ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./……….07.2019 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на 04.07.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като разгледа докладваното от съдията Терзийска
Възз.т.д.
936/2019г. по описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, гр. Варна, трето лице помагач на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/– гр. София в производството по
гр.д. № 13943/2018 г. по описа на ВРС, против постановеното Решение №
1524/12.04.2019 г. по цитираното гражданско дело.
След указания на въззивния съд, дадени
с Определение № 2313/21.06.2019 г. за уточняване в коя част се обжалва първоинстанционния
съдебен акт, е постъпила молба вх. № 20014/01.07.2019 г., в която
жалбоподателят изрично сочи, че обжалва решението единствено в частта относно
участието на третото лице-помагач на страната на АПИ, а именно
„Инжстройинженеринг“ ЕООД. В съответствие с уточнението отправеното искане към
въззивната инстанция е да се обезсили атакувания акт в частта относно участието
на помагача, като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено по
отношение на него.
В мотивите към жалбата се излага, че
според съдебната практика въззивният съд е този, който служебно следва да
констатира, ако привличането на помагача е недопустимо, този факт и когато е
налице жалба само от третото лице-помагач да обезсили съдебния акт и прекрати
производството спрямо подпомагащата страна. Заявява в жалбата, че за ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“ е налице правен интерес от привличане на
трето лице помагач с оглед при неблагоприятен за ответника изход от спора, да
подчини помагача на обвързващата сила на мотивите в бъдещ процес по реализиране
на регрес чрез обратен иск. Твърди обаче, че в конкретния случай жалбоподателят
не е надлежен помагач като развива аргументи, изцяло основани на вътрешните
отношения между подпомаган и подпомагащ.
Становищата на ищеца ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ и АПИ са за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната инстанция преценява жалбата
като недопустима по следните съображения:
В производството по гр.д. №
13943/2018г. по описа на ВРС, образувано по иск на суброгиралия се застраховател
в правата на застрахования, а именно ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против
Агеция „Пътна инфраструктура“ с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД,
по отправено в отговора искане от АПИ, на негова страна е конституиран като
помагач „Инжстройинженеринг“ ЕООД. Твърденията на ответника по правния интерес
от привличане на помагач са свързани с факта, че АПИ е възложило поддръжката на
процесния пътен участък, където е реализирано ПТП, щетите от които са платени
от застрахователя, на „Инжстройинженеринг“ ЕООД по договор за Обществена
поръчка от 06.07.2015 г. Аргументира се с възможността при положителен изход от
спора за ищеца, да подчини помагача на обвързващата сила на мотивите в бъдещ
исков процес по предявен обратен иск.
По правния интерес от привличане,
който и настоящата инстанция счита, че по конкретния правен спор е налице,
всъщност не се повдигат възражения, дори и с оглед позицията на жалбоподателя.
Безспорно е, че определението по
допускане на подпомагаща страна не подлежи на инстанционен контрол, освен в
хипотеза на отказ, така чл. 220 ал.2 от ГПК.
В конкретното първоинстанционно
производство няма предявен обратен иск. В диспозитива се съдържа единствено, че
решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника.
При така уточненото искане към
въззивния съд, всъщност помагачът обжалва единствено допускането му до участие
в процеса, без да обжалва решението по иска, какъвто правен интерес от
обжалване на съдебния акт, постановен по повдигнатия съдебен спор, безспорно
има. Но законодателят не е предвидил такава самостоятелна възможност за
обжалване допускането по чл. 219 от ГПК.
Практиката приема, че процесуалният
закон признава на подпомагащата страна право на жалба, но единствено с цел
постигане на благоприятен изход за подпомаганата страна по делото, а не за
защита на материални права на обжалващия помагач, произтичащи от вътрешните му
правоотношения с подпомагания. А аргументите в жалбата се основават единствено
на тези вътрешни отношения, които не са предмет на спора по предявения иск и
подлежат на доказване при евентуален процес по обратен иск. Съдът счита, че
третото лице е легитимирано да обжалва решението по иска между ищец и ответник,
но мотивите са необжалваеми, което изключва възможността те да бъдат атакувани
от подпомагащата страна отделно от решението дори и да съдържат неизгодни за
нея констатации.
Факт е, че въззивният съд е служебно
задължен при подадена жалба от трето лице помагач срещу решението по главния
иск, да прецени допустимост на жалбата, включително от гледна точка легитимация
на помагача, при което отговор трябва да бъде даден и на въпроса досежно
правната възможност за подпомаганата страна да възникне регресно притезание
срещу подпомагащата, т.е. допустимостта на бъдещ обратен иск. И ако прецени, че
такъв би бил недопустим, то от това би произтекъл извод, че конституирането е
незаконосъобразно и решението би се обезсилило спрямо помагача и произвоството
против него би било прекратено. Но във всички случаи тази ревизия на конституирането
се извършва по повод жалба против решението по главния иск и в рамките на
проверката на решението. Както съдът посочи тук всъщност помагачът обжалва
конституирането си, а не резултата от спора /така Определение на ВКС №
357/07.05.2019 г. по гр.д. № 3816/2018 г. 3-то ГО и др./.
С оглед горното и предвид възприетия
извод от настоящата инстанция за недопустимост на въззивната жалба,
производството по нея следва да бъде прекратено.
Разноски при този изход са следват на
ответните по жалбата страни, но такива от Агенция „Пътна инфраструктура“ не са
заявени с отговора по жалбата, а на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ не се
присъждат, доколкото отсъстват реално доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение по посочената във фактурата банкова сметка.
***, на осн. чл. 267 вр. чл. 262 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по възз.т.д. №
936/2019 г. по описа на ОС Варна по подадената жалба вх. № при ВРС
31106/30.04.2019 г. от „Инжстройинженеринг“ ЕООД, гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.