РЕШЕНИЕ№ 479
гр. Монтана, 10 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 404
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с
чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Б***
т*** к***” ЕАД, гр. С*** против Решение № 235 от
07.06.2019 г.
по АН дело № 719/2019 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление № К-0029850/18.04.2019 г. на Директор РД на КЗП за областите
Монтана, Видин и Враца, седалище гр. Монтана, с което на Б*** Т*** К*** ЕАД гр.
С*** , ул. „Ц*** ш***" № 115И, ЕИК * е наложено
административно наказание затова че в законоустановения едномесечен срок не е
привел рекламирана пред него стока в съответствие с договора за продажба.
В касационната жалба
се твърди, че не е налице извършено нарушение от страна на
БТК, а първоинстанционният съд неправилно е постановил обратното. В
процесния случай АНО не е взел предвид всички относими доказателства при
издаване на наказателното постановление, противно на възприетото от районния
съд. Обръща внимание на фактическата обстановка, а именно, че на 22.12.2018 г.
е регистрирана първа рекламация със сервизна поръчка № **********, а на 04.02.2019 г., не на 05.02.2019 г., както е
посочено в НП и преповторено в съдебното решение, е регистрирана втора
рекламация със сервизна карта № **********, в която не са описани по-различни
несъответствия на стоката спрямо първата предявена такова. Видно от цитирания и
в решението Протокол за проверка на документи № К-63800 от 14.03.2019 г. на
КЗП, като част от представените доказателства е и Сервизна карта № **********
от 27.02.2019 г., с което е подадена нова рекламация за
устройството с описание на същите дефекти. Следователно законоустановеният едномесечен
срок, започва да тече от датата на подаване на последната рекламация а именно
27.02.2019 г. и съответно изтича на 27.03.2019 г. На следващо място счита, че неправилно
и необосновано административно-наказващия орган и първоинстанционният съд
заключават, че устройството е изпратено от дружеството в сервиза на 08.03.2019
г. след изтичане на срока за привеждането й в съответствие с договора. Видно от
представените доказателства, а именно протоколът, изготвен от независим
оторизиран сервиз „Б*** " ЕООД, датата 08.03.2019 г. е посочена
като дата на напускане на устройството от сервиза. НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание
на твърдяното нарушение, а съгласно чл. 113, ал. 2 ЗЗП, обект на рекламацията е
стока, предмет на „договор за продажба", какъвто договор не е сключен
между страните. Видно от приложените по делото писмени доказателства, между
страните е сключен договор за лизинг за апарат марка SAMSUNG
GALAXY J7 със
сериен номер 359603082712363, поради което договорът за продажба, като елемент
от фактическия състав на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, в процесния случай липсва. В
мотивите на решението не са обсъдени наведените от нас доводи, че не е
установено задължение за БТК, в качеството му на "лизингодател" да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, поради
което и санкционната норма на чл. 222а от ЗЗП е неприложима. В тази връзка Районен
съд - Монтана не е коментирал аргументите на дружеството жалбоподател по
отношение на т. 34 от §13 от ДР на ЗЗП.
Ответникът – РД при КЗП, гр. Монтана чрез
ст. юрк П*** моли съдът да постанови
решение, с което да оставите в сила решението на РС Монтана, като
законосъобразно и обосновано по съображения подробно изложени в самото решение.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното
решение на РС Монтана правилно и
законосъобразно. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да нарушават правото на защита
на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна
проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди обжалваното НП
въззивният съд, приема, че търговецът „Б***" ЕАД, в
стопанисван от него търговски обект - магазин 4304 в гр. М***,
ул. „С*** К*** " № 10, не е извършил до 05.03.2019 г. привеждане на
потребителска стока - мобилен апарат CSM SAMSUNG
GALAXY J7 2017
DS c IMEI № 359603082712363, в съответствие c договора
за продажба в рамките на един месец, считано от 04.02.2019 г., датата на
предявяване на рекламация от потребителката Р*** Г*** , с което на 06.03.2019 г.
е осъществил състава на административно нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. До
момента на съставяне на АУАН също не са
представени документи във връзка с решаване на така предявената рекламация.
Твърдението на жалбоподателя - търговец, че дефектите на стоката /мобилния
телефон/ се дължали на нерегламентирано поведение от страна на потребителя не
се подкрепя от доказателствата по делото. Нарушението правилно е квалифицирано
като такова по смисъла на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорът за лизинг е
подвид на договора за продажба имайки предвид и разпоредбата на чл. 205 от ЗЗД.
В чл. 114 от ЗЗП са уредени права за потребителя, които не е задължително да
бъдат реализирани, като това става единствено и само по волята на потребителя.
Волята на настоящия потребител е била дефектът на продадения мобилен телефон да
бъде отстранен, тъй като телефонът е бил в гаранция и е предявена надлежна
рекламация по съответния законов ред. Въззивният съд констатира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП. При
условията на чл. 222а от ЗЗП правилно е наложена имуществена санкция на
виновното юридическо лице извършило нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на
преценката за маловажност на случая, въззивния съд установява, че наказващият
орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид тежестта на
нарушението и неговата значимост свързана със защита правата на потребителите. Не
установява и условия за изменение размера на наложената имуществена санкция,
тъй като същата е определена малко над минимума от 500 лева и не намира основание
този размер да бъде намален до минималния такъв. Настоящият съд намира
определената санкция в размер на 700 лева като съответна и справедлива,
съобразена с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, в т.ч. с конкретната тежест
на извършеното нарушение и последиците му - процесният телефон продължава да не
е отремонтиран, а потребителят продължава да търпи без виновно поведение
негативни последици, плащайки дължимия лизинг и закупувайки нов мобилен телефон.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и
правни изводи на районния съд, който е обсъдил всяко едно от възраженията на
административнонаказаното дружество. По-голяма част от възраженията в
касационната жалба са навеждани пред първата инстанция, поради което и поради
подробното им и цялостно обсъждане от тази инстанция, същите не следва да бъдат
преповтаряни.
Неоснователно е възражението на
касатора, че потребителите нямат право на последваща рекламация, след
първоначално подадена такава. Предвидените в
чл. 114 от ЗЗП възможности също не създават забрана за предявяването на
повече от една рекламация за дадена стока.
Неоснователно е
тълкуванието, че стоката предоставена с договор за лизинг, не е с характер на
договор за продажба, по смисъла на т. 34 на § 13 от ДР на ЗЗП, според който
договор за продажба е този, по силата на който търговецът се задължава да
прехвърли собствеността на стоки на потребителя. Обстоятелството, че в
сключения между страните договор за лизинг е посочено, че стоката се предоставя
на клиента за временно възмездно ползване не променя характера на този договор,
а именно, че същият този потребител има право да придобие собствеността върху
предоставената стока след заплащане на пълната сума по договора.
Неоснователно
е възражението за неяснота на издаденото НП. От една страна, касаторът не
посочва каква е неяснотата по описание на нарушението, а от друга страна, съдът
не констатира такава.
Посочването
в обстоятелствената част на НП като дата за рекламация 05.02.2019 г., при
положение, че при описание на нарушението тази дата е посочена като 04.02.2019
г., която е и действителната дата, на която е предявена рекламация, не се
отразява върху датата на извършване на нарушението и неговото описание в оспорения
акт. В тази връзка датата в Сервизната карта не е и не може да се счита за дата
на предявяване на рекламацията, тъй като това не е в съответствие с
предвиденото в закона, който е категоричен, че едномесечният срок за привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба, е моментът на
предявяване на рекламацията и не зависи от попълването на други документи.
Обстоятелството
на коя дата стоката е напуснала сервиза е без значение за правилното решаване
на спора, поради което и погрешното посочване на тази дата в НП не се отразява
върху неговата законосъобразност.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 235 от 07.06.2019 г. по АН дело №
719/2019 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление № К-0029850/18.04.2019 г. на Директор в КЗП - РД за областите
Монтана, Видин и Враца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.