Решение по дело №33084/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 май 2025 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20241110133084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8405
гр. С., 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секреТ. ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110133084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.” ЕАД срещу Д. Д. Я., с която са предявени
искове, с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване на установено в отношенията между сдтраните, че ответникът дължи на
ищеца суми за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в
плащането на цената, с цена на исковете 313,80 лв., относно топлоснабден имот – ап. 14,
находящ се в гр. С/адрес/ 4, за който се води партида с аб. № 424966.
Ищецът „Т.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – ап. 14,
находящ се в гр. С/адрес/ 4, за който се води партида с аб. № 424966. Твърди се, че след като
не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение
ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за
лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При тези твърдения моли да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а
именно: 233,10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. до
1
окончателното изплащане на вземането, 45,61 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 20.07.2023г., 28,98 лева - главница за дялово разпределение за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, 6,11 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до
20.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, като твърди, че процесният имот не е топлоснабден.
Предвид неоснователността на главните вземания, счита за неоснователни и предявените
акцесорни за лихва за забава. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач лице „Т.С“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ.
По допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са допустими, тъй като по подадено заявление от„Т.” ЕАД срещу
длъжника Д. Д. Я. на 27.07.2023 година е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.дело № 42245/2023 година по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав.
Ответникът Д. Д. Я. е възразил в срок, че не дължи изпълнение на вземанията. Въз основа на
дадените указания от съда в законоустановения едномесечен срок, на основание чл.415 ГПК,
„Т.” ЕАД е предявило настоящите искове за установяване на вземането си.
По основателността на предявените искове:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и тиТ.ри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на § 1, т. 42 (отм.)
ЗЕ, но действащ през релеванТ. период, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При спор кой е собственик или тиТ.р
на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия,
т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по
договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство.
Основният спорен въпрос по делото се явява дали ответникът Д. Д. Я. е потребител
на топлинна енергия. За да бъде установено така очертаното спорно между страните
обстоятелство ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи,
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, като за
доказването на тези обстоятелства по делото са приобщени множество писмени и гласни
доказателства /СТЕ/.
По делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на процесния
апартамент от 28.09.2007 год. /видно от приетия като доказателство по делото нотариален
акт № 152, том VIII, дело 1289/2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот/.
Същевременно видно от протокол от 28.09.2010 г., на посочената дата е проведено общо
събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което са били взети решения за
избор на фирма, която да извършва дяловото разпределение на потреблението на топлинна
енергия, за предосТ.нето на ищеца на общото помещение за абонатна станция за
безвъзмездно ползване, стопанисване и оперативно управление и за заплащане на
дължимите суми за топлинна енергия - сградна инсталация на собствениците на конкретно
описани имоти, които не могат да станат абонати на ищеца, в т.ч. ответникът, като се заТ.т
захранването с топла вода и отопление.
На 07.01.2011 г. между ищеца и етажните собственици на процесната сграда вх. А и Б
на адрес: гр.С., ж.к. ...., наречени "потребители", е бил сключен договор, по силата на който
страните постигнали съгласие, че ищецът присъединява процесната сграда към
топлопреносната мрежа на гр. С. при условията на горепосочените решения на Общото
събрание, като няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ
собствените на конкретни имоти в сградата, в т.ч. ответникът - т. 2, както и че потребителите
ще заплащаТ.ловете за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общите части и
др. за имотите, посочени в т. 2 от договора. Видно от този договор, сключен между „Т.” ЕАД
- гр. С. и Етажните собственици на вход А и Б на адрес гр. С..., са договорени специални
условия по отношение на собственика на ап. 14 във вход А - Д. Д. Я., а именно, че същата не
се счита за потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Поради
това съдът намира, че уговорката в договора от 07.01.2011 г. относно начина на заплащането
на дължимите суми само от част от етажните собственици на топлоснабдената сграда
/новоизградена/, е валидна. Тази угворка не противоречи на ЗЕ и е в съответствие с чл.9
ЗЗД/арг. и от чл. 29, ал. 2 и 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването/.
Тази уговорка има характера на договор за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, в
3
която хипотеза първоначалният длъжник /ответникът/ се освобождава от отговорност към
кредитора /ищеца/, като встъпването на третите лица в правоотношението като потребители
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за процесния имот, е осъществено
със съгласието на първоначалните страни. Съобразно чл.20а ЗЗД договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили. В този смисъл и доколкото ищецът е обвързан от
горепосочения договор /като нито се твърди, нито се установява действието на същия да е
било прекратено/, то следва да се приеме, че същият не се легитимира като кредитор на
претендираните главници Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни, поради липса на твърдяното облигационно правоотношение между „Т.“ ЕАД
и ответника, чието наличие не беше доказано при условията на пълно и главно доказване от
ищеца в настоящото производство.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
обусловените оТ.х акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено ответникът има
право на сторените от него разноски. Доколкото ответникът не е доказал извършването на
разноски, такива не му се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК ... срещу Д. Д. Я., ЕГН ********** искове
по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 233,10 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, 45,61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 20.07.2023г., 28,98 лева -
главница за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 27.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 6,11 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 20.07.2023 г. за топлоснабдения
имот – ап. 14, находящ се в гр. С/адрес/ 4, за който се води партида с аб. № 424966, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.

4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с” ЕООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5