Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ..…..06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 9727
по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.06.2018 г., поправено с
решение от 16.04.2019 г. по гр.д. № 42918/2015г. на СРС, I ГО, 36 с-в, е отхвърлен предявения от
„Л.“ ЕООД срещу С.Б.Я. и Д.В.Д. главен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, за прогласяване
като нищожна, обективираната в нотариален акт № 139, том V, рег. № 11620, дело №
766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт №
56/19.06.2014г. сделка, с предмет покупко-продажба на поземлен имот № 307, с
площ по документи 350 кв.м., с местонахождение в гр. София, местността
„Манастирски ливади изток“, като сключена при липса на съгласие, както и
евентуално предявените искове, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на сделката като симулативна и сключена в
противоречие и при заобикаляне на закона. С решението е отхвърлен и предявеният
от „Л.“ ЕООД срещу Д.В.Д. и Н.К.Я. главен иск с правна квалификация чл.
26, ал. 2, предл. 1-во за прогласяване като нищожна на обективирана в нотариален
акт № 140, том V,
рег.
№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г.,
вписан в АВ с акт № 59/19.06.2014 г. сделка, с предмет покупко-продажба на
поземлен имот, № 307, с площ по документи 350 кв.м., с местонахождение в гр.
София, местността „Манастирски ливади изток“, като такава с невъзможен предмет,
както и евентуално предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
5-то от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 2ро от ЗЗД за прогласяване
нищожността на сделката като симулативна и сключена в противоречие и при
заобикаляне на закона. С решението ищецът е осъден да заплати разноски в размер
от по 1150 лв. на всеки ответник.
Решението от 14.06.2018г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решението от 14.06.2019г., е обжалвано с въззивна жалба
от ищеца „Л.“ ООД, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на
материалния и процесуален закон, както и необоснованост. Поддържа се, че доколкото
решението за освобождаване на С.Я. като управител на „Л.“ ООД е вписано в
ТРРЮЛНЦ към АВ, регистърният съд е приел, че общото събрание, взело посоченото
решение, е редовно свикано, същият е бил уведомен за взетото решение за
освобождаването му. Сочи се, че документите са били подадени в АВ за първи път
на 11.06.2014г. и са били налични за справка по партидата на дружеството, като С.Я.
е имал възможност да се осведоми за решението повече от седмица преди
вписването му и да предприеме нужните мерки за защитата на интересите му. Във
въззивната жалба са изложени доводи, че доколкото ответникът С.Я. е знаел за
решението на общото събрание, е без значение кога решението е вписано в ТРРЮЛНЦ
към АВ. В тази връзка се посочва, че този ответник като съдружник-управител, не
е трето лице и той се счита за запознат с решението от момента на вземането му,
а не от момента на вписването. Оспорва да са налице предпоставките за прилагане
на правилото на чл. 301 от ТЗ. В тази връзка, въззивникът посочва, че изрично
се е противопоставил на извършените без представителна власт действия. Оспорва
да са приложими разрешенията на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в
случая ответникът С.Я. е знаел за липсата на решение на ОС за разпореждане с
процесния недвижим имот. Въззивникэт поддържа, че е налице нищожност поради
наличието на две симулативни сделки, сключени, за да бъде прикрито
придобиването на дружествен имот от съдружник в дружеството. Посочва се, че
доколкото имотът е бил придобит от съпругата му, то той е станал собственост и
на ответника С.Я. в условията на СИО. В
тази връзка жалбоподателят твърди да е налице противоречие и заобикаляне на
закона. Навежда доводи за нищожност на първата прехвърлителна сделка на
основание чл. 576 от ГПК, поради това, че нотариусът не е удостоверил самоличността
и представителната власт на представящото се за представляващ дружеството лице.
Излага съображения за нищожност на нотариалното удостоверяване, доколкото
посоченият законен представител не е бил такъ,в считано от 13.03.2014 г. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение и да прогласи нищожността на
процесните прехвърлителни сделки. Претендира разноски.
Въззивникът е обжалвал и решение от
16.04.2019г. по гр.д. № 42918/2015 г. на СРС, I ГО, 36 с-в. в частта, с която е
оставено без уважение за искането му по чл. 250 от ГПК за допълване на
решението, като съдът се произнесе по предявения от него иск с правно основание
по 576 от ГПК за прогласяване на нищожността на нотариален акт № 139, том V, рег. № 11620, дело № 766 от
19.06.2014 г. на нотариус М.Г., поради това, че не са били изпълнени законовите
изисквания при съставянето му.
Въззиваемите – ответници Д.В.Д., С.Б.Я.
и Н.К.Я. оспорват жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени
съображения. Посочват, че от значение за качеството на управител на ответника С.Б.Я.
е вписването на заличаваното му в Търговския регистър, с оглед на предвиденото
в чл. 140, ал. 4 от ТЗ конститутивно действие и към момента на сключването на
първата прехвърлителна сделка, той се е явявал законен представител на
дружеството. Посочват, че решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не е елемент от договора за покупко-продажба на недвижим имот и не засяга
неговата валидност. Поддържат, че нотариус М.Г. е направила справка в НБД
„Население“ на 18.06.2014г. Твърдят, че ищцовото дружество не се е
противопоставило веднага на извършените разпоредителни сделки, което
обосновавало приложение на нормата на чл. 301 от ТЗ, като следва да се счете,
че ищецът е потвърдил извършените действия. Молят съда да потвърди
първоинстанционното решение с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба, отговора
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
частично недопустимо, частично неправилно.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 26, ал. 2, предл.
2 от ЗЗД, за прогласяване като нищожен на обективирания в нотариален акт № 139,
том V, рег.
№ 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт №
56/19.06.2014г., договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен при
липса на съгласие, както и евентуално предявени искове, с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 5-то от
ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 2ро от ЗЗД, за прогласяване нищожността на
сделката като симулативна и сключена в противоречие и при заобикаляне на
закона. Предявен е и иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 за
прогласяване на нищожността на последващ договор, обективиран в Нотариален акт
№ 140, том V, рег.
№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г. за продажбата на същия
недвижим имот, като сключен при липса на предмет, както и евентуално предявени
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во
и 2ро от ЗЗД като симулативен и противоречащ и заобикалящ закона.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С.Б.Я., Д.В.Д. и Н.К.Я. са оспорили предявените искове. Посочили са, че С.Я. е бил управител на дружеството към момента на сключването на договорите, като той не е бил уведомен за решението на общото събрание да бъде освободен. Навели са доводи, че решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ за отчуждаване на недвижимия имот не е условие за действителността на договора. Твърдят, че сделките са сключени в 9:00 сутринта на 19.06.2014г. и преди вписването на заличаването на С.Я. като управител.
Видно от представена справка-извлечение
от ТРРЮЛНЦ към АВ, с вписване № 20140619101927, ответникът С.Я. е бил заличен
като управител на ищеца „Л.“ ООД на 19.06.2014 г. в 10:19:27 часа., въз основа
на решение на ОС на ищцовото дружество, проведено на 13.03.2014г.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014 г. на М.Г.-нотариус, район на действие СРС, с рег. № 622 на НК, обективиращ договор, по силата на който ищецът, чрез законния си управител - ответника С.Б.Я., прехвърля на ответника Д.В.Д. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: празно дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, цялото с площ от 350 кв. м, съставляващо съгласно скица имот планоснимачен номер № 307 от квартал 74а по плана на гр. София, местността „Манастирски ливади – изток“, одобрен по Протокол № 24 от 30.03.2001 год., Решение № 50 на СОС, при съседи по скица: имот с планоснимачен номер 306, от две страни имоти без планоснимачни номера, река, за който имот отчуждителните процедури за улици не са проведени и уличната регулация не е приложена, който имот е идентичен с описания съгласно документ за собственост имот с планоснимачен номер № 307 от квартал 12, по плана на град София, местност „Манастирски ливади“, при съседи по документ за собственост: от изток – бара, от юг – Л., Г., Ц. и С.И.И., ведно с всички подобрения и приращения в имота. В т. 2 от нотариалния акт е уговорена цена от 22 120 лв., като е посочено, че същата е заплатена преди подписването на договора.
С договор, сключен с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 140, том V, рег. № 11621, дело № 767 от
19.06.2014 г. на М.Г.-нотариус, район на действие СРС, с рег. № 622 на НК, ответникът
Д.В.Д. е прехвърлил на ответницата Н.К.Я. правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
По делото е представено преводно
нареждане, рег. № BORD00453560
OT 19.06.2014 г., с което Д.В.Д. е наредил плащане в полза на „Л.“
ООД в размер на 22 120 лв. с основание „прехвърляне на средства“. В
платежното нареждане е посочено, че е извършена проверка на идентификацията на
клиента на 19.06.2014 г. в 11:41 часа.
Представено е и преводно нареждане, с
което Д.В.Д. *** община сумата от 553 лв., с основание „местен данък“. В
документа е посочено, че същия е създаден на 19.06.2014 г. в 13:48 часа.
По делото не се спори, че към момента на
сключване на процесните сделки, ответниците Н.К.Я. и С.Б.Я. са били в граждански
брак.
По делото е представена нотариална
покана акт № 117, том V,
рег.
11195/2014г. на В.М.– нотариус, район на действие СРС, рег. № 053 на НК, с
която ищецът „Л.“ ООД е уведомил ответника С.Б.Я., че счита действията, с които
е отчуждил процесния недвижим имот за незаконосъобразни, в противоречие с чл.
137, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 34, т.8 от дружествения договор, като в същото
време към момента на сключване на договора, той не е бил управител на
дружеството и не е имал правомощия да се разпорежда с процесния недвижим имот.
Ответника е поканен да представи всички документи във връзка с продажбата,
както и отчет за постъпилите в полза на дружеството средства, с посочване на
сметката, по която са постъпили. Посочено е, че действителната стойност на
имота е значително по-висока от цената на която е бил продаден. Предоставен е
5-дневен срок от получаване на поканата, в който С.Б.Я. е следвало да преведе
получената от продажбата на имота цена в размер на 22 120 лв., ведно с
разликата до действителната пазарна цена на имота в размер на 50 000 евро.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е установил, че ответникът С.Б.Я. е бил заличен като
управител на ищцовото дружество в деня, в който е сключен договора, с който
процесният имот е прехвърлен на ответника Д.В.Д. – 19.06.2014г. Приел е, че с оглед
посочения в представените по делото платежни нареждания за извършени плащания
на цената и дължимия местен данък час на идентификация и съставяне, към момента
на сключване на сделката С.Я. вече е бил заличен като управител на дружеството.
СРС е приел, че с нотариална покана от 03.12.2014г. последващ управител на ищцовото
дружество е претендирал последиците от сделката и по този начин не ѝ се е
противопоставил, поради което тя следвало да се счита потвърдена на основание
чл. 301 от ТЗ. Счел е за неоснователни и евентуално предявените искове за
прогласяване нищожността на сделката като симулативна и сключена в противоречие
и при заобикаляне на закона, като недоказани. Приел е за неоснователни и
исковете за прогласяване нищожността на последващата прехвърлителна сделка
сключена между ответниците Д.Д. и Н.К.Я., доколкото обстоятелството дали
продавачът по тази сделка е собственик на имота или не, засяга единствено
нейното прехвърлително действие, но не и валидността ѝ. С изложените
мотиви е отхвърлил предявените искове.
Предявени са при условията на обективно
евентуално съединяване искове за прогласяване нищожността на договора,
обективиран в нотариален акт № 139, том V, рег. № 11620, дело № 766 от
19.06.2014 г., с който „Л.“ ООД, представлявано от С.Б.Я. е прехвърлило на Д.В.Д.
правото на собственост на процесния недвижим имот, така и на последващия
договор, обективиран в нотариален акт № 140, том V, рег. № 11621, дело № 767 от
19.06.2014 г. на нотариус М.Г., с който Д.В.Д. от своя страна прехвърля имота
на Н.К.Я..
Настоящият съдебен намира, че всички
искове за нищожност на договора, сключен с нот. акт № 139/2014г. срещу
ответника С.Б.Я., са процесуално недопустими, поради липса на пасивна
процесуална легитимация. Процесуално легитимирани по исковете с правно
основание чл. 26 ЗЗД са само страните по сделката, а в случая същият не е
страна по делото лично, а като законен представител на ищцовото дружество, поради което не е легитимиран
ответник. Предвид изложеното, решението в посочената част спрямо ответника С.Я.
досежно нот. акт № 139/2014г. е процесуално недопустимо и подлежи на
обезсилване.
По
главния иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД срещу Д.В.Д. за прогласяване
нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 139, том V,
рег. № 11620, дело №
766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., поради липса на
съгласие:
В случая от съществено значение е
въпроса дали към момента на сключването на този договор ответникът С.Я. е имал
качеството на управител на ищцовото дружество. Съгласно представените по делото
доказателства, решението на ОС за освобождаването му като управител е взето на
13.03.2014г. и във вътрешните отношения между съдружниците същото има незабавно
действие. Конститутивното действие на вписването на заличаването на управителя
на дружеството по чл. 140, ал. 4 ТЗ се проявява само спрямо третите лица.
Видно от представените данни от ТРРЮЛНЦ
към АВ, С.Я. е заличен като управител на ищеца „Л.“ ООД на 19.06.2014г. в
10:19:27 часа. Що се касае до момента за сключване на процесната сделка, в т. 2
на Нотариален акт № 139, том V,
рег.
№ 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. е посочено, че цената по него е изплатена
напълно и по банков път преди подписването на договора. От представеното по
делото платежно нареждане за заплащане на цената от страна на ответника Д.Д. се
установява, че идентификацията на наредителя е осъществена на 19.06.2014г. в
11:41 часа, тоест това е най-ранният момент, в който плащането е могло да бъде
осъществено и в този смисъл договорът да бъде подписан, което във всеки случай
следва вписването, с което С.Я. е заличен като управител. За сключването на
договора след вписаното заличаване може да се съди и от посоченото в преводно
нареждане, с което купувачът по договора Д.Д. е заплатил дължимия местен данък,
видно от което документът е бил създаден на 19.06.2014г. в 13:48 часа. Съгласно
чл. 50, ал. 1 от ЗМДТ, преди извършването на сделка с предмет вещни права,
нотариусите следва да се уверят, че са заплатени дължимите местни данъци.
Въпреки че заплащането на дължим данък във връзка със сделката само по себе си не
е елемент от фактическия ѝ състав, обстоятелството, че нотариусът, под
страх от дисциплинарна отговорност, не би изповядал сделката преди представяне
на доказателства за заплащане на дължимия данък за придобиване на имущества
индикира, че сделката е сключена след извършването на това плащане в 13:48 часа.
Предвид изложеното, следва извод, че разглежданият договор е сключен след
10:19:27 часа на 19.06.2014 г., т.е. към момент, в който С.Я. не е бил органен
представител на ищцовото дружество. Ето защо, не може да се приеме, че ищецът е
формирал и изявил волеизявление за продажбата на процесния недвижим имот.
Съдът намира за неоснователно позоваването
от страна на ответниците на необоримата презумпция по чл. 301 от ТЗ и в тази
част не споделя изводите на първоинстанционния съд. В представената по делото
нотариална покана акт 117, том V, рег. 11195 от 03.12.2014г. на нотариус В.М., изпратена
до ответника С.Я., ищецът, чрез управителя си към момента Я.В.Л., изрично се е
противопоставил на продажбата на процесния недвижим имот. В поканата е посочено,
че сделката е незаконосъобразна, влизаща в нарушение на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 34, т. 8 от дружествения договор, като към момента на сключването
ѝ, ответникът С.Я. не е притежавал качеството управител на дружеството.
Действително, в същото време ответникът С.Я. е поканен да предаде документите
във връзка с продажбата, така и получената цена заедно с разликата до
посочената от ищеца действителна цена на имота от 50000 евро. Тези изявления на
ищеца, с оглед изричното оспорване на представителната власт на С.Я. и
законосъобразността на сделката, не могат да бъдат ценени като съгласие и позоваване
на последиците на процесния договор. В поканата е претендирано заплащане на
цена от 50 000 евро, значително надвишавща тази, посочена в нотариалния акт от
22 120 лв. В този смисъл съдът намира, че тези изявления в поканата могат
евентуално да бъдат разглеждани като предложение за извънсъдебно уреждане на
отношенията между страните, но в никакъв случай не разкриват съгласие с
договора, респективно не могат да обосноват извод за липса на противопоставяне
и приложение на правилото на чл. 301 от ТЗ.
Предвид изложеното, доколкото ищцовото
дружество не е формирало чрез надлежно избран и вписан в ТРРЮЛНЦ към АВ органен
представител воля за отчуждаване на процесния, сделката е нищожна на основание
чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД като сключена при липса на съгласие. С оглед
пълнота, следва да бъде посочено, че конкретната хипотеза не попада в обхвата
на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, доколкото, както е посочено в т. 2 на Тълкувателно
решение от 15.11.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, органното представителство се
различава от представителството по пълномощие. В последния случай не са налице
отношения между два отделни правни субекта, при които волеизявлението на
упълномощения представител поражда правни последици в сферата на представлявания.
Органният представител формира и изразява волята на самото ЮЛ, а волята на
последното е тази на органния представител. По тази причина, когато договорът е
подписан от лице, което се легитимира като органен представител без да
притежава това качество, е налице липса на надлежно формирано волеизявление по
договора и същият е нищожен поради липса на съгласие.
С оглед изводите за основателност на
главния иск досежно нищожността на
договора, сключен с нот. акт № 139/2014г., евентуално предявените искове за
прогласяване нищожността на договора, сключен с нот. акт № 139/2014г., не
следва да бъдат разглеждани.
По
отношение на главния иск досежно договора, обективиран в нотариален акт № 140,
том V, рег.
№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014 г. на нотариус М.Г.:
Съдът намира за неоснователен главният
иск за нищожност на договора поради липса на предмет, поради това че продавачът
Д.Д. не е собственик на имота към момента на сключване на договора. Продажбата
на чужда вещ не е нищожна сделка, същата валидно обвързва страните по нея, но
не поражда вещно-транслативно действие. Притежанието на вещта от лице, различно
от продавача не може да се приравни с положението, че вещта не съществува и в
този смисъл, че договорът няма предмет или че предметът е невъзможен.
Неоснователен се явява и евентуално
предявеният иск за нищожност на сделката като симулативна. По делото не са
представени доказателства, че страните по нея не са желали настъпването на
последиците ѝ. От друга страна, видно от изложените от ищеца твърдения за
нарушение и заобикаляне на закона, страните по тази сделка са целели
прехвърлянето на правото на собственост върху имота на съпругата на ответника С.Я.,
ответницата Н.К.Я.. В същото време по делото не са налице данни, че Н.К.Я. е
придобила имота за съпруга си С.Я..
Неоснователни се явяват и исковете за
прогласяване нищожността на договора, разглеждан във връзката му с първия
договор, като сключен в нарушение, респ. заобикалящ закона. В случая с
поредицата от сделки не се постига забранен от закона правен резултат. Не е
налице законоустановено ограничение за прехвърляне на недвижим имот на свързано
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ с органен представител на
дружеството лице. Действително, доколкото по делото се установява, че
ответниците Н.К.Я. и С.Я. са били в граждански брак към момента на сключването
на процесните договори, имотът би бил придобит и от двама им в условията на
СИО. Независимо от това обаче, доколкото Н.Я. е страна по сделката, а не С.Я., прогласяване
на нищожността на сделката единствено въз основа на това обстоятелство, би се достигнало
до недопустимо разширяване приложното поне на забраната на чл. 38 от ЗЗД. Още
повече, както бе установено, към момента на сключването на процесните договори,
С.Я. вече не е бил управител на ищеца и в този смисъл в отношенията му с
дружеството не се прилага правилото на чл. 38 от ЗЗД.
По
жалбата по
чл. 250 ГПК:
Същата е неоснователна.
В исковата молба, както и в последващите
уточнения ищецът не е предявил иск за нищожност на нотариално действие на
основание чл. 576 от ГПК. Такова изявление е направено едва в последното
заседание по делото. Действително данни, които според ищеца са основание за
наличието на този порок, са узнати от него на по-късен етап, но това не налага
различен извод. Нововъзникнали, респ. новоузнати обстоятелства биха били
основание за навеждане на нови обстоятелства, които обаче единствено уточняват
вече предявения иск, но не и предявяването на нов такъв. Този извод следва и от
правилото на чл. 214 от ГПК, съгласно което е допустимо единствено изменение на
основанието или неговия петитум /искането/, доколкото едновременната им промяна
би довела по същество до предявяване на нов иск. Последващо обективно
съединяване на искове е недопустимо извън предвидените в закона случаи – чл.
211, чл. 212 и чл. 219, ал. 3 от ГПК. В посочения смисъл - Решение № 223 от
07.01.2014 г. по гр. д. № 2083/2013 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. Следва да се
посочи, че наведените обстоятелства за нарушение на формалните изисквания при
съставяне на нотариалния акт не се обхващат от силата на пресъдено нещо и
ищецът може да предяви иск в отделно производство въз основа на тях.
С оглед всичко изложено, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Д.В.Д. главен
иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора, сключен с нот. акт № 139/2014г. и вместо него постановено друго за
уважаване на иска, а в останалата част досежно посочения договор – по
евентуално предявените искове срещу Д.Д. и изцяло срещу С.Б.Я. – решението следва
да бъде обезсилено като процесуално недопустимо. По отношение на
недопустимостта на последващите евентуални искове, в случаите, когато
първоинстанционният съд е отхвърлил всички искове, а въззивният съд отменя решението по главния иск, е налице
практика на ВКС – решение № 51/19.07.2017г. по гр.д. № 2232/2015г. на ВКС, ІV
ГО.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 140, том V, рег. № 11621, дело № 767 от
19.06.2014 г. на нотариус М.Г., следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението
следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника Д.Д. разноски за СРС в размер на сумата 1150 лв. – адвокатско
възнаграждение.
По разноските във въззивното
производство:
Предвид изхода на спора, на въззивното
дружество следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски, дължими
само от въззиваемия Д.Д. в размер общо на сумата 1494 лв. – съответна част на
държавна такса и адвокатско възнаграждение /претендирано в общ размер на 2800
лв./
На всеки от въззиваемите - ответници С.Б.Я. и Н.К.Я. следва да се присъди сумата 500 лв. - разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
На въззиваемия Д. не се следват
разноски.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 14.06.2018г., поправено с решение от 16.04.2019г. по гр.д. № 42918/2015 г.
на СРС, I ГО,
36 с-в., в ЧАСТТА,с която е отхвърлен предявения от „Л.“ ЕООД срещу Д.В.Д. иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 139, том V,
рег.
№ 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., като сключен при липса на
съгласие, както и в ЧАСТТА, с която „Л.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.В.Д. сумата
1 150 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН, по предявения от „Л.“ ООД, ЕИК ******срещу Д.В.Д., ЕГН **********,
главен иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 2 ЗЗД, договор, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 139, том V, рег. № 11620, дело № 766 от
19.06.2014 г. на М.Г.-нотариус, район на действие СРС, с рег. № 622 на НК, с
който „Л.“ ООД, представляван от С.Б.Я., е прехвърлил на Д.В.Д. правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ: празно дворно място, находящо
се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, цялото с площ от 350 кв. м,
съставляващо съгласно скица имот планоснимачен номер № 307 от квартал 74а по
плана на гр. София, местността „Манастирски ливади – изток“, одобрен по
Протокол № 24 от 30.03.2001 год., Решение № 50 на СОС, при съседи по скица:
имот с планоснимачен номер 306, от две страни имоти без планоснимачни номера,
река, за който имот отчуждителните процедури за улици не са проведени и
уличната регулация не е приложена, който имот е идентичен с описания съгласно
документ за собственост имот с планоснимачен номер № 307 от квартал 12, по
плана на град София, местност „Манастирски ливади“, при съседи по документ за
собственост: от изток – бара, от юг – Л., Г., Ц. и С.И.И., ведно с всички
подобрения и приращения в имота, като сключен при липса на съгласие.
ОБЕЗСИЛВА решение
от 14.06.2018г., поправено с решение от 16.04.2019 г. по гр.д. № 42918/2015 г.
на СРС, I ГО,
36 с-в. в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Л.“ ЕООД срещу Д.В.Д.
евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД,
чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД,
за прогласяване на нищожността на договор, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 139, том V, рег. № 11620, дело № 766 от
19.06.2014 г. на нотариус М.Г., като симулативен и сключен в противоречие и при
заобикаляне на закона, както и в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените главен
и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД,
чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД срещу
С.Б.Я., ЕГН ********** за прогласяване нищожността на договор, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том V, рег. № 11620, дело № 766 от
19.06.2014г. на нотариус М.Г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в посочените
части, като процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 14.06.2018г., поправено с решение от 16.04.2019г. по гр.д. № 42918/2015 г.
на СРС, I ГО,
36 с-в в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Л.“ ООД срещу Д.В.Д.,
ЕГН ********** и Н.К.Я., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 140, том V, рег. № 11621, дело № 767 от
19.06.2014г. на М.Г.-нотариус, район на действие СРС, с рег. № 622 на НК, с
който Д.В.Д. е прехвърлил на Н.К.Я. правото на собственост върху процесния
недвижим имот, поради липса на предмет, симулативност и нарушаване и
заобикаляне на закона.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 16.04.2019г. по гр.д. № 42918/2015 г. на СРС, I ГО, 36 с-в., в ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение искането на ищеца „Л.“ ООД по чл. 250 от ГПК за допълване
на решение от 14.06.2018г., чрез произнасяне по искане с правно основание чл.
576 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.Д.,
ЕГН ********** да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1494 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л.“
ООД, ЕИК ******да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С.Б.Я., ЕГН **********
и на Н.К.Я., ЕГН **********, сума от по 500 лв. /на всеки/ - разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1 - месечен
срок от съобщенията до страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.