Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Н.Светославова като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 7899 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е от С.М.Б. *** с правно основание чл. 49, вр. с
чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 11.01.2018
г., около
9.30 часа, в гр.София, на територията на Столична община, при движение по левия
тротоар на ул.“Странджа“, с посока на движение от ул.“Беласица“ към ул.“Струга“,
пред № ***, стъпил в несигнализирана и необезопасена пропаднала шахта на
тротоара, при което паднал и си счупил
долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Претърпял неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от него неимуществени вреди
били в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на
служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат
тротоара в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 35 000 лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, които се
изразили в раходи за лечение на обща стойност от 1588.30 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 35 000 лв./обезщетение за неимуществени
вреди/, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди, както следва: 1 558 лева,
представляваща сторени разходи за заключваща плака за дистален радиус Вортекс, ведно
със законната лихва от 12.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 17,40
лева, представляваща заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва
от 14.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 10 лв., представляваща
сторени разходи за медицински консумативи, ведно със законната лихва от
16.01.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 2,90 лева, представляваща
заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 08.02.2018г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че Столична община не била легитимирана да
отговаря за настъпилите вреди, тъй като процесната шахта не представлявала
публична общинска собственост, а била част от ВиК инфраструктурата. Шахтата
била включена в предмета на договора за предоставяне на концесия на
водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община, а
дейността по ремонта и поддръжката й били възложени на „Софийска вода“ АД.
Пасивно легитимирано да отговаря за настъпилите вреди било водоснабдителното
дружество, тъй като вредите настъпили в резултат от бездействието на физически
лица – изпълнители на възложена от „Софийска вода“ АД работа. На второ място поддържа становището, че процесното
съоръжение представлявало кабелна шахта, част от подземната електронна съобщителна
мрежа на столицата, или част от електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, поради което Столична община не носела отговорност
за вредите. При извършена проверка на участъка от тротоара, на който настъпила
злополуката, ответникът констатирал, че имало множество шахти, повечето от
които се стопанисвали от „Вива Телеком България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“
ЕАД. Твърди, че процесната шахта била собственост на „Вива Телеком България“ ЕАД
или на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Кабелните шахти не попадали в обхвата
на § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата,
регламентиращи кои обекти са пътни принадлежности и пътни съоръжения. Процесната
шахта не била част от пътната
инфраструктура, която Столична община имала задължение да поддържа, съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с чл. 5,
ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 8, ал. 3 ЗП. „Вива Телеком България“ ЕАД
било оператор на електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщителни мрежи и
физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) и съгласно чл. 58, ал. 1 ЗЕСМФИ било
собственик на изградените от него и/или придобити по закон или правна сделка
електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа
инфраструктура. Електронната съобщителна инфраструктура, съгласно
Допълнителните разпоредби на ЗЕСМФИ и Закона за електронните съобщения (ЗЕС), представлявала
съвкупност от всички или някои от следните елементи: електронни съобщителни
средства, включително линии, кабелни системи, стълбове, кули, канали, шахти,
тръби, мачти, кабели, жици и съоръжения, които се използват за осъществяване на
електронни съобщения, с изключение на крайни електронни съобщителни устройства.
В този смисъл бил и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 35 от 30 ноември 2012 г. за правилата
и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни
електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура
(Наредба № 35). Ответникът поддържа и становището, че процесната шахта била собственост
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, тъй като съгласно чл. 67, ал. 2 от Закона за
енергетиката, това дружество било собственик на изградените върху и под
тротоара съоръжения, респективно шахти, обезпечаващи електроразпределението на
територията на Столична община. Ответникът оспорва механизма на настъпване на
произшествието. Оспорва в процесния район да е имало необезопасена, пропаднала
и неизправна в техническо състояние шахта. Твърди, че в периода, предхождащ
датата на инцидента, не били подавани
сигнали за пропаднала шахта, находяща се на левия тротоар на улица
„Странджа“, пред блок № ***. Такива не били постъпили и непосредствено след
датата на злополуката. Оспорва претърпените вреди да са в причинно-следствена
връзка с неизправност на пътната инфраструктура. Поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който не положил дължимата грижа и внимание,
когато се движел по тротоара на ул.“Странджа“ в близост до шахтата. Оспорва
размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на св.А., съпоставени с представената по делото медицинска епикриза, се установява, че на 11.01.2018 г. ищецът е претърпяла злополука – паднал е на левия тротоар на ул.“Странджа“ № ***, с посока на движение от ул. „Беласица“ към ул.“Струга“. Паднал е върху тротоара след като е стъпил в шахта, която свидетелят описва като „надигната около 10-15 см“ и като „пропаднала“. При падането ищецът се е подпрял на дясната си ръка, която се е подула, и е изпитал силна болка. Св.А. е очевидец на злополуката. Същият се е движел заедно с ищеца по тротора, двамата са отивали при техен колега – В.С., който е живеел на ул.“Струга“, за да уточнят дати за изпити във връзка с работата им като автоинструктури. Извикали са такси и са отишли в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където лекарите са установили, че ръката на ищеца е счупена.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като се подкрепят от представената епикриза по делото и от заключението на медицинската експертиза, според която травмата би могла да настъпи по описания от свидетеля механизъм. Описанието на шахтата като „надигната около 10-15 см.“ и като „пропаднала“ се дължи на начина, по който свидетелят я е възприел - като пропаднала в частта, в която е попаднал кракът на пострадалия, и като надигната в друга нейна част, спрямо тротоара. От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че вследствие на падането на 11.01.2018 г. ищецът е получил счупване на дясна лъчева кост в долния й край и счупване на страничния израстък на дясна лакътна кост в долния край. Възможно е установените счупвания да се получат по описания в исковата молба механизъм. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 4 месеца. Възстановителният процес при ищеца, с оглед на медицинските документи по делото, е продължил 94 дни. През периода на лечение пострадалият е търпял болки и страдания, като през първите 30 дни болките са били с по голям интензитет. При ищеца е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, както и поставяне на гипсова имобилизация на дясна предмишница. Проведеното лечение е било адекватно и правилно изпълнено. Възстановяването е продължило около 3 месеца, в рамките на нормалния период за възстановяване при такъв вид телесни повреди. Според вещото лице, направените от ищеца разходи, за които са представени документи по делото, са в причинно-следствена връзка с проведеното лечение.
Представена е преписка по сигнал от 11.07.2019 г. за наличие на повредена шахта и липсващи плочки в района на гр.София, ул.“Странджа“ *** А. Този сигнал е подаден от трето за спора лице - Б.Т.М., след повече от година от датата, на която е настъпила травмата на ищеца. От сигнала става ясно, че е бил извършен ремонт на тротоара. Към преписката е приложена снимка на тротоара и на повредената шахта, от която е видно, че същата има метална част, леко надигната спрямо тротоара, и има дупка в средата на шахтата. Тъй като преписката касае сигнал, подаден значително по-късно след процесната злополука, при това след извършен ремонт на тротоара, тази преписка сама по себе си не установява дали това е процесната шахта и какво е било състоянието на шахтата към датата на злополуката с ищеца. От преписката е видно, че за повредата на шахтата на ул.“Странджа“ № *** А на 15.07.2019 г. Столична община е изпратила писмо до „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД и до „Виваком“ ЕАД с искане да приведат съоръжението в добро експлоатационно състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От показанията на св.А. се установи, че ищецът е паднал на тротоара на ул.“Странджа“ № *** след като е стъпил в пропаднала част на шахта, а от заключението на медицинската експертиза и медицинската епикриза по делото е видно, че ищецът е получил средна телесна повреда: счупване на дясна лъчева кост в долния й край и счупване на страничния израстък на дясна лакътна кост в долния край. От телесната повреда пострадалият е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза/.
Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.
Съгласно § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
В конкретния случай по делото е без значение дали шахтата, в която е пропаднал кракът на ищеца, е кабелна шахта – собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД или на „Вива Телеком България“ ЕАД, или е шахта на ВиК инфраструктурата, тъй като от показанията на св. А. се установи, че тя се е намирала върху тротоар, за целостта и безопастността на който отговаря Столична община, като искът не е насочен срещу дружества – собственици на шахтата. Достатъчно е по делото да бъде установено, че е допуснато нарушение от Столична община на задълженията й по стопанисване на уличната мрежа, което да е причинило вреди на ищеца, за да бъде уважен предявеният иск. Дали са допуснати нарушения и от служители на трети за спора юридически лица по поддръжка и ремонт на елементи от електроразпределителната или електронната съобщителна мрежа/кабелни шахти/, или на ВиК мрежата, е ирелевантно за настоящия спор. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но ищецът сам преценява дали и към кого да насочи иска си.
Съдът приема, че по делото бе установено, че Столична община има задължение да поддържа тротоара в района на злополуката в изправно състояние, така че да осигури безопасното преминаване по него.Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 29, вр. чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние, осигуряващо безопасно и удобно движение за пешеходците, съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на злополуката – 58 г., вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване на дясна лъчева кост в долния й край и счупване на страничния израстък на дясна лакътна кост в долния край, вида на проведеното лечение - оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, както и поставяне на гипсова имобилизация на дясна предмишница; продължителността на периода на лечение и възстановяване – 3 месеца, като през първите 30 дни ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания. Съдът съобрази обстоятелството, че по време на лечението и възстановяването ищецът е зависел от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Наред с това съдът отчете преживения от пострадалия стрес и типичните за механизма на получаване на травмата негативни емоционални преживявания. От друга страна, по делото бе установено, че ищецът е възстановен напълно, не са останали трайни последици за неговото здраве.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 16 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че всички разходи, за които ищецът е представил документи по делото, са в причинно-следствена връзка с получената от него на 11.01.2018 г. травма, а именно: разходи за заключваща плака за дистален радиус „Вортекс“ по фактура № **********/12.01.2018г. и касов бон към нея – 1558 лв.; разходи за потребителска такса по фактура № **********/14.01.2018г. и касов бон към нея - 17.40 лв.; разходи за вложени медицински консумативи по фактура № **********/16.01.2018 г. и касов бон към нея - 10 лв.; разходи за потребителска такса по фактура № **********/08.02.2018 г. и касов бон към нея - 2.90 лв.
Общата стойност на направените разходи е 1588.30 лв., колкото претендира ищецът, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По възражението за съпричиняване: Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, която не проявил дължимата грижа и внимание, когато се движел по тротоара на ул.“Странджа“ № *** в близост до шахтата.
Тежестта на доказване на възражението е върху ответника. По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи поведение от страна на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите – същият се е движел по тротоара, който е предназначен за безопасно и удобно придвижване на пешеходци, поради което съдът намира възражението за неосноватено. По законната лихва: На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 11.01.2018г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на всяко от плащанията. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а не от датата, на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищецът претендира законна лихва от по-късна дата за всяко от плащанията, претенцията следва да бъде уважена, съобразно неговото искане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 437.44 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 51.92 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.Х.Г.,***, адрес за
призоваване: гр.София, ул. “*********, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 938.90 лв. с ДДС.
Дължимата
държавна такса върху уважените искове е 703.53 лв. От нея ищецът е внесъл част
в размер на 660 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, останалата част от държавната такса върху
уважените искове от 43,53 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Столична
община, с адрес за призоваване: гр. София, ул. *********да заплати на С.М.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 16
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна
телесна повреда, изразила се в счупване на дясна
лъчева кост в долния й край и счупване на страничния израстък на дясна лакътна
кост в долния край, причинена на 11.01.2018 г. в гр.София при падане,
поради наличие на неравност на тротоара на ул.“Странджа“
№ *** – пропаднала част от шахта/, ведно със законната лихва, считано от
11.01.2018г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С.М.Б., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1558 лв. - разходи за заключваща плака за дистален радиус „Вортекс“ по фактура № **********/12.01.2018г. и касов бон към нея, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 17.40 лв. - разходи за потребителска такса по фактура № **********/14.01.2018г. и касов бон към нея, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 10 лв. - разходи за вложени медицински консумативи по фактура № **********/16.01.2018 г. и касов бон към нея, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 2.90 лв. - разходи за потребителска такса по фактура № **********/08.02.2018 г. и касов бон към нея, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична
община да заплати на С.М.Б., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 437.44 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.Б.
***, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 51.92 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат А.Х.Г.,***,
адрес за призоваване: гр.София, ул. “*********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 938.90 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
Столична
община да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 43,53
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: