Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.10.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Б.Ш.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 840 по описа за 2013 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 25 100 лв.
В исковата молба на Б.Б.И. се твърди, че
в брой 27/2013 г., издаден за седмицата 06-12.07.2013 г., на вестник „Уикенд“,
издание на „Н.М.Г.” АД на стр.15-16 бил публикуван материал от текстова и
снимкова част със заглавие „Т.Х. върти бардаци в Амстердам“. Твърди се, че в
дясната горна част на текста на стр.15 била публикувана снимка на ищцата, а в
текста на материала същата била определена като „Б.Б. – Сръчната“ с твърдение,
че е жрица на любовта, чернокоса проститутка, назначена за отговорник в
сексимперията на силовия застраховател. Посочвало се в материала, че преди
време ищцата работила за Дани „Обувката“ и получавала от него по 1000 лв. за
всяко момиче, което уговаряла да проституира.
В резултат тези твърдения и неверните данни за ищцата настъпили
неблагоприятни последици – накърнило се доброто й име и репутация, била
злепоставена и твърденията представлявали посегателство върху нейните чест,
достойнство и добро име. Твърди се, че това са неверни и позорни факти и
обстоятелства като чрез тях е направено директно внушение към читателите, че
извършва незаконосъобразни и несъвместими с морала действия, което се отразило
на личната й репутация. Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес
от предявяване на иска и моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от публикуван материал от текстова и снимкова част със
заглавие „Т.Х. върти бардаци в Амстердам“. публикуван във вестник „Уикенд”, бр.
27/2013 г., стр. 15-16. Претендира се законна лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът „Н.М.Г.“ АД, редовно
уведомен, оспорва искът чрез процесуален представител – адв. С.. Подробни
съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Т..
Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. С..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено извлечение от
стр.15-16 на вестник „Уикенд”, брой 27/2013 г., като на стр. 15 от същия е
поместена статия със заглавие – „Т.Х. върти бардаци в Амстердам“ като под заглавието,
вдясно е поместена снимка на лице от женски пол с надпис „Б.Б. – Сръчната“.
По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице М.Е.Й.. В заключението
си вещото лице е обосновало извод, че снимката на лице от женски пол от копие
от журналистически материал със заглавие „Т.Х. върти бардаци в Амстердам“ и
черно каре с текст „Б.Б. – Сръчната“ представлява изрязан участък от снимков
файл с наименование „изображение 001.jpg“, извлечен от мобилен апарат
Nokia 8800
Scirocco Saphire.
В съдебно заседание, проведено на 15.12.2014 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.А. и С.М..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението
на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за
чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В
този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа.
Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа.
За да бъде уважен предявеният иск и присъдено търсеното обезщетение, трябва
да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност, съгласно нормата на чл. 45 ал.1 от ГПК, а именно: деяние; противоправност;
настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината,
визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищцата твърди, че в статия
в печатното издание – вестник „Уикенд” са изнесени обстоятелства, които са
неистинска информация, довела до накърняване на личното достойнство, авторитет
и професионализма й.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение,
че не е налице правопораждащ фактически състав като са заявени твърдения, че процесната
публикация е резултат на добросъвестно журналистическо проучване и изнесените в
нея факти са истина. Заявени са твърдения, че „ищцата се е припознала като
героиня в статията“.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и с оглед неоспорените в исковата молба фактически твърдения, съдът приема, че в
брой 27/ 2013 г. на вестник „Уикенд”, издание на „Н.М.Г.” АД на стр.15-16 е
поместена статия с название „Т.Х. върти бардаци в Амстердам“. Страните не са
формирали спор относно обстоятелството, че действителното съдържание и
оформянето, като текстов и снимков формат, на статията е това, съдържащо се в
представеното по делото като извадка от вестник „Уикенд”.
Ответникът не е заявил оспорване на тези представени по делото
доказателства, респ. не е оспорил същите досежно тяхното съдържание.
За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да
е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг
правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В задължителната
съдебна практика на ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на
Трето ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, която настоящият
съдебен състав е длъжен да съобрази се приема, че неистинността на фактите т.е.
несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора,
само когато те са обективно позорни. В настоящия казус обстоятелствата,
изнесени в статията, съобразно заявения предмет на иска, очертан в исковата
молба касаят изнесените твърдения в нея относно снимката, разположена под
заглавието на статията, вдясно, изобразяваща лице от женски пол с текст „Б.Б. –
Сръчната“, изразите „жрица на любовта“, „чернокосата проститутка е „пчелата
майка“ и всички останали секс труженички са длъжни да се отчитат парите от
сеансите на нея“, „Сръчната получаваше по 1000 евро от Обувката за всяко
момиче, което уговори да проституира“.
Както бе подчертано по-горе в
мотивите на настоящото съдебно решение настоящият съдебен състав намира, че на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират
отговорността на издателя, само ако са неверни и позорят адресата. Оценката
/мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че
същите не са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха
ангажирали отговорността на журналиста само ако са обидни. Съдът намира, че по
естеството си процесните изрази, използвани в печатното издание, издавано от
ответника имат характер на фактически твърдения, а не съставляват оценка или
мнение за личността на ищцата. Същите представляват изнесени твърдения за
извършвана от ищцата дейност като проститутка, отговорник на останали „секс
труженички“, за която си дейност е получавала парични облаги. По естеството си
това са конкретни факти, а не мнение или оценка. Тези твърдения настоящият
съдебен състав намира, че не са нито обществено приемливи, нито допустими от
гледна точка на морала и закона, доколкото внушават, че ищцата е придобивала имущество
в резултат на престъпна дейност /чрез склоняване към проституция/, уличават я в
извършване на престъпления/склоняване към проституция, проституиране/ т.е. обективно
притежават качеството „позорност” доколкото накърняват честта и достойнството
на ищцата. Предвид което в тежест на ответника е да установи тяхната истинност.
Няма данни по делото срещу ищцата да се водят наказателни производства в
съдебна респ. досъдебна фаза. При проведеното насрещно доказване ответникът е
заявил, че същите представляват „резултат от задълбочено журналистическо
разследване”. Неблагоприятните факти, насочени към друг правен субект следва да
бъдат проверени, преди да бъдат оповести в медийното пространство. Правна
регламентация относно начина на извършване на тази проверка липсва като е
утвърдено схващането, че за изнесените факти следва да е получено потвърждение
от поне два независими източника. При извършена добросъвестна проверка от
страна на същия, дори фактите да се окажат неверни впоследствие,
добросъвестността изключва вината на журналиста и той не отговаря за
причинените от него вреди /в този смисъл е и задължителната съдебна практика,
установена с решение 85/23.03.2012 г. по гр.д. 1486/2011 г. на Четвърто ГО на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Вън от наведените в отговора
фактически твърдения ответникът не е ангажирал други доказателства,
установяващи респ. поне индикиращи, че същият е извършил проверка за
достоверността на изнесените в процесната статия фактически твърдения.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че ответникът е
извършил противоправно деяние, насочено към увреда на човешкото достойнство и
себеоценка на ищцата.
Причинените вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство на ищцата
чрез публично изнесени твърдения, които я представят в неблагоприятна светлина
сред широк кръг от хора и засягат отношенията й с тези хора се установяват от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни
и последователни.
Не са ангажирани доказателства, разколебаващи презумпцията на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът намира, че
ответникът с факта на изнесените твърдения във вестник „Уикенд” е реализирал
противоправно деяние, доколкото същото представлява посегателство върху личността
и накърнява чувството на достойнство и себеоценка на ищцата.
Доколкото понесените от нея неимуществени веди, изразяващи се в негативни
преживявания, емоционален и психически дискомфорт представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация.
Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта, интензитета на
страданието на ищцата, периода от време, през който тя е търпяла негативни преживявания
справедливо би било да се присъди сумата от 10 000 лв., която сума би репарирала
причинените й вреди като за горницата до пълния предявен размер искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказани
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 459, 76
лв. – разноски, съобразно уважената част от иска, а на ответника се следват разноски
в размер на 300, 80 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. С. на основание чл.
49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД да заплати на Б.Б.И., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на противоправно деяние, осъществено
чрез поместени твърдения във вестник „Уикенд”, брой 1327/2013 г., стр. 15-16 в
статия със заглавие „Т.Х. върти бардаци в Амстердам“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.12.2013 год. до окончателното й изплащане, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 25 100 лв. като
неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от
459, 76 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Б.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Н.М.Г.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***
– адв. С. сумата от 300, 80 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: