI,VII,VIII, IX, X от кв. 4, върху които са построени описани сгради и се намира
на ул. Малашевска №1, съгласно действащия ЗРП, одобрен със Заповед № РД- 09-50-
586/07.10.1999 г е включен в капитала на търговско дружество „Месокомбинат
София“ ЕООД /в несъстоятелност/ на основание разпореждане № 29 от 29.10.1991 г и
се стопанисва и управлява от посоченото дружество. Посочено е още, че на основание
заповед № РД-21-1045/23.11.1998г на Министъра на промишлеността и договор от
30.11.1998г между „Месокомбинат София“ ЕООД, като продавач и „АВА“ ООД , като
купувач, купувачът закупува обособена част от имота, а именно: терен с площ от 5 178
кв.м., находящ се в северозападната част на парцел I и сградата върху него със
застроена площ от 1209 кв.м, съставляващ имот пл. № 1070 по дворищна регулация,
утвърдена със заповед № РД- 09-013/08.02.1999г. Посочено е , че в капитала на
3
дружеството „Месокомбинат София“ ЕООД е включен терен с площ от 135 000 кв.м, а
съгласно скица от 2000г теренът включва парцел I, III, IV,V,VI,VII,VIII, IX, X от кв.4 с
площ от 107 010 кв.м и теренът, включващ парцел II, кв. 4а с площ от 28 750 кв.м,
което сумарно е 135 760 кв.м. Посочен е бивш собственик на имота - ДСО „РОДОПА“
и ДФ „Месокомбенат София“. Актът се основава на предходно издадени АДС №
1041/28.10.1952 г., АДС № 1042/28.10.1952 г., АДС № 11460/12.08.1987.Във всички
посочени предходно издадени АДС е описано,че имотът е предоставен за управление
на предприятие „Родопа” или ДСП Месоцентрала.
Видно от доказателствата събрани по изп.д. № 2387/2002г , приложено по
делото, с решение №44 от 06.12.1990 г. на Министерство на земеделието и
хранителната индустрия, на основание чл.11, ал.3, т.1, б. „а“ от Указ № 56 за
стопанската дейност и във връзка с чл.2, ал.1 и пар.1 от Заключителните разпоредби от
Постановление № 110 на МС от 14.11.1990 г. се образува фирма Месокомбинат София
с държавно имущество. От доказателствата се установява ,че от датата на обнародване
на решението се прекратява предприятие РОДОПА гр. София и фирма Месокомбинат
София поема активите и пасивите на същото по баланса към 31.10.1990 г, както и
други права на същото съгласно разделителен протокол. Установява се още, че
Месокомбинат София ЕООД е обект на прИ.тизационна продажба чрез продажбата на
99% от капитала на 12.03.2005 г.
В изпълнителното производство се съдържат и доказателства за продадени от
Месокомбинат София на трети лица права на собственост върху части от имотите на
Родопа.
Представен е протокол от 19.03.2002 по изп.д. № 2387/2002г , видно от който
съдебен изпълнител Д. е описал имоти собственост на „Месокомбинат София” ЕООД,
а именно терен с площ от 106250кв.м. , представляващ парцели I, III, IV, V, VI, VII,
VIII, IX, X в кв. 4, застроени с описани сгради.
Така описаният имот е изнесен на публична продан , за което е представено
обявление от 29.03.2002г
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2002 г, влязло
в сила на 29.05.2002г, издадено от съдебен изпълнител Г. Д. при СРС по ИД №
2387/2002 г, 3 отд., 3 уч, на „Палмигруп”АД е възложен недвижим имот, изнесен на
публична продан, принадлежащ на длъжника „Месокомбинат София”ЕООД, на ул.
Малашевска №1 , а именно терен с обща площ 94 466 кв.м, представляващ парцел I,
IV, VIII от кв. 4, върху който са построени 42 сгради, подробно описани и
принадлежащ на длъжника.
С второ постановление от 21.05.2002г по същото изп.д съдебен изпълнител Д.
възлага на „Палмигруп”АД недвижим имот- терен от 28750кв.м. , представляващ п. II,
кв.4а.
4
С протокол за въвод във владение от 21.06.2002г съдебен изпълнител Д.
отстранява от имота „Месокомбинат София” ЕООД и въвежда във фактическо
владение взискателя и купувач от публичната продан върху терен от 94466кв.м. на ул.
Малащевска №1, описаните сгради и терен от 28750кв.м.
Видно от НА № 55, н.д. № 247/2004г по описа на нотариус В. Я. с район на
действие СРС „Еврофриго” АД е признато за собственик на недвижим имот на
основание непарична вноска от „Палмигруп”АД, а именно дворно място в гр. София,
ул. Малашевска №1 с площ по документи от 94466кв.м. , а по скица- 83 842кв.м. ,
представляващо УПИ I, кв.4 по регулационния план на гр. София.
С НА № 156 , н.д. № 154/2005г на нотариус Я. е поправен НА № 55 като
дворното място е описано на административен адрес ул. Малашевска №1 с площ по
документи 94 466кв.м. , съставляващо УПИ I ,IV , VIII в кв.4 по регулационния план на
град София, местност НПЗ Хаджи Димитър – Малашевци.
Видно от НА № 133, н.д. № 273/2007г по описа на С. Т., нотариус с район на
действие СРС „Еврофриго”АД продава на „Булпаркинг”ЕООД дворно място в гр.
София, ул. Малашевска №1 от 88504кв.м. , съставляващо УПИ I в кв.4, застроено с
описани сгради. Като приложения към НА са посочени НА №№ 55 и 156 на нотариус
Я..
Видно от НА № 151,н.д. № 907/2008г по описа на нотариус С. Т.
„Булпаркинг”ЕООД и „Мемориал 99”ЕООД заменят право на собственост върху
имоти, като „Булпаркинг”ЕООД прехвърля 125кв.м. от УПИ с площ 88504кв.м. и
придобИ. собствеността върху 125кв.м. от УПИ II в кв.4 към собствения си УПИ I.
Видно от НА № 200, н.д. № 1661/2008г по описа на С. Т., нотариус с район на
действие СРС, „Еврофриго”АД продава на „Булпаркинг” ЕООД имоти, построени в
УПИ I, кв.4 с площ от 88504кв.м- описани са 38броя постройки.
Видно от вписани обстоятелства в ТР по партидата на Бултравел лизинг ко ООД
, Булпаркинг ЕООД се е преобразувало и негов правоприемник е настоящия ищец
„Бултравел лизинг ко “ ООД.
Представено е писмо от СО до управителя на „Бултравел лизинг ко” ООД от
02.11.2018г , в което се посочва, че имот с идентификатор 68134.509.7053 с площ от
5893кв.м. е публична държавна собственост.
Представена е молба- декларация от Бултравел лизинг ко ЕООД до СО, район
Сердика, в която се заявява, че дружеството притежава имот, без документи за
собственост, поради което желае да се снабди с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка , за което са му необходими данни за статута на имота.
Представено е решение от 02.04.2019г на Областен управител на област София,
съгласно което процесният имот е включен в капитала на „Месокомбинат-
5
София”ЕООД и не е държавна собственост, а е собственост на дружестовто на осн.
чл.2,ал.4 от ЗДС.
Представено е решение № РСР19-.. от 22.04.2019г на СО, кмет на район
Сердика, видно от което процесният имвот 68134.509.7053 е публична общинска
собственост и попада в уличната регулация съгласно стар рег. план от 1959г.
Представени са и други писмени доказателства като скици, становища на
компетентни органи, които са взети предвид от приетата по делото съдебна експертиза
и не следва да се обсъждат от съда поотделно.
В о.с.з. на 27.05.2022г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. В., неоспорена
от страните, която дава заключение, че в капитала на „Месокомбинат София” е
включен терен от 135 000кв.м. , находящи се в кв.4 и 4а, застроени със 45 броя сгради.
Същата квадратура е описана в АДС от 28.10.1952г, като в нея се включва кв.4, 4а и
част от улица Малашевска. В АДС 00279 е посочено, че квадратурата на имота е
106 250кв.м. и обхваща п. I, III, IV,V,VI,VII,VIII, IX, . През 2000г е продадена част от
имота от 5178кв.м. , обособена като имот пл.№ 1070 и по скица теренът е с площ от
107 010кв.чм., като според вещото лице несъответствието между 107010кв.м и
106250кв.м се дължи на графичното изчисляване на площта. Според вещото лице
съдебният изпълнител по изп.д. № 2387/2002г продава на праводателя на ищеца
94466кв.м. , представляващи п.п. I, IV,VIII . Според вещото лице в периода 2017-
2019г в КККР са нанесени нови обекти, измежду които ПИ с идентификатор
68134.509.7053 с площ 5894кв.м., като ПИ с идентификатор 681.34.509.1732 с площ
4543кв.м. е с променен контур и се съдържа в новообразувания ПИ 68134.509.7053.
Според вещото лице понастоящем имот 7053 е засегнат от строителни дейности в
изпълнение на проект „Реконструкция на трамваен релсов път”, като изграденият нов
тротоар засяга частично имота, като е съборена част от огрладата. Вещото лице
представя комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изд. от ГИС-София
ЕООД/приложение №15/, от която се установява че ПИ с идентификатор
68134.509.7053, стар имот № 1069, кв.4, п.I, бивш идентификатор 68134.509.1732
попада в зона на строителни ограничения по Общия регулационен план за местността,
като според вещото лице няма данни за имота да е провеждана отчуждителна
процедура. Вещото лице сочи още, че от ГИС-София ЕООД е издадено удостоверение
/прил.17/, от което се установява, че ПИ 68134.509.7053 попада в част от улица, част от
терен отреден за кланица от кв.1, част в терен отреден за градина и част от улична
регулация, съобразно РП от 1959г и част от ПИ 1069. Вещото лице дава заключение,
че ПИ с идентификатор 68134.509.7053 попада в границите на имот с пл. №1069,
чийто собственик е ДСО Родопа. Имот 1069 е идентичен с УПИ I- СО Родопа, кв.4.
Според вещото лице уличната регулация в частта на ПИ 68134.509.7053 попада в
терена на „Месокомбинат София” ЕООД, но улица фактически не е реализирана до
2019-2020г , когато е съборена масивната ограда на терена, а новоизграденият тротоар
6
частично навлиза в терена на бившия „Месокомбинат София ЕООД. Като заключение
вещото лице сочи, че ПИ с идентификатори 68134.509.7163 и 68134.509.7178 са с обща
площ 90 689 кв. м и са идентични с ПИ с идентификатор 68134.509.7023 с площ 90 705
кв. м, посочен в НА № 133/20.03.2007г, НА № 78/20.03.2007г /НА 133/2007г/ и НА №
151/30.06.2008г и с УПИ I, съдържащ 90762 кв.м. Уличната регулация на ул.
Каменоделска, обхващаща ПИ с идентификатор 68134.509.7053 /стар № 1069, кв. 4,
парцел I, бивш идентификатор 68134.509.1732/, не е реализирана до извършване на
реконструкция на трамваен релсов път по ул.Каменоделска през 2019- 2020 г. С
реализиране на този проект през 2019 г- 2020 г се премахват масивната оградна стена
и съществуващата дървесна растителност, изгражда се тротоар, който частично засяга
ПИ с идентификатор 68134.509.7053.Поземлен имот с идентификатор 68134.509.7053
/стар № 1069, кв. 4, парцел I, бивш идентификатор 68134.509.1732/ с площ 5893 кв. м е
частично идентичен с ПИ с идентификатори 68134.509.7163 /стар № 1069, бивш
идентификатор 68134.509.1732, кв. 4, парцел I, представляващ бивш идентификатор
68134.509.7023 /с площ 71 508 кв. м и 68134.509.7178 /част от стар № 1069, част от
бивш идентификатор 68134.509.1732, кв. 4, част от парцел I и парцел IV/ с площ 19 181
кв. м по действащите КККР на район Сердика, Столична община. Изводът за
частичната идентичност на ПИ с идентификатор 68134.509.7053 вещото лице прави
като съобразява припокрИ.нето на отделните имотни единици чрез съвместяване на
информация от стар кадастрален план, данни от кадастрална карта и кадастрални
регистри и данни от план за регулация, при образуване на границите и площта на
имота съответстващ на собствеността описана в представените по делото нотариални
актове.
Останалите доказателства по делото не са необходими за изясняване на
правнорелевантни факти.
При предявен осъдителен иск за защита на право на собственост ищецът носи
тежестта да докаже, че е придобил право на собственост върху спорната вещ на
основание конкретен придобивен способ, че вещта се държи от ответника , а в тежест
на ответника е да установи основание за своята власт върху спорната вещ.
По делото се установява, според настоящия съдебен състав, че ищецът е
придобил право на собственост върху процесния имот чрез твърдяния от него
придобивен способ- закупен на публична продан от негов праводател.
По делото се установява от изслушаната СТЕ и от представените актове за
държавна собственост №№ 1042-II и 02280 , че процесният имот с идентификатор
68134.509.7053 е бил част от по-голям имот описан в тези актове с площ от
135 000кв.м., застроен, с административен адрес ул. Малашевска №1.
По делото може да се приеме, че няма спор между страните, че до 1990г този
имот е бил държавна собственост. Този факт е удостоверен и от множество
7
представени по делото актове за установяване на държавната собственост върху имота,
а и от държавата фактически и двете страни по делото извеждат претендираните свои
права върху имота.
От представените по делото актове за държавна собственост се установява, че от
1952г описаният имот в АДС от 135 000кв.м., част от който е понастоящем процесният
имот, е бил предоставен за управление на ДСП Месоцентрала, предприятие Родопа,
ДФ Месокомбинат София. Така направените вписвания в актовете за държавна
собственост не са оспорени от ответника.
Няма спор между страните, а и се установява от доказателствата по делото , че
след като Указ 56 за стопанската дейност/ДВ бр.4/1989г/ е обнародван, е образувана
фирма „Месокомбинат София”, която е правоприемник на предприятие Родопа, която
фирма впоследствие като Месокомбинат София ЕООД е предмет на прИ.тизационна
продажба. На предприятие Родопа , както беше посочено, е било предоставено
управлението на процесния имот, като част от предоставения на предприятието по-
голям имот – кв.1 и съответно този имот преминава за управление от правоприемника -
„Месокомбинат-София”.
Образуването на държавните фирма като самостоятелни правни субекти налага
изясняването на вещноправните последици от преминаването към тях на
предоставеното държавно имущество. Така, с Постановление № 201/1993г за
прехвърляне на вещни права при образуване, преобразуване и прИ.тизация на
държавни предприятия се приема, че при преобразуване и прИ.тизация на държавни и
общински предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставените им
от държавата имущества. Приема се още, че посоченото постановление има
разяснителен характер, т.е. постановлението не действа занапред , а разяснява
последиците на осъществените вече , а и на бъдещите преобразувания на държавни
предприятия. Приема се така, защото при различно тълкуване би се достигнало до
различни резултати от извършено преобразуване и прИ.тизация на държавни
предприятия, само с оглед времето, в което е извършено преобразуването или
прИ.тизацията на същото.
Така приетото с Постановление № 201/1993г ясно е регламентирано с
разпоредбата на чл.17а от ЗППДОбП/отм/.Съгласно дадените задължителни указания
по приложението на разпоредбата на чл.17а от ЗППДОбП/отм/ с ТР № 4/2014г на
ОСГК на ВКС- т.2г- фактическият състав за придобИ.не на право на собственост по
реда на посочената норма включва установяването на собствеността на държавата
върху едно имущество, преди момента на преобразуване, предоставянето на това
имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта за
преобразуване на това предприятие в търговско дружество, издаден от съответния
държавен орган, това имущество да не е изрично изключено от имуществото ,което се
8
включва в капитала на търговското дружество.
Правото на стопанисване и управление по съществото си представлява право на
държавното предприятие да упражнява от свое име правата на държавата върху
държавното имущество за своя и на държавата сметка и в общ интерес. Съгласно чл.2
от НДИ от 1975г/отм/ при предоставяне на право за стопанисване и управление
държавните предприятия придобИ.т право на владение, ползване и разпореждане
върху предоставеното им имущество. Предоставянето на посочените права,
съставляващи право на стопанисване и управление върху държавно имущество в
рамките на възникнал спор за собственост може да се установява както пряко, чрез
самият акт на предоставяне на имуществото , така и чрез косвени доказателства, като в
посоченото ТР №4/2014г се приема, че не е необходимо предоставеното имущество да
бъде осчетоводено или отразено в баланс или друг подобен регистър, за да се приеме,
че е налице основание да се трансформира собствеността върху него.
С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че по делото е
доказано , че процесният имот като част от държавен имот е предоставен за
стопанисване и управление на предприятие Родопа, чиито правоприемник при
преобразуване е Месокомбинат София. По силата на посочените разпоредби следва да
се приеме, че Месокомбинат София придобИ. правото на собственост върху целия
имот, които е бил предоставен на предприятие Родопа, който имот Месокомбинат
София е получил като правоприемник и впоследствие, върху които имот е придобил
право на собственост. Не се твърди и не се установява процесният имот да е бил
изключен изрично от имуществото , предоставено по правоприемство на
Месокомбинат София или да е бил изключен с акта на неговото преобразуване и
прИ.тизация.
По делото се установява, че върху имущедство на Месокомбинат София е било
насочено принудително изпълнение, в рамките на което съдебен изпълнител Д. описва
терен в гр. София, ул. Малашевска № 1 , представляващ п.п. I, IV, VIII, от кв.4 с площ
94466кв.м. и го продава на „Палмигруп”АД.
Видно от изричното признание във въззивната жалба ответникът- въззивник пред
настоящата инстанция не оспорва , че ищецът е придобил право на собственост върху
описаните п.п. I, IV, VIII, от кв.4 с площ 94466кв.м. по силата на постановление за
възлагане и поредица прехвърлителни сделки.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че към момента на публичната
продан процесният имот не е бил част от продадения от съдебният изпълнител имот.
По делото действително има данни / в изпълнителното производство и вписвания в
АДС 02279/, че преди публичната продан части от имота на Месокомбинат София са
били продадени на трети лица. Тези части обаче не са идентични с настоящият
процесен имот 7053. Продаденият имот на Ава ООД има пл. № 1070 и видно от
9
представените скици за имот 7053 двата имота са съседни , а не идентични.
Продаденият на Тиммо ООД имот се намира в п.VII на кв.4, а процесният имот 7053 в
п.I, поради което отново няма идентичност между тези имоти. Така установените
продажби нямат отношение към правото на собственост на Месокомбинат София
върху процесната сега част от имота, представляващ парцели I, IV, VIII, от кв.4 , които
са били предмет на публична продан и на възлагане от съдебен изпълнител Д. на
праводателя на ищеца „Палмигруп”АД.
По делото няма спор, че процесният имот понастоящем се владее от ответника.
Този извод обоснован от СТЕ , възприет от първоинстанционният съд и не е предмет и
на въззивно оспорване от въззивника, видно от развитите от него възивни оплаквания.
По делото не се установява ответникът да има права върху процесния имот. Както
беше посочено по-горе процесният имот, като част от по-голям държавен терен с
квадратура от 135 000кв.м. е предоставен за стопанисване и управление на държавно
предприятие, впоследствие преобразувано. Ответникът се позовава на действието на
улична регулация , одобрена със заповед още от 1959г. По делото от изслушаната СТЕ
се установява, че уличната регулация одобрена със заповед № 1539/1959г засяга парцел
1, като според комбинираната скица за пълна или частична идентичност засяга и
процесния имот с идентификатор 68134.509.7053, който попада в зона на строително
ограничение. Независимо от това дали регулацията е приложена или не, според
настоящият съдебен състав предвиденото с посочения регулационен план не създава
права в полза на общината, противопоставими на ищеца. Това е така, защото
регулационните предвиждания, както се установява от СТЕ, не са осъществени до
2018г. Както беше посочено по-горе към 1990г процесният имот е предоставен за
стопанисване на преприятие Родопа и по правоприемство преминава в имуществото на
новообразуваното Месокомбинат София. Със ЗМСМА /ДВ бр. 77/17.09.1991г/ се
регулира подробно разпределието на дотогава само държавното имущество между
държавата и общините. С пар.7 от ПЗР на ЗМСМА са посочени имотите, които стават
общинска собственост съобразно тяхното предназначение/ в това число и улици/, но
само, ако не са налице пречките, предвидени в ал.2 на пар.7. Съгласно тази разпоредба
не преминават в собственост на общините тези имущества по ал. 1, които са включени
в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. Нормата на пар.7, ал. 2 от ПЗР на
ЗМСМА предвижда изключение от правилото на ал.1, но към същият момент, който
съобразява и ал.1- влизането на ЗМСМА в сила. Ако към този момент е налице една от
посочените в пар. 7, ал. 2 ЗМСМА предпоставки, общината не придобИ. право на
собственост. В този смисъл решение № 197/2010г по гр.д. № 875/2009г , решение №
52/2011г по гр.д. № 325/2009г на ВКС и др. По същество с разпоредбата на пар.7,ал.2
от ПЗР на ЗМСМА предвижда като отрицателна предпоставка за придобИ.не на
държавни имоти от общината предоставянето им за стопанисване и управление на
10
държавни юридически лица. В случая, се установява наличието на посочената пречка
за преминаване на собствеността върху имота, дори и да бил предвиден за изграждане
на улица, от държавата към общината и това е установеното негово предоставяне на
предприятие Родопа , впоследствие на Месокомбинат София за стопанисване и
управление. С оглед изложеното дори и да се установи твърдяното от ответника
отреждане на процесния имот 7053 от уличен релугационен план от 1959г за
изграждане на улица , то имотът не преминава в собственост на общината. Същият
остава в управление на държаното дружество и преминава в негова собственост, както
беше посочено по-горе. Общината няма противопоставими на ищеца права.
Без значение за правото на собственост е установеното по делото, че ищецът е
правил опит да се снабди с титул за собственост посредством обстоятелствена
проверка. Явно е, че същият извежда своите права от тези на свои праводатели и няма
титул за собственост на свое име. В документите, които е депозирал за снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка ищецът твърди отново, че е собственик
на имота, т.е. не отрича своите права, не признава чужди права. Не се установява факт,
от който да се направи извод, че ищецът към посоченият момент -2018г не е бил
носител на право на собственост върху имота.
Без основание е въззивното оплакване на СО, че съдът не е съобразил, че ищецът
не е обжалвал отказ на кмета на район Сердика да му бъде заверена молба-декларация
за документи за извършване на обстоятелствена проверка. Този факт отново няма
значение за пораждането, съществуването или погасяването на правото на собственост,
придобито от ищеца по правоприемство и чрез публична продан. Между страните е
съществувал спор за материално право- кой е носител на правото на собственост върху
процесния имот- и за решаване на този спор посоченият отказ на кмет на район
Сердика няма значение. Спорът следва да се разреши по исков път.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният иск за защита на
право на собственост е доказан по основание. Ищецът установява,че е придобил право
на собственост върху имот 7053 с площ от 5893к.м. чрез способа , посочен в ИМ и че
ответникът владее неговия имот без да докаже основание за това. Предявеният иск за
защита на право на собственост следва да бъде уважен изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановено решение не страда
от пороците посочени във въззивната жалба , не е постановено в нарушение на
императивни материалноправни разпоредби и следва да бъде изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има
въззИ.емата страна. ВъззИ.емата страна претендира разноски и доказва такИ. в размер
на 13 272.00лв с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение по банков път. Сумата
следва да бъде възложена върху въззивника по делото.
11
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262055 от 19.06.2022г, постановено по гр.д. №
6998/2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, 23-ти състав , изцяло.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Бултравел лизинг ко”ООД сумата
от 13272.00лв с ДДС - разноски по делото , на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12