№ 1999
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501960 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Илиева.
Обжалва се разпореждане №6214, инкорпорирано в заповед №2485 от 24.09.2021г. за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против В. П. П. от гр. Бургас, в
частта, с която е отхвърлено заявлението относно вземането за договорно възнаграждение.
Според жалбоподателя, съдът неправилно заключил, че уговорката за това
възнаграждение представлява неравноправна клауза. Сочи, че според цитирана от него
съдебна практика на ОС- Габрово, следва да се приеме, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап на производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права. Цитирана е и практика на ОС- Варна според която
законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл.410 ГПК се основава,
е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по
чл.410 ГПК. Намира, че с изменението на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, законодателят е предоставил
правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не
изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за
валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Ето защо намира, че
заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.
Развити са подробни съображения, като се акцентира на липсата на възможност по чл.145,
ал.2 ЗЗП да се прави преценка за неравноправност на клауза, която касае определянето на
основния му предмет. Изтъква, че след като са спазени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК,
като годишния лихвен процент е в границите, определени с тази норма, не може да се
приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно- че уговорената
1
договорна лихва представлява неравноправна клауза.
Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се
постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението
досежно възнаградителната лихва. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер
на 15 лв., съобразно внесената държавна такса.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частно гражданско дело № 5977 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „Профи Кредит” ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против В. П. П. от
гр. Бургас, за следните суми: 4076,66 лв.- остатъчно предсрочно изискуема главница; 1620
лв.- непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 5.07.2020г. до
3.07.2021г., когато е настъпила предсрочната изискуемост; 4171,57 лв.- непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 437 лв.- непогасена лихва за
забава, мораторна лихва- 147,99 лв. за периода от 3.07.2021г. до 26.08.2020г., както и
законна лихва от подаването на заявлението.
В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства:Между страните е слючен
договор за потребителски креди, подписан при ОУ, неразделна част от договора. Заявителят
изпълнил своята част от задължението и превел на длъжника уговорената сума. Длъжникът
поел задължение да я върне на 36 лавни месечни погасителни вноски с месечна вноска
съобразно погасителен план- 405,48 лв., с падежна дата- всяко пето число на месеца.
Съгласно ОУ длъжникът дължи на дружеството възнаграждение за ползвания кредит, като
същото е определено по размер в договора Същото е разсрочено във времето и се погасява
от клиента в рамките на погасителния план. Длъжникът не изпълнил задължението по
договора- платил 13 вноски и изпаднал в забава. . Кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем на 3.07.2021г., за което длъжникът бил уведомен. Предсрочната изискуемост
настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса,
а като доказателства: Договор за потребителски кредит №30036149379, ведно с общите
условия и погасителен план към него, анекс към договора за отлагане на погасителни вноски
и погасителен план към него, анекс за намаляване на вноски и погасителен план към него,
втори анекс за намаляване на погасителни вноски и погасителен план към него, разписка за
връчено писмо на длъжника с дата 7.07.2021г.
Съдът е издал заповед № 2485/24.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно с обезщетения за забавено плащане, както и
2
за законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от
разноските.
С обжалваното разпореждане от същата дата /инкорпорирано в текста на заповедта/ е
отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за възнаградителната лихва, както и
претенцията за стойността на пакета от допълнителни услуги. Изложени са съображения, че
искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нрави- чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр.
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 ГПК/, тъй
като уговореният ГЛП в размер на 39,10 % надвишава значително трикратния размер на
законната лихва. Цитирана е съдебна практика.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна. Съображения:
Въззивната инстанция споделя доводите на жалбоподателя за неправилност на извода
на районния съд, че уговорената от страните по договора за потребителски кредит годишен
лихвен процент от 39,10 % противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Такава норма към датата на сключване на процесния договор, а и
понастоящем, липсва. Доколкото в закона липсваше законоустановена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити /т.е. липсваше императивна правна норма,
регулираща размера на възнаградителната лихва/, единственото ограничение на свободата
на договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата
на добрите нрави, поради което съдебната практика, цитирана от районния съд приемаше за
валидна уговорка, при която договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер
на законната лихва /в различните хипотези на обезпечен и необезпечен заем/. Понастоящем
такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4
от ЗПК /касаеща ГПР/. Това е така, предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, която изрично
посочва, че лихвите се включват при определяне на ГПР, от което следва, че ограничението
на чл.19, ал.4 ГПК се отнася и за допустимия размер на възнаградителната лихва.
Процесната лихва е в размер на 39,10 % годишно, не надвишава максимума, предвиден в
чл.19, ал.4 ЗПК, а именно- петкратния размер на законната лихва. Ето защо
възнаградителната лихва е договорена в рамките на закона.
Основателно е оплакването в жалбата, че принципно така уговорената договорна
лихва не може да противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една
уговорка не противоречи на закона /както е в случая/, то тя не може да противоречи на
правилата на добрите нрави.
Останалите доводи на жалбоподателя, за неоснователност на довода на съда, че
клаузата е вероятно неравноправна, не следва да се обсъждат, тъй като този извод на съда се
отнася до претенцията за допълнителния пакет от услуги, който не е предмет на настоящото
производство.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 1620,21 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 5.07.2020 г. до
3
03.07.2021г. В тази част разпореждането следва да бъде отменено, като вместо това следва
да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
С оглед изхода на делото искането за разноски за въззивната инстанция е основателно
и следва да се уважи.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №6214 от 24.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5977 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата
от 1620,21 лв., представляваща договорна лихва, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В против В. П.
П.ЕГН:********** с настоящ адрес г***, постоянен адрес *** и за следните суми:
- сумата от 1620,21 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева и двадесет и една
стотинки), представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по договор за
потребителски кредит №30036149379, дължима за периода от 05.07.2020г. до 3.07.2021г.;
- както и за сумата от 15 лв. (петнадесет лева), деловодни разноски по ч.гр.д.
№1960/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение, както и за даване на указания на заявителя
да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4