РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214361 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. АР. К. против електронен фиш серия К №
5036094, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят посочва, че в ЕФ не е
посочено мястото за контрол, наличието на пътен знак и разстоянието от
него, направена ли е дигитална снимка на разположението на АТСС. Оспорва,
че е засечена неговата скорост на движение. Твърди, че бул. „Владимир
Вазов“ е трилентов път и липсва пътен знак, указващ максимално
разрешената скорост. Моли електронният фиш да бъде отменен.
В съдебното заседание жалбоподателят, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като в допълнение посочва, че адресът,
посочен в ЕФ, не отговаря на действителността.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
1
представител. Постъпили са писмени бележки от юрк. Деляна Иванова, в
които се излагат подробни съображения относно неоснователността на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 30.06.2021 г. в 12.55 ч. в гр. София, на бул. „Владимир Вазов“, до
бензиностанция „Т.“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към бул.
„Ботевградско шосе“ с мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ с радар
№ 506 била засечена скорост на движение на МПС марка и модел „Нисан
Навара” с рег. №...... от 90 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия) при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, т.е.
превишение на скоростта от 40 км/ч. В посочения пътен участък не е имало
поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, различна от
общовалидната в рамките на населено място. Мобилна система „TFR1-M“ №
506 е преминала последваща периодична техническа проверка на 28.01.2021 г.
като срокът на валидност на проверката е една година.
Към 30.06.2021 г. Г. АР. К. бил собственик на посочения товарен
автомобил. Въз основа на тези данни и предвид начина на установяване на
нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия К №
5036094, с който на собственикът на МПС Г. АР. К. на основание чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 400 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, протокол № 2-
38-21/28.01.2021 г. на лаборатория „Полицейска техника”, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; писмо рег. № 3286р-
2
12416/12.03.2020 г., снимков материал, свален на хартиен носител, на клип №
15560; справка-картон на водача К., заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; снимков материал на разположението на
АТСС, сертификат от 01.03.2019 г., справка за собственост на МПС с рег. №
......., проект за организация на движението в гр. София, бул. „Владимир
Вазов“ в района на бензиностанция „Теком“.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
От приложения към делото снимков материал - клип № 15560 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M“, тип 4835, радар № 506), се
установява, че на процесната дата - 30.06.2021 г. в 12:55:12 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 93 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на жалбоподателя като собственик. На приложения снимков
материал не са видими други автомобили в лентата за движение, в която се
намира товарен автомобил „Нисан Навара” с рег. № ...... От снимката на
разположение на АТСС се установява, че същото е било позиционирано с
необходимата видимост към контролирания пътен участък.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”,
№ 506 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези
системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” и
по-конкретно радар № 506 е преминала проверка на 28.01.2021 г.
Следователно същата е представлявала годно техническо средство към
30.06.2021 г.
От приложения по делото протокол № 2-38-21/28.01.2021 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, № 506 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Видно както от приложения проект за организация на движението, така
3
и от отразеното в протокола за използване на АТСС и снимковия материал,
изготвен към него, в контролирания участък не е имало поставен пътен знак
за ограничение за скоростта.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на
обжалвания електронен фиш. От външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият собственик, описание на нарушението. От своя страна същите
данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. В конкретния случай ясно е
посочено и в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. От съдържанието на електронния фиш недвусмислено се
извежда ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и
скоростта на движение на лекия автомобил, инкорпорирано е наименованието
на техническото средство, с което същата е установена. Мястото на
извършване на нарушението е посочено с необходимата конкретика,
позволила на съда да провери организацията на движението и поставените
пътни знаци в процесния пътен участък. По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че въведените във фиша данни са напълно
достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ с радар № 506,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
4
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената
скорост на движение и регистрационния номер на автомобила представлява
годно доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред. В
приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното
нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо
средство, посредством което е установено нарушението. От
доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип,
нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е
преминало през надлежна първоначална и последваща периодична проверка и
не възниква съмнение, че посредством него е заснета действителната дата, час
и скорост на движение на автомобила. Следва да се отбележи, че към датата
на атакувания електронен фиш, нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само при използване на стационарни технически
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното техническо средство Наредбата
въвежда нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС. С оглед на това
съдът приема, че към момента на твърдяното нарушение, не само
стационарните, но и мобилните технически средства могат да бъдат
използвани за установяване на нарушения, които да бъдат санкционирани
чрез издаване на електронен фиш.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, собственост на жалбоподателя, е била 93 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 90 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
5
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс” и е отчетено превишение от
40 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран. На приложения снимков материал
не са видими други автомобили в лентата за движение на приближаващите
към АТС пътни превозни средства, поради което за съда не възникват
съмнения, че е засечена правилно скоростта на МПС с рег. № ......... и то
именно на мястото, обозначено на приложението към клипа, описано и в
обжалвания ЕФ.
В процесния пътен участък, както и самият жалбоподател твърди, не е
налице пътен знак B-26 за ограничение на максимално разрешената скорост.
С оглед на това приложимо е общовалидното ограничение за населено място
от 50 км/ч, като ирелевантно е с колко ленти за движение е бул. „Владимир
Вазов“, след като законодателят в ЗДвП и ППЗДвП не е обвързал разрешената
скорост в населено място с характеристиките на пътното платно.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е превишил ограничението на
скоростта от 50 км/ч в рамките на населено място. Движейки се на
посоченото в електронния фиш време и място, със скорост от 90 км/ч.,
жалбоподателят е нарушил забраната за движение със скорост до 50 км/ч,
превишавайки разрешената скорост с 40 км/ч. От субективна страна
нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост
за пътния участък.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за размера на конкретното превишение
от 40 км/ч извън населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.4 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лв. С оглед на това АНО
правилно е определил санкцията, чийто размер е абсолютно определен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е
6
значително, а именно с 40 км/ч., което е повишило опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. В полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв., поради което съдът намира, че следва да се
присъди такова в определения от закона минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5036094, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Г.
АР. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. АР. К., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8