РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Пловдив, 08.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХXVІІІ
състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря П. Д., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 1722 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО
и чл. 197 и сл. от АПК, във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на В.С.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ -
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му, в частта й против
Разпореждане № **********/Протокол № N 01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив и против Акт за
прекратяване № Ц 1040-15-31/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му, в частта й против
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-696/24.09.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив.
В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че издадените
административни актове са незаконосъобразни, постановени в нарушение на
административно производствените правила и в противоречие с материално правните
разпоредби. По отношение разпореждането от 24.09.2019г. се сочи,
че същото следва да се счита за влязло в сила на 01.06.2019г., тъй като на тази
дата е придобил право на ЛПОСВ и в следствие на забавяне на административния
орган не му е изплатена пенсия за периода от 01.06.2019г. до 30.09.2019г. в
месечен размер от 325,10лв. По отношение разпореждането от 11.12.2019г.
жалбоподателят твърди, че неправилно е прието от органите по пенсиониране, че е
налице неправилно оформена трудова книжка, съответно недостигащ стаж от 14
месеца, които „следва да закупи“. Според него, за периода от 12.04.1991г. до
24.06.1992г. е бил незаконно уволнен и в последствие възстановен на работа със
съдебно решение. Излага твърденията си, че неправилно е определен
осигурителният му доход за базовия тригодишен период /месец март 1988г. до
месец март 1991г./, като в него не са включени сумите в размер на
1 410лв., представляваща целева парична награда, преизчислен платен отпуск
за месец май 1988г. в размер на 176,58лв. и обезщетение в размер на 567,10лева.
Излага обстоятелството, че посочената целева парична награда е изплатена от
„икономия на ФРЗ - изпълнени трудови задължения от по-малък брой служители“,
т.е. представлява допълнително трудово възнаграждение, изплащано накрая на
календарната година. Оплакванията му са, че в следствие на допуснатите
неточности, неправилно е определен и индивидуалният коефициент, въз основа на
който е изчислен размерът на пенсията. На тези основания прави искане за отмяна
на оспорените административни актове. Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – гр. Пловдив, редовно призована,
се представлява от юрк. В.- М., която оспорва жалбата
като неоснователна и ангажира доказателства. По същество нас пора в писмено
становище счита, че атакуваните административни актове са законосъобразни и издадени
в съответствие с административно производствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за депозит
на вещо лице по ССЕ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал заявление вх. № 2113-15-2054/22.05.2019 г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 68, ал. 1 вр. ал. 2 от КСО. Към него е приложил Удостоверение №
5506-15-826#1/16.03.2017г.,
Удостоверение № 5506-15-1394#1/19.04.2016г. за положен осигурителен
стаж при осигурителя „СИСТЕМБИОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД – гр. Пловдив, удостоверение №
327/30.09.1975г. за отслужена наборна военна служба, трудова книжка и
осигурителна книжка. Въз основа на представените документи е извършена проверка
за установяване на положения осигурителен стаж и получавания от Г. осигурителен
доход за периода от 01.01.2007г. до 21.05.2019г.,
документирана с констативен протокол № КВ-5-15-00598247/25.07.2019г. С
разпореждане № **********/протокол № 2140-15-696/24.09.2019г.
на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив е отказано да бъде
отпусната на Г. ЛПОСВ с основание, че към датата на заявлението - 22.05.2019г. лицето
няма навършена възраст от 64 години и 02 месеца, както и няма положен
действителен осигурителен стаж в размер на 38 години и 08 месеца. Положеният от
него осигурителен стаж от трета категория труд възлиза на 35 години 08 месеца и
07 дни, като не е зачетен осигурителен стаж за периода от 12.04.1991г. до
24.06.1992г. на длъжност „зам. директор“ в ДФ „Систембиоинженеринг“,
тъй като не е редовно оформен в трудовата книжка и съгласно удостоверение УП-15
№ 5506-15-1394#1/19.04.2016г.
няма данни за отработени дни и получен доход за същия период в предадените
ведомости от осигурителя. Не е признат и осигурителен стаж като самоосигуряващо
се лице за периода от 01.12.2014г. до 31.10.2015г., съгласно констатациите в
Констативен протокол № КВ-5-15-00598247/25.07.2019г. на отдел КПК при ТП на НОИ
– гр. Пловдив. Разпореждането е връчено лично на Г. на 30.09.2019г. и против
него е подадена жалба на 27.01.2020г. (наименована
искова молба до Районен съд – Пловдив). С процесния акт за прекратяване от
06.07.2020г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив жалбата е оставена без
разглеждане като подадена след изтичане на срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК производството по нея е прекратено. Жалбоподателят
е подал второ заявление вх. № 2113-15-4718/30.09.2019 г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 68, ал. 1, вр. ал. 2 от КСО, към което е приложил същите документи за
положен осигурителен стаж и получаван осигурителен доход. Посочил е базов
тригодишен период от м.03.1988г. до м.06.1992г. „с допълване“. С уведомително
писмо изх. № 2113-15-4718#2/05.10.2019г. Г. е уведомен, че към
30.09.2019г. не му достига осигурителен стаж за придобиване на право на ЛПОСВ
по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО в размер на 02 години 11 месеца и 24 дни. Посочено
е, че общата сума на осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж
възлиза на 3 969,50лв.. В уведомителното писмо е преповторена
констатацията в разпореждането от 24.09.2019г. за незачитане на осигурителен
стаж за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г., тъй като не е редовно оформен
в трудовата книжка и няма данни за отработени дни и получен доход от лицето. Сумата
за недостигащия осигурителен стаж е внесена от лицето на 11.11.2019г.,
вследствие на което е издадено Разпореждане № **********/Протокол № N 01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив, с което на Г. е отпусната ЛПОСВ, считано
от 30.09.2019г. пожизнено в размер на 325,10лв., при индивидуален коефициент
0,735, изчислен въз основа на осигурителния доход за периода от 01.03.1988г. до
28.02.1991г. и от 01.01.1997г. до 28.02.2018г. Разпореждането е връчено лично на Г. на
09.01.2020г. и в законоустановения срок е подадена жалба пред Районен съд –
Пловдив. Същата е изпратена по подведомственост за разглеждане от компетентния
административен орган – директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който с процесното
Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. е потвърдил обжалваното разпореждане. Същият
е намерил за правилни изводите в разпореждането относно непризнаване за
действително положен на осигурителен стаж за периода от 12.04.1991г. до
24.06.1992г. при осигурителя „Систембиоинженеринг“
ЕООД – гр. Пловдив и е изложил допълнителни аргументи относно невключването в
стойността на осигурителния доход за тригодишния базисен период от 01.03.1988г.
до 28.02.1992г. на посочени от жалбоподателя суми, представляващи обезщетение,
„направление“ и „целева награда“.
В хода на
съдебното производство е проведена ССчЕ, дала
заключение, че в разчетно – платежната ведомост
„Целеви награди и премии“ за периода 1989г. – 1990г. В.Г. присъства на две
места с начислени суми съответно в размер на 1 140лв. и на 438лв и по
ведомости няма данни за начислявано ДДС върху тези суми; в разчетно
– платежната ведомост „Целеви награди и премии“ за периода 1989г. – 1990г.
сумата в размер на 1 140лв. е вписана като „Целеви награди 89г.“, като под
вписаните суми за получаване е изписан текст „ДОО 30%“. Вещото лице не може да
направи извод дали са начислени и внесени осигурителни вноски само въз основа
на това записване; в разчетно – платежните ведомости
за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. Г. фигурира през месец 04.1991г. с 9
отработени дни и през месец 05.1992г. с 1 отработен ден. Заключението е прието
с възражение от жалбоподателя, че изводите на вещото лице се основават на
документ с невярно съдържание – удостоверение обр.
15, издаден от органи на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Като основание за това
възражение Г. излага факти, че в периода 1991г. – 1992г. е бил незаконно
уволнен и в последствие възстановен на работа „със съдебно решение“, което
счита за задължително за всички „организации в България“, включително НОИ.
Според него, след като в документите има извършено записване „ДОО 30%“, следва
да се приеме, че изплатената му целева награда представлява допълнително
трудово възнаграждение и същата следва да бъде включена в общия размер на
осигурителния доход за тригодишния базисен период.
При така
установената фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и
съобрази събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна, поради следните за това съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. При
извършване на проверката по чл. 168 от АПК, вр. чл.
118, ал. 3 от КСО, настоящият съдебен състав установи, че обжалваните Акт за
прекратяване № Ц 1040-15-31/06.07.2020г. и Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. са
издадени от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Обжалваните
ИАА са мотивирани и съдържат ясно и точно изложение на фактическите и правни
основания. В обжалваният Акт за прекратяване от 06.07.2020г., настоящият
съдебен състав намира за правилни изводите на административния орган, че
жалбата против разпореждането от 24.09.2019г. е подадена на 27.01.2020г. и е
просрочена. В допълнение на изложеното, съдът намира за неоснователни
твърденията в жалбата, че лицето не отговаря на изискването за навършена
възраст от 64 години и 02 месеца, тъй като към момента на постановяване на
разпореждането от 24.09.2019г. тази възраст е навършена. Правилно е прието, че
към момента на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ – 22.05.2019г. Г.
не е придобил право на ЛПОСВ, като са изложени аргументи не само за ненавършена
изискуема възраст, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, но и за
недостигащ изискуем осигурителен стаж за придобиване на това право. По
отношение искането за изплащане на ЛПОСВ за периода от 01.06.2019г. до
30.09.2019г. съдът намира същото отново за неоснователно, поради аргументите,
че към датата на подаване на заявлението, Г. не е навършил изискуемата се
възраст за придобиване на право на ЛПОСВ и възрастта е навършена към момента на
подаване на второто заявление – 30.09.2019г.
По отношение
обжалваното решение от 06.07.2020г., настоящият съдебен състав намира следното:
съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КСО право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 63 години
и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31
декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, като до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава
с 2 месеца, а от 1 януари 2018г. – с по 1 месец за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст. Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г.,
жалбоподателят е отговарял на едно обективните изисквания - да има навършена
възраст 64 години и 02 месеца. Спорът между страните е формиран по въпроса
относно това, какъв е размерът на недостигащия осигурителен стаж, съгласно чл.
9а, ал. 2 от КСО към
датата на подаване на заявлението, към която лицето
е следвало да има осигурителен стаж от 38 години и 08 месеца и какъв е
размерът на индивидуалния коефициент при отпускане на пенсията. В тази връзка
правният спор е формиран за това, дали периодът от 12.04.1991г. до 24.06.1992г.
(с прекъсвания) при осигурителя „Систембиоинженеринг“
ЕООД – гр. Пловдив следва да бъде взет в предвид при преценката за правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 2, във връзка с чл. 9а от КСО. В случая, правилно, както
ръководителят "ПО" при ТП на НОИ – гр. Пловдив, така и Директорът на
ТП на НОИ – гр. Пловдив са приели, че по отношение на жалбоподателя не може да
бъде признат за осигурителен стаж за пенсиониране посоченият период, тъй като
не е оформен надлежно в трудовата книжка – има зачертан правоъгълен печат, а на
следващата страница върху правоъгълния печат не е поставен кръгъл печат и
липсват данни във ведомостите за РЗ за отработени дни и получен доход за
посочения период. В хода на
съдебното производство се установи от заключението по ССЕ, че жалбоподателят е положил
осигурителен стаж от 9 дни през месец 04.1991г. и 1 дни през месец 05.1992г.,
като за останалата част от периода няма данни за положен осигурителен стаж във
ведомостите, предадени от осигурителя в архива на ТП на НОИ – гр. Пловдив. В
този смисъл, по делото не са представени доказателства относно твърденията на Г.,
че е бил незаконно уволнен и възстановен на работа със съдебно решение.
Противно на твърденията в жалбата, не се касае за период от 14 месеца, а за
по-малък такъв, тъй като е налице прекъсване в полагания осигурителен стаж при
осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД – гр. Пловдив за периода от
29.10.1991г. до 29.01.1992г. и за периода от 01.12.1991г. до 01.12.1991г. в
трудовата книжка е налице запис за положен осигурителен стаж при осигурителя ЕТ
„Хр. М. Ч.“. Следва да бъде посочено, че недостигащият осигурителен стаж се
формира и от такъв за периода от 01.12.2014г. до 31.10.2015г., по отношение на
който жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения. В подкрепа на горните аргументи е и
обстоятелството, че Г. неколкократно е уведомяван за непризнат осигурителен
стаж при осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД – гр. Пловдив за периода от
12.04.1991г. до 24.06.1992г. (с прекъсвания), но не е представил каквито и да
било доказателства за причините за прекратяване на трудовото правоотношение,
съответно за възстановяването си на работа. Такъв извод не може да се направи и
от записванията в трудовата книжка, тъй като в са посочени, както основания за
признаване на положен осигурителен стаж – чл. 346 от КТ, така и основания за
прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 190, ал. 2, т. 1 от КСО за
периода от 29.01.1992г. до 27.05.1992г. и чл. 325, ал. 1, т. 1 от КСО за
периода от 28.05.1992г. до 24.06.1992г. Не са опровергани и констатациите
относно нередовно оформяне на осигурителен стаж в осигурителната книжка и липса
на данни за положен осигурителен стаж във ведомости за РЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от КСО, в случаите по ал. 2 недостигащият
осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. В случая това е
30.09.2019г., когато Г. е подал второто си заявление за отпускане на ЛПОСВ и е
навършил изискуемата се възраст от 64 години и 02 месеца. Времетраенето на
осигурителния стаж е подложено на проверка от пенсионния орган и е установено,
че е положен осигурителен стаж от 35 години 08 месеца и 07 дни. В
разпореждането от 24.09.2019г. са посочени периодите, за които не се зачита
осигурителен стаж – от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. и от 01.12.2014г. до 31.10.2015г.,
като са посочени причините за невключване на тези времеви периоди в общото
времетраене на осигурителния стаж. В уведомителното писмо от 05.10.2019г.
отново са посочени стойностите на недостигащия стаж и размерът на
осигурителните вноски за недостигащия стаж, за които не е спорно, че са внесени
от Г. и му е отпусната ЛПОСВ при условията на чл. 9а от КСО. По отношение включването в общия размер на
осигурителния доход за периода от 01.03.1988г. до 28.02.1991г. на сумите в
размер на 567,10лв., 176,58лв. и 1 410лв., настоящият съдебен състав намира
за правилни аргументите в решението на горестоящия
административен орган, че не се включват в осигурителния доход съгласно
разпоредбата на чл. 110, ал. 5 от ППЗП (отм.) и върху тях не се начисляват и
внасят осигурителни вноски към ДОО, съгласно т. 3, б. „б“ от раздел ІІІ от
Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчислява
възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за ДОО (в приложимата й
редакция до 31.12.1993г.). Тези изводи се потвърждават и от заключението на
вещото лице по ССЕ, което се кредитира като даващо обоснован отговор на
поставените задачи. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че във
ведомостите само е изписан текст „ДОО 30%“, но липсват каквито и да било
документи за начислени и внесени осигурителни вноски в посочения размер. Няма
как върху сумите да бъде начислен ДДС, тъй като за пръв път този косвен данък е
въведен в България през 1994г.. С оглед изложеното, правилно с Разпореждане № **********/ Протокол № N01499/11.12.2019г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърждаващото го Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на
ТП на НОИ – гр. Пловдив е прието, че ЛПОСВ следва да бъде отпусната на Г.,
считано от 30.09.2019г. на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО, при индивидуален
коефициент 0,735, изчислен въз основа на осигурителния доход за базисни периоди
от 01.03.1988г. до 28.02.1991г. и от 01.01.1997г. до
28.02.2018г.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и направените искания от
страните за присъждане на разноски, в полза на ответника следва да се присъдят
сторените в производството, които се констатираха в размер на 100лв. за
осъществената юрисконсултска защита и в размер на
150лв. заплатен депозит за вещо лице.
По
изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.С.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ -
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му, в частта й против
Разпореждане № **********/Протокол № N 01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив и против Акт за
прекратяване № Ц 1040-15-31/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му, в частта й против
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-696/24.09.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В.С.Г.,
ЕГН: **********,*** да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. София сумата в
размер на 250лв. (двеста и петдесет лева) направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, като
В ЧАСТТА относно Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на ТП на
НОИ - гр. Пловдив в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне,
а В ЧАСТТА относно Акт за прекратяване № Ц 1040-15-31/06.07.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив в седемдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне,
по реда на АПК.
СЪДИЯ: