№ 473
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100901956 по описа за 2023 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД.
Ищецът „Г.Р.Х.“ ЕООД твърди, че на 21.04.2021 г. сключил с
ответника „Д.Г.“ ЕООД предварителен договор, по силата на който
последният се задължил да му продаде търговското си предприятие срещу
цена в размер от 850 000 евро. Купувачът заплатил на ответника задатък в
размер от 85 000 евро, който подлежал на връщане при прекратяване на
договора поради неизпълнение на специфичното условие за прехвърляне на
предприятието, свързано с увеличаване на капитала на прехвърлителя чрез
апорт на вземания на едноличния собственик и на контролирани от него трети
лица. Това условие не било изпълнено и договорът бил прекратен, поради
което даденият задатък подлежал на връщане. В настоящото производство
ищецът претендира част от сумата в размер от 15 000 евро, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до погасяването и направените
съдебни разноски.
Ответникът „Д.Г.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че за
изпълнение на задължението за увеличаване на капитала не бил уговорен
краен срок и поради това неизпълнението му не било основание за разваляне
на договора. Наред с това сочи, че било образувано регистърно производство
по вписване на апорт, достигнало фазата на изготвяне на оценка на вещи
лица, а несключването на договора се дължало на нежеланието на ищеца да
стори това, търсейки формален повод за прекратяване на облигационното
отношение. Това личало от обстоятелството, че ищецът не изпълнил
вмененото си с договора задължение да наеме по трудов договор управител на
стопанисвания от дружеството обект. Въз основа на изложеното ответникът
моли за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
1
За основателността на иска е необходимо да се установи наличие на
валиден договор (1), чието изпълнение е обезпечено по волята на страните
чрез задатък (2), неизпълнение на задълженията на получилата задатъка
страна (3) и изявление за отказ от договора от изправната страна (4).
Безспорно, а и установено от приетите писмени доказателства, е, че на
21.04.2021 г. между ищеца като купувач и ответника като продавач е сключен
предварителен договор, по силата на който ответникът се е задължил да
продаде на ищеца търговското си предприятие. Уговорено е преди
прехвърлянето ответникът да увеличи капитала си с размера на вземанията,
които собственикът му и контролирани от него лица имат към дружеството
съгласно Приложение № 2 към договора, а окончателният договор да се
сключи в срок до два месеца от вписване на увеличението.
Съгласно чл. 9 от договора продажната цена е в размер от 850 000 евро,
платима на две вноски, първата от които в размер от 85 000 евро е
предназначена от страните да послужи като задатък и като условие за
пораждане на действието на договора. С платежни нареждания от 26.04.2021
г. и от 29.04.2021 г. ищецът е платил на ответника сума в общ размер от 166
250 лв., представляваща левовата равностойност на 85 000 евро.
Изложеното означава, че между страните е възникнало и породило
действие валидно правоотношение, задълженията по което са обезпечени
със задатък, даден от ищеца. Едно от обезпечените със задатъка
задължения е това на продавача за увеличаване на капитала му – съгласно чл.
4.1 от договора при отказ за извършване на оценка или за вписване на
увеличението чрез договорения апорт договорът се прекратява, а продавачът
дължи връщане на получения задатък. По волята на страните е предвидено
даденият задатък да се върне, а не да се плати двойният му размер (така както
това е договорено в чл. 12.3), но това не отнема на платената сума функцията
на задатък, тъй като по силата на свободата на договаряне страните могат да
уговорят нещо различно от съответното диспозитивно правило.
От съдържащите се в търговския регистър по партидата на ответника
данни е видно, че на 13.05.2021 г. на основание чл. 72, ал. 2 ТЗ Агенцията по
вписванията е назначила вещи лица за извършване на оценка на вземанията
на „М. МФ" ЕООД в размер от 1 685 000 лв., произтичащи от договор за
паричен заем от 01.09.2017 г., и на вземанията на Г. М.Г. в размер от 1
274 128,55 лв., произтичащи от договор за паричен заем от 12.03.2018 г.
Вещите лица са изготвили заключение, с което вземанията се оценяват общо
на сумата от 769 373,42 лв., като намаляващата номиналната им стойност
корекция е извършена поради преценка за трудната им събираемост.
Производството по увеличаване на капитала не е приключило, като
свидетелят С. сочи като причина за това несъгласието на ищеца с оценката на
апортната вноска. Според С. страните са водили преговори за уговаряне на
нови условия за сключване на договора, а ответникът дори предприел
действия по получаване на кредит, „за да могат чрез него да се изчистят
отношенията“. Въпреки опитите за спогаждане, в рамките на които страните
проявили „добронамереност“, а не „формалност“, обаче не се стигнало до
подписване на споразумение за определяне на други условия за сключване на
окончателния договор.
Горепосочените факти сочат, че се е реализирал фактическият
състав на чл. 4.1 от предварителния договор, а именно – не е изпълнено
задължението на продавача да увеличи капитала си с номиналната
2
стойност на съответните задължения и не е постигнато последващо писмено
споразумение на страните, с което условието за увеличението му да е
изменено или премахнато. Възражението на ответника, че поради липсата на
уговорен срок за изпълнение на задължението за увеличаване на капитала
същото не можело да се приеме за неизпълнено, е неоснователно, тъй като
при задължения без срок за изпълнение изискуемостта настъпва веднага (чл.
69, ал. 1 ЗЗД), а забавата – след покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), каквато очевидно е
била отправена предвид водените от страните многократни разговори във
връзка с увеличението на капитала, а най-сетне – и с исковата молба.
Задължението на продавача не е било изпълнено в рамките на разумния
срок за това, нито в хода на настоящия процес, а напротив, с оглед
изготвената оценка на вещите лица в рамките на апортната процедура е
видно, че то и не би могло да бъде изпълнено по договорения начин
(апортиране на вземанията по техния номинал).
От начина, по който е уговорено задължението за връщане на задатъка,
може да се заключи, че последиците от неизпълнение на задължението за
увеличаване на капитала ще тежат върху продавача както ако
неизпълнението се дължи на негово бездействие, така и ако въпреки
действията му същият не е могъл да постигне уговорения резултат, стига
това да не се дължи на противоправното поведение на ищеца. На пръв поглед,
във втория случай би могло да се стигне до санкциониране на страната и при
липса на виновно поведение, но санкционирането чрез връщане на задатъка
не противоречи на добрите нрави – на първо място, чрез поемане на това
задължение продавачът се е задължил да осигури резултат, а не усилия,
каквото задължаване законът допуска, а на второ място, последицата от
непостигането на този резултат, уговорена от страните, е връщане на
задатъка, а не плащането му в двоен размер, т.е. последица, приравнена на
реституционната, която би се дължала и при прекратяване на договора
по обективни причини. Ето защо уговорката на чл. 4.1, възлагаща в тежест
на ответника отговорност за непостигане на уговорения резултат, дори когато
непостигането му се дължи на акт на трето лице, е валидна и обвързва
страните със силата на закон (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), а ответникът не може да се
освободи от нея с твърдението, че вписването на увеличението се дължи на
независещи от него причини.
Ответникът не може да се позове и на отказ от сключване на договора
от страна на купувача, което съгласно чл. 12.4 от договора би му дало
право да задържи получената сума. Действително, ответникът е отправил до
ищеца покана да се яви пред нотариус за сключване на окончателен договор,
но неявяването на купувача не се дължи на негово виновно поведение, а на
липсата на насрещно изпълнение на условието за сключване на договора, и
поради това отказът му да сключи окончателен договор е правомерен (арг.
чл. 90, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За този извод е достатъчен фактът, че към момента
на отправяне на поканата ответникът не е бил изпълнил своето задължение за
увеличаване на капитала и поради това е ирелевнатно дали ищецът с
поведението си е търсел „формален повод“ за несключване на договора, в
каквато насока са възраженията на ответника. Въпреки това, за пълнота
следва да се посочи, че тези възражения не се и доказаха – напротив, според
показанията на разпитания по почин на ответника свидетел двете страни са
правили активни опити за изпълнение на договора, съответно за намиране на
подходящ и за двете начин на изменението му, но това е останало
безрезултатно.
3
Няма отношение към възникване на задължението за връщане на
задатъка и соченото от ответника неизпълнение на задължението на ищеца по
чл. 4.2. На първо място, не се установява продавачът да е назначил управител,
разходите за когото да бъдат поети от ищеца, както предвижда разпоредбата,
а на второ място, ответникът не се е позовал извънсъдебно и преди своята
забава на такова неизпълнение (ако същото е налице), за да обоснове
дилаторно възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД и така да се освободи от
последиците на своето неизпълнение.
Поради всичко изложено съдът приема, че е изпълнен фактическият
състав на чл. 4.1, изр. 2 от договора, а с исковата молба ищецът е
упражнил правото си да се откаже от изпълнението му, претендирайки
връщане на задатъка, и поради това частичният иск следва да бъде уважен.
Присъждането на сумата следва да се извърши в поисканата валута – евро, в
каквато е договорен задатъкът, независимо от заплащането му в неговата
левова равностойност.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и
за адвокат в общ размер от 14 913,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Г.“ ЕООД , ЕИК *******, да заплати на „Г.Р.Х.“ ООД ,
ЕИК *******, на основание чл. 93, ал. 2, изр. 1 ЗЗД сумата от 15 000 евро,
представляваща част от дадения по предварителен договор от 21.04.2021 г.
задатък, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до погасяването, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14 913,50 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4