Р Е Ш Е Н И
Е
№ 496 14.12.2022 год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и втора год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №279 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Н.И.О.
***, чрез пълномощника си по делото адв. И.С. против Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за кампания 2019 изх.№01-6500/254/ от 19.1.2022 год. на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”.
В жалбата са изложени
доводи за постановяване в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят
твърди, че подаденото заявление от негова страна е по реда на Наредба №5 от
27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания. Приложими спрямо подаденото от негова страна заявление са
действащите към него момент материално правни норми на Наредба №4 от 24.02.2015
год. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 год. и Наредба №5 от 03.09.2018 год. за
прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за
издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на
биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху
контролиращите лица. Цитираните разпоредби на чл.33, ал.1, т.3 и т.5 от Наредба
№4 не са приложими към подаденото от него заявление. Представеният от негова
страна документ изцяло отговаря на законовите изисквания, като посочването на
произведената продукция, не е съществувало като изискване към момента на
издаването му. Иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен и връщането
на преписката на административният орган. Претендира са присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Заместник изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалният си представител юриск. Т.В. оспорва
жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни съображения в
подкрепа законосъобразността на оспорения акт. Иска и присъждане на направените
разноски по делото.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 25.04.2019 год. Н.И.О.,
земеделски производител с УРН 628142 е подал в ДФ „Земеделие” заявление за
подпомагане с вх.№19064334/13.05.2019 год. за кампания 2019 год. (лист 35-56 от
делото). Поискано е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по
Схемата за преразпределително плащане /СПП/, по схемата за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда - зелени директни плащания /ЗДП/, схе3ма
за млади земеделски стопани /МЗС/, схема за обвързано подпомагане на плодове
/СП/, схема за преходна национална помощ
за земеделска земя на хектар /ПНДП/ и компенсаторни плащания в други райони,
засегнати от значителни природни ограничения /подмярка 13.2/НР 2/. Неразделна
част от заявлението е таблица за ползваните през 2019 год. парцели, в който са
посочени подробно номера на блоковете на земеделско стопанство /БЗС/ в
землищата на с. Яворово. Декларираната използваема площ е в размер на 1.78 ха. Приложени
са необходимите декларации.
В
хода на производството по разглеждане на заявлението са били извършени административни
проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП – лист 39 - 42. Проверка на място за кампания
2019 год. не е извършвана.
Видно от Протокол за
уведомяване на бенефициенти №6 от 16.05.2019 год., които е необходимо да
представят до 30.11.2019 год. сертификат и сертификационно писмо за биологично
производство Пета година /лист 64 от делото/, жалбоподателят е уведомен по телефона за това си задължение на 16.05.2019
год., тъй като до този момент не се установява представяне на документите.
В изпълнение на това, жалбоподателят
е депозирал придружително писмо с вх.№02-240-6500/2290 от 05.09.2019 год., към
което са приложени сертификационно писмо №432/30.07.2019 год., издадено от „Био
сертификейшън“ЕООД, сертификат за съответствие №22/2019/00 с валидност от
30.07.2019 год. – 30.07.2020 год. и приложение №1 към сертификата /лист 31-34,
65-68 от делото/. В сертификационното писмо, се съдържат данни за следните
парцели: №87182-585-1-1 с площ от 0.66 ха и произведени 1.627 тона череши;
87182-587-2-2 с площ 0.65 ха млади насаждения и 87182-587-2-1 с площ 0.47 ха
–угар.
С писмо
изх.№02-240-6500/1190 от 17.07.2020 год. на Зам. Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, адресирано до Н.И.О., същият е уведомен, че при извършените
административни проверки е установено, че са налице непълноти на представените
документи, като съгласно чл.40 от Наредба №4/24.02.2015 год. му е даден 15 дневен
срок за всички допълнителни документи. Писмото е връчено на ръка на 23.07.2020
год. На 07.08.2020 год. е подадено заявление от жалбоподателят с
вх.№02-240-6500/1288 /лист 79-83 от делото/, към което са приложени
документите, представени с придружително писмо от 05.09.2019 год.
С Уведомително писмо изх.
№01-6500/2379 от 11.05.2021 год. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ
/лист 21-24 от делото/, Н.О. е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е
открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент за кампания 2019 год., тъй като при извършените
административни проверки било установено, че представеният документ,
удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на
биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от
Наредба №4/24.02.2015 год. – всички парцели да са преминали периода на преход и
да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа.
Предоставена е възможност в 7-дневен срок да бъдат направени възражения и
представени допълнителни доказателства. Жалбоподателят е уведомен по реда на
чл.18а, ал.10 от АПК, като уведомлението е залепено таблото за уведомление в
Областни дирекция на ДФЗ Стара Загора на 28.06.2021 год. и свалено на
06.07.2021 год. /лист 25 от делото/. Видно от приложението към уведомлението в
Таблица 1, колона 5 се сочи, че не са предоставени сертификати за цялата площ,
удостоверяващи произведени биологични продукти; в Таблица 2, колона 1 се сочи
последната кампания, през която е подадено заявление за плащане и към която се
извършва проверката за спазването на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015
год. В таблица две са посочените парцели, с които е кандидатствал О. за
подпомагане и по отношение на които не са представени сертификати -
87182-587-2-2 с площ 0.65 ха и 87182-587-2-1 с площ 0.47 ха. Съдът намира, че
не са доказани обстоятелствата за връчването на уведомлението на жалбоподателя по
реда на чл.18а, ал.10 от АПК, за започване на производството по издаване на
акта за прекратяване на биологичния ангажимент. Не са представени
доказателства, че е било невъзможно уведомяването му по реда на чл.18а, ал.1-9
от АПК, за да се пристъпи към процедурата по чл.18а, ал.10 от АПК. Това обаче
съдът намира, че не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото за
необходимостта от представянето на сертификационното писмо, жалбоподателят е
бил уведомяван два пъти /и през 2019 год., и през 2020 год./, като и в двата
случая са представени едни и същи документи, издадени от сертифициращия орган.
Такива документи, в които да е отразено и произведената продукция не са
представени и в настоящето съдебно производство. Т.е. дори и да бе уведомен по
реда на чл.18а, ал.1-9 от АПК, жалбоподателят не бил могъл да представи нови
документи, различно от вече представените. Нещо повече, дори ида бяха
представени, то те не биха представени в срока на изпълнение на договора и
съобразно законовото изискване да се представени веднъж до приключването на
ангажимента.
В преписката се съдържат
доказателства за професионално обучение /лист 62-63 от делото/, договор със
сертифицираща фирма №249 от 23.03.2018 год. /лист 59-62/.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 за кампания 2019 год. изх. № 01-6500/254 от 19.01.2022 год., издаден
от Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд Земеделие, е прекратен поетият
от Н.И.О. ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично
растениевъдство, а като основание за прекратяването от правна страна се сочи
чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015 год. и чл. 63, т.1 във вр. с чл. 77,
т. 4, б. В от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г. относно функционирането, управлението и мониторинга на Общата
селскостопанска политика. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с
извършените на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 год.
административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент, при които е
установено неизпълнение на задълженията на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015
г., а именно: не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5, като
изрично се сочи, че изискването по т.2 съществува от приемането на наредбата.
Посочени са текстовете на разпоредбите на т.7 от ДР на Наредба №4 от 24.02.2015
год. и чл. 36 от Регламент ЕО на съвета № 889/2008. Прието е, че от 2018 год.
приложимото национално законодателство – чл.48, ал.9 от Наредба №5/03.09.2018 год.,
предвижда в документа да се посочва количеството на произведената земеделска
продукция, а представеният документ от жалбоподателя не отговаря на условията
всички одобрени земеделски площи да се преминали периода на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването
на документа.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Актът за прекратяване на биологичния ангажимент е получена на ръка
от О. на 02.02.2022 год., а на 14.02.2022 год. е депозирана жалба до Министъра
на земеделието с вх.№02-240-6500/62 по описа на областна дирекция на
ДФ“Земеделие“ Стара Загора /лист 92-93 от делото/. Същата е изпратена до Зам.
Изпълнителния директор на ДФ „Змеделие“ с писмо от 15.02.2022 год. /лист 94 от
делото/, с приложено към него становище и получена на 16.02.2022 год..
Преписката е изпратена от ответника на Министъра на земеделието на 07.04.2022
год., съгласно приложената разписка /лист 97 от делото/. На 08.04.2022 год. е
депозирана жалбата, адресирана до съда, след като до този момент не е получил
решението на Министъра на земеделието. Ето защо, следва да се приеме, че е обжалването
е сторено в срока по чл.149, ал.1 от АПК, изхожда от надлежна страна, чийто
законни права и интереси са засегнати от акта, а самата жалба е насочена срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По делото е представена и
приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 2891#2 от 16.06.2021
год., с която Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е делегирал на
Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва актове за
прекратяване на ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие – т. 7, поради
което оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, при упражняване
и в рамките на надлежно делегираните му със заповедта административни
правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа
всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са както правните
основания за упражнените от правомощия, така и фактите и обстоятелствата за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправните предпоставки по чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2,
3, 5 и чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. за прекратяване на поетия
от Н.И.О. ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие.
Условията и редът за
подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности,
насочени към подобряване на опазването на околната среда по Мярка 11 Биологично
земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020,
финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са
регламентирани в Наредба №4 от 24.02.2015 год. за прилагане на Мярка 11
Биологично земеделие от ПРСР 2014 – 2020. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба №4 от
24.02.2015 год. биологичните дейности от съответното направление се изпълняват
за период от пет последователни години, като в ал. 2 на същата разпоредба /ред.
доп. ДВ, бр. 21 от 2021 год., в сила от 12.03.2021 год. / е предвидено, че
срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение
на Заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
Заявление за плащане. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1
кандидатите за подпомагане подават Заявление за плащане. Основните задължения
на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление Биологично
растениевъдство, нормативно са разписани в чл.33 и чл.34 от Наредбата, като в
разпоредбите на чл.15, ал.1 – ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. са
посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния
ангажимент, а съгласно чл.15, ал.3, т.3, която е и разпоредбата посочена като
правно основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ прекратява
поетия биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите лица не са
спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5. Последните сочат задължението
на подпомаганите по т. 2 - до 30 октомври на петата година от ангажимента,
който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за
подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват
произведена биологична продукция; по т.3 - да предоставят документите по т.2 и
5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на
издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е
поет ангажимент; по т.5 /в сила от 12.03.2021 год./ - за площите/животните/
пчелните семейства по чл.6, ал.4 до края на ангажимента поне веднъж да получат
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват
произведена биологична продукция. Въз основа на посочените разпоредби следва извод,
че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на
поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент - в случая по направление
Биологично растениевъдство, когато в рамките на периода на ангажимента – от
първото одобрено заявление до 30.10. на петата година, бенефициерът не получи
или представи сертификат или писмено доказателство за съответствие с правилата
на биологично производство, удостоверяващо произведена биологична продукция.
Задължението за получаване на сертификата/писменото доказателство е това да
стане „най-малко веднъж4 и „поне“ веднъж до края на ангажимента, а задължението
за представяне по т.3 е относимо към годината на издаване на самите документи,
т.е. ограничено е в годината, в която са издадени.
По делото няма спор, че
2019 год. е последната кампания от петгодишният период на ангажимент на
жалбоподателя по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично
растениевъдство, както и жалбоподателят няма твърдения относно издадени
документи с вписана налична биологична продукция или удостоверена произведена
биологична продукция. Това е така, тъй като уведомителното писмо за одобрението
на подадените документи от О. за участие в програмата е от 24.02.2016 год. по
подадено заявление от 2015 год. В този смисъл първата година от поетия
ангажимент е 2015 год. Не е спорно и това, че в представеният сертификат е
посочена нулева ставка като произведена биологична продукция за два от трите
парцела, като единия е посочен като угар с площ от 0.47 ха, а другият парцел от
0.65ха е посочено, че е с млади насаждения череши. Единствено по отношение на
третия парцел с площ от 0.66 ха е посочена произведена продукция от 1.627 тона
череши. При тези безспорно установени факти правилно и законосъобразно
административният орган е приел, че доколкото към 30.10. на петата година на
ангажимента – 2019 год., подпомаганото лице не е получило нито веднъж
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти
с правилата на биологичното производство, с който документ да се удостоверява
произведена биологична продукция, то това води до прекратяване на ангажимента
по Мярка 11 на оспорващия. Посочените от ответника норми на чл.15, ал.3, т.3
във вр. с чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба № 4 отговарят на описаните в акта
фактически основания, поради което не е налице неправилно приложение на
материалния закон. Установеното по безспорен начин нулево количество продукция за
два от парцелите в сертификата сочи на извод, че следва да бъде приложена
задължителната предвидена в нормативния акт последица, а именно: прекратяване
на ангажимента, като не следва да бъде обсъждано наличие или липса на виновно
поведение на бенефициера.
Подпомагането по Наредба №4/24.05.2015
год. се предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискването
на Регламент № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 год. относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти, както и Наредба №5 от 2018
год. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица /ДВ, бр. 75 от 2018 г. – чл. 1, ал. 3, т. 3 и 10 от
Наредба № 4/2015 г. Приложимите разпоредби на чл.15, ал.3, т.3 и чл.33, ал.1,
т.2, 3 и 5 от Наредба № 4/2015 год. имат аналогичен текст още с приемането и
обнародването на Наредба №4/2015 год. - ДВ. бр. 16 от 27.02.2015 год.
Първоначалната правна уредба на задълженията на подпомаганите лица изисква
представянето на сертификат, който следва да удостоверява наличие на биологична
продукция, а впоследствие формулировката на задължението е още по-категорична
относно доказване на осъщественото производство – нормата изисква
удостоверяване на произведена биологична продукция. Изискването за посочване на
продукцията е въведено с изменението на наредбата и е в сила от 28.02.2017
год., а към датата на подаване на ззаявлението за плащане от месец май 2019,
год., текста на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4 гласи: документите по т. 2
/сертификационното писмо/ удостоверяват състоянието на парцелите и
произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят за всеки от
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход
към биологично производство по чл.11, ал.4. В същото време следва да се има
предвид, че съгласно чл.29 на Регламент №834/2007 на Съвета писмените
доказателства трябва да позволяват поне идентификация на оператора и вида или
гамата от продукти, както и периода на валидност. Съгласно т.7, пар.1 от ДР на
Наредба № 4/24.05.2015 год. „сертификат“ или „писмено доказателство“ е
документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност.
Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. В настоящия случай няма спор, че
представеният по делото сертификат и писмено доказателство са издадени по
образеца, както и това е изрично посочено в самите тях. В този смисъл не е
налице противоречие на наредбата с посочените разпоредби на Регламента. Без
значение е, че посочването на Наредба №5/2018 год. е въведено през 2020 год. като
задължение за спазване в чл.1, ал.3, т.10 от Наредба №4/2015 год., доколкото
съществува от момента на приемането на Наредба №4/2015 год. изискването за
спазване на Регламент №834/2007 на Съвета – чл.1, ал.3, т.3 от Наредба №4/2015
год. /ред. преди изм. ДВ бр. 32 от 2022 год./. В случая следва да се отбележи и
че е налице изпълнение на задължението за представяне на документите в годината
им на издаване, т. е. липсва нарушение относно срока за представяне на
документа по т.3, чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 год.
Представянето обаче на такъв документ с посочването на нулеви количества по
отношение на два от парцелите, не може да изпълни изискването на закона относно
удостоверяване на производството.
За биологичните дейности е
характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да
съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в
замяна на биологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в
зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това
допълнителни разходи. Получаването на сертификат – най-малко веднъж за периода
на ангажимента, дава възможност да се провери спазването на извършваните
биологичните дейности, както и да се регулира изплащането на помощите, като
неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за прекратяване на
биологичния ангажимент в чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4. Отговорността за
спазването на условията за отпускане на помощи е върху лицето, което е поискало
да се ползва от тях, поради което дори само частично спазване, а в случая няма
спор относно липсата на официални документи за произведена биологична
продукция, не може да обоснове плащане. Поетият петгодишен ангажимент за
биологично растениевъдство не е бил спазен поради неизпълнение на изискването
на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба №4/2015 год. и това е основание за
прекратяване на ангажимента.
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
е постановил законосъобразен акт по същество, който съответства и на целта на
закона – да бъдат подпомагани земеделски производители, които спазват поетия
биологичен ангажимент за целия петгодишен период. Съдът счита, че обжалваният
акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна по смисъла на чл.146
от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
изхода на делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане
на разноски по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на
ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.О. ***
против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за кампания 2019
изх.№01-6500/254 от 19.01.2022 год. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.И.О. ЕГН ********** с постоянен адрес *** да
заплати на ДФ”Земеделие” гр. София сумата от 100.00 лв. /сто/
лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: