Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1157
гр.Бургас,
27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на тринадесети септември май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *като разгледа НАХД № 1646 по описа на БРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на И.Д.Д. с ЕГН: **********, чрез адв. И.Н. ***, против Наказателно постановление № *.,
издадено от Началника на Първо РУ на МВР към ОДМВР- Бургас, с което за нарушение
на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрДет, на основание
чл.45, ал. 2 от ЗЗакрДет, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
Алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Наказващият
орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателя на 28.03.2019г., а жалбата е депозирана на 04.04.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 20.01.2019 г. около 00.45 часа служители на Първо РУ при ОД на МВР -
Бургас са извършили проверка в заведение - бар „Алайв",
стопанисван от „*“ ЕООД, като при проверката било установено присъствието в
бара на непълнолетното лице Константин Николов Господинов, ЕГН **********,
което не е било придружавано от родител или дееспособно пълнолетно лице. На
място в проверявания обект бил установен и управителят на обекта -
жалбоподателят Д.. Въз основа на събраните материали по преписката И.Х.П.-
полицейски инспектор при Първо РУ на МВР-гр. Бургас, съставил на жалбоподателя
АУАН № */23.01.2019 г. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
наказание „глоба" в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
По делото не е спорно между
страните, че към датата на издаване на НП жалбоподателят е бил управител на
посоченото дружество. Безспорно по делото е и обстоятелството, че „*“ ЕООД е
стопанисвало бар „Алайв" към момента на
извършване на процесната проверка. Установява се , че
в момента на констатиране на нарушението на място в обекта е бил установен и
жалбоподателят, за който се е констатирало, че е управителят.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, за което са представени доказателства по делото. НП
е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като доводите в тази насока са неоснователни. От АУАН и НП е ясно, че
лицето е установено след 22.00 часа на 19.01.2019 г.- а именно в 00.45 часа на 20.01.2019
г. Посочени са нарушените материалноправни норми,
като жалбоподателят се е запознал с акта и препис от същия му е бил
предоставен. Действително, в НП е грешно посочен номера на АУАН, но е очевидно,
че се касае за грешка от технически характер.
В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е записано, че е
нарушен чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето. Според тази законова
разпоредба се наказва с глоба или имуществена санкция този, който допусне
от 22,00 часа до 6,00 часа без придружител или родител дете, ненавършило
18-годишна възраст, в управляван от него търговски обект. След като
законодателят е предвидил налагането на имуществена санкция, то това означава,
че с израза „който“ се визират като административнонаказателноотговорни
субекти на това нарушение както физически лица, така и юридически лица. От тук
пък следват два важни извода.
На първо място, следва да се отбележи, че в
конкретния случай не се касае за допустителство
съгласно чл. 10 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН допустителството
е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Личната административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство
са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност
или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично
предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство
за това, че е до пуснал да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване
дейността на представляваното от него ЮЛ или организация. Допустителството
по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до
определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието,
което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството
представлява непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност
за допустителство, т.е. за непопречване на
извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл.24,
ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение,
организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде
санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени (в този смисъл е и Решение № 531 от 22.03.2019 г. по к. адм. н.
д. № 528 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас). След
като от една страна юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга, както бе изяснено, по
цитираната разпоредба може да бъде налагана имуществена санкция, то следва
изводът, че разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗакрДет не
употребява израза „допусне“ по смисъла на чл. 10 ЗАНН.
На второ място, от направеното по-горе пояснение следва изводът, че
отговорност се носи от субекта, който стопанисва съответният обект, а не от
конкретното физическо лице- управител. Ако отговорността се понасяще
винаги от конкретното физическо лице, което е посочено за управител, в смисъл
на отговорник на обекта или пък управител на дружество, то на практика никога
не би се наложила имуществена санкция, тъй като юридическите лица не могат да
извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва
действие от името и за сметка на юридическото лице. Иначе казано, при такова
тълкуване наказателноотговорно лице би било винаги и
само физическо лице, на което може винаги да се наложи само наказание „глоба“.
Очевидно такова тълкуване противоречи на буквално разписаната разпоредба.
Поради това следва да се приеме, че субект на това нарушение е субектът,
стопанисващ търговския обект, тъй като в тази хипотеза е възможно да бъде
ангажирана отговорността както на юридическо, така и на физическо лице (например
ако обектът се стопанисва от гражданско дружество по ЗЗД), при което приложими
се явяват и двете предвидени в текста юридически санкции.
С оглед изложеното, настоящия състав намира, че неправилно е била
ангажирана отговорността на управителя на дружеството, стопанисващо обекта,
като е следвало да бъде наложена имуществена санкция на самото дружество.
В обобщение, обжалваното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *., издадено от Началника на Първо РУ на МВР към
ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрДет, на основание чл.45, ал. 2 от ЗЗакрДет,
на И.Д.Д. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.