Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9182 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „В**** 2007“ ООД, ЕИК****, представлявано от С**** Р**** А****, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника адв. Й**** А**** – АК Варна срещу „ЗАД Е****" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.401, ал.1 КЗ за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 180лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по чл.
214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 22.01.2019г./, представляваща
частичен иск от общо сумата в размер на 642,77лева, неизплатено обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна
врата и дръжка задна дясна врата, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор №**** от 28.02.2017г. по застрахователен договор „К****" на лек автомобил марка Ф**** Г***, с peг.
№ В *** КР, настъпило
на 24.05.2017г., както и законната лихва от датата на исковата молба –
13.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на сезиралата съда искова молба: На
28.02.2017г., страните сключили договор за застраховка „К**** –Първи риск" за МПС Ф**** Г****, с peг.
№ В **** КР, със срок
на действие от 04.03.2017г. до 03.03.2018г.
Автомобилът бил застрахован за сумата от 4500лева, като застрахователната
премия, която трябвало да заплати била 172.38 лева, разсрочена на 2 равни
вноски. Към настоящия момент всички вноски били платени. На 24.05.2017г.,
ищецът паркирал автомобила си в гр. В****, на паркинга на М**** Б***. Около 10ч., установил, че е
налице увреждане на автомобила, изразяващо се в увреждане на предна и задна
десни врати и дръжка на задна дясна врата.
На 25.05.2017г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила и съставил
опис на увредените детайли: предна и задна десни врати и дръжка на задна дясна
врата. За претърпените вреди ищецът получил застрахователно обезщетение в
размер на 140.24 лв., което не можело да покрие щетите. Във връзка с
настъпилите увреждания извършил проучване в няколко сервиза за стойността на
ремонта и установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 793.01 лв.
На 23.04.2018 г. предявил съдебен
иск срещу ответника за сумата от 10 лева, представляваща частичен иск от общо
652.77лева. С Решение № **** по гр.д. № **** г., по описа на ВРС, ответникът
бил осъден да заплати сумата от 10 лева, представляващ част от неплатен
остатък, целият в общ размер на 652,77 лева. С Решение №**** по в.т.д. 3/2019г. по описа на
ВОС било потвърдено първоинстанционното решение.
От необходимата сума за ремонт в
размер на 793.01 лв., следвало да се приспаднат сумите: 140.24лв, изплатена
като обезщетение и 10 лв., или сумата, която следвало да се заплати от ответникът
била в размер на 642.77 лв.
Иска се и присъждане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявеният иск по
основание и размер. Посочва, че искът е недопустим, поради предявената
идентична претенция пред ВРС по гр.д. №***, по което присъдените суми са
платени. Оспорва иска като недоказан и неоснователен.
В с.з. исковата молба и
отговорът се поддържа от процесуалния представител на ищеца, а отговора с
нарочна молба.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е
очертан от нормата на чл. 405 ал.1 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид
правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение и размерът на претендираното
обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 и чл.155 ГПК, че са постановени Решение № **** г. по гр.д. № *** г., по описа
на ВРС, с което „ЗАД Е****" АД, ЕИК **** е осъдено да
заплати сумата от 10 лева, част от неплатен остатък, целият в общ размер на
652,77 лева и Решение № **** по в.т.д. №***., с което ВОС
е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
С т.2 на ТР № **** от 22.04.2019г. по т.д. № **** на ОСГТК на В**** се прие, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на
соченото ТР се приема, че при уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част
от вземането. В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
От заключението на
приетата от съда САТЕ се установява, че общата стойност на щетите по автомобила
е в размер на 836,30лева при съпоставка на средна пазарна ценa
на труда в три различни сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за
качество и притежаващи сертификат за качество ****
Така, следва да
се приеме, че исковата претенция е доказана и следва да бъде уважена до
предявения размер от 180лева, представляваща частичен иск от общо сумата в
размер на 642,77лева, неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата и дръжка задна дясна
врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № **** от 28.02.2017г. по
застрахователен договор „К****" на лек автомобил марка Ф**** Г****, с peг.
№ В **** КР, настъпило
на 24.05.2017г., както и законната лихва от датата на исковата молба –
13.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на
ищеца. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски възлизат на сумата от 410лева, от
които 50лева- платена ДТ и 360лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от
15.01.2020г. Направено е възражение за прекомерност, но с оглед чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № **** за минималните адв.
възнаграждения, същото е в минималния размер, поради което е неоснователно.
Предвид изхода на спора и съобразно уважената част на исковата претенция, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 410лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД Е***" АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на „В**** 2007“ ООД, ЕИК***, представлявано от С**** Р**** А****, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 180лева,
представляваща частичен иск от общо сумата в размер на 642,77лева,
неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна дясна врата, задна дясна врата и дръжка задна дясна врата, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №**** от
28.02.2017г. по застрахователен договор „Каско"
на лек автомобил марка Фолксваген Голф, с peг. № В ***КР, настъпило
на 24.05.2017г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 405 ал. КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД Е***" АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на „В**** 2007“ ООД, ЕИК
**** сумата от 410лева, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: